С какво ви дразнят свекървите- 88

  • 77 508
  • 788
  •   1
Отговори
# 600
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Тя живее на метри от нас. Някак си като захвърлена ще е, ако ѝ наемем човек, а и и аз си мисля, че няма да иска никой да е с нея.
След операцията ѝ я бяхме прибрали у нас, докато се възстанови. Тя сама пожела да се прибере у тях още преди да е станала стабилна. Иска да си е сама и по-добре, но и не ѝ пука да ни навестява, когато на нея е скимнало, че може да дойде, да си поговори с мъжа ми или да се качи да си сготви. Мен ме дразни единствено, когато започне да ми се пречка в краката. Ако имахме някаква уговорка или ме предупреди, аз ще се съобразя и няма да се засичаме много, но тя се качва, по всяко време и особено ми е неприятно да започне да ми се вре, когато аз имам работа или да се опитва да ми "помага".
Засега има моменти, в които все пак гледа да идва, когато ме няма, но има и такива, в които се засичаме.

# 601
  • Мнения: X
Това навестяване, когато и както я осени вдъхновението, новост ли е или и преди си е била такава? Ако е второто, тепърва няма да промениш изградени навици у стар човек. Кофти.

# 602
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Новост е. Преди също е идвала, но все е било по някакъв повод, когато ние сме я поканили или с предварителна уговорка да дойде да види децата примерно. Даже, ако е искала да ни остави нещо, го оставяше на магазина, до горе не се е качвала. Сега, след като я прибрахме след операцията, явно реши, че домът ни е отворен да влиза като у дома си, понеже се грижим за нея и може би го смята като част от грижата, не знам.
Все още посещенията ѝ са в рамките на поносимото. Ето днес беше дошла до магазина, да си вземе някакви плодове и стоеше явно в очакване да се качи и горе(вкъщи), мъжа ми каза - хайде да видим коя крушка ти беше за смяна и да ти я оправя и тя му казва - качвай се, аз ще те чакам тук. Но той директно ѝ каза, какво ще правиш тук, тръгвай с мен да те водя у вас и тя нямаше накъде, тръгна. Като малко дете я манипулираме понякога, но няма друг начин.

# 603
  • Мнения: 15 619
Така ще е, Лиляна. Малкото й радости са това. Погледни от друг ъгъл и няма да се дразниш толкова. Ще ти домилее.

# 604
  • Мнения: 6 622
Уффф хем ми е мъчно за Лиляна, хем за свекървата. Явно не го прави с лошо,но в никакъв случай не е приятно. Аз не бих могла да изтърпя. Замисляли ли сте се ,че след като има ключ може да направи някоя поразия когато ви няма вкъщи?

# 605
  • Мнения: X
Явно е много изплашена от диагнозата.

# 606
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Така е, Луна, и аз всеки път с това се опитвам да се успокоя. Преди на подобни неща съм била много по крайна и рязка, сега обаче разбирам, че и на нея не ѝ леко и затова и не възразявам. Но няма как да не ми се струпва и да не ми изтъняват нервите понякога, затова и споделям, кое точно ме дразни.
Лимонче, вкъщи винаги има някой, заради магазина.
Уишмастър, тя минава през най-различни фази на възприемане на диагнозата си. Приела е вече, че ѝ остава само да се бори за живот и често се шегува, че няма мозък и затова да не ѝ обръщаме внимание. Имаше и период, в който беше решила да се примири, но и той отмина. Сега е леко вкопчена в сина си(мъжа ми). Някаква ревност като че ли забелязвам.

# 607
  • Мнения: X
С напредване на възрастта, а също и с болестите в добавка - човек се променя, и то доста. Гледах и баба ми, и свекърва ми преди да починат. Ами, нищо общо с жените, които бяха преди. Те, които се раздаваха за околните, станаха егоистични; искаха да има човек до тях почти ежеминутно; капризничеха. Просто нищо общо с предишните хора. Сега вече помня само доброто, изнерващите моменти съм ги забравила.

# 608
  • Monaco
  • Мнения: 374
Моята свекърва е обсебена от мъжа си и въобще не се интересува от мен и съпруга ми. Въпреки че живеем в една къща (на различни етажи)  откакто не вечеряме заедно не съм я виждала 3 седмици. Веднъж не дойде да ме пита как съм, нали съм бременна имам 3 седмици до раждане... Но да ви кажа така е по-добре. Даже се надявам като се роди бебчето да не реши да идва и да дава акъли. Няма да забравя как ми каза, че ако детето плачело трябвало да не го гушкам и успокоявам, за да не го разглезя...Трябвало да се правя, че не го чувам и така само щяло да заспи. И разни други абсурди.. Та аз поне за сега се радвам на спокойствие и се радвам че мъжът ми взе решение да се храним отделно.

# 609
  • Мнения: 5 593
Свекърва ти има право донякъде  за разглезването. Бебето трябва да се приучи на режим и в началото се налага дори да потискаш желанието си на всяко   изплакване, да го взимаш на ръце. Разбира се, без крайности. Има си моменти да се гушне, да  почувства, да чуе гласове и така да опознава света, но и прекаляването не е добре.
Аз така бях свикнала големия ми син, че направо си ме "държеше в ръцете си". През деня плътно до него, през нощта ме будеше десетки пъти.  С малкия  нещата бяха по-строги и после ми беше по-лесно. С внуците също се спазваше режим на хранене, спане, разходка и игра. За малкото внуче режимът си е валиден и сега, а вече е  на 3,5 г. .

# 610
  • при късмета
  • Мнения: 25 476
Какво общо има режима с гушкането и разглезването от него? Моя го изписахме с колики още от болницата. Единственото което помагаше, докато намерим кое точно лекарство действа най-добре, беше някой да го гушне и да легне с него. Ти лежиш, а бебето върху теб по корем. Баща му е спал така около 2-3 седмици.
Трябваше да го оставим да реве, късайки се от болки за да не го разглезим ли?

# 611
  • Мнения: 5 593
Ма ко, никой не оспорва  моментите, когато гушването е наложително или е с основателна причина.

# 612
  • София
  • Мнения: 35 013
Не съм съгласна с измислената свекърва. Трябва ли специална причина, за да покажеш на едно дете, че го обичаш?

# 613
  • при късмета
  • Мнения: 25 476
КАГ, изначало бъркаш, че ти може да създадеш режим на новородено бебе. Обратното трябва да стане. Бебето те води в началото и е много по-лесно майката да изгради режима според самото бебе, а не тя да си втълпи някакъв режим и да се опитва да го налага на бебето. Бебетата са различни и при много, много малка част това би проработило. Обратния вариант, режима да изграждаш според бебето, работи безотказно.
Като пак казвам, че гушкането няма нищо общо с режима. И колкото по-гушкано е едно бебе, е толкова по-спокойно.
Аз не съм хуквала да взимам бебето при всеки звук издаден от него, но съвети да го оставям да реве някак не разбирам. Съвсем малките бебета плачат когато имат проблем и каква майка трябва да си, да го игнорираш. Пеленачетата плачат при проблем, а не от каприз. И ако това не е ясно на жена, която все пак е майка, то съветите ѝ не струват пукната пара и трябва те да се игнорират, а не бебето

# 614
  • Мнения: 12 722
Нас така ни учеха. Дори в книгата на великия д-р Спок го има.

Общи условия

Активация на акаунт