Здравейте, на 22 години съм много ми е тежко вече и се чудя от къде да взема правилен съвет или просто да си излея душата. Интересно ми е тук има ли и други като мен!?
С мъжа ми сме заедно от 4 години като 1 година бяхме гаджета а след това се омъжих за него забременях и вече имаме детенце на 2 годинки.
Откакто родих той много се промени към мен...Не ми е казвал че ме обича забрави за рожденият ми ден, не ми взе дори едно цвете или една торта. Не ми прави никога комплименти, изкарва само лошото от мен. Когато съм щастлива и усмихната той винаги намира начин да махне усмивката от лицето ми. Постоянно ми прави забележки за всяко едно нещо като от типа "защо чашата е тука,а не там?". Когато се прибира от работа винаги си гледа в телефона или в телевизора и не ме отразява (радва се само на детето.),а когато аз реша да отворя разговор той дори не ми отговаря или в редки случаи си говори на носа, за да млъкна. Има още много неща,но ще стане много дълга темата. Заедно сме само от 2 години като семейство и вече му е писнало??
Или просто никога не ме е обичал,но сега го е осъзнал,не разбирам.. Попадали ли сте в таксата ситуация? Също искам да кажа ,че съм пробвала всичко.. оставяла съм го била съм при майка ми 3,4 дни и съм си идвала само защото казва че ще се промени, но след 1 2 дни е пак същото,викала съм ,крещяла съм ,опитвала съм спокойно,опитвала съм с любов..Изчерпах се вече.. Моля дайте съвет и ми кажете случвало ли ви се е и ако да, как сте действали вие?
С мъжа ми сме заедно от 4 години като 1 година бяхме гаджета а след това се омъжих за него забременях и вече имаме детенце на 2 годинки.
Откакто родих той много се промени към мен...Не ми е казвал че ме обича забрави за рожденият ми ден, не ми взе дори едно цвете или една торта. Не ми прави никога комплименти, изкарва само лошото от мен. Когато съм щастлива и усмихната той винаги намира начин да махне усмивката от лицето ми. Постоянно ми прави забележки за всяко едно нещо като от типа "защо чашата е тука,а не там?". Когато се прибира от работа винаги си гледа в телефона или в телевизора и не ме отразява (радва се само на детето.),а когато аз реша да отворя разговор той дори не ми отговаря или в редки случаи си говори на носа, за да млъкна. Има още много неща,но ще стане много дълга темата. Заедно сме само от 2 години като семейство и вече му е писнало??
Или просто никога не ме е обичал,но сега го е осъзнал,не разбирам.. Попадали ли сте в таксата ситуация? Също искам да кажа ,че съм пробвала всичко.. оставяла съм го била съм при майка ми 3,4 дни и съм си идвала само защото казва че ще се промени, но след 1 2 дни е пак същото,викала съм ,крещяла съм ,опитвала съм спокойно,опитвала съм с любов..Изчерпах се вече.. Моля дайте съвет и ми кажете случвало ли ви се е и ако да, как сте действали вие?
