Оковите на майчината любов

Не, емпатичният човек, имащ няколко също толкова емпатични приятели, с които може да сподели, а те наистина се интересуват от проблемите му и са съпричасни.

Не всеки може да е съпричастен, Някои хора никога не са се сблъсквали и не биха могли да го проумеят. Мен ме разбират приятелки, които познават...въпросния човек, да го нарека...или които са имали в обкръжението си такъв типаж. Иначе е малко трудно да си го представиш.

Нивото на психологична помощ в България е изключително ниско и е много по-вероятно човек без правилните контакти и среда да попадне на някой тип Наталия Кобилкина, отколкото на читав специалист. Да не говорим, че очакванията от подобен тип услуга са, че някой с магическа пръчка ще ти каже какво да мислиш и правиш. Няма дори качествена литература за самостоятелно четене и занимаване у дома, пак масовата "психологична" литература е тип "аз съм от Венера, той от Марс."

В големите градове обаче, особено ако има кой да те насочи, се намират прекрасни хора, които работят уникално добре. В повечето случаи, към тях могат да насочат специализираните пациентски или неправителствени организации: за недоносени, например, или зависимости. В конкретния случай, психологозите, които работят с Анимус, биха били добро начало да се почне ако някой търси помощ да се справи с емоционален тормоз от страна на майка си.

Говоренето с приятели и познати и непознати може да е много ценно, но понякога дори и при най-добри намерения, те могат да кажат големи глупости. Повечето хора не са готови да приемат чуждата болка, защото си имат достатъчно своя, и се опитват да я набутат веднага оттам, откъдето е изпълзяла. Ако ви обичат, още повече, защото ако изглеждате зле или разстроени, инстинктът е веднага да се оправите, а това може да отнеме - за да е конструктивно - месеци, или дори години, години рев и разпад. Понякога има обаче и хора в обкръжението, които имат нужната доза емпатия, търпение и знание да не ръсят непоискани мъдрости на килограм, които истински помагат.

Много интересна тема, минала през най-различни подтеми, включително дали Анди е стояла гладна.  
Майка ми се опитва да бъде отровен родител, но аз от тинейджър не й се връзвам. Пробвала е да ме манипулира с инфаркт, рак, че ще влезе в лудница и т.н. но номерата й не минават. Винаги е онеправдана, все се налага да се грижи за другите, все някой я прецаква.  
Обаче още преди години си дадох сметка, че започна ли да й обръщвам внимание, ще лудна.
Ако сега ми каже, че ще мре от нещо, ще я питам кога да запазя час в траурната служба за опелото.
Скандалите ни с нея са чутовни, защото тя по гръб не пада - все някой й е виновен и ако може това съм аз. Но аз пък не се давам и тя се кротва и така до следващия факс.

И ако няма такива приятели, какво следва?
Или ако споделянето не помага, а циклиш?

Когато има проблем, никой не може да прогнозира кога точно ще се случи, и какво конкретно  ще провокира "отциклянето". Възможно е терапията да е направила необходимите натрупвания, а после случайна среща с почти  непознат или дочута реплика по радиото да се окажат "капката, която прелива чашата" и да отключат  редицата действия, които да доведат до промяна.
Психическите процеси са твърде сложни и недостатъчно познати, за да се абсолютизира кое работи, и кое не. Аз съм на мнение, че когато има проблем, човек трябва да опита всичко - и лична работа със себе си, и "обади се на приятел", и четене на литература, и съвет със специалист(и). Важното е да има движение, опити за промяна, промяна, а не да се стои на едно място.

Приятелите, близките и познатите не могат, не са длъжни и не бива да се опитват да бъдат психолози. Да, понякога могат да изръсят и някой тъпизъм, но винаги си личи, кога е от чудене какво да кажат, кога от нетактичност и кога от чиста злоба.
Не знам и с какво самочувствие и хора във форума се изживяват като психолози, освен ако наистина не са такива по професия. То познат човек не можеш да бъдеш сигурен какво му е в главата и душата, че да помогнеш с адекватен съвет, та камо ли някой, който е обобщил в две изречения къде го стяга чепика. Ние тук само предположения можем да си правим, за да убиваме скуката, но ако някой вземе твърде насериозно някои съвети, които се дават, направо може да си надене въжето, че да не се мъчи.

Относно отровните хора - лесно усещам кога някой се опитва да ме трови. Най-често този човек ще се опита да те върне към неприятни за теб теми, особено като те види в добро настроение.

По случая на elenna, не ме учудва никак изказването на въпросната г-жа за Бог дал и взел, защото е често използвано клише и хората го употребяват точно едно към гьотере. По-обидна е началната фраза "какво толкова е станало"?

Съгласна. Не е работа на приятелите да се напъват да го правят, тяхната работа в подобни случаи е да окажат подкрепа - каква? Ами каквато я разбират, понякога може и до тъпизми да се стигне, но винаги се усеща кога човекът е добронамерен, кога просто объркан и не знае как да реагира и кога злобно зарадван от чуждата болка. То и за форума имаше по-напред изказвания от рода: ама защо споделяте тук, нямате ли си приятели, нямате ли дискретност, как може така да плюете по родител? Аз обаче мисля, че споделянето тук си има предимства, не е лекуване, което може да получиш при специалист, не е и подкрепата, която може да получиш от приятел - просто е един от начините да намериш решение на проблема си, не виждам защо трябва да се изключва от кръга на опциите, то си е част от търсенето.

Точно така е. Ако на някого са му назрели изводи, ако е пред осъзнаване или пред оправяне, даже и пред просветление някакво, дори в най-тъпия филм, пост в интернет, реплика от някой не много умен, може да открие ключа от палатката и да се променят нещата коренно.

И все пак в такъв случай, даже именно заради това,  не е ли по-добре да се споделя, чете, изобщо комуникира, вместо да си мълчим и да се правим че такива неща не съществуват. Включая и във форума?
Сега, ако някой взима насериозно съвети от форума- то тука има от пий газ до разведи се- ежедневно, при положение че най-безумните интернет съвети изобщо не са в този форум....по този въпрос не знам какво може да се направи. Но само защото в интернет има лоши съвети, не значи че сме спряли да четем и пишем...

Като казах, че не са популярни, нямах предвид тайни и скрити сбирки, а че не са присъщи за навиците ни и няма масово търсене. Хората се притесняват да посещават такива групи.
В тези групи зависимите не са толкова анонимни, колкото, ако търсят подкрепа или съвет във форуми. Във фейсбук също не се търсят съвети, защото там не е анонимно.
Не знам как стои въпросът с другите групи, аз поясних, че знам къде в София има група за Анонимни зависими. Там се срещат само зависими от алкохол и наркотици.
Посещенията са безплатни и доброволни. Някой трябва да плаща заплата на психолозите. Затова е толкова сложно, предполагам, да има такива групи всякакви.
Знам и за още една група, която прави терапия чрез актьорско майсторство. Не мога много точно да го обясня и ако някой знае повече за тези неща, може да ги сподели. Посещението е 40 лева и се събират 2 пъти в месеца. Жената, която ги организира е актриса, а не психолог.

Есме, за едно и също говорим. Нормално е в такива групи да не е чак толкова анонимно, но все си мисля, че дискретността е част от уговорката на групата.
Аз и не търся сериозно такава група, решила съм си въпроса отчасти, но то и не е възможно /поне в моя случай/ окончателно решаване. Знам, че на запад има групи не само за зависими или терминално болни пациенти, но и за техните близки - различни групи, естествено. Та там може и да споделиш ако например близък ти е болен от оная лошата болест с три букви, а ти се чудиш как да му помогнеш и как да го подкрепиш, защото и това не е леко. Като в поговорката е: "Дали си болен лежал или болен гледал."

Ха, така, актриса прави група за психологична помощ чрез актьорстване! Досещам се какво се опитва да прави - прочела е за психодрамата и е решила да се упражнява и печели на чужд гръб. Обаче психодрамата трябва да се води от дипломиран психолог или ако не е психолог, да е в сходна специалност, но пак да има диплома, има си едно или две, не помня колко бяха точно, но има със сигурност едно дружество за подготовка за психодрама.

О, да! И критикуването в групата не е подходящо.
Но пак си остава трудно да говориш за проблемите си пред хора, колкото и дискретни да са те. Никой не ни учи на това да говорим открито за проблемите си, да търсим професионална подкрепа. Ниски са ни доходите като цяло, а тези терапии са в по-луксозната сфера и остават приоритет за богатите западняци. Освен това тук манталитетът по-скоро е "Не казвай на никого!". Хората се срамуват, че им се случват някои неща, замитат ги за по-лесно под килима и се правят, че няма нищо особено, че всички са така, че всеки си има някакъв проблем.
А и тук сме майстори на лепенето на етикетите и затова сме се начили да се пазим, за да не ставаме уязвими и мишени за чуждите нападки. Виж и във форума как си общуваме: Ти явно нямаш личен живот, щом си запълваш времето във форумното пространство!

Виж сега, въпросът с външната помощ, примерно психолог, психотерапевт или психиатър е, че той има две главни предимства (тук включвам и читав свещеник, все пак те са били навремето, а и сега с функцията на психолози). Първо, те са неутрални лица и са обучени да не правят пренос от собствения си живот или личните си възгледи върху историята на пациента. Второ, имат опит с много случаи плюс теоретична подготовка.
Тук всеки си пише каквото си иска, пречупва си нечия история през своя личен опит, оттам дава и такива съвети или реакции. И не носи никаква, дори морална отговорност за това, което пише и съветва. Дори някой може да си измисли история и съвети, за да манипулира другите. И ако приемем, че е анонимен, съвсем може да забрави за спирачките. А и много често се казва "Споделяне", а всъщност се търси някой да припява.