Оковите на майчината любов

  • 110 352
  • 1 780
  •   1
Отговори
# 1 710
  • София
  • Мнения: 20 712
Виж и във форума как си общуваме: Ти явно нямаш личен живот, щом си запълваш времето във форумното пространство!
Това е едно от любимите ми. А моето мнение е, че не е изключено реалната среда да дразни в пъти повече от виртуалната. Обсъждането на нещо с ято кокошки и плюенето на отсъстващите не е признак на богат социален живот, поне за мен.
Скрит текст:
В групи във ФБ при напомняне да прочетат стари постове, вместо да питат 10n пъти едно и също - обясняват как имат живот извън ФБ. Тогава защо не се консултират с реалните си познати, а ползват групата...

# 1 711
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Това е едно от любимите ми. А моето мнение е, че не е изключено реалната среда да дразни в пъти повече от виртуалната. Обсъждането на нещо с ято кокошки и плюенето на отсъстващите не е признак на богат социален живот, поне за мен.
Скрит текст:
В групи във ФБ при напомняне да прочетат стари постове, вместо да питат 10n пъти едно и също - обясняват как имат живот извън ФБ. Тогава защо не се консултират с реалните си познати, а ползват групата...

За всичко си има обяснение и без да се заяждам, казвам, че:
За попиташ нещо, без да си правиш труда да провериш назад дали е обсъждано, е много по-лесно от ровенето, проверяването и четенето. Мен лично това ме дразни, но реагирам с игнор, а не с гневен коментар. Малко четат хората, а като четат май са отвикнали да го правят с разбиране, но това е друга тема.
За живота извън фейса - ами ние реално не знаем дали се консултират с приятели или не, може да искат инфо или съвет и на двете места. Аз съм го правила, като при реалните си познати разчитах на това, че познават мен и донякъде ситуацията, а във форума или фейса - точно обратното, че не ме познават, търсех макс обективно мнение.
Важното е да има търпимост и /о, боже!/ уважение между пишещите/спорещите/споделящите, ама не винаги се получава. Каквото - такова!

# 1 712
  • София
  • Мнения: 20 712
Съвсем встрани сме от темата, да не ни изтрият.
Вече по темата: Майка ми е правила опити да ми опонира от типа: "Ние толкова ти помагаме, а ти не ни слушаш. А питаш ли как се оправят хора, които нямат помощ" И, честно казано, доста години не й опонирах, защото до голяма степен имаше право. Но накрая ми писна и обърнах плочата.

# 1 713
  • Мнения: 30 802
Да, помагат, но помагат директно. Малко са родителите, които ще помогнат индиректно- с истински добър съвет и акъл, за да си изработиш сам успеха.

# 1 714
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 763
Съвсем встрани сме от темата, да не ни изтрият.
Вече по темата: Майка ми е правила опити да ми опонира от типа: "Ние толкова ти помагаме, а ти не ни слушаш. А питаш ли как се оправят хора, които нямат помощ" И, честно казано, доста години не й опонирах, защото до голяма степен имаше право. Но накрая ми писна и обърнах плочата.
Като се оплаквах за нещо като бях тийн получавах подобни отговори от типа "да знаеш винаги има хора, които са по- зле". Също и за тези без дом и семейство, абе леко манипулативно си беше...

# 1 715
  • София
  • Мнения: 20 712
Да, помагат, но помагат директно. Малко са родителите, които ще помогнат индиректно- с истински добър съвет и акъл, за да си изработиш сам успеха.
Акъл се дава, докато растеш и те възпитават. Но като няма кой да ти гледа децата, една пряка помощ няма да е излишна.
Плюс това, аз се отърсих от страха, че прекалено товаря нашите. Да, много възрастни са, но баща ми така и така обикаля пазарите, какво му пречи да се разходи с внука си. Майка ми си готви за тях двамата, няма да й натежи. дори ги разообразява, защото иначе само се карат за какво ли не.

crossfade, всеки, който помага активно, няма начин да не се бърка в съответната област. Но майка ми имаше навика да дудне "Каква майка си ти" и тем подобни, без да отчита, че на онези млади години няма как да бъда перфектната майка, нито е нужно за всяко нещо да съм напълно на едно мнение с нея.
Лошото беше, че и ММ не се представи като човека, на когото да се облегна и да ги сиктирдосам тотално. Нелицеприятната истина е, че явно ни е било по-лесно да си замълчим и да си гледаме рахата.

# 1 716
  • Мнения: 30 802
Под "помагане" имах предвид прагматично да те научат на някои трикове за живота, ама деликатно, без дуднене. Защото все пак са възрастни и се предполага, че са ориентирани кои системи как работят и могат да ти кажат предварително. Мислите ли, че Доналд Тръмп не е обяснил на децата си кое как работи и че успехът им е изцяло техен труд, без да са започнали автоматично с 10 стъпала нагоре и ценна информация, каквато други нямат?

# 1 717
  • София
  • Мнения: 62 595
Няма безплатен обяд. Особено ако този обяд е редовен и съвсем пряк. На когото не му харесва да му се бъркат във възпитанието на децата, си наема бавачка, а ако е за пари, имущество и т.н., да си тегли заем от банката. Ама като гледам, никой не отказва помощ, а после мрънка, че му казвали това и онова. То не може хем да си дете на вече зряла възраст, да очакваш и да изискваш да ти дават, пък после как били лоши и казвали нещо. Дава се и се помага на деца, а не на възрастни индивиди. Малко ли се оплакват и тук как бабите били лоши и не искали да гледат децата, не искали да дадат пари за жилище и пр., то е достатъчно да отгърнеш половината теми. Щом някой иска да е независим, нека да е независим, а не да дои родителите и пак да е недоволен, че после му се бъркали.

# 1 718
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 763
Да, ама аз говоря за периода преди децата и излитането от гнездото.
Като съм мрънкала примерно за телефон или телевизионна игра. Тогава почваха разни такива приказки. И аз все й казвах "че от кого друг да искам".
Все ми е било чудно до кога родителя е длъжен да "обслужва" нуждите на децата си.

# 1 719
  • София
  • Мнения: 24 839
Да, ама аз говоря за периода преди децата и излитането от гнездото.
Като съм мрънкала примерно за телефон или телевизионна игра. Тогава почваха разни такива приказки. И аз все й казвах "че от кого друг да искам".
Все ми е било чудно до кога родителя е длъжен да "обслужва" нуждите на децата си.

Родителят е длъжен да обслужи нуждите на детето си според възможностите си не докато излети от гнездото, а докато е непълнолетно или учи, но до 25 годишната му възраст.
Затова, когато мрънкаш за телефон и телевизионна игра, каквато Пешко бил имал и ти кажат, че нямат възможност да ти купят, ще си седнеш на задника и ще се сетиш, че на тях им е по- криво и от на теб, че не могат да те " обслужат".

# 1 720
  • София
  • Мнения: 62 595
А когато някой мрънка за нова игра или телефон пита ли родителите си дали има пари за такива екстри? Вярно, че зависи от стандарта на семейството, но едно вече попораснало дете дори да не знае точните числа, има горе-долу представа дали има за издръжка на живота и чак тогава за екстри. Поне при нормално състояние на родителите, а не да са някакви егоисти на свой ред и да гледат да угодят първо на себе си.

# 1 721
  • Мнения: 21 979
А когато нямаш никаква помощ от родителите си, за нищо, какво дете трябва да си? Стана ми интересно Simple Smile

# 1 722
  • София
  • Мнения: 62 595
Сираче при живи родители. И не е задължително помощта да е винаги и само материална, а има и морална такава. С пари е лесно и повърхностно, но ако я няма моралната си е едно откупване, като в магазин, кеш-енд-кери.

# 1 723
  • Мнения: 11 129
аа когато имаш възможност, но не искаш да купуваш нов телефон или игра лош родител ли си?

# 1 724
  • Мнения: 21 979
Да, но пак питам - какво се очаква да направи детето? Това със сирачето не седи сериозно при живи родители, мисля, че е ясно.

Общи условия

Активация на акаунт