Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

Истината е, че много хора, особено когато са не особено удовлетворени от собствената си реализация спрямо мечтите си, се чувстват под напрежение и буквално страх да не би детето им да изостане, или пък да не е най-най-най. Лично аз също съм изпитвала много такива моменти, особено ако съм в компания на родители, за които постиженията на децата са тема номер 1 за разговор. Мисля, че няма човек, който да не си е мислил такива неща и да не се е чудил кое е най-доброто.

За себе си съм достигнала до извод, че това е ефектът на капитализма, глобалното неравенство и нео-либерализма, но тук забиваме вече в доста странна материя може би. Обществото като източник на сигурност и развитие е заменено от индивиди, надпреварващи се един с друг за максимално много от максимално всичко, което все пак е нищожно на фона на глобалното богатство, концентирано в нищожен брой магнати.

Дори и т.н. "войни на майки" ми се струват понякога част от цялата тази система: ако майките се карат една с друга по цял ден коя е по-привързана и коя е достигнала такова ниво, че да може да седи у тях и преподава китайски на децата като едновременно дистанционно оперира мозъци в университетската болница на Харвард за 3 милиона долара на година, то те са прекалено заети за да се борят за общите си женски права и тези на децата си. И на тези, които дават децата си в държавна ясла, и на тези, които имат ресурси, че да го избегнат им е пределно ясно каква крещяща, наложителна и моментална нужда от реформа има: откъм персонал, подход, достъпност, абе всичко. Но след поредния абсурден скандал по темата в медиите, в бг-мама не се мобилизира гражданско общество, а се почва пенене по линията "е, аз понеже съм повече от другите, няма да си хвърля там детето никога." Все си мисля, че може да се захване промяна, голяма, обществена. Или пък, поне, на някакво по-микро ниво, да си помагаме.

Добре помня тази статия от Елисавета (а пък нея съвсем лично я познавам), която е много силна и много по темата: http://www.maikomila.bg/%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B6%D0%B0%D1 … 0%B9%D0%BA%D0%B0/

Защото преди да тръгнем да гледаме кой е оставил детето си на баба, в яслата, пред телевизора или с телефон в ръката, няма да е добре да помислим за тенджерата на собствената си глава, а ако нямаме такава, за помогнем на тези, които имат. Лично мен, без да се бия в гърдите, така ме трансформира и пренареди загубата на 3 желани бременности (дотук, защото много искам още едно дете и не знам какво крие бъдещето преди да се случи) и всички последици от това, че вече ми е абсурдно, дори обидно, да се занимавам с такива осъждания като това кой има баба и за какво я ползва. Щом детето е тук, живо, здраво, не виждам какъв е проблемът.

Какви музикални педагози и прочие за 2-годишни, това да не е хор Бодра смяна! Сякаш не може някой от възрастните в семейството да изпее една песничка и да потанцува с детето или да хване две лъжици и да бие по някоя  обърната кофичка. Глупости на търкалета, ама е като в Бай Ганю - имАл си бол пари, дал си. Иначе е добър пазар. А за гррупова работа - раждате братче или сестриче и готово - купонът е пълен денонощно.

 Юна всеки гледа от собствения си ограничен опит.

С първото ми дете докато стана на 2-3г ходех по разни групи за майки, най-вече с цел аз да се разнообразя. То бяха масажи за бебе, песни с Тина и т.н. След като родих второто ( голямото беше на 3г1/2) и после третото си дете, просто нямах нужда никъде да ходя. Деня ми беше зает с децата ми, а и те си бяха самодостатъчни за забавление, " учене" помежду си.
Типичният ми ден протичаше сутрин да оправя бебето, помогна на 2 1/2г да се облече, докато 6г се облича са училище. Закуска да им приготвя, средния помага/пречи ми, докато големия наглежа и чете на бебето. Подготвям всеки да влезе в количка, тротинетка, колело да се придвижим до училището да оставим големия в 9ч. Приберем се към 10-10.30 в къщи след като се разходим в парка/омажат с кал, разговорят с почти всяка бубулечка по пътя. В къщи почва игра, пълзене, аз да подготвя обяд. Обяд към 12ч, после сън. Към 1.30-2 се подготвяме пак за разходка до училище да приберем голямото дете. Пак мазане в парка/ разходка с други майки от училището до към 4-4.30. После в къщи за още игра на децата ми в градината на трамплина, люлка и пълзене/ тичане кой каквото може. Вечеря в 7ч, баня и по креватите с четене на книга към 8 най-късно.
Нито ми се ходеше на бебешки групи по ранно развиване на деца, нито на такива за език и т.н. А и скучно хич не ми е било. Децата си бяха щастливи с това ежедневие, разходени и самодостатъчни. Аз също порядъчно изморена и готова за чаша-две вино привечер. Така че всеки си изхожда от неговия опит.

Това явление е познато като PFB (precious first born) синдром 😜. Абсолютно си е адекватно и нормално явление. Лошото е когато човек има едно дете той често се превръща във всезнаеща енциклопедия по всички детски въпроси. Първо защото има доста свободно време, второ мисли че първородното е като слънцето-безгрешно и неповторимо и трето мисли че всичко е по силите на детето му. А децата са различни и наистина неповторими. Това че Аника-едно дете/първородни пее прекрасно, говори 3 езика и има речник на 10г когато е само на 4г не значи че Весела ще може и тя, само с усилията на майка се.
Нормално е да има сравнения, къде няма, но и доза реалност не е излишна.
Виждам как майки с първи деца учещи цигулка по Сузуки направо си мъчат децата, непрекъснато сравнявайки се и състезавайки се помежду си. Децата (и майките) се учат да свирят заедно, което е много хубаво. Но едни деца напредват по-бързо от други което е нормално и естествено. Но майките с едно дете чувстват че едва ли не това е поради тяхната неадекватност като родители. Тези с по 3-4 или 6 (една приятелка, изключително лежерна жена) просто знаем че това е темпото на детето и го следваме.

Аз съм ходила на плуване, масаж и отворени дг не за да научи нещо специално, а защото ни е било приятно.
Съгласна съм, че  най добрият вариант е да  има още едно две деца, но това не винаги е пожелание и не може да се приеме за универсално решение.

Има голям дефицит тук. Андариел говори за изпитите преди предучилищна в някои много желани частни училища и частни сдружения към държавните училища. За тях някои родители записват децата на частни уроци, за да ги подготвят за изпита, което аз се пошегувах, че се доближава към азиатския модел, но всъщност далеч не всички родители го правят.
А другото, което Юна спомена, са огромния набор от развлекателни занимания за всички възрасти извън училище, в които дори да има обучение, става на игра-лепят, рисуват, спортни игри и т.н.

Gi, съгласна съм, че когато човек е с повече деца не остава време, а и децата се учат едно от друго. С едно дете обаче е съвсем различно. Не толкова, че ще научи нещо кой знае какво от допълнителните занимания за малки деца, но е някакво разнообразие и общуване с други деца. Да не говорим, че е почивка и за родителя, в която той може да почете книга на спокойствие, докато чака хлапето

Юна, хич нямат много общо тези училища и сдружения с азиатския модел. Това, че няколко нафантазирани майки са писали в онази тема, изобщо не означава, че болшинството са такива. Такъв тип майки се срещат и в държавните.
 Освен това за толкова години установих, че просто има деца, които нито са гении, нито изпреварват с нещо, но бързо схващат определен обем материал още в училище и съответно времето вкъщи е свободно.
Точно както някои деца отрано се научават безпроблемно да четат и докато връзстниците им още сричат, те четат вече по-обемни книги.

На тези занимания за бебета, на които аз съм ходила родителите участват активно и не си почиваш с книжка или кафе.

Ами нормално, нали са занимания за бебета. Аз съм писала за съвсем друга възрастова група, когато децата могат да рисуват, лепят, да участват в групови спортни игри и т.н.

Имам прозорец и докато се разсейвам от другите задачи, ще споделя и моите разсъждения по темата. Имам повече информация в сайта ми, но вероятно ще се приеме за реклама, така че тук накратко. Ще се опитам да ви кажа нещо повече за психологическия поглед върху темата за ранното детско развитие, най-обобщено и без да залитам в никоя от школите. Ясно е, че психологията е най-неподредената наука и в нея има множество теории, включително за детското развитие, но от моите знания и опита ми дотук съм се убедила, че:

1) психологическият подход е индивидуален - т.е. важно е решенията, свързани с отглеждането на детето (дали ще бъде отделено при баба за намаляване на стреса в семейството или поради други причини - това не се препоръчва в никоя школа, но се налага понякога, дали ще го гледа детегледачка, дали ще посещава ясла/детска градина и пр.) трябва да се взимат с отчитане на индивидуалните особености на детето. Точно тук може да помогне психологът - не да ви даде готови решения или препоръки според любимата му теория, а да ви насочи как е най-добре да постъпи според онова, което знае и наблюдава за детето. Пример: има силно социално-ориентирани, много активни деца, които имат нужда от постоянна стимулация, лесно адаптивни - може да се предполага, че такива деца лесно ще се адаптират към детска ясла/градина и ако не боледуват често или с усложнения, това вероятно е добър вариант за тях.
Обратното, интровертните деца, по-ранимите и силно свързани с майката е вероятно да срещнат трудности с адаптацията към детско заведение и при тях често се търсят други варианти.
Т.е. индивидуалността на детето води.
2) в психологията се акцентира върху богатството на опита на детето - смята се, че познаването на повече контексти (а не само на "вкъщи с мама/баба/детегледачка") и излизането извън зоната му на комфорт е много важно за детето. + всички други форми на опит - нови преживявания, нови емоции, различна среда, нови приятели, възрастни, непознати места и пр. Смята се, че тази стимулация е много важна за децата в тази възраст (но дозирано, защото знаете, че децата се превъзбуждат от хиперстимулацията) и че за тях на първо място в предучилищна възраст (3-6 г.) особено е от важно значение да придобиват именно социален опит чрез преживявания и игри. През последните години има тенденция да се поставя повече акцент върху активното обучение в този период, но аз поддържам тезата, че тези години са именно за преживелищно учене и образование чрез игра.
3) социалните активности с родителите са много актуални и при всички случаи носят ползи, макар че не означават пряко по-качествено отглеждане на децата. Те по-скоро показват желанието на съвременните родители да ценят и да се стремят да изградят привързаност с децата си, което при всички случаи е добра идея, стига да не се залита в крайно либерално възпитание. Наивно обаче е виждането, че всяко привързано дете ще израсне като качествен възрастен - не са малко случаите, когато деца, отглеждани с привързаност и любов, за съжаление демонстрират девиантно и делинквентно поведение. Пред очите ми е майката на едно дете, убило свой съученик, която, видимо объркана, при въпросите на журналистите как е отглеждала момчето, какво е било то като дете, казваше: "Добро дете беше. Обичала съм го.". Оказва се обаче, че и любовта, привързаността и свръхангажирането на родителите с детето съвсем не означават, че то няма да демонстрира проблеми в детството и след това. Влияят много фактори - генетика, социална среда и най-вече начина, по който индивидуалната психика пречупва всички външни влияния. Т.е. това, че денонощно си с детето, възпитаваш го без умора, записал си го на всевъзможни кръжоци, водиш го на скъпоструващи ваканции и пр. и пр. не гарантира, че детето ти ще е безпроблемно. Казвам го с намигване към свръхангажираните с децата майки.
4) коучингът за личностна и родителска ефективност, бързите съвети, ученето чрез личен пример и пр. са като цяло бъдещето, независимо колко ни харесва това, особено на такива като мен, които обичат по-задълбочените анализи и вникването в нещата. Хората са все по-визуални, отношенията - все по-неформални, все повече се търсят и модели на подражание, така че аз мисля, че това си е вече тенденция. А по отношение на перфектните семейства и родители - има една държава малко по на запад от нас и от Европа, в която постигането на такъв лъскав имидж е необходимо за оцеляването, а и е доказано, че продава добре, така че комерсиалният момент в блоговете, влоговете и т.н. на тези родители за пример не може да бъде пренебрегнат. Но така или иначе - това е бъдещето. И в науката се търсят нови начини за контакт с потребителите й, в психотерапията също постмодернизмът настъпва с пълна сила, така че навсякъде социалната промяна е огромна и при родителите също е така.

Надявам се мнението ми да е било от полза. Май не се получи кратко

Споделям напълно поста на Шехина и акцента върху индивидуалните нужди и особености. Съгласна съм с всичко, без частта за коучинг-а. Нека не забравяме, че все пак тези хора го правят за пари, не за да "спасяват света".
Тук (в точка 4) бих се съгласил с частта за личния пример. Той се получава от личности, които детето среща във времето си на окончателно формиране като личност (родители, близки, роднини, познати на семейството, учители, треньори).

Относно всичко, свързано с психолозите, психологията, родителстването, какво дете било, какво щяло да бъде. Никой нищо не знае. Наистина никой нищо не знае, включително психолозите. Каквото и да направи или да не направи един родител, може всякак да излезе и все ще е виновен, ако отиде при психолог. Психологически теории има за всичко, то е като във вицовете за адвокатите и  нерешеното дело. Най-лесно е родителят да е виновен - той е виновен по подразбиране. Също по подразбиране се приема, че постиженията са заслуга само и единствено на детето, а провалите са по вина на майката. Дори не на родителите, а конкретно, винаги и всякак на майката. Точно като в една от реклямите на ДСК е - "за да не се изнесе жена ви -за да се изнесе жена ви". Що му било обръщано внимание, защо не му било обръщано внимание. Какво ще излезе от едно дете, докато стане възрастен е хвърляне на боб - дори бобът повече ще покаже от поредната теория.
От мен непсихологически съвет към всички майки - да не ви дреме! Правите всичко правилно. На бас, че който и да дойде на ваше място, няма да се справи по-добре. А ако на някого не му харесва как се справята - да си гледа работата! Мога и на английски да го напиша последното, ама ще ме баннат.

А, баш! Въобще никой за нищо няма гаранция и не е зле човек да има малко перспектива и да се благодари всеки ден на щастливите си звезди за това, което има.
А това за майката е много точно, но си го правим една на друга, освен всичко друго. Кога за последно в бг-мама се чу: "баща му го хвърли на ясла и се върна на работа"?

именно, но отстрани на майката й набиват канчето каква е мързелана безподобна и как нищо не прави цял ден с детето. Обаче в момента, в който друг трябва да го прави, се започва пищенето как били измислени яслите. И на тази майка й се струва, че връщането на работа е най-хубавото, което ще й се случи, и тя хем ще угоди на околните, хем ще си вдигне самооценката, хем детето ще се "социализира". Сега сигурно психолози във форума ще искат да ме удушат, ама за мен ако има няккави по-известни неща, по-добре измерени, те са в когнитивното развитие, дето се вика, човек да си отвори медицинския детски картон, ще види кога какво е силно препоръчително детето вече да умее да прави.

А, сигурна съм, че имаме и форумни психолози и психоаналитици, особено такива дето практикуват основно тук
За това, че когнитивната наука е по-солиден барометър няма как да не се съглася, защото съм крайно пристрастна. Но нещо не разбирам добре връзката с последното за картона. Когнитивното развитие на децата е много сложен епигенетичен процес, а ролята на майката в него - макар и важна - далеч не е определяща.

Един родител нищо да не знае, отзад на картона, ако си спомняш какво е пишело в твоя здравен картон от детството, го има цялото психомоторно и когнитивно ниво на нормата с някаква сигма до 3-годишна възраст. Дори най-загубената майка може периодично да прочита какво пише и да се ориентира кога бебето трябва да се обърне, кога да е първата дума и т.н. А ако види, че в някои неща има изоставане, или да се консултира, или малко по малко да започне да се занимава с детето, за да навакса. Една съвсем средностатистическа баба знае от какви занимавки има нужда детето - така сме израснали и ние навремето, и нашите родители.