Хора пиявици

Просто не ги допускай, режи ги. Да слушаш драми до 3 нощес? Защо?

Първата крачка е да го осъзнаеш.
Не го допускай.

Нямам точен съвет, защото и аз имам колекция от такива хора, но ще изчета с интерес темата ти.

За себе си стигнах до обяснението, че имам някакви набити от семейната среда нереалистични представи за доброта и това да не оставяш хора в нужда, респективно съм привличала такива хора в миналото - които винаги имат соб стори. Някои от тях са били и с нарцистични черти, други са били просто инфантилни. То като цяло нормален човек не "води" сближаването с тегоби, а с нещо приятно.

Съчувствам, и аз много пъти съм се чувствала зле, че съм "човекът за мъдрост, съвети и идеи", демек тегобата, пък за джиджи- биджито невинаги.

Лесно е да се каже от натурално егоистични хора "просто не го прави", но според мен пътят е дълъг. Аз все още понякога се улавям, че се поддавам, но като цяло доста ревизирах поведението си в последните години и съм на правилния път - това поведение да ме отблъсква, а не да ме "привлича" чрез съжаление. И преди помагах на животни, но сега съм свела благотворителността почти само до тях, както и до възрастни хора, които имат някаква нужда от помощ. Т.е. пренасочих енергията си и не остана капацитет за горканчовците. От хората вече очаквам да ме забавляват, да ми угаждат, иначе не се срещам с тях.

Обикновено човек е зает с разочарованието от нещата, които не получава в отношенията си с хората, докато пренебрегва хора, които са били до него. Така че можеш да се огледаш и да потърсиш тези хора около себе си, сигурно има. И да започнеш да влагаш повече усилия в отношенията си с тях.
Можеш да ми пишеш, ако някога имаш нужда да поговориш.

Сравнително скоро се случи нещо, което също даде тласък. Бях до човек в доста кофти моменти, за когото можех да се закълна (въпреки че съм мнителна), че дори нещо да се скараме, няма да се извърти. И го направи. Сега се опитва да се докопа пак. Но вратата е тотално затворена. Няколко такива случки и по- сериозни разочарования също допринасят за отлюспване, кофтито е, че вече си вложил енергията си.

Човек изначално добър, състрадателен, трудно казва "не" на някой в нужда. В същото време трябва някак да се съхраниш. Най-вече от това да се тревожиш за някого, повече от него самия. Трудно се балансира доброта и себеопазване. За такава натура сякаш е по-лесно ако не общува с много хора, или поне ако не се сближава.

И аз не знам те ли са пиявици, аз ли си го правя. Но определено в момента, в който усетих как към мен само ревове и оплакване, а към другите веселба и парти и сложих точката. Чудих се каква е причината, после спрях да се чудя щото не ми е важно.
Аз благодарности не чакам, такава съм, искам да помогна, но като не мога да слагам границата, ще слагам точката. Това е моята граница.

Не съм сигурна какво да те посъветвам, но както ти е възможно, просто сложи граници. Няма друг изход, но е хубаво, че си започнала да си замисляш.

Бях такъв магнит до преди няколко години. Ами дойде ми до гуша и отрязах контактите напълно. Сега ми е спокойно.
При мен някъде ми кипна съвсем при определени ситуации, много се натрупа. Например, рев, сополи, сълзи, драми слушам (е, не до 3ч по нощите). Ама в един момент осъзнах, че някои хора сами си го правят и аз взех решение да не им бъда повече публика. Освен това, когато им дадеш адекватен съвет и бъдеш подкрепа, съветът обикновено е отхвърлен или обезмаслен с фантазии.

Бъди си център на твоето си внимание и давай енергията си само за смислените хора, ще ги разпознаеш. Като ги махнеш тия пиявици, ще видиш как ще ти олекне.

Не можеш да поставяш граници.
Научи се.

Когато човек е емпатичен, резултатите са точно такива. Но идва един момент, чашата прелива и разкарваш вампирите.
Не се чувствай виновна, защото не изоставяш приятели, а вредители.

Говоря за себе си, ако се познаеш в думите ми и извлечеш съвет, ще се радвам, че съм била полезна.
Бях магнит за счупени хора и дори се ласкаех от това да съм опора, съветник и какво ли още не. С годините осъзнах, че причината са моите собствени комплекси, защото не съм си вярвала, че мога да се обградя с качествени хора, не съм вярвала, че читав човек може да ме хареса. Осъзнах още, че съвсем не е ласкателно за мен да бъда търсена от пиявици по две причини - първо защото те хвърлят много широки мрежи и второ, защото имат сонари за балами като мен.
После осъзнах и най-неприятното за себе си - аз също съм ги търсила. Тоест и аз съм била един вид пиявица, само дето съм пиела от техните негативни емоции и в замяна на това съм давала своята сила.
И накрая вече като стана безпощадно ясно какъв модел следвам ми светна, че причината за това е една единствена, беше ме страх да се занимавам със собствените си счупености и затова опитвах да оправям чуждите. Близах рани известен период от време, после се изправих, разтиках пиявиците и се заех със себе си. Сега вече на дърти години поставям граници без проблем и не поемам отговорност за живота на други хора.

Много добре написано! То може да не е от страх да се занимаваш с твоето, може просто твоите да са неразрешими и един вид На себе си като не мога да помогна, поне на другите! А много често говорейки на другите, чрез тях, ние говорим на себе си в опит да се вдигнем... Има, има едно тънко егоистично чувство в помощта към другите, а подсъзнателно е възможно да е и опит за контрол над другите.... Всеки за свбе си трябва да прецени къде е този бъг в системата му.

Това е много добро, благодаря за коментарите на всички. Да, трудно поставям граници, това е много важно за всичко в живота. Но не се учи лесно на по-зряла възраст.

И аз бях така и късно се осъзнах.

Аз все още съм така.

Щом такива неща те товарят, ще трябва да се научиш да поставяш граници. И аз съм служила и служа често за отдушник на такива драми. Но се впрягам единствено за здраве. Там съпреживявам много и се травмирам. За любовни драми участвам с интерес, но не мога да ги взема навътре и да страдам, но съм готова  да дам рамо винаги. Може би не чак до три часа....

Относно изчезването, като бях мома и си споделяхме неудачи и успехи на любовния фронт, с приятелките ми имахме принцип - винаги на линия, но появи ли се мъж на хоризонта, изчезвам без да се сърдя  

Има време после да обсъдим, ако пък се загаджи трайно някой, нали това е целта.