Той иска второ дете, аз не

Смешно е как всъщност на жените им е отнета свободата ДА правят много неща, но се радват като побеснели на свободата ОТ, най-вече раждане на деца.

Няма най-вече и най- не вече. На всичко се радвам.
И абсолютно нищо не ми е отнето, слава богу.

Тъжно е обаче, че в тема като тази жени искат да отнемат правото на друг човек и да наложат собственото си решение...

НСЧ, абсолютно.
За мен свободата да мога и да си избирам изборите в живота ми е безценна.

Другото е вятър и мъгла. Ако на другите жени им е добре с 3 деца и изповядват мантрата на привързани майки орлици, а други остават неомъжени и всите са щастливи, то коя съм аз да ги съдя?!

Аз знам какво ме прави нещастна повече и съм си поставила картите на масата отдавна. Пускала съм подобна тема за второто дете преди години и съм била доста изчерпателна в обясненията. Като чета нищо не се е променило във възгледите ми, а ситуациите в живота са минали големи трансформации.

Kontesa, има разлика между свобода и микромениджмънт. Има разлика между свобода и невротично режисиране на живота.

Човек трябва да е една идейка по-смел и да не се пази чак толкова. Все пак- да поема разумен риск. Иначе си остава дълбоко заключен в мазето на собствения си комфорт и мухлясва.

И как знаеш какво е при мен, при НСЧ или при авторката?
Докато не ме познаваш лично и не си живяла с мен няма как да знаеш дали е свобода или невротично режисиране.

Какво значи да сме по- смели? Ти забравяш с кой опонент разговаряш май. Не съм мацката, която не си е подавала нослето от родният град и е била издържана от мама и от мъже през целият си живот. Смелите обичат рисковете, но детето ми е единственото, което ме кара да се страхувам. Това е слабостта за мен.

Феминистка не съм, но държа жената да може да избира всичко в живота си.

На такова нещо ми прилича и на мен работата - репликата "няма да раждам пък, защото имам свободата да избирам" е малко като любимото на тийновте "животът си е мой, имам право да се преебавам, колкото си искам", даже в тази тема прочетох за натиск за второ не от мъжа, ами от мама и ми стана супер смешно.
Все пак сме възрастни хора, смешно е доводите ни да са същите като на 15-годишните. Общо взето, когато манипулираш с нераждане, излиза, че единствено върху това имаш власт и затова правиш напук на това, което се очаква от теб като жена, точно както тийнеджърка, която прави безразборен секс напук на майка си, защото нищо друго не може да решава сама, но лошата новина е, че може да си обидена на света или мъжете (защото не сменят достатъчно памперси и не кърмят нощем), но с някои решения, взети напук, наказваш единствено себе си.

Ами всъщност като се замисля, от 19 до 27 съм живяла извън родния си град, но щом казваш. Емиграцията е само един вид риск- просто тренд през последното десетилетие, няма как всички да сме емигранти. Има и други видове риск.

За съжаление рядко човек може да избира всичко в живота си, без да започне да става неприятно нарцистичен.

Иначе като са свободни жените, не виждам да са се втурнали да учат трудни неща и да бачкат по нефтени платформи, но виж за отърваване на деца всички са първи на линия, защото имат да правят адски важни неща с живота си...

Винаги е по-лесно да изразиш свободата си отказ, отколкото с дела.

Ама никой не спира жените които се чувстват длъжни да раждат, да го правят и изпълняват очакванията към тях. 😆
Просто има и жени, за които подобно нещо е пълен булшит.

Янечек, кажи си го направо и поименно, моля, че сън няма да ме хване нощес.
Какви дела трябва да се гледат? И кой решава, че с раждане на повече от едно дете жената се доказва и не отмъщава на мъжа си?!

Нефтени платформи! ЖДНБ.

Е то си е очевидно- ако мъжът има мерак, явно ще му е по-приятно любимата му жена да каже Да, защото не-то има, как да го кажа, леко кастриращ елемент, макар да не съм фен на Фройд.

Много се вживяхте! Какви манипулации, какви отмъщения? На кого?
Това означава, че някои жени много искат второ дете, но не го правят напук на мъжете си?
Това е смешно. Една жена ако толкова силно иска да има още едно дете ще го има въпреки всичко.
За какво наказание говорим? Това, че мъжът не е оправдал очакванията на жена си по отношение на това какъв баща е, означава, че тя просто е разочарована и си дава сметка, че не иска да се с правя И С ОЩЕ ДЕТЕ САМА! А не че не ражда за да го накаже! Не знам наистина ли не виждате разликата?
И аз ако знам, че всичко ще лежи на моите плещи и не мога да разчитам на мъжът си да поема детето от време на време и аз няма да се навия...нищо странно не виждам.
Ако за някои жени е супер кеф да гледат деца по 24 / 7 абсолютно сами, за други не е. Просто е.

Извинявам се, че се намесвам в дискусията, но доколкото четох темата - доста критично е таткото да почне да се включва още от самото начало. Включително и за да изгради някаква по-тясна връзка с бебето и да не го гледа като извънземно (а и то - него). Така че ако или когато се стигне до номер 2 при авторката - дори да са налични баби и т.н., пак бих посъветвал таткото да се включи по-активно след работа и нощем, и по възможност да си вземе каквато отпуска има поне за няколко седмици (за предпочитане месец) и да помогне наистина активно с всичко в самото начало.

Струва ми се, че ако в началото не се започне правилно с активно участие на бащата, после би било много, много по-трудно, дори при добро желание от страна на таткото.

Иначе не писах по тази тема, защото напълно разбирам авторката, струва ми се напълно логична и правилна нейната реакция в случая и наистина не виждам голяма драма - може би някои от нещата, които написа в темата, да ги каже (или да продължава да ги казва) на съпруга си, ако не е достатъчно и да го "тренира" с наличното към момента дете - да прави чат-пат и неприятните и неприсъщи за него неща, колкото да може и да знае всичко покрай грижата за детето. Ако поеме при номер 1 и е съгласен да си отдели поне няколко седмици в началото за номер 2, значи авторката не трябва да има притеснения. Аз не мога да кажа номер 2 как е спрямо номер 1 - от една страна със сигурност сигурно е по-тежко, защото стават две все пак, но от друга - след номер 1 човек научава страшно много, трупа практически опит и поне в това отношение сигурно е малко по-лесно

Съжалявам, че не споделям твоето мнение.
Този филм с вечното съгласие, дори за нежелани дела, ми е чуждо.

Наистина не ви разбирам. Вие не сте ли избрали доброволно бройката на децата си? Значи вашето решение е единственото правилно, всички други се преебават и го правят напук на нещо си? Сериозно ли го мислите или се шегувате петъчно
Ще дойде сега някоя с 10 деца да ви обясни как сте глезли и си прецаквате целия живот...

Аз писах за мама, да. На мен не ми е супер смешно, защото причината за всичко това можеше да е причина и да не познавам майка си.