Тема за взаимопомощ при изневяра

Уважавам решението на всеки, но да останеш с изневерителя и да си отново интимна с него... Аз съм мноооого гнуслива   Правилно ли съм разбрала, че той има секс с другата и с вас?

Добре, ама ето че ти си споделила, въпреки че тя не ти е казала, че е тормозена!
Значи, винаги едната страна прави крачката, после другата.
Не съм казала нищо по- различно, освен това, че за да споделиш с някого, трябва да го чувстваш достатъчно близък.

От друга страна- хвалят се с прекрасни и верни съпрузи хора, които или искат да се самоубедят, че е така, или нямат други интереси, та им е тръпка някой да им завиди на идеалния живот.

Не знам какво е на хората в душата. Аз никога не съм крила, като ми се появиха проблемите, но не съм и ходила да разказвам на всеки, разбира се. Пък и раздяла и домашно насилие са да речем не съвсем еднакви неща.

triktil, ти имаш уникално здрави нерви. Аз се опитах да правя това, но за мен е тотално и напълно невъзможно. Иначе има много сайтове, които дават съвети как да запази човек брака си при подобни предизвикателства. Общо взето те те учат на същото - да не си като слънчоглед, вторачен в настроенията на партньора и да не се влияеш от него. Желая успех на всички, решили да опитат!

За мен нямаше никакъв шанс, аз загубих доверие, а и всеки ден ми разкриваше, че съм права да го губя. Шансовете са когато "залитналия" партньор наистина оцени семейството си и не иска да го губи. Но как да знаеш наистина ли е така или просто го казва - ето това не знам как става, не съм стигала дотам. Може би хора, преживели това преди повече години, ще имат най-истинско мнение по въпроса.

Аз бях бита и емоционално тормозена в първата си връзка, която беше 6 години, бях на 16. Говоря за баш тормоз, например като не бях съгласна с него за нещо, ме караше да спя на земята без одеално зимата, защото "щом се държа като куче, ще спя като куче". Това е един от леките случаи. Не казвах на никого защото ме беше срам, знаех, че изневерявам на принципите си и на себе си. Също така знаех, че ако кажа, значи че трябва да се разделя с насилника си, а нали го знаете стокхолмския синдром.... Както и да е, на около 21-22 не знам какво ме трясня отнякъде, но един ден просто си казах стига толкова, събрах си нещата и това беше. Тогава вече споделих на приятели (аз имам най-добри мъже приятели, жени приятелки близки нямам). Никой не можеше да повярва в началото. Поне в момента имам МАСИВНА обица на ухото, знам какво повече няма да търпя ако ще земята да се обърне и съм вече в нормална връзка с нормален човек, който до момента дори не ми е повишавал тон, камо ли да ме накара да спя на земята или да ме удари. Промених се тотално, в момента не позволявам дори най-дребните невинни неща, които други жени премълчават, за да е мирно вкъщи. Даже съм станала и малко комплексирана като че ли, защото например преди месец избеснях на една колежка, която ми сподели, че много иска да събере за кола и да се научи да кара, аз и предложих да и давам някакви уроци, за да е по-подготвена като отиде на курс, и няколко дена по-късно ми каза, че приятеля и не и бил позволил да кара, защото "щяла да се убие" .... аз и обясних , че той просто я манипулира и иска да е зависима от него, а тя, жена на 35 !!! години седи и склонява глава пред тоя дебил....Аз съм на 25 и сигурно и изглеждам като неопитно дете, което е така донякъде, но от първа ръка съм видяла как действат манипулаторите и този е точно такъв. Казах и да не ме занимава повече.

Не се съдете, ако не сте разбрали, че ваша близка/близък е насилван. Повярвайте, такава актриса се научих да бъда и така да се прикривам, майка ми дори не разбра, която цял живот ми е "надушвала" емоциите, камо ли приятели.

Аз пък имам МАСИВНА обица на ухото от жени, които - цитирам - "аз имам най-добри мъже приятели, жени приятелки близки нямам".

Нетърпенето на хора от твоя пол наоколо е сериозна патология, за която винаги си има причини. (Важи и за мъже, които се обграждат само с жени.)

По принцип е така, но говорим за тормоз, който определено има за извършител човек с доста по- сериозна патология.

Да прочетохте някъде как отричам съществуването на домашно насилие?
Изказах недоверие върху прокламираните статистики. Ето :


останалите - какво е? Явно самите насилвани се смятат за изключение, а не за половината. А някои феминистки даже казват "всички"
Написал съм - преекспонираната информация, а не изобщо информация.
Ще добавя - непълната информация, премълчаването на части от информацията също е грозно явление според мен.
Пример: психологическия тормоз върху мъжа в семейството, който тенденциозно се омаловажава и замита под килима. А за такъв имам наблюдения от първа линия Редно ли е да твърдя сега, че 100% от мъжете са тормозени психологически?
Не е редно.
Убедено твърдя обаче, че статистическото представяне на информацията си е чисто манипулиране. Лъжа с една дума. Лъжа ==> голяма лъжа ==> статистика - казал го е Марк Твен.

Кое по-точно е лъжа, Lyam?

Това, че има домашно насилие ли?
Под "останалите" съм имала предвид хората с които една жертва разговаря и, на които евентуално споделя. Не съм се ангажирала с никакви проценти, а и аз не вярвам на статистики, именно защото много хора има които не споделят с никого, че биват малтретирани!

Едностранчивата, преекспонирана статистика е ЛЪЖА.

Стана ли ясно или още трябва да обяснявам?

От много години се изнася информация, че между всяка четвърта до всяка трета жена била жертва на домашно насилие. Доколко е истина няма кой да каже. Информацията за това си остава най-често семейна тайна и само по фрапиращите случаи стигнали до съда нищо не може да се твърди. Значи с известно преувеличение може да стигнат и до всяка втора, но то сигурно ще зависи и от дефиницията какво се включва в това.

Редно е, защото е факт. Питай който си искаш мъж, особено в мъжка компания и на чашка – всички до един са тормозени от жените си, които не ги оставят на спокойствие да си цъкат дистанционното на телевизора от дивана или игричките на компа, ами се чудят каква работа да им измислят.
Даже биячите и психическите тормозители точно така оправдават пред себе си и околните деянията си – горките те, просто се защитават от онези гадини жените, които ги предизвикват и принуждават да се защитят с юмруци, крясъци и т.н..

Бая дебели конски капаци имаш на очите си, пич. Надявам се, че не си ги сложил нарочно.


Имай предвид, че статистиките не отразяват само жените, малтретирани от мъжете си, но и от бащите, братята, синовете и др. роднини от мъжки, че дори и от женски пол.

Факт е. 100% от мъжете са тормозени психически. Всеки мъж в тоя живот е поставен пред избор между две злини - да има жена или да няма жена. Едното върви с нон стоп психически тормоз, другото върви с....

с каквото там върви да нямаш жена. Аз не знам какво е. Който няма, да си каже. Аз имам, така че съм от 100-те %

Аз съм от тези, които са преживели подобно нещо и никой от обкръжението ми не знае и досега, въпреки че от три години не съм с човека. Срам ме е от себе си, че му простих какво ли не, какво остава да разказвам на хората..
А той беше три в едно, ревнивец, изневеряващ + физически тормоз. Найс, а?
Единственият проблем, който съм споделяла, беше този с ревността му. Просто нямаше как да скрия това, а и докато беше само този кусур си позволявах да искам съвети от хората, даже и с майка му съм говорила по този въпрос. Направих всичко възможно да му спечеля златното доверие, мислех, че аз съм виновна, че не ми вярва. Уредих така нещата, че да заживеем заедно, известно време беше останал без работа и аз издържах и двама ни, като не се лишавахме от нищо, бях винаги до него. Подкрепях го като започна скапана работа, но в перспективна компания, с възможност за издигане. Всячески се опитвах да му доказвам, че аз съм с него, че го обичам и не смятам да му изневерявам.
След това дойде подозрението за изневяра. Станах случаен свидетел на чат между него и негова колежка. Той я кани в моя дом, докато аз съм извън града, а тя му отказва, напомняйки му, че си има приятелка.... Откачих, но след разговори и молби и обяснения от негова страна, пак простих, само и само да му се набие в главата, че го обичам и да спре с ревността си. Два три месеца по-късно последва и първият шамар, предизвикан от ревност, докато се опомня и се почудя какво става и какво се прави в такава ситуация последва втори. Дадох му три дни да си събере багажа.
Но така и не казах на никого реалните причини за раздялата ни. Срам ме е!
П.с. в последствие разбрах, че е посягал и на бившата си. Но за него тя беше по-черна от дявола, ревнива и задушаваща.  Още в началото като говорихме за тези неща бяхме на едно мнение относно ревността и изневерите, това докато се влюбих...след това стана съвсем друг човек.

Звучи ужасно. Такива мъже вътрешно в себе си са много комплексирани и затова колкото повече се грижиш за тях и им доказваш обичта си, толкова повече възниква един вид злоба и завист, че ти можеш да ги обичаш, а те себе си не. Много е изкривена веригата на реакции.

По- назад в темата се коментираше за много богатите, че изневеряват по- често. Съгласна съм, че след една парична граница у много хора се загнездва едно чувство на безнаказаност и убеждение, че можеш да си позволиш и купиш неща, неща в отношениятс с хората.
От друга страна, обаче, големите неудачници също нерядко изневеряват, защото си знаят, че са зле и гледат да наранят другия, преди той да нарани тях.

Дано твърдата убеденост колко съм заблуден, или поне представящ се за такъв, ви* помага да укрепите вътрешното си "аз" и да преодолеете тия ужасни и драматични ежедневни страдания, на които всички, бога ми, са свидетели. Без тия с капаците, естествено, но те не влизат в статистиката.
Ерго, радвам се че допринасям, колкото и малко да е, макар индиректно, като лош пример, за осветляване на извечния проблем - масовия и еднопосочен тормоз на мъже върху жени.
Щото знаем, че огласяването на един проблем си е половината от решението му. Жалко само, че двойното огласяване не дава цяло решение. Но виж, ако го повторим 100 пъти, още по-добре крещейки, имаме шанс (според Гьобелс).
Важното мир да има. И семейна хармония.

* - нямам предвид специално Как` Сийка, съчувствам искрено на многобройните подобно расъждаващи.

А пострадалите от подхлъзване по леда пред входа, неизчистен от живущия мъж, отразяват ли?