Как мислите, дали в България прекалено често изписват антидепресанти, антипсихотици и анксиолитици? Аз мисля, че да, като същевременно се пренебрегва и дори отрича психотерапията от повечето психиатри. Но много чест проблем е изписването на силни антипсихотици при леки състояния като депресии и неврози, без оглед на странични ефекти. Това е и главната причина да подхвана темата- съсипах си метаболизма със едно ужасно лекарство на име Оланзапин (после научих,че срещу това лекарство са водени купища дела) ,което не ми беше предписано за остра мания или психотичен епизод, а за обикновено ОКР. Нямаше листовка, която да прочета, защото психиатърката просто ми връчи един блистер от нейното бюро, а тогава бях на 17. Не каза и нито дума за риска от напълняване, а е знаела за него, защото се среща при 90% от пациентите. Освен това в нормалните държави към дибензодиазепините обикновено добавят метформин (Сиофор) за минимализиране на риска.
И сега цял живот ще се боря с килограмите и се питам, защо беше нужно всичко това за лекарство което дори не ми помогна, при положение, че има далеч по-малко орексигенични АП? Освен това ако тази жена четеше повече медицински журнали, щеше да знае че има далеч повече и по-модерни методи за аугментация при ОКР освен антипсихотиците-ламотрижин, топирамат, мемантин. А пък много хора в чуждите форуми твърдят, че са се излекували от него и други психични разстройства чрез кето-диета, което повдига тезата че психичните разстройтва са автоимунни заболявания дължащи се на непоносимост към глутен.
Психиатрите трябва да спрат да изписват толкова силни лекарства при леки случаи, а да се ограничат само до рефракторни случаи на параноидна шизофрения и Биполярно разстройство тип I.
Друг въпрос, който трябва да се засегне е масовото блъскане с антипсихотици на възрастни хора по домовете, че и в домашна обстановка, просто за да стоят мирни. Това води до скъсяване на продължителността на живота и влошава допълнително умствените способности при болните от деменция например. Затова АП при възрастни хора- само за краткотрайно овладяване на ажитация и психоза свързани със болестта на Алцхаймер или Паркинсон. Разбира се и при шозфрения, но това се подразбира- тук говорим по-скоро за неуместните приложения(оф-лейбъл)
След всичко това аз ставам все по-убеден привърженик на движението антипсихиатрия, като не отричам (или само в някаква степен)съществуването на психичната болест като феномен, а само методите за лечението и. Лекарствата са само върха на айсберга, спомнете си само лоботомията, ЕКТ, политическите злоупотреби с психиатрията, стигматизацията, институционализацията. Просто не знам дали има друга толкова скандална област в медицината, според мен тя дори е своего рода псевдонаука, защото се базира на недоказани теории като серотонин/допамин-ергичната,а също така квази-медицинска специалност, защото психиатрите почти не прилагат знанията си по обща медицина ,а само предписват лекарства.
Тук говорихме за антипсихотиците, но и антидепресантите заслужават известно внимание - смятам, че те са един вид съвременно "змийско олио" ( в САЩ това е нарицателно за лекарство със съмнителне ефективност,което цели единствено да ви вземе парите)
И в заключение: вредата от психиатрията надвишава вредата от самите психични разстройства!
И сега цял живот ще се боря с килограмите и се питам, защо беше нужно всичко това за лекарство което дори не ми помогна, при положение, че има далеч по-малко орексигенични АП? Освен това ако тази жена четеше повече медицински журнали, щеше да знае че има далеч повече и по-модерни методи за аугментация при ОКР освен антипсихотиците-ламотрижин, топирамат, мемантин. А пък много хора в чуждите форуми твърдят, че са се излекували от него и други психични разстройства чрез кето-диета, което повдига тезата че психичните разстройтва са автоимунни заболявания дължащи се на непоносимост към глутен.
Психиатрите трябва да спрат да изписват толкова силни лекарства при леки случаи, а да се ограничат само до рефракторни случаи на параноидна шизофрения и Биполярно разстройство тип I.
Друг въпрос, който трябва да се засегне е масовото блъскане с антипсихотици на възрастни хора по домовете, че и в домашна обстановка, просто за да стоят мирни. Това води до скъсяване на продължителността на живота и влошава допълнително умствените способности при болните от деменция например. Затова АП при възрастни хора- само за краткотрайно овладяване на ажитация и психоза свързани със болестта на Алцхаймер или Паркинсон. Разбира се и при шозфрения, но това се подразбира- тук говорим по-скоро за неуместните приложения(оф-лейбъл)
След всичко това аз ставам все по-убеден привърженик на движението антипсихиатрия, като не отричам (или само в някаква степен)съществуването на психичната болест като феномен, а само методите за лечението и. Лекарствата са само върха на айсберга, спомнете си само лоботомията, ЕКТ, политическите злоупотреби с психиатрията, стигматизацията, институционализацията. Просто не знам дали има друга толкова скандална област в медицината, според мен тя дори е своего рода псевдонаука, защото се базира на недоказани теории като серотонин/допамин-ергичната,а също така квази-медицинска специалност, защото психиатрите почти не прилагат знанията си по обща медицина ,а само предписват лекарства.
Тук говорихме за антипсихотиците, но и антидепресантите заслужават известно внимание - смятам, че те са един вид съвременно "змийско олио" ( в САЩ това е нарицателно за лекарство със съмнителне ефективност,което цели единствено да ви вземе парите)
И в заключение: вредата от психиатрията надвишава вредата от самите психични разстройства!
Нали?! Колко е удобно когато лекарят не може да открие какво ти е. 
Психосоматични проблеми и заболявания редовно се третират с антидепресанти, анксиолитици, невролептици, като отделно за различни физически симптоми се назначават и противовъзпалителни, болкоуспокоителни, инхибитори на това и онова, бета блокери и какво ли не от продукцията на фармацевтичната индустрия. Но вие какво очаквате?! 
Хората отиват при лекар и се надяват той да ги ремонтира с някакво хапче или оперативна намеса – така са научени, че трябва да бъде. Цялостната нагласа е такава. Лекарят пък, който е с подходящо оформен начин на мислене от системата на обучение, се чувства длъжен да даде синтетичен медикамент, а и най-често не знае за алтернативи или е научен да ги презира, защото не са „научни”. Така добре му е промит мозъкът, че всичко извън психофармака, както в случая, е за него шарлатания или най-малкото безполезно. 
Принципно има различни други алтернативни методи, които са много ефикасни, но хората рядко прибягват до тях поради незнание, а и понякога защото чисто и просто не желаят реално да се освободят от проблема си, поради „вторичната полза”, която им носи или пък от страх да променят статуквото, в което се намират – второто е често срещано явление. 
