Андариел не описва конкретна ситуация - ясно е, че всички са съгласни за наличието на конкретни ситуации изключения, в които започването на дадена работа не си струва. Тя просто повтаря, че е оправдано работа да се отказва по свободна преценка, както е оправдано да не ставаш проститутка. Въобще, по правило, в общия случай. Пък.
- Публикувана: 5 ноем. 2017, 20:33 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2018, 18:32 ч.
Оковите на майчината любов
Сещам се за Арестувани зад граница - повечето герои от поредицата казват почти едно и също - още в началото са усещали, че нещо не е наред, всичко отвътре им е нашепвало, че не трябва да се съгласяват, но те са заглушили всички съмнения и са приели да свършат работата.
Ако знаеш, че отсреща те прецакват още на интервюто, то каква е причината да не те прецакат като започнеш работа? Съгласяваш се и започваш, защото нямаш друг избор? И после се получава като с шивачките - от самото начало са знаели, че нещата не са наред, съгласили са се ,после започват още по-големи проблеми, те продължават да работят, възпреки, че не им изплащатт заплатите и вече са на двойна и тройна загуба. Защо? Защото не са имали избор и са се съгласили, само и само да не седят гладни. А като са затънали в заеми заради неизплатените заплати, не само гладни, а и на улицата могат даостанат.
Ако знаеш, че отсреща те прецакват още на интервюто, то каква е причината да не те прецакат като започнеш работа? Съгласяваш се и започваш, защото нямаш друг избор? И после се получава като с шивачките - от самото начало са знаели, че нещата не са наред, съгласили са се ,после започват още по-големи проблеми, те продължават да работят, възпреки, че не им изплащатт заплатите и вече са на двойна и тройна загуба. Защо? Защото не са имали избор и са се съгласили, само и само да не седят гладни. А като са затънали в заеми заради неизплатените заплати, не само гладни, а и на улицата могат даостанат.
Andariel, кажи точно за какъв "проблем" става въпрос, защото не-плащането наистина си е проблем, но вече по-рядко се случва. Не знам какви съмнителни позиции си виждала, но в повечето случаи работата е средно гадна с нормален компромис. При висок стрес и неплащане си чао след месец. Обикновено младите хора имат огромен избор.
Ох, вече казах, че не е конкретен опит от зората на демокрацията, макар да мога да дам стотици конкретни случаи. Емблематичен е случаят с една уж веригамагазини за дрехи, за които беше публична тайна, че наемат момичета пробно за месец, после им правят ревизия и съответно ги изритват без заплата, без нищо. И въпреи това се намираха момичета да се хванат на въдицата.
Иначе могат да те прецакват бавно и напоително по-надребно - освен с по-ниска заплата, с повече работни часове примерно уж си на 4 часа, а всъщност очакваат и изискват 8, с рязане на отпуска и какъвто там арсенал си имат. Най-кофти е за хората, които са МОЛ - винаги можее да излезе пробрем при ревизия.
Иначе могат да те прецакват бавно и напоително по-надребно - освен с по-ниска заплата, с повече работни часове примерно уж си на 4 часа, а всъщност очакваат и изискват 8, с рязане на отпуска и какъвто там арсенал си имат. Най-кофти е за хората, които са МОЛ - винаги можее да излезе пробрем при ревизия.
Ако знаеш, че отсреща те прецакват още на интервюто, то каква е причината да не те прецакат като започнеш работа? Съгласяваш се и започваш, защото нямаш друг избор?
Когато съм усещала, че ме работят още на интервюто /говоря за себе си, защото за другите не знам и не се наемам да твърдя как биха постъпили/, намирам любезен начин да откажа работата, но оставам до края на интервюто, защото ми е интересно докъде могат да стигнат претенциите и изопачаването на някои аспекти, както и защото винаги съм го намирала за полезен опит. Дори само настройката за отиване на интервю и провеждането на такова са ми давали доста, дори ще кажа, че съм ходила на интервюта, за които още вкъщи съм знаела, че едва ли ще се хвана на тази работа, но все пак съм търсила опит, пък и кой знае от кой храст ще изкочи заек? Можеше да ме изненадат. От друга страна съм работила и неща, които не ми харесват, не са ми по специалността или са с не особено добри общи условия, или пък и трите заедно и това точно, защото се е налагало да си изкарвам сама парите, нямаше гръб, нямаше съпруг, нямаше спонсор, а имах майка с ниска пенсия. И в такъв случай какво - да гладуваме с нея, защото аз съм твърде горда да работя какво да е? И да караме на нейната пенсия само - след сметките не оставаше и за 1 хляб и 1 кисело мляко на ден.
И това, че у нас наричат стаж нещо, което не е стаж, или не предлагат реални стажове във всички области, ако е така, не променя значението на думата стаж.
Бърди, яко е да си сноб, какво
По-яко е само някой да мине и да ни набие по един шамар профилактично, защото нещо е станал накриво. Ако не бяха спомените ми за професията на дамата нямаше и да обърна внимание, но такава виртуална припряност и агресия от психолог леко смущават... Оо, аз далеч след зората на демокрацията съм попадала на интервю с работодател, който като го проучих в нета, се оказа добър познайник на Господари на ефира. Изпечен мошеник. Но то и предложението му беше такова, че човек трябваше да е много на зор, за да го приеме.
Да, но после се научаваш да си яко сноб и да ги надушваш още по стила на обявите в нета. А и в 21 век може да си проучиш всеки, без да се стига до лъгане и неприятни условия.
Андариел, стандартният отговор на стандартния мрънкалник е от типа: как пък няма да им работя за тия обидни пари, аз имам гордост, по-добре без работа, но горд.
Изобщо никой не говори за съмнителни като цяло предложения или за такива, които конкретно на него по някаква причина няма да му понесат (обикновено не щото е горд да работи за малко пари обаче), та да го сочиш като контрааргумент, а още повече - като общ случай.
Изобщо никой не говори за съмнителни като цяло предложения или за такива, които конкретно на него по някаква причина няма да му понесат (обикновено не щото е горд да работи за малко пари обаче), та да го сочиш като контрааргумент, а още повече - като общ случай.
Точно там е уловката, че се разчита на това човек да е в състояние на безнадеждност, а това го поставя в по-сериозен риск от бъдещи проблеми, че и загуби. И не е нужно да е непременно измама, както писах, може и да е "с малки суми, но редовно", именно защото е прието, че работа не се отказва, особено ако нямаш избор. разчита се на мотото "стомахът няма достойнство".
Четох, четох темата, уморих се да чета за глад, гладни деца, 3 лева сандвич, 2 лева за билет... Замириса яко на трети свят, военни времена и малцинства и племена.
Кой вече в 21-ви век, в Европа, работи само, за да си докара за сандвич и джобни? Това е обиднито - че на образовани хора, навършили 18 преди много години, им се налага да работят за джобни.
Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. Извинявам се за клишето, хич не ги обичам клишетата, но с него отговарям на тези с готовността да работят за колкото-толкова. Много е обидно и извън стомага, човек никак не се чувства задоволен и окрилен".
Ако детето ви било гладно... Ако детето ви било гладно, хич няма да е по-малко гладно, ако го храните със сандвич и го учите, че тези с модерните дрехи са сноби.
Кой вече в 21-ви век, в Европа, работи само, за да си докара за сандвич и джобни? Това е обиднито - че на образовани хора, навършили 18 преди много години, им се налага да работят за джобни.
Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. Извинявам се за клишето, хич не ги обичам клишетата, но с него отговарям на тези с готовността да работят за колкото-толкова. Много е обидно и извън стомага, човек никак не се чувства задоволен и окрилен".
Ако детето ви било гладно... Ако детето ви било гладно, хич няма да е по-малко гладно, ако го храните със сандвич и го учите, че тези с модерните дрехи са сноби.
Ние сме малка страна и това си има предимства. Особено ако човек е на своя територия в своя град, например. Професионалните гилдии се състоят от сравнително малък брой хора и сред тях няма начин да нямаш поне един съученик, някой роднина, приятел, познат, който да ти каже повече за работодателя, фирмата и тн. Или да те препоръча, но това по-трудно, разбира се. А като поработиш година-две имаш още по-подробна представа кой какво и къде. Първата работа е по-трудно да се започне, после би трябвало да е по-лесно, макар че зависи от бранша и ситуацията. Някои сфери изпадат в криза и докато всички търсят работа не е лесно.
За щастие, има като че ли някакъв шанс България да излезе от тоя провинциализъм и гилдийност, като и тук почнат да се правят по-големи и, как да го кажа, "балонести" неща не по правилата. Иначе всеки се е вбил в някакви схеми и е тотална скука и липса на истински интересни неща.