Хора пиявици

Тъкмо щях да кажа, че повечето истории са лесни за решаване - черно и бяло. А моята пиявица е от тоя тип хора, дето те държат на ръба, те са махало: тъкмо казваш край - тя каже/направи нещо, с което си повдигне реномето пред теб и ти се колебаеш и викаш - добре, нека не прибързвам. После се повтори същото за период от време, ти пак набираш, набираш и викаш - това беше - и айде, пак стане добричка. С най-добрата ми приятелка (която я познава) си говорехме, че има радар, кога върви към червеното.

Точно затова напълно споделям мнението, че има и полза и за тебе, и за пиявицата в някои ситуации. Когато бях решила да я отрежа, заместителката ми се оказа и тя една егоистка - просто живея повечето време в малък град и се оказва, че стана ли придирчива, няма да има с кого толкова да общувам. Та истинският майсторлък е, при нужда,  да можеш да общуваш в граници, в които е допустимо за теб - лесно се казва, трудно се прави.

Джа̀нъм , а друг път живота ни учи. Като те изправя пред някаква ситуация, която щеше не щеш, те променя и често из основи.

Няма нужда да се учиш насила. В един момент така ще ти писне, че това незнание  как да се справяш с пиявиците ще се обърне в много конкретно знание от раз, като с вълшебна пръчка.

Така е варианти много.
Темата как да се научим да казваме не е много обширна.
Аз отдавна нямам малко дете но подочувам, че днес и на децата не се казва не докато се възпитават.
Това е различно де.

Няма рецепта за справяне с пиявици. Срещнете ли такава,бягайте от нея през девет планини в десетата.

Аз се научих след толкова години просто да "филтрирам" или "изключвам" разговори, които не ме интересуват или товарят.
Пресен случай с най-добрият приятел на мъжът ми.
Не веднъж съм споделяла, че и той и жена му са ми неприятни, но ги виждам само заради мъжът ми.
При последната ни среща преди два дни, просто спрях да слушам простотиите им и си мислех за нещо друго.
Много ми помогна.

Аз от драмите на хората не се натоварвам, но се натоварвам от:
* оплакването без реални опити да се оправи положението, само мрънкане, щото ни кефи да сме жертви
* всеки път едно и също, съответно моите съвети даже не се слушат, говоря на  вятъра, ама то е щото има нужда да се оплаква, не да получи съвет как да действа
* токсичното отношение, манипулациите с това оплакване, използването
* различно държание пред други хора

Ако това се има в предвид с пиявица....

Абсурдността в поведението на хората-пиявици е че след като се оплачат на някого,те се почувстват по-добре за десет минути,после отново изпадат в дупката – черната...

Да де, същото Калина.
Абе имат нужда да вентилират едно и също и си избират кой ще играеш кошчето.

Ех, сещам се преди време на една такава нова колежка дето я изтърпях малко време и ми мрънка за едно и също нещо. Ама странна. Усмихната жена, хем симпатична, но нещо дразнещо имаше в нея. Нещо мазно, хлъзгаво. Та посближихме се и се почна да споделя. Не че съм поискала. Тя почна да се навърта около мен, да ми се усмихва, да си говорим. Абе решила, че като имам мило личице и търпя на глупости.
И ми звънка и ми се оплаква там. По едно време и викам - давай бързо, много си обстоятелствена, а е 9 часа, хич не обичам дълги разговори. И съкрати, то с дзвер като мен.
Та изслушах я. Ама я препирах здраво. На следващия ден се опита да вметне, че съм била леко груба. Викам и - занимаваш ме подробно с неща, които не знам, хора, които не познавам и такива подробности, което въобще не ме интересуват. Та е логично да те забързам.
След два дни пак звъни. Не че само за нея говорим, изслушва ме и мен де, ама с едно ухо я усещам. И ме прекъсва и пак за нея си. Не че държах да  и споделям, но ми стана интересно как все към нея си дърпа. Разбрах, че ще се отдръпна от нея скоро.
Та започва пак същата лента. Същия проблем. Слушам няколко минути.Прекъсвам и я питам, ама Пенке, чакай малко, преди два дни ми говори същото бая дълго време, днес пак, нов ъпдейт ли има, или пак да си повториш същото. Ти мен за мезе ли ме взе? Щото не ми е ок да ми губиш времето така.
Абе малко рязка си бях, ама и хич не бях на кеф, че тоя период и аз имах някакви драми, та нейните ми оставаха.
Леко се обиди, а на другия ден все едно нищо. Даже се извини. Но пак ми намекна, че съм груба. Викам, не съм, директна съм.
После финала беше да ми иска и пари. Неголяма сума.
Тук не позна човека обаче.
Отказах. И почна да настоява с мазна усмивка, ама ние сме приятелки, ще ти ги върна, моля те.
Викам - съжалявам, пари назаем не давам.
Ама защо. Викам - ами не искам.
Уволниха я. Оказа се след време, че на доста хора от квартала дължи пари.

Много е добре, че се дават конкретни примери кой как се справя, а не смо общи съвети като научи се, постави граници и т.н.

Да, темата ще излезе полезна.

При мен, след като затворих кранчено на тия пиявици стана интересно.
Някаква част от тях ме търсиха, уж притеснени за мен. И познайте, хоп, ама помогни ми, не знам си какво.
Но имаше и една доста неприятна част. Някой спомена злобата по-горе. Ами накратко, през общи познати след години разбрах как са ми говорили зад гърба, плюли са ме, говорили глупости. Общите познати и колеги чак били възмутени.
Дори не съм обидена, няма за какво. Само им се чудя на акъла защо е бил този цирк. Но постъпката им беше показателна, че добре ги махнах от живота си. Нечистоплътна история.

Да, на Елора много ме забавляват историите.

И съм забелязала, че обикновено са разглезени хора, които не са имали много трудности в живота, явно от малко си е свикнало да смуче за по-лесно. Сори, принцеса, ама на моя гръб да идваш да пиеш енергия няма как да стане, и аз искам всичко наготово в тоз живот и като бебе да хленча само.

Ами баш кат мен може и да не е
Ако трябва си измислете нещо по-тактично и мило,което да ви пасва и го кажете и да видите ще има ли реакция.
Но ако помолите да се прекрати и отсреща все едно не ви чуват, тия отношения се прекратяват.
Ако пък толкова не можете идеята да се остави телефона да си води монолога, а вие да си гледате филма е идейно.

Ох,понякога е и отклонение обаче. Психично.
Един познат на майка ми е такъв. Но той е с детски паралич, тежка инвалидност, тежък живот и стана свръх приказлив и подробен. Ти го питаш нещо, той ти отговаря с 20 изречения и забива в пет посоки и сам не може да каже какво е искал да каже. Много години го търпях, но с времето стана все по-зле, а аз станах все по-нетърпима към такива неща.
Майка го търпи, аз не успях, много дълго време му водих политика, но не издържах и си му казвах  по телефона, че е много подробен и не, не разбира. И това няколко пъти. И го моля, ей до рев почти щях да го докарам. Викам му питам те нещо ,отговори на това, какво ми забиваш в десет посоки. Сякаш си е бъг в главата. Скарах му се накрая и казах, че вече не мога да говоря с него, изтощава ме. Дадох телефона на майка ми. Майка ми се разсърди, че съм такава рязка, сопнах се и на нея и да не ме занимават повече.
Преди няколко месеца ми мрънка, че почти три часа я е държал на телефона. Вика че нещата са плачевни.
Аз се хиля и викам и - твой проблем си е. На колко си години  и не можеш да сложиш граници на хората.
Леле тая тема ми отключи някои спомени.

Ако пък човекът е с психично отклонение или депресия трябва да се внимава. Там резките и по - груби реакции могат да го вкарат в тежко състояние. Просто избягвайте контакт като ви натоварва. Някой път искаме да стегнем някой като му "бием 2 шамара", но реално за объркания мозък това може да е пагубно.