С какво ви дразнят свекървите- 88

Хах, ами мързеше ме да пиша одеве...
Детето "се захласва", както казват старите хора. Като се наеме да реве и няколко секунди не си поема въздух. Прави го още от родилното и естествено с баща й бяхме много притеснени, та се консултирахме с педиатъра, с невролог, с психолог и с интернет рзбира се. Та всички бяха на едно мнение - нищо страшно, ще го израсте, дадоха инструкции как да действаме и всички вкупом подчертаха - пълно спокойствие и игнор. Духваш му в лицето, ощипваш го, ако трябва и шамар му удряш, но след като си поеме въздух, все едно нищо не се е случило. Правиш си, каквото там си правиш и не му даваш да разбере, че си шашнат.
И в действителност, от един момент нататък, малката хитруша взе да го прави нарочно. Ляга на земята, отваря уста, облещва едни големи очи и дава вид, че никога повече няма да си поеме дъх. Но игнора помогна. Постепенно разреди тези истерии и секундите без въздух станаха много кратки. Стигнахме до там, че го прави само пред баба си. Защото тя категорично отказва да приеме съветите на всички специалисти и твърди, че това е супер сериозно заболяване, наричало се " синдром на аспираторния гърч" и можело детето да си глътне езика и да умре или да му се увреди мозъка от липсата на кислород(??? за 10 секунди). Каквото и да правехме, както и да я убеждавахме, тя е непреклонна и категорично отказва да се държи адекватно в такива моменти. Всъщност истината е, че когато дъщеря ми се тръшне да реве по този начин, всички сме заети да спасяваме баба й...
Всичко ок, всеки има право да си истерясва когато и колкото си иска. Отказахме се да говорим и толкоз. Но тя стигна по-далеч. По-миналия месец, в стремежа си да вдигне детето от пода и дърпайки го за ръката, го изпусна и се получи звучен удар на глава в шкаф и още по-истеричен рев. Миналия месец ми се разкрещя пред детето и се опита да ме избута и да го вземе да го гушкала и успокоявала...
Та така. Накратко.

Прекалено търпелива ще се окажеш, май!?

Ми, Кали, накратко, хубаво, че не живеете заедно.

Твоята свеки го прави от страх, ама паниката в такива моменти не е полезна.
Аз практикувам духването в лицето и действа моментално. Но при  нашата девойка това е рядкост и се случва да се засинее само, ако се удари и я заболи силно.

Хах, нали?
Винаги и безотказно. Никога не се е налагало да я удрям или да предприемам по-сериозни мерки. Но по думите на баба й, "тя не можела да стои и безучастно да гледа как си убиваме детето". Точка.
Утре ще имаме сериозен разговор. Насаме. Синът й вдигна ръце и каза " не мога да се оправя с тази жена"...

и моите 2 от 3 точно така правеха! Но се израства. Подухване в лицето и после игнор - 2 в 1!

Кали, строявайте бабата и не й давайте да си позволява такива волности, че ще берете ядове. Особено щом е започнала и да ти крещи, да те избутва и подобни действия с мотива, че спасява детето ви. Пресичай в зародиш, че ще стане по-зле. Само с разговор не знам дали ще стане, опитайте, но имай готовност и за по-рестриктивни мерки. Не ти го казвам, за да те надъхвам, ти си умна жена, ще разбереш какво и защо ти казвам. Играх го тоя филм, само че със свекъра. Последният път не свърши добре, позволи си доста повече от просто да ме избута, при това в ситуация, която изобщо не беше тази, която той си въобрази и стана страшно. От тогава не си говорим, не съм го виждала и чувала ще станат скоро 3 години. Вижда детето у тях или идва у нас, когато ме няма. И то защото мъжът ми настояваше да се виждат, аз бях готова да забраня контакти за някакъв период, защото детето ми изживя истински стрес - беше на 4 г. тогава. Да не споменавам, че повлече проблеми между мен и мъжът ми, та стигнахме почти до развод. Не съм разказвала досега как се е стигнало да прекъсване контакти с бащата на мъжа ми. И сега няма да навлизам в повече подробности, че ми кипва наново. Увери се, че мъжът ти е плътно зад теб и ще подкрепи всякакви мерки, които предприемеш, без да кляка на театрите на майка си. Защото такива ще има.

Кали, аз в такива моменти съм много рязка. Не мисля чий родител стои насреща ми - дали ми е майка или свекърва. Доводите, че мислят за доброто на детето не важат, защото ние не й мислим лошото. Имало е моменти, когато майка ми също е казвала, че "ще си уморим детето". Да, хващало ме е яд на думите й, но съм й дала да разбере, че много добре знам какво правя и че ние сме взели решение как и с какво да я лекуваме. След като не питам за съвет, то значи не искам такъв да ми бъде даван и най-малкото пък да искат от мен да изпълнявам съветите. Сигурна съм, че с това държание много пъти съм наранявала собствената си майка, но когато виждам, че тя не преценява правилно ситуацията, няма как да се съглася на нейните съвети.
До към 3-4 година на детето отношенията ни бяха доста опънати от време на време, сега смея да твърдя, че са се нормализирали. Тя започна да ме слуша за доста неща и сама си призна, че съм била права, но миналото е минало, не можем да върнем думите назад. Не съжалявам, че съм била по-остра в такива моменти, защото това е бил единствения начин да предотвратя опити за намеса, което би довело след себе си и до семейни проблеми между мен и мъжа ми.

Deskatta, на 100% споделям мнението ти, повечето написано важи и за мен. Майка ми съм я скастряла много повече, свекърва ми не си е позволявала да си налага съветите, когато дъщеря ми беше по-малка. За бебе пък - съвсем, нито едната, нито другата са имали опит с недоносено бебе, та не смееха да дишат покрай нея, беше ги много страх. Аз родих на 28 години, след стерилитет и двете знаеха, че достатъчно съм се запознала по въпросите касаещи отглеждането на дете. Майка ми, като детска учителка, се опитваше да ме поучава с онзи, даскалския тон, понякога, когато се карах на малката, но бързичко й обяснявах да не се меси, където не й е работа, защото тя вижда детето за часове, аз го отглеждам и го познавам, търпя последиците от поведението й и т.н. Моята беше много проклета, правеше ми истерии и ни докарваше всички до лудост. Досущ като сестра ми навремето. Майка ми не успяваше да се справя със сестра ми, клякаше й на всички капризи и истерии, зер да има мир и до бая късно си бра плодовете. Та й припомних кое и как е било, та да не ми ги пробутва на мен тия с "не й се карай, тя е дете". Дали ми беше приятно да го правя? Не, разбира се, напротив, гадно ми беше. Но тя не се спираше да се меси и да говори през мен, когато аз се обяснявам нещо на детето. Ами, не ми издържаха нервите и на нея да обяснявам, при все, че тя баш, като педагог, биваше да е наясно кое не е ок да се прави пред детето, а именно да ми прави забележки как да я възпитавам. Е, наложи се да й припомня собствените й грешки

Моята свекърва пък не изпуска възможност да се заяде с мен заради това, че родих секцио и не можах нормално. И все ми дава някакви примери. Сега наскоро роди едната и племенничка, и само я хвали и възхвалява, каква героиня е била, че е родила нормално.
Идва Коледа, ще идват за няколко дена да празнуваме заедно, а на мен от сега ми се свива корема. Ние двете почти и не си говорим една с друга.

Ами то моето не е недоносено, но баба й пак не смее да диша покрай нея и много я е страх. Това не й пречи да дава акъли, де. На килограм. И като й кажем "ами хайде покажи как става" - "аааа, не мога".
Аз родих на 39, но това не й пречи да смята, че нищичко не мога и не знам. А иначе също е пенсионирана детска учителка. Та и назидателния тон ми е познат, и всичко...

Разговорът мина. Беше прекалено лесно. Според мен, тя си знаеше, че е прекалила и затова така бързо се съгласи да внимава. Но ще е от ден до пладне вероятно...

Дано няма повече случки, Кали! Че иначе е много затормозяващо да повтаряш едно и също, да се правят, че те няма и да си действат както решат, а ти да си късаш нервите и да се чудиш дали да вземеш крайно решение.

 В последно време много майки предпочитат секцио, не защото е   наложително,  а от страх.
  Ами геройство си е .
Кали, при учителите е професионално изкривяване. Цял живот ги е страх да не стане нещо, очите им са на четири, непрекъснато са нащрек и така това  се пренася и у дома.
Спомням си, че пътуваме с едни приятели с влак. Слизаме  и аз им напомням да си не забравят палтата. Потънах в земята от срам, извиних се 100 пъти, а те се късат от смях. Ами колко пъти учител на малки деца казва  "облечи се, съблечи се, внимавай, огледай се, да не забравиш това, остави онова, ще се изпотиш, не тичай, не ........" и така става трудно изкореним навик. 

Секцио бе при нас две седмици преди термина и добре че беше така,сина май  се е опъвал ,но  кой  го пита.Казах му,че  е  роден две седмици по-рано и естествено,та така.
Малкия се захласва ,като падне ,повече от страх,първия път се изплаших,после снахата каза да духна,не знаех.Още не е научил да се възползва,но и това е възможно.Аз съм лесна на два месеца за часове.

Всяка жена сама си избира как да ражда.
Често родилките усещат правилното за тях и за бебето раждане.
Едно раждане си е геройство, независимо дали нормално или секцио.
А отглеждането на бебе и дете си е най-голямото геройство.

Моята свекърва е родила нормално, но не е кърмила и 1 ден.
Е трябва ли аз например да я тормозя за минали неща, както тя мен, хем на нито една от нас не ни влиза в работата, как другата е решила за бебето си.