случи ми се нещо което ме накара да се замисля.

И аз не бих позволила непознат да ми плаща. Но хранителни продукти и сокове не и отказвам, виж играчки-отказвам.
Да не би жената да е помислила,че не ти стигат парите?

Дори не мога да си представя как е възможно да се намесиш в такава ситуация.Абсурдно и нахално ми се вижда.И то точно в описаната от nameika ситуация.
Иначе и на мен ми се е случвало на касата да помагам на възрастни хора да си платят,когато не са им стигали парите.Ама да видя майка,която е купила чипс и солети и отказва на детето си сок и да предложа аз да го купя е най-малкото грубо.

Много е дразнещо, наистина.

Случвало ми се е, да, адски неприятно е.
Постъпила си правилно с изключение на връщането. При положение, че вкъщи е имало сок - защо? Друг е въпроса, ако е нямало, а си се опитала така да помамиш дребният
Достатъчно голямо е детето за да умее да цени парите и от там - труда на родителите си, нали?
А въпросната госпожа - благодариш културно и отказваш - така бих направила.

Много правилно си постъпила, като си отказала на госпожата. Друг е въпросът, че аз единствено никога не отказвам да купувам ХРАНА. И според мен добре си направила, че си се върнала да купиш сок. Ако пък и сокът е бил различен от този в къщи, още по-добре.

Понякога и на мен вместо КОКА-КОЛА ми се пие ФАНТА.

Правилно си постъпила.

Веднъж в магазин с детки играчки попаднах на детенце с баба си. То много искаше една количка. Бабата също я хареса и попита за цената, но явно и се видя скъпо  Много ми домъчня тогава и за двамата. За малко да предложа да купя аз количката, но се въздържах. Не знам дали така не бих обидила жената, пък може и да не е искала да купува количката. И до ден днешен си мисля дали постъпих правилно, като си замълчах 
Може би и жената която е предложила да купи сокчето го е направила от добра воля. Недейте така да я вините 

Изобщо нямаше да се замисля, тази жена е реагирала много невъзпитано...............Мисля, че в отношенията между родителя и детето, особено в такива случаи никой не трябва да се намесва................иначе авторитета на родителя отива на кино

Много правилно си постъпила, не бих приела, не за друго а искам детеми да се възпита

От една страна, поведението на непознатата изглежда нахално. Предложението й да купи нещо на детето звучи  като фукане на "добрата леличка" пред "лошата майка".  От друга страна, може да е искала да ви помогне, да се е поддала на моментен импулс....Все пак, мисля, че и в двата случая не е права- не става дума за някаква животоспасяваща помощ, не сте умирали от глад или нещо такова...в края на краищата, детето ти е можело да мине и без сок, чипс и пр. Няма защо, обаче, да се чувстваш виновна. Приеми, че жената е искала да направи нещо добро, макар и необмислено. Не е било нужно да се връщаш за пари, но пък какво толкова....направила си го, не е болка за умиране .

Аз бих насмела лелята по няколко причини:
1. не е нейна работа да се бърка и да те злепоставя;
2. "не" значи "не" - ами ако детето е алргично и не бива изобщо да яде/пие нещо - защо да го дразни;
3. не смятам, че всяко желание на децата трябва да се изпълнява 100% - не искам да очакват, че всичко им е позволено;
4. за нищо на света не искам моите деца да вярват, че хората ще им купуват/дават /подаряват нещо просто така, защото това е елементарно лесен начин някой изрод да подлъже някое детенце;
5. без мое изрично разрешение не им давам да ядат нищо навън, защото това често им разваля апетита за основното ядене или пък храната често е нещо с мазнини, оцветители, консерванти и т.н. (въпреки, че, когато ги почерпи някоя майка в парка и първо ме попита, нямам нищо против);
6. абе, защо, по дяволите, лелята се меси в чужди разговори - ако детето ти беше някой 17-годишен дангалак щеше ли да му купи сокче  .
На чужди приказки аз давам пълен игнор, а за подобно купуване на нещо-си разрешавам само на бабите им да ги глезят и децата го знаят - с мен и с чужди хора номерът не минава.
Според мен, го мислиш, защото си се почуствала обидена - гадно е, че лелята те е накарала да се чувстваш виновна в очите на детето ти ("лошата мама, дето отказва сокче"). Я не се връзвай на такива лелки. Аз пък си мисля, че е трябвало да пробваш наистина ли е щяла да плати сокчето (примерно, вземате с дечко 2 л. Пфанер, като по-скъп и чакаш). Правила съм си експерименти с "дащни/на приказки обикновено само/ лелички" и реакцията отсреща е увиснало чене и  .

Много пъти може би съм била "лоша майка" в очите на околните. Но не ми пука
И към мен са подхвърляли реплики "ама защо не му купиш?". Ми не купувам нещо си, защото съм казала "не"

Напротив, не си лоша майка, а тази жена ти е направила мечешка услуга. Въпросът не е в парите, а в това децата ни да се научат какво може и какво не.
Ники постоянно в магазина стои пред чипсовете и останалите зарибявки и така ги гледа, сякаш никога не ги е вкусвал. А не е лишен от нищо. И аз много се дразня като почне на всеослушание да мрънка и да иска. Тогава не купувам, за да разбере, че не е това начина да яде чипс.
А чуждите хора нямат право да се месят. Следващия път може детето да поиска друг чужд човек да му купи чипс.  Нямат си друга работа тези лелки...
Обясни му кротко, че ти ще решаваш дали да яде чипс или не, а не някоя жена от опашката в магазина.

Съгласна на 100%!
Не му е работа на никой да се бърка в това, какво ще купя и какво не на детето ми!
Ще купя каквото преценя аз!
Не, защото трябва да разбере, че не всичко му е позволено, а защото не може безразборно да се яде и пие веднага това, което му попадне пред очите! Искам да се спазва някакъв ред в това отношение!
А, също, че и в никакъв случай не трябва да взема нещо от непознати! Това се опитвам да го втълпявам сега, не че много ме разбира, но си мисля, че колкото повече говоря все пак има шанс да ме чуе.
Веднъж в Морската градина някава баба предложи на Цецо бонбон  и то защото той ревеше, а ревеше защото не му разреших да отива надолу към морето. Той си е така, пусна ли го в МГ и си бяга и ходи на където си иска! Аз съм решила, че маршрута ще е един, а той ме повежда в незнайна посока, ми няма да стане, казала съм ще се върви натам! И понеже отидох и го върнах обратно той се разрева и какво трябваше да приема бонбона ли? От чужд човек? Тогава се разкрещях и на бабата, че като се предлага на малки деца нещо ПЪРВО СЕ ПИТА РОДИТЕЛЯ!!! Нима не й е известно ли?

Съгласна съм с всички, не е редно да се месят чужди хора, защото не те после ще имат проблеми с апетита, алергиите, възпитанието. Единственото изключение, което съм допуснала, е когато една зима чакахме с малката таткото на летище Варна - нямаше отворено барче и беше много студено в чакалнята и тя се затръшка за топъл шоколад от машина, а аз нямах монети. Тогава приехме да ни го купи един служител от охраната, който не искаше да ми развали книжни левчета, а искаше да я почерпи.