Чумата

Самият той съвсем небрежен по отношение на облекло. Ако не му купиш или не го завреш насила в някой магазин, няма да се сети да се премени.
На работа пък ходеше директно с работните дрехи. На въпросите ми: Защо? Все пак на работа ходеше обикновено пеша и минаваше половината град - отговаряше - "Ами то там и без това няма баня. Какъв е смисълът да си обличам новите хубави дрехи, след като и без това на края на деня ще ги облека на некъпано тяло?" Кафе не пиеше, цигари не пушеше. Най-много да си вземе някоя закуска за 2 лева и толкова да са му били разходите на ден. Дребни пари си  заделяше, но наистина дребни, колкото да не умре от глад. Но пък не съм ги държала под ключ. Винаги когато иска, е можел да взима от тях. Такъв, крайно пестелив си беше, което даже и за мен беше прекалено. Колежки да черпи, абсолютно изключвам като възможност и не защото бих имала против. Той просто не е по черпните този човек. И мен не е черпил никога, и приятелите си -също. Такъв си е бил и преди да се запознае с мен, такъв си остана и след като се разделихме. От това, което е говорил за мен, не знам колегите му дали са ме смятали за чума, но никак няма да се учудя и да съм минавала за Цербер, защото сигурно едва ли са допускали, че причината той да не си отпуска душата си е в самия него, разбиранията му за приятно, полезно, скъпо итн. Особено пък за облеклото му сигурно са цъкали възмутено с език: "Ауу, как е могла да го пусне (милият) в този вид?! Тя натокана, облЯкана и гримирана, нафъскана с парфюм. А той, клетият като гаврош, с омазаните дрехи се прибира умирисан на пот." Лично за мен беше непосилна задача да променя тези му черти. Сега вече не знам настоящата му съпруга как ги приема и иска ли и съумява ли да му създаде различен от този имидж.

Една разлика виждам обаче, че изобщо не си представям да е крънкал някого за пари, камо ли за такива удоволствия като цигари. По-скоро би гладувал, ако е забравил да си вземе пари, отколкото да ходи да се обяснява.