Чумата

Значи мъж на кон или с други думи конник (caballo - кон, caballarius - конник, chevalier - рицар и т.н.). Аз на кон съм се качвал веднъж през живота си - на една голяма мързелива кобила, която опасе кръгчето, в което обикаляхме половин час. Така че кон аз нямам, конник не съм, нито пък кавалер.

Предпочитам думата джентълмен, която някога е значела благородник (или да речем "от добро семейство" - джентълмените са били най-ниската благородническа класа), но състава на думата gentle (нежен) + man (мъж) ми импонира повече от мъжа на кон.

Аз не съм кавалер, но се опитвам да съм джентълмен. Нежен дотолкова доколкото не се бия с неандерталски рев в косматите гърди (космати са, не съм метросексуален), но също и образован, възпитан и прилично облечен. Ето на прима виста няколко правила на поведение към дамите, а и по принцип, които като джентълмен се опитвам да спазвам или поне ако се случи така, че да ги наруша, си давам сметка, че би трябвало да спазвам. Имам предвид, че активно ги мисля тези неща в ежедневни ситуации.


Джентълменът не лъже, стреми се винаги казва истината.

Един джентълмен не обижда, не е вулгарен, не нарича публично жените "чума" независимо какво си мисли за дадена ситуация или човек; държи се джентълменски с всички, независимо дали те от своя страна са джентълмени и дами или са най-големите простаци на света. Джентълменът не бива да пада на нивото на простака.

Джентълменът е образован и не спира да се образова, води спор културно като изказва аргументи и се вслушва в аргументите на ответната страна. Когато не е бил прав го признава, когато е научил нещо от събеседника си му/ѝ благодари.

Джентълменът не се здрависва с ръкавица с човек, който няма ръкавица. Галантността изисква мъжът да свали ръкавицата си, ако се здрависва с жена, дори тя да е с ръкавица.

Джентълменът не седи с шапка, ушанка, каскет или каквото и да било на главата си в затворено помещение в присъствието на дами. Например в асансьора - редно е да си свали шапката, ако има друг човек, особено ако е дама или по-възрастен човек.

Когато джентълменът представя двама души, с най-висок "статут" са възрастните, после дамите, накрая мъжете. С други думи запознавате мъж и жена - представяте мъжа пред жената "това е колегата ми Жоро", ако обаче Георги е белобрад старец - представяте младата жена първо "това е приятелката ми Ивана" примерно. По аналогичен начин се следват приоритети при поздравяне, когато има възможност за това.   

Джентълменът не търчи на 10 метра пред дама, в чиято компания се намира, независимо дали дамата е съпругата му, приятелка, позната, колежка. Не се качва по стълби след дама, когато дамата е с пола. Няма значение дали му е минало или не през ума да ѝ гледа под полата - не е възпитано и трябва да е достатъчно съобразителен, за да се сети, че не е възпитано. Не ходи твърде бързо - особено актуално е за време като днешното, когато е мокро, кално, хлъзгаво, но и по принцип - съобразява се, когато жената е на токчета. Ако вижда, че на жената, в чиято компания е, ѝ е трудно да се придвижва - предлага ѝ ръка за подкрепа независимо в какви отношения са и дали жената е красива или не. Освен това обаче джентълменът помага по същия начин (ненатрапчиво, с внимание и мисъл за другия) и на възрастни хора, инвалидизирани и т.н.

Джентълменът по принцип се опитва да се постави на мястото на другия, да е коректен, да не го затрудни, а да го облекчи максимално, не се бута, не се предрежда, отстъпва ред според ситуацията и възможностите си (отнася се и за всички кабалери с бмв/мерцедес/ауди и нагоре 200+ коне, които се бутат най-отпред по задръстванията след като нерядко минават през забранена лента).

Джентълменът не започва да яде пръв, преди на останалите на масата да е сервирано. Прието е да се сервира или на всички заедно или ако не е възможно едновременно - първо на дамите.

Джентълменът не е стиснат и оставя винаги поне 10% бакшиш, освен в случаите, когато не е доволен от обслужването.  Джентълменът прави подходящи подаръци според случая и човека, като никога не пести от подарък, но всячески се стреми да не ангажира другите и да не ги кара да се чувстват задължени към него и в никакъв случай не прави тенденциозно скъпи подаръци (напр. диамантена огърлица за рожден ден на колежка), както естествено не подаравя и евтини, нискокачествени боклуци. Деликатен е, но прям, когато става дума за финансови въпроси.

Нищо от черпенето не е присъщо за джентълмена. "Почерпват" се катаджии, "почерпват" се носачи на тежка техника защото са я вкарали в жилището, почерпват се и кварталните пияници, много често и сами себе си. Почерпването е ориенталски обичай и с всичките си табиети не е в сферата на джентълменството. Джентълменът обсъжда подобни въпроси директно като думата му има силата на договор. Покана за обяд или вечеря означава, че канещият ще плати сметката, независимо дали поканата е с лична цел или с работна. Когато обаче двете страни се разбират съгласувано да отидат на обяд или вечеря - не е уместно да се "черпи". Между двата сценария трудно може да има объркване. 

Не е проблем джентълменът да почерпи цигара (ако пуши - според мен лично джентълменът не пуши, но това вече са си мои възгледи, не са универсални, доколкото знам. Ако пуши обаче трябва да спазва редица правила, като напр. да не издиша дима в лицето на дамата и т.н. и т.н.), може да почерпи дамата слънчогледови семки, ако люпи такива (джентълменът не люпи семки, но ако люпеше, щеше да е ОК да предложи). Джентълменът не черпи - ако джентълменът е поканил дамата (или който и да е всъщност), прилага правилото, че канещият поема сметката, но джентълменът никога не си позволява да кани обвързани жени на обяд/кафе/вечеря, не си позволява да досажда, ако му е показано, че не е желан, може да си позволи да покани дама единствено, ако тя недвусмислено му е показала, че компанията му ѝ е приятна.