С какво ви дразнят свекървите- 88

Вземи си и чистите, и мръсните дрешки, и се върни при майка ти.
Просто седни и изброй точка по точка заради какво се връщаш, като почнеш от майка му, през баба му и дядо му и свършиш с него.
Ако го обичаш все още, му го кажи, но и му изброй също по точки какво очакваш да направи, за да ти докаже че и той иска да е с теб- да намери квартира, да решавате всичко свързано с отношенията ви и ежедневието заедно.

И виж как ще реагира, но каквото и да направи и каже, ти се изнеси и почни да се лекуваш, и да гледаш себе си.

ако той е муньо и през девет земи в десета да се преместят маминка пак ще командва.
за съжаление няма лек за това = или поне аз не го намерих.
а когато изходът минава през съдебната зала е страшно.

От контролиращи хора отърване няма, особено щом са родители.
Никога не съм живяла у свекърите си, освен по време на студентските ваканции, нито са ни купували апартамент. Това обаче не е никаква пречка за свекърва ми да заявява права над живота ми. В началото се връзвах, че уж е много добра и все иска да ни помогне и добро ни мисли, но късно ми просветна.  
Аз на моя мъж в прав текст съм му казала, че най-голямата ми грешка в живота не е, че се омъжих за него, а че не се разведох, когато беше точния момент за това. С целия си акъл хукнах да спасявам семейството, което в последствие се оказа, че е важно само за мен За него е важен собственият му комфорт Другите да се оправят.
Затова и сега давам такива съвети. Бягайте с 200 момичета като видите контролираща майка и синче, дето мама може да го настрои срещу вас!

Не  са проблем къщите,никой  не я занесъл .
Май  най-големият проблем е самооценката.От нея  се тръгва.

Смени приятеля. Твърде млада си, за да си прекарваш живота в тормоз. И си намери приятел, който няма да те навира да живееш при мама му, баба му, леля му и подобни.

Благодаря ви за отговорите ! Довечера ще си поговоря с него . Но имам някакво съмнение че ще си се прибера вкъщи самичка и необвързана.

Което понякога е по-добрата перспектива 

За което ще си бъдеш самоблагодарна в най- скоро време!„
На 20 си- върви и живей, че годините вървят само напред....

ПП. И си помисли- защо бързаш да заживяваш с някого като семейна, вместо да се порадваш на свободата си сама да решаваш кога и какво да правиш?
Допреди година си била ученичка- подчинена на учители и ученически режим.
След това си побързала да се навреш при гаджето, че да му переш и готвиш, и да се съобразяваш и с него, и с цялата му рода.
Нямаш ли желание да си свободна и сама да си си господар на ежедневието?

Научи се да бъдеш самостоятелна и без мъж.

По- добре сама (и необвързана), отколкото зле придружена.
Vasilena-sh, на 20 си. Животът е пред теб. Приятели, купони, учене, постигане на целите... Самочувствие. На 20 е по- добре да се съобразяваш със себе си, отколкото с баба, дядо и внук. По- добрият вариант е в твоят живот, ти са си в "главната роля" и да постигаш собствените си мечти, а не да се въртиш "на петички", за да задоволяваш мераците на друг

пп Трещи го е събрала в просто изречение, което няма да е лошо, всички моми на по 20 да си лепнат на огледалото и да си го гледкат

Наистина няма оправия с властващите и искащи да контролират всичко. Аз имах един малко по - обратен случай с бившия ми приятел. Той непрекъснато изпитваше нужда да се съобразява с баща си, независимо дали това се изисква от него, или не. На 26 се чудеше, ако направи еди какво си, как ще реагира тате, какво ще каже, ще одобри ли.... По мои наблюдения човека вобще не беше така изискващ. Бяхме двойка почти 6 години и се познавахме, виждала съм го десетки пъти, според мен той очакваше по - скоро синчето да тропне по масата мъжката и да заяви позицията си, дори и да е различна. Обаче нашия - не. Винаги се казваше каквото се очаква да се чуе, правеше се това, което се очакваше да се одобри. Дойде момент, в който аз вече исках да градим семейство, исках дом, деца.... от много умуване тате какво ще каже, на мен ми писна да чакам и си хванах шапката. След като се разделихме и той намери нова любов, започна да е малко по - самостоятелен в решенията си, но според мен е само повърхностно. Все още робува на мисълта за баща си. И някой ден (дано не съм права) ще се отрази на семейството му. Така че подкрепям с две ръце - бягаш с 200 и не се обръщаш назад. И в единия и в другия случай влиянието се усеща и рано или късно се прехвърля във връзката. Аз не съжалявам, че избягах. Сега имам до себе си съпруг, който не позволява на никого да се меси, всичко се решава от нас двамата, родителите дават само поискани съвети и дори не се пробват да се бутат където не им е работа, защото знаят какво ги чака....

Аз пак да попитам, че на този въпрос все не ми отговаряш. Аз като наемодател и толкова години хората са ми живяли в къщата мога или не мога да им определям личните отношения и трябва ли да ги съгласуват с мен? Нали все вреш в лицата на хората собствеността на имота

Ти, сериозно ли не можеш да вденеш каква е разликата?

Според Трещерица само и единствено собственика на къщата определя правилата. Всички правила без изключение. А аз поне 100 пъти съм казвала, че дори да си в чужд имот, може да ти определят къде да стои солницата, но не и какво и как се случва в собственото ти семейство. За тези отношения, за гледането на детето и за решенията засягащи само и единствено мъжа и жената, нямат право да се бъркат родители, пък били те и собственици на къщата

За мен лично няма значение собственика на къщата ( в нашия случай е майка му). Къщата е просто постройка само двама души правят дом!!
А иначе имам и хубава новина, приятелят ми се прибра по-рано и си поговорихме. Решихме че още днес си събираме нещата и изчезваме за една седмица при мама, докато намерим квартирка. В края на годината ни се усмихна късмета. Започвам и работа от понеделник.