Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

Това последното е абсурдно, защото хората и дори децата, живеят в общество. Липсата на емоционална грамотност може да е извинение при децата, но не е причина да не се предприема нищо.
За децата е нормално и да са неграмотни, но не ги оставяме такива.
Също така колкото и да се учи от само себе си на емоционална грамотност един човек с течение на живота си, понякога не е достатъчно и си остава първичен до степен, която му вреди, а вреди и на другите около него.

Андариел, а тези които са едно дете кого трябва да бият - майка си ли?

Андариел, аз честно казано доста се обърках и не разбирам каква теза защитаваш, за какво служи примерът с ромите, както и какво точно е разделението между образование на ума и това на емоциите. Последното не е уточнено в хилядолетната история на педагогиката и философията, затова не го приемай лично когато отказвам да видя у теб или който било друг окончателния авторитет по темата.

За ромите, тяхната култура е многопластова и богата. В традиционната ромска семейна структура, насилието е крайно неприемливо; майките и жените са на пиедестал, а децата са обичани и обрижвани. Също така са много музикални и емоционални хора и ако някой въобще може да изрази емоции с танц и ритъм, това са те. За съжаление, поради сложни и дълготрайни процеси, ромите са маргинализирани икономически и социално и от това произтичат - както при всички други култури в такава ситуация - отрицателни ефекти: насилие, престъпност, криминализация, заболявания, неграмотност. Лично за мен, част от отговорността ни като общество не е да ги стигматизираме допълнително или пък да създаваме разделения на ние и те: те са си добре за себе си, оправят си се с бой и без образование. Отделно, ромската общност е много разнородна, различно е и отношението към образованието. Този ресурс е много добре систематизиран от център "Амалипе": http://www.romaeducation.com/bg/roma-in-bulgaria-bg/35-roma-and-education

Разбирам те какво пишеш за измерването на една култура с инструментите на друга; това ми е пределно ясно. Тази тендеция - както и първата критика към нея - тръгва точно от американската когнитивна школа, с която съм добре запозната. Тук въобще не става дума за това. Огромен процент от ромските деца са неадаптирани, необразовани, неграмотни и са на една траектория на личностно развитие, която е задънена улица. Не е коректно, и не е добре, да се правим, че проблемите са само резултат на измерване или пък културен продукт неприемлив за Запада, добре знаем, че това не е така. Проблемите са много и дълбоки, и задълбочаващи се.

 В тази тема не искам да се впускам тук; наясно съм с масовата расистка нагласа на обществото и просто не мисля, че нещо положително може да излезе. Ако някой се интересува живо от темата, винаги съм готова да дискутирам, но имам нисък толеранс към расизъм.

На мен ми е интересно много да чета какво споделяте тук. Днес Юна, Две в Едно, кристина1980, Контесата се включиха с много интересни за мен примери. Мисля, че от началото на темата стана ясно, от авторката и така разбирам поне както е представена, че тук не е поредната тема за вечната война "ясла или не" и всеки да се тупа в гърдите. Добре разбрахме всички, че ти и Сирената си гледате децата у дома, избрали сте така, много добре звучи. Но с какво това допринася към разбирането на теориите и практиките по света и у нас? Ако съм се объркала за какво е темата, извинявам се.

Ромските деца са си много добре развити и могат да те купят и продадат, не ги гледай, че са сополиви. Айде вземи някой грант и ела да ги видиш на живо, защото най-големите анти-фенове на ромите са тия, дето са се сближавали с тях едно време. Има си приказка- да не ти влиза циганин в къщата.

На моите деца им позволявам да се борят, но честно- без хапане и бъркане в очите. Борбата е базова човешка способност, странно е, че дори е махната като олимпийски спорт в последно време и май я замениха с федербал, доста показателно. В тоя смисъл у дома не разтървавам всяка схватка, само реферирам за мръсна игра.

Елена, досега ти мен, макар да не посочваш изрично моето име, ме обвиняваш в расизъм, но всъщност твоите писания са расистки, защото не искаш да възприемеш това, че циганите са си цигани - имат си тяхната култура и дари бих казала, че досега на циганче, което расте в семейството си, в обичайната си среда, и с проблем с комуникацията на ниво ориентация, поведение и т.н. не съм забелязала. Циганче с аутистично поведение досега не съм видяла, а дори са си много ококорени. Може да не може да прочете едно изречение, да е неграмотно, обаче много добре е запознато с оцеляването. Честно, ако при един мислен експеримент пуснем едно циганче и едно бяло, образовано дете, ходило на балет, английски и горска детска градина дори, в нещо като в ситуация на оцеляване в непозната среда, аз ще заложа на това, че циганчето ще се оправи много добре и по-скоро нашенчето ще трябва да се поучи от него. Циганчето ще съумее и храна да си намери, о подслон, а нашенчето от толкова шлифовки ще си умре от глад и студ.

Колкото до практиките и прочие ще кажа едно - децата вече не могат да се изкрещят, да се натръшкат, ако щеше, изобщо не могат да се отпуснат никъде - в детското заведение трябва да са тихи, спокойни или дори да не са съвсем тихи, трябва да са креативно нетихи, а вкъщи пак трябва да са креативни, спокойни и удобни. Защото всички възрастни искат удобни деца, които вкъщи да ги оставят да си починат, вместо да дърпат, да искат, да вдигат шум и ако са повече от едно, дори да се сдърпат за играчка. И къде да се отпуснат тези деца? И на площадката не може, никъде не може! Специално да ги водим в гората ли? Да им прилагаме терапевтични техники? Ми, те, тези деца трупат вътрешно всичко, което не могат да изразят така, както им идва от природното развитие в момента!  Особено пък, 3-годишните, защото повече става дума за тях в темата, ми те са едно движение, как ще си усетят тялото, пространството и силата тези деца, ако не могат да ги проявят!  Голямо възхищение на чужбинските деца, че никой не им повишавал тон и те били спокойни! Честно, мен все повече ме ужасява такова поведение при малки деца, защото е твърде лъскаво и хубаво, за да е истина. И не, не говоря за така обожаваната от родителките идея за цапането в локвите, а за нормално поведение. Аз не давам да се скача в локвите, защото не искам детето да ходи с мокри крака, нито мога да купя всеки път нов чифт обувки, но не правя драма от това, че децата са се сдърпали за играчка. От толкова идеални деца по чужбините, накрая се изпотрепят в голям мащаб и се обучават как да се крият под чиновете, ако някой съученик влезе с пушката.

Знаех си, че накрая всичко ще стане виж ти как чужбинските се пъчат пък всъщност те са толкова зле, но не го разбират.
Аз напълно споделям мнението на Елена за ромите и да в България повечето хора са с недобро отношение към тях, няма смисъл да се залъгваме.
Жалко за темата защото не може да се води нормален диалог и да се споделя.
То са малко темите където такъв диалог съществува.

И всичко това го пиша с учотчението, че съм амбициозен родител на амбициозни деца, които са получили възможно най-добрите условия за интелектуално, креативно и всякакво развитие, каквито имаше по нашенско в последните двайсет години. Бабешко ще прозвучи, ама на вас просто децата са ви малки и много се стягате, плюс това, чужбинските идеи за децата на белите, образовани, успешни и красиви ви влияят, аз вече навлизам в по-лежерното отношение, сигурно защото след няколко години може и внуци да гледам. За мен трябва да има и нещо дивашко останало у децата, за да могат да функционират нормално. Сдърпали се за нещо - голяма работа. Както казва Мамасита, важното е да няма мръсна игра. Едва сега, на стари години както се казва, започвам да разбирам защо моите родители разрешаваха на децата ми да скачат по креватите, а на мен навремето не - ми, просто и родителите съзряват и помъдряват и разбират, че децата не могат да са идеални, а са реални и имат право на своите "отклонения".

Интересно как се извъртя темата. Някак си по ми се ще да застана на страната на Андариел, въпреки че в началото на темата много харесвах еленна. И изобщо не съм съгласна с обобщението, че българските деца крещят и се тръшкат по площадките, а канадските деца - не. Не съм съгласна и с идеята, че в българската масова детска градина децата реват всяка сутрин и по цял ден.

И някак си не мога да си представя, че човек, който участва в изследването на функционалната грамотност, не знае какво представлява тя. А малко извън темата, но този въпрос е много тревожен за всички българчета, не само за ромските деца. Тази година такова изследване беше проведено за всички деветокласници в цялата страна. И там има много какво да се каже, но не за това е темата.

Аз само ще напомня, че зад спокойните канадски дечица стои фактът, че страната е на второ място в света по изписване на Риталин, а понякога лекарствена терапия се прави и на тригодишни.

Мен пък темата ме успокои - ето Елена посещавала институции, пък накрая се омъжила за мъж със супер майка, който е бил на домашно обучение. Тоест накрая резултата е един и същ, щом са се взели значи са почти еднакви като възприятия и знания.
Аз като майка изгледала дете, на което в Канада със сигурност щяха да изпишат риталин или там каквото е - мога да ви кажа, че ме спаси детската градина, защото все пак така семейството си почиваше, и после училището и треньорът по таекон -до, който пък от своя страна обижда децата, наказва ги и даже ги е бил. Аз също съм го удряла, но не подкрепям насилието над деца в никакъв случай. Помогнаха му и всички останали учителки, другите деца, както и роднините и съседите. Аз в никакъв случай не споделям тезата, че детето трябва да се гледа само и изключително от майката. На мнение съм, че да изгледаш едно дете е необходимо цялото село да помогне.

И аз не зная къде е тая работа с постоянно ревящите, че и целокупно ревящи по детските градини по нашенско. Или пък идеята за тръшкащите се деца. Писала съм и друг път - има си деца, които просто са си такива по характер - те и вкъщи са си такива ревливи и си реват при най-малкия повод, независимо дали вкъщи или в градината. Просто вкъщи винаги се намира някой възрастен, който да  ги пожали или вкъщи са само възрастни и няма други детски дразнители и децата са спокойни. Такива деца може би просто не са за ясла и градина, по-добре да са вкъщи, да ги водят на някакви занимания за по час, да играят на детската плокщадка по час, и да се изчакат да съзреят, което се случва горе-долу към предучилищната-първи клас. А има и деца, които реват само, ако ги води единият родител  - те реват и се тръшкат ритуално само с него, после мрънкат на някакви интервали от време пак за този родител. Но никога не се държат така, ако ги води другият родител. И да ви кажа, безкрайните сбогувания на вратата само утежняват положението. Обичайно има по едно-две ревящи деца в група от по 30 (това за дърржавните градини), и ако са от ревящите ритуално сутрин, само след петнайсет минути в групата не можеш да ги познаеш - държат се съвсем нормално, няма и помен от ревящото дете на вратата.  Така че, хайде да не вдигат някои такъв джангър за ревящите деца по детските заведения, защото повечето не реват, а си реват все едни и същи. И го пиша всичко това съвсем безпристрастно, макар да не съм фен на детските заведения. Но което си е вярно - вярно си е - ревящите са единици. Ако едно дете реве, то трябва да се разбере каква е причината, а учителките обикновено доста добре забелязват каква е тя, защото общуват с детето преди и след воденето.

Моята е от ревящите. Просто е драматична.

Големият рева 6 месеца и се влачеше към градината с нежелание около 2-3 години. Чак накрая му хареса.

Хаха. Показателно. В АУБГ ли го научи това или в Икономедиа?

Изследването, което цитираш, не беше с всички деветокласници, а беше с извадка и беше международно. За мен то беше с доста по-малка меродавност, но това е отделен въпрос. Не знам защо реши, че не знам какво е функционална грамотност, а се наложи Андариел да ми обясни, но нека е така.

За децата в българските детски градини не знам, нямам идея, Кристина1980, която си праща детето там каза, че масово реват.

А моето полу-американче, полу-българче е диво и много обича да крещи и да тича. Радва ме това, здрава е. Идва сигурно от северноамериканския и ген, защото аз бях доста по-кротка и не съм се катерила по гардеробите барабар с котката и да скачам оттам.

Една част от АУБ, друга- от Бг-Мама. И друга част - от живота в България. Все пак съм виждала какво се случва, когато ти се наложи да ползваш циганска бригада от майстори. Или пък като научиш някоя циганка, че може да й подаряваш дрехи- няма да се отървеш от нея с години.

Иначе в момента в социалните ми медии кипи някаква про-циганска пропаганда, в смисъл пак вие, лошите българи и ние, умните и красивите, които сме на хиляди километри от махалите, но милеем за тях с цялото си био-еко прогресивно веганско сърце...и тъй нататък. Нали се сещаш, че като няма какво да правя, надушвам социални трендове и прогресивни #-тагове...и по някаква случайност доста от връзките ми са се овъртолили с прогресивни идеи, та вятърът лесно ми донася най-модните ухания и идеи. Те си ги въртят идеите: жени, мюслита, мангали, животни. Да има какво да прецъкваш на телефона и да се чувстваш душевно извисен. Скоро не съм виждала флагчета да си слагат, ама около Коледа все някой камион ще изпомачка 50 човека, та и флагчета ще има.