Вярвам в чудеса и много обичам и се радвам на Коледа. Най-голямото ни чудо се роди миналата година на 21.12 в 34 г.с. - след 2 седмици лежане в болницата и куп ужасии, които се случваха неочаквано с мен - миниатюрна, но напълно развита и здрава. Искаше детето да е Коледно бебе и даже Коледно име има. Сега е порастнала, винаги щастлива, винаги засмяна госпожица, а ние с мъжът ми нямаме търпение да празнуваме 1-ви рожден ден и Коледа и Нова Година.
- Публикувана: 21 ноем. 2017, 19:59 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2020, 18:49 ч.
Вярвате ли в коледни чудеса?
Според мен се случват чудеса или някакви неща, които приемам за положителен знак. Напълно на рационално ниво съзнавам, че това са неща, за които не съм не надявала или не съм мислила, че могат да се случат, защото са изглеждали невъзможни предвид обстоятелствата. Обаче се случиха.
Вярвам в чудесата. Не съм сигурна дали има точно Коледно чудо, или то е чудо като през всички останали дни в годината, което просто се е случило на тази дата, но ...
На Коледа 2011 г бях на парти, на което всички бяха с половинките си, освен мен. Нямах мъж в живота си тогава. Пожелах си скоро да го срещна. След 2 месеца се запознах с бащата на дъщеря ми
На Коледа 2012 г се появи втората чертичка - при положение че в продължение на седмици преди това правех отрицателни тестове, но вътрешно бях сигурна, че съм бременна. И все пак добрата новина дойде на Коледа.
На Коледа 2016 г лежах заедно с дъщеря ми в болница. Малката беше в много тежко състояние. На 24 срещу 25-ти декември отвори очите си и ме помоли да й дам бисквитка сякаш нищо не е било.
През останалото време в годината също ми се случват чудеса. Не са нищо особено за някои хора, но за мен в конкретния момент и ситуация са си чудо. Няма да навлизам в подробности.
Ако трябва да обобщя, най-голямото чудо в живота ми е детето ми. Клиширано е, но е самата истина. И до ден днешен продължават да ми се случват чудеса, свързани с дъщеря ми.
На Коледа през годините обаче са ми се случвали и неприятни неща. Едно от най-лошите е, че на 24 декември почина една моя пра-баба. Тогава се бяхме събрали за семейно празнуване, но когато дойде новината, всички възрастни тръгнаха за погребението й, а вкъщи останахме само аз, братята ми и баща ми, който да ни гледа. Излишно е да споменавам колко тягостно беше.
На Коледа 2011 г бях на парти, на което всички бяха с половинките си, освен мен. Нямах мъж в живота си тогава. Пожелах си скоро да го срещна. След 2 месеца се запознах с бащата на дъщеря ми
На Коледа 2012 г се появи втората чертичка - при положение че в продължение на седмици преди това правех отрицателни тестове, но вътрешно бях сигурна, че съм бременна. И все пак добрата новина дойде на Коледа.
На Коледа 2016 г лежах заедно с дъщеря ми в болница. Малката беше в много тежко състояние. На 24 срещу 25-ти декември отвори очите си и ме помоли да й дам бисквитка сякаш нищо не е било.
През останалото време в годината също ми се случват чудеса. Не са нищо особено за някои хора, но за мен в конкретния момент и ситуация са си чудо. Няма да навлизам в подробности.
Ако трябва да обобщя, най-голямото чудо в живота ми е детето ми. Клиширано е, но е самата истина. И до ден днешен продължават да ми се случват чудеса, свързани с дъщеря ми.
На Коледа през годините обаче са ми се случвали и неприятни неща. Едно от най-лошите е, че на 24 декември почина една моя пра-баба. Тогава се бяхме събрали за семейно празнуване, но когато дойде новината, всички възрастни тръгнаха за погребението й, а вкъщи останахме само аз, братята ми и баща ми, който да ни гледа. Излишно е да споменавам колко тягостно беше.
