Кюретаж и забременяване след това - тема 76

Благодаря за подкрепата момичета.Само тук мога да споделя налудничавите чувства и мисли, с които се опитвам да се преборя...Знам, че отстрани звучи адски гадно, но просто това ми дойде като поредния „шамар” от съдбата.Просто до сега сестра ми все обясняваше как още не обмислят планове за второ дете и след като и споселих, че ние планираме вече и изведнъж след няколко месеца те не само вече са започнали и те да мислят тази стъпка, а даже вече е бременна...Знам, че не можем да определяме живота на хората, но се почуствах предадена, защото до скоро други бяха нещата и „уж плановете за живота”...Просто не бях подготвена за тази новина и въобще не го очаквах.Ние винаги сме си били много близки и сме си споделяли всичко и може би ако беше споделила с мен за намеренията си по друг начин щях да приема новината, а може би просто се опитвам за излъжа себе си че щеше да е така...Откакто разбрах новината вече почти седмица не съм и се обадила дори да я попитам как е и въпреки, че знам че не съм права все още не намирам сили да вдигна телефона...Знам, че и тя усеща как стоят нещата защото както казах ние сме си много близки и почти няма ден, в който да не се чуем, но сега просто още не мога...не намирам сили...

Слънце, това ти е сестра - нали сте близки - обади й се, оплачи й се. Хайде, момиче!

И аз бих й се обадила...Въпреки, че и на нея сигурно й е кофти, че е забременяла преди теб. Затова и не ти е казала, за да не те нарани...
Слънце, успокой се и поговори със сестричката си. И тя има нужда да знае, че не й се сърдиш, че чака дете преди теб. Никой няма вина за това! Всичко ще се нареди! Гуш от мен! 🐣🍀❤

Ох, Слънце, как те разбирам. загубих една бременност и след месец сестра ми ми каза, че е бременна. спомням си, че като чух новината и се разплаках. тя се обърка, не знаеше какво да каже, а аз направо се разкрещях, че не е честно, че аз толкова го исках, а така се случи... сега осъзнавам колко грозно беше, но тогава болката така ме връхлетя, че не изпитах никаква радост, само ми ставаше все по-мъчно за загубата.
сестра ми разбра, не се обиди, не се отдръпна. сега ми се иска да се бях зарадвала с нея, да бях споделила с нея, ама не успях, а тия моменти не се връщат.
събери се и се обади на сестра си. тя никога няма да те нарани или да направи нещо срещу теб, не я отблъсквай.

Здравейте,  момичета ... едва ли очаквате точно от мен да драсна някой позитивен ред относно усещането "защо не аз ", но ще си го позволя. Забременях лесно и преди и след К, но това след 7 години отчаяно очакване на чудото.  Виждах само бременни жени по улицата и майки с малки деца... чувствах се като сиво човече в шарена детска рисунка. С всяка забременяла позната, колежка, съученичка, приятелка, че и задомилите се мъже, тепърва станали татковци, просто не разбирах какво не ми е наред и защо не се получава. Всъщност не успях да завидя на другите, но определено изпаднах в друга крайност - самообвинявах се. Това се оказа дори по - лошо и нездравословно, почти се бях примирила, че така ми се пада.   Е, съдбата така стече живота ми, че ме дари с мъж, онзи мъж, който е за мен и докато вече обмислях как да замразя яйцеклетки и да си направя консултация в репродуктивна клиника понеже той е по - млад от мен, (а аз живеех с мисълта, че съм ялова и покрай двете операции от ендометриоза няма да ставам майка по естествен начин) забременях.  От шока плаках цяла нощ и му се извинявах, че съм го подвела и че наистина съм вярвала, че не мога да забременея. Загубихме бебечето в 9 седмица, когато сърчицето му спря. Втория опит вече е в  26та седмица, но и до ден днешен не смея да се зарадвам изцяло. Наскоро бях обвинена в това, че страдам от тежка депресия... миналата седмица отново едва не ме приеха в болницата с адски болки /оказа се, че съм и с херния/. Продължавам да виждам щастливо бременни жени, продължавам да водя разговори с жени, които са забременели, износили и родили леко. Сякаш съдбата ни показва, че може и по - леко, но... не и за нас. Нямам против, толкова е силна любовта ми към това все още неродено дете, че не мисля, че ако не я бях изстрадала толкова бих могла да обичам толкова.
С извинение пак за дългия пост... поръсвам ви с розов прашец и пращам по някое ритниче с пожелание за вяра и любов към половинките ви и към тези човечета, които предстои да изберат всяка една от нас или тези, които вече носим.

Зия, така се радвам да те "видя"
Чета те винаги с интерес, защото всеки път намирам в постовете ти нещо за себе си, нещо, което да ме докосне много надълбоко, те са толкова истински и интелигентни, обажавам ги
Най-искрено ти желая успешен завършек на бременността ти! С най-голяма радост си взимам от твоя розов прашец

Кат ... благодаря ти за милите думи.  Осъзнавам прекрасно колко по - лесно е да пиша, когато в мен расте моята мечта, така жадуваното човече, смисълът на съществуването ми. Разбирам го и знам, че за всички, които очакват все още да стигнат до бременност, а какво изобщо да говорим за раждане, е трудно, много трудно да поддържат духа си. И в тази връзка, възхищавам ви се... и колкото и да не ви се вярва... вие давате сили и вяра и на мен, бременната. Около термините  е тежко... аз писах, че получих жестоки контракции около термина на загубеното бебче и бях решила, че и това си отива. Това са емоции извън нашия контрол, съзнателни или не. Просто явно трябва да ги приемем и дори и всичко с малката ни дъщеричка да се развие добре, знам че идния октомври отново ще си спомня за загубеното бебче и ще си поплача. Апропо... аз също пазя ехографиите . Някак не събрах сили да ги изхвърля, а сегашните са винаги в дамската ми чанта.   

Момичета, пак ме разплаквате 😢постовете са като изповед, уникални и човешки! Аз също понякога се улавям , че  болката ме връхлита ( сега трябваше да съм в 7 ми месец ) а и преди това още една загуба 😢, но си казвам, , Не , Сузано " имаш семейство което те обича, не им причинява това " и със малко свито сърце продължавам напред ! Вярвам , че  отново ще имам шанса да забременея и да износя до край мечтата си! 

Оби4та ни към така жадуваните и изстрадали  беб4ета ще бъде безграни4на ... няма да има измерения . Така ,4е няма как да не ни изберат за мами !!!!

[]Към момичетата с късни аборти.....Вчера се сетих нещо, което сега не ми дава мира....Търсих в нета, но не можах да намеря инфо никъде....
След като ми се спука мехура ( в 20 г.с) , отидох до Wc ( извинявам се предварително, че ще е малко подробно и неприятно ) , и от мен започнаха да изпадат , и то в голямо количество , големи парчета като " дроб " 😑  И сега се чудя , това нормално ли е или не??? В смисъл , значи тези парчета са били в околоплодния ми мехур .... или е плацента ли....
Плацентата не излиза ли след бебето.?
Офф, от снощи съм в големи размисли .... С първата Б  не помня да е имало такива неща...

От лигавицата на матката са.

Бамболинка, същата работа беше при мен. Текли са ми водите докато спя и се събудих в момента, в който излизаше едно точно такова огромно парче от мен. Явно е "нормално"

Аз направих аборта в 12+ седмица и напълних 8 пъти тоалетната с големи както е казано по-горе " като дроб" парчета. Като имах и контракции и така изхвърлях всичко. Толкова много нещо излезе от мен, че не можех да повярвам, накрая изгубих съзнание и ме отнесе линейката. В болницата отново 3-4 пъти и след като не успяха да го спрат, се наложи кюретаж. Не бях в голяма седмица и бях с кухо яйце, но от къде беше всичкия този материал за мен си остава загадка...😰

Здравейте момичета, през юни 2015 и февруари 2016 имах загуби поради нисък прогестерон😢. През февруари 2017 ми се роди първородния син Виктор, в момента е на почти 10 месеца и миналата седмица се установи ме пак съм бременна 🤗 , макар че е още рано исках да ви споделя радостта си 😊. На18.12 ще търсим пулс , макар ме днес леко се долавяше за по-сигурно на 18.12. Момичета вярвайте с чудеса и те ще ви се случат 😘❤🤗

Такива постове са много обнадеждаащи!😊

Как разбра,че причината при теб и била нисък прогестерон?