Това било на същото място 
мансардата на Елчин .........
мансардата на Елчин ......... не знам дали е вярно, но картината която се вижда отзад не виси ли на стената в Елка 
- Публикувана: 25 ноем. 2017, 12:05 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2017, 07:41 ч.
♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 63
Ха сега де
не знам дали е вярно, но картината която се вижда отзад не виси ли на стената в Елка Това било на същото място мансардата на Елчин .........
мансардата на Елчин ......... не знам дали е вярно, но картината която се вижда отзад не виси ли на стената в Елка Коте, май така излиза....
Темпи, Дафа изтрещява за пореден път 
...следродилна депресия 
...следродилна депресия То на нея си ѝ е патент
И макар да не го бях планирала, се получи доста добре главата
Обичам полудялата Дафа и успокояващият я Йомер 
Йомер, горкия, ще трябва да свиква Таман на мама ще ѝ мине, и ще почнат децата 
Да се надяваме да е с наистина железните нерви, които показа до този момент, че иначе не ми се мисли
ПП: Йомер на Каро е светец, ама моя надали ще изтърпи толкова нещо покрай близнаците и Дафа Особено, ако недай си Боже, тя вземе, че забременее малко преди Ада и Берк да навършат годинка
Таман на мама ще ѝ мине, и ще почнат децата Да се надяваме да е с наистина железните нерви, които показа до този момент, че иначе не ми се мисли ПП: Йомер на Каро е светец, ама моя надали ще изтърпи толкова нещо покрай близнаците и Дафа
Особено, ако недай си Боже, тя вземе, че забременее малко преди Ада и Берк да навършат годинка 
... Особено, ако недай си Боже, тя вземе, че забременее малко преди Ада и Берк да навършат годинка
Ама и ти си, дай им време на хората малко да се съвземат, Дафа да не пие пак тик-так вместо противозачатъчни
... Особено, ако недай си Боже, тя вземе, че забременее малко преди Ада и Берк да навършат годинка
Ама и ти си, дай им време на хората малко да се съвземат, Дафа да не пие пак тик-так вместо противозачатъчни
Не я знам какво пие и пие ли нещо въобще, ама живота е гаден понякога
А и според мен тогава страдащия ще е повече Йомер, отколкото тя 
Скрит текст:
Не знам откъде да започна. Исках да прекарам един незабравим ден с родителя в разходка из острова на който бяхме и да се запозная с неговия не разбрах какъв, но винаги има следващ път, както мъдро казва баба Тюркян. Беше си вечер като вечер, тати си пиеше виното в градината и рисуваше нещо си , а аз пременена в рокля отново / но без гащи с къдри/ се опитвах да хвана една пеперуда, ако може с уста, но уви безуспешно. Защото и без това ходенето все още не ми е най силната страна, а и като се оплетат крачетата ми в къдрите на тази абсурдна роклА и тупвам на дупето си. И в момента в който реша да гледам сърдито и тати веднага ми се усмихва и започва да ми говори едно сладко сладко. Аз да не съм бебе? Вече съм голяма, нали? И в този момент звънна телефона на тати, и ако познаете кой беше...Мама!!!... Май нея наистина я няма, защото не съм я виждала тези дни да се мота около мен. Нея ли изпращахме на малкото летище?... Де да знам... Ето я котката на съседите. Каква е важна само. Тате, ти си говори с мама, аз ще си поиграя с тази рошла. Тате, ама тя защо мирише това жълто цвете? Ами ако я хвана за опашката дали ще скочи високо? Да пробвам ли? Ооооооооо, тя избяга!?! Май не обича да я стискат за опашката! Защо ми викаш сега? Не искам да говоря с мама да знаеш. Приказвайте си там за вашите си работи, аз ще си гледам моите си неща. Нали не ме гледаш? Това жълто цвете е много апетитно. Дали да не го опита? Що котето го яде, значи мога и аз.... Пфу...Пфу...Гадно...
- Каро! Какво пак има в устата ти? - Цвете...Гадно...Махни гоооооо- Добре, добре. Не викай така! Готово. Не ме хапи Каролин! Ето ти чашата с вода. И не ме плюй така.- Гадно е това нещооооо...
Късно през ноща....
Тати от няколко часа ме носи из вилата, защото мен ме боли коремчето...Много... Срам не срам, но и няколко пъти ми сменя памперса...Аз си мрънкам, той ме разнася...И обещавам, повече жълти цветя няма да ям. Не знам колко време мина, но тати се обади на мама, тя на лекаря ми, той на тати и най после се разбраха какво лекарство да ми се даде. На мен ми мина, но още / по думите на тати повече от час се разхождахме под звездите и той ми говори много за тях/ си мрънках, защото ми е много хубаво тати да ме гушка, а аз да усещам аромата му и открих, че много добре мога да се почесвам на брадата му. Но май и двамата се уморихме и ... Някъде сутринта... Аз май се събудих първа! Да не повярваш, защото това все пак не е мама. Еха и съм спала на голямото легло при тати. Я да го погледна. Как само спи! Ако му бръкна в носа дали ще се събуди? Тц, не става. А очите му защо са затворени? И как пухти с устата! Тц не се събужда. Аз тогава малко ще поогледам наоколо. А, там отсреща има едно рошаво бебе по памперс и блузка! Кога сме станали две? Я да отида по близо. А и то идва към мен. Има и като моята блузка , на патета. А целувка дали иска? Ох, че си бамнах челото! Ти там дребното защо не си гледаш работата, аз сега имам по важни неща от теб. Аре чао. Тръгвам... Я да видя дали се е махнало? Май още е там! После ще се разправям с теб. Там виждам на мама джунджуриите. Тати спи ли още? Дааа... Смело Каро. Така качих се на този странен стол. Ама, че шаренийки има тук! Това, това ииии това ще взема, а мама няма да разбере и тати също защото са само няколко. В това шише има нещо , което мърда. Ако го обърна дали ще се излее на пода? Не иска. Значи не е интересно. А това какво е? Как да го отворя? Така...и после така ...и пак...Успях!!! Има нещо бяло, меко и ухае на мама. сега се сетих мама прави така и пак , и пак... А , че то свърши...А това? Еха, то е шарено. И мама си слага тук у тук... Май малко и на пода има от него. Нищо, тати ще го изчисти, а аз ще му помагам... Тате, още ли спиш? Аз май съм гладна вече... Нали застанах до него, защо не се събужда? Това не е ли телефона му? Ще се обадя на мама. И как ставаше да свети? Буташ там, после тук и тук...А, светна? А мама къде е?
- Тати!!! Татии...Мами, ела....Татиии
- Кккаро???
Е аз съм де. Защо ме гледаш така уплашено? Да няма нямам опашка на дупето си или брада като твоята!
- Каро, какво си направила?
- Там...Мама...
- Ужас!!! Кога успя да се омажеш с крема на мама и това какво е , червило? Каролин, кога ще има един нормален ден с теб? Хайде в банята. ...
Само да ти кажа тате, никога. Нормалните дни са за мен. А на разходка кога ще ходим?
Само да кажа, че като се погледнах в огледалото на банята и аз се уплаших, от крема на мама имах и в косата си и цялото ми лице бе омазано с бял крем и за повече блясък розово червило, за това по пода и чаршафите няма да кажа, тати сам да си го види.. А, и онова другото бебе съм била аз!!! и как съм влязла там, като съм тук??? Татееее.
- Каро! Какво пак има в устата ти? - Цвете...Гадно...Махни гоооооо- Добре, добре. Не викай така! Готово. Не ме хапи Каролин! Ето ти чашата с вода. И не ме плюй така.- Гадно е това нещооооо...
Късно през ноща....
Тати от няколко часа ме носи из вилата, защото мен ме боли коремчето...Много... Срам не срам, но и няколко пъти ми сменя памперса...Аз си мрънкам, той ме разнася...И обещавам, повече жълти цветя няма да ям. Не знам колко време мина, но тати се обади на мама, тя на лекаря ми, той на тати и най после се разбраха какво лекарство да ми се даде. На мен ми мина, но още / по думите на тати повече от час се разхождахме под звездите и той ми говори много за тях/ си мрънках, защото ми е много хубаво тати да ме гушка, а аз да усещам аромата му и открих, че много добре мога да се почесвам на брадата му. Но май и двамата се уморихме и ... Някъде сутринта... Аз май се събудих първа! Да не повярваш, защото това все пак не е мама. Еха и съм спала на голямото легло при тати. Я да го погледна. Как само спи! Ако му бръкна в носа дали ще се събуди? Тц, не става. А очите му защо са затворени? И как пухти с устата! Тц не се събужда. Аз тогава малко ще поогледам наоколо. А, там отсреща има едно рошаво бебе по памперс и блузка! Кога сме станали две? Я да отида по близо. А и то идва към мен. Има и като моята блузка , на патета. А целувка дали иска? Ох, че си бамнах челото! Ти там дребното защо не си гледаш работата, аз сега имам по важни неща от теб. Аре чао. Тръгвам... Я да видя дали се е махнало? Май още е там! После ще се разправям с теб. Там виждам на мама джунджуриите. Тати спи ли още? Дааа... Смело Каро. Така качих се на този странен стол. Ама, че шаренийки има тук! Това, това ииии това ще взема, а мама няма да разбере и тати също защото са само няколко. В това шише има нещо , което мърда. Ако го обърна дали ще се излее на пода? Не иска. Значи не е интересно. А това какво е? Как да го отворя? Така...и после така ...и пак...Успях!!! Има нещо бяло, меко и ухае на мама. сега се сетих мама прави така и пак , и пак... А , че то свърши...А това? Еха, то е шарено. И мама си слага тук у тук... Май малко и на пода има от него. Нищо, тати ще го изчисти, а аз ще му помагам... Тате, още ли спиш? Аз май съм гладна вече... Нали застанах до него, защо не се събужда? Това не е ли телефона му? Ще се обадя на мама. И как ставаше да свети? Буташ там, после тук и тук...А, светна? А мама къде е?
- Тати!!! Татии...Мами, ела....Татиии
- Кккаро???
Е аз съм де. Защо ме гледаш така уплашено? Да няма нямам опашка на дупето си или брада като твоята!
- Каро, какво си направила?
- Там...Мама...
- Ужас!!! Кога успя да се омажеш с крема на мама и това какво е , червило? Каролин, кога ще има един нормален ден с теб? Хайде в банята. ...
Само да ти кажа тате, никога. Нормалните дни са за мен. А на разходка кога ще ходим?
Само да кажа, че като се погледнах в огледалото на банята и аз се уплаших, от крема на мама имах и в косата си и цялото ми лице бе омазано с бял крем и за повече блясък розово червило, за това по пода и чаршафите няма да кажа, тати сам да си го види.. А, и онова другото бебе съм била аз!!! и как съм влязла там, като съм тук??? Татееее.
Скрит текст:
Не знам откъде да започна. Исках да прекарам един незабравим ден с родителя в разходка из острова на който бяхме и да се запозная с неговия не разбрах какъв, но винаги има следващ път, както мъдро казва баба Тюркян. Беше си вечер като вечер, тати си пиеше виното в градината и рисуваше нещо си , а аз пременена в рокля отново / но без гащи с къдри/ се опитвах да хвана една пеперуда, ако може с уста, но уви безуспешно. Защото и без това ходенето все още не ми е най силната страна, а и като се оплетат крачетата ми в къдрите на тази абсурдна роклА и тупвам на дупето си. И в момента в който реша да гледам сърдито и тати веднага ми се усмихва и започва да ми говори едно сладко сладко. Аз да не съм бебе? Вече съм голяма, нали? И в този момент звънна телефона на тати, и ако познаете кой беше...Мама!!!... Май нея наистина я няма, защото не съм я виждала тези дни да се мота около мен. Нея ли изпращахме на малкото летище?... Де да знам... Ето я котката на съседите. Каква е важна само. Тате, ти си говори с мама, аз ще си поиграя с тази рошла. Тате, ама тя защо мирише това жълто цвете? Ами ако я хвана за опашката дали ще скочи високо? Да пробвам ли? Ооооооооо, тя избяга!?! Май не обича да я стискат за опашката! Защо ми викаш сега? Не искам да говоря с мама да знаеш. Приказвайте си там за вашите си работи, аз ще си гледам моите си неща. Нали не ме гледаш? Това жълто цвете е много апетитно. Дали да не го опита? Що котето го яде, значи мога и аз.... Пфу...Пфу...Гадно...
- Каро! Какво пак има в устата ти? - Цвете...Гадно...Махни гоооооо- Добре, добре. Не викай така! Готово. Не ме хапи Каролин! Ето ти чашата с вода. И не ме плюй така.- Гадно е това нещооооо...
Късно през ноща....
Тати от няколко часа ме носи из вилата, защото мен ме боли коремчето...Много... Срам не срам, но и няколко пъти ми сменя памперса...Аз си мрънкам, той ме разнася...И обещавам, повече жълти цветя няма да ям. Не знам колко време мина, но тати се обади на мама, тя на лекаря ми, той на тати и най после се разбраха какво лекарство да ми се даде. На мен ми мина, но още / по думите на тати повече от час се разхождахме под звездите и той ми говори много за тях/ си мрънках, защото ми е много хубаво тати да ме гушка, а аз да усещам аромата му и открих, че много добре мога да се почесвам на брадата му. Но май и двамата се уморихме и ... Някъде сутринта... Аз май се събудих първа! Да не повярваш, защото това все пак не е мама. Еха и съм спала на голямото легло при тати. Я да го погледна. Как само спи! Ако му бръкна в носа дали ще се събуди? Тц, не става. А очите му защо са затворени? И как пухти с устата! Тц не се събужда. Аз тогава малко ще поогледам наоколо. А, там отсреща има едно рошаво бебе по памперс и блузка! Кога сме станали две? Я да отида по близо. А и то идва към мен. Има и като моята блузка , на патета. А целувка дали иска? Ох, че си бамнах челото! Ти там дребното защо не си гледаш работата, аз сега имам по важни неща от теб. Аре чао. Тръгвам... Я да видя дали се е махнало? Май още е там! После ще се разправям с теб. Там виждам на мама джунджуриите. Тати спи ли още? Дааа... Смело Каро. Така качих се на този странен стол. Ама, че шаренийки има тук! Това, това ииии това ще взема, а мама няма да разбере и тати също защото са само няколко. В това шише има нещо , което мърда. Ако го обърна дали ще се излее на пода? Не иска. Значи не е интересно. А това какво е? Как да го отворя? Така...и после така ...и пак...Успях!!! Има нещо бяло, меко и ухае на мама. сега се сетих мама прави така и пак , и пак... А , че то свърши...А това? Еха, то е шарено. И мама си слага тук у тук... Май малко и на пода има от него. Нищо, тати ще го изчисти, а аз ще му помагам... Тате, още ли спиш? Аз май съм гладна вече... Нали застанах до него, защо не се събужда? Това не е ли телефона му? Ще се обадя на мама. И как ставаше да свети? Буташ там, после тук и тук...А, светна? А мама къде е?
- Тати!!! Татии...Мами, ела....Татиии
- Кккаро???
Е аз съм де. Защо ме гледаш така уплашено? Да няма нямам опашка на дупето си или брада като твоята!
- Каро, какво си направила?
- Там...Мама...
- Ужас!!! Кога успя да се омажеш с крема на мама и това какво е , червило? Каролин, кога ще има един нормален ден с теб? Хайде в банята. ...
Само да ти кажа тате, никога. Нормалните дни са за мен. А на разходка кога ще ходим?
Само да кажа, че като се погледнах в огледалото на банята и аз се уплаших, от крема на мама имах и в косата си и цялото ми лице бе омазано с бял крем и за повече блясък розово червило, за това по пода и чаршафите няма да кажа, тати сам да си го види.. А, и онова другото бебе съм била аз!!! и как съм влязла там, като съм тук??? Татееее.
- Каро! Какво пак има в устата ти? - Цвете...Гадно...Махни гоооооо- Добре, добре. Не викай така! Готово. Не ме хапи Каролин! Ето ти чашата с вода. И не ме плюй така.- Гадно е това нещооооо...
Късно през ноща....
Тати от няколко часа ме носи из вилата, защото мен ме боли коремчето...Много... Срам не срам, но и няколко пъти ми сменя памперса...Аз си мрънкам, той ме разнася...И обещавам, повече жълти цветя няма да ям. Не знам колко време мина, но тати се обади на мама, тя на лекаря ми, той на тати и най после се разбраха какво лекарство да ми се даде. На мен ми мина, но още / по думите на тати повече от час се разхождахме под звездите и той ми говори много за тях/ си мрънках, защото ми е много хубаво тати да ме гушка, а аз да усещам аромата му и открих, че много добре мога да се почесвам на брадата му. Но май и двамата се уморихме и ... Някъде сутринта... Аз май се събудих първа! Да не повярваш, защото това все пак не е мама. Еха и съм спала на голямото легло при тати. Я да го погледна. Как само спи! Ако му бръкна в носа дали ще се събуди? Тц, не става. А очите му защо са затворени? И как пухти с устата! Тц не се събужда. Аз тогава малко ще поогледам наоколо. А, там отсреща има едно рошаво бебе по памперс и блузка! Кога сме станали две? Я да отида по близо. А и то идва към мен. Има и като моята блузка , на патета. А целувка дали иска? Ох, че си бамнах челото! Ти там дребното защо не си гледаш работата, аз сега имам по важни неща от теб. Аре чао. Тръгвам... Я да видя дали се е махнало? Май още е там! После ще се разправям с теб. Там виждам на мама джунджуриите. Тати спи ли още? Дааа... Смело Каро. Така качих се на този странен стол. Ама, че шаренийки има тук! Това, това ииии това ще взема, а мама няма да разбере и тати също защото са само няколко. В това шише има нещо , което мърда. Ако го обърна дали ще се излее на пода? Не иска. Значи не е интересно. А това какво е? Как да го отворя? Така...и после така ...и пак...Успях!!! Има нещо бяло, меко и ухае на мама. сега се сетих мама прави така и пак , и пак... А , че то свърши...А това? Еха, то е шарено. И мама си слага тук у тук... Май малко и на пода има от него. Нищо, тати ще го изчисти, а аз ще му помагам... Тате, още ли спиш? Аз май съм гладна вече... Нали застанах до него, защо не се събужда? Това не е ли телефона му? Ще се обадя на мама. И как ставаше да свети? Буташ там, после тук и тук...А, светна? А мама къде е?
- Тати!!! Татии...Мами, ела....Татиии
- Кккаро???
Е аз съм де. Защо ме гледаш така уплашено? Да няма нямам опашка на дупето си или брада като твоята!
- Каро, какво си направила?
- Там...Мама...
- Ужас!!! Кога успя да се омажеш с крема на мама и това какво е , червило? Каролин, кога ще има един нормален ден с теб? Хайде в банята. ...
Само да ти кажа тате, никога. Нормалните дни са за мен. А на разходка кога ще ходим?
Само да кажа, че като се погледнах в огледалото на банята и аз се уплаших, от крема на мама имах и в косата си и цялото ми лице бе омазано с бял крем и за повече блясък розово червило, за това по пода и чаршафите няма да кажа, тати сам да си го види.. А, и онова другото бебе съм била аз!!! и как съм влязла там, като съм тук??? Татееее.
Нощеска ще сънувам Каро в последната ѝ премяна
У Н И К А Л Н А
Препоръчани теми