А оковите на майчината любов са такива, че в гореописаната ситуация със семейната кооперация, явно спират синчето да излезе навън и да поработи, за да не се мори.
Сирена, когато бях в гимназията и исках да поработвам летата, майка ми казваше, че не е необходимо, те могат да ме издържат все още. Но аз настоявах, исках поне за джобните, дискотеките и парцалите да си изкарвам. Пък и да се науча малко на труд. Не че майка ми се е опитвала да ме окове, далеч е от такъв тип родител, точно напротив. Но с предложението да си кютам айляк поне докато завърша, спокойно можех да се хлъзна и да легна на тая кълка. После и като тръгнах да кандидатствам в университет настояваше да запиша редовно, те щели да ме издържат. Ми не, знаех им възможностите и ми беше ясно, че ще им коства твърде много, за да го правят. Имам и сестра 4 г. по-малка, която ме следваше по отношение на разходите за образование. Живеехме в малък град и двете отидохме в съседния голям в гимназията след 7-ми клас. Пресметнах си някои неща, прецених и така. А можеше да си висна на тяхмата издръжка и да си кютам. До човек е според мен. Повечето, които са съгласни да живеят на минимума и да бъдат издържани цял живот, просто това ги устройва и им стига.
Аз също съм на мнение, че се променя мисленето на човек, когато му се е налагало да бъде единственият, от когото зависи дали децата му ще ядат. Не казвам задължително, че това е положителна промяна, но е факт и променя начина, по който възприемаш работата и заплатата като концепция. 
Набързо ме сложи в класьора 'сноб' (заради ЧДГ) и 'мишка' (заради обяда в офисната кухня)