Детето ми отказва да яде. Помогнете ми!

Моя дзвер ядеше мляко само полузаспал, изчаквах го да се унесе и тогава бутвах шишето, защото иначе не исКАШЕ И да го помирише.

Доста мнения за храненето си получила от момичетата във форума. Аз бих обърнала вниманието ти върху отношението на бащата на детето към тебе.

Отидете тримата при педиатъра на детето и коментирайте проблема или говорете двамата за това как той може да ти помогне.
Ако имаше вариант човек да получи отвращение от храната, досега да се е затрил човешкия род доста пъти.
Не мога да приема да обвиняват майката за това, че детето й не иска да яде!!
Предполагам, че подкрепата  му към тебе няма да е излишна изобщо в случая, защото ти си имаш и други грижи на главата, а освен това ТИ трябва да си добре, за да се грижиш добре за детето ви.

Успех и не се предавай.

Моята дъщеря почна да проявява признаци на "злоядство" точно от 4-тия месец. Тя пиеше фризовом, защото имаше и рефлукс. По-късно минахме на Милумил, защото го харесваше най-много. Но преди 5-тия месец и изби първото зъбче и до сега зъбоникненето ни е свързано със страшни кризи на безапетитие. Не я гони със шишето, защото наистина ще почне да се дразни. Хранете се на тихо и спокойно място, че много бебета на тази възраст почват да се разсейват и затова не ядат. Намали малко храненията и другата "хватка", ако яде наистина малко пробвай да и дадеш млякото в заспало състояние. Успокой се!!!

При моя синковец се оказа,( единия  път  ) че отказва АМ-то,защото му е запушен задно носът и не може и да пие и да диша.Ама майка му от къде да знае-няма сополки да текат-съответно за мен няма хрема.Та като отидохме на консултация разбрах защо не яде детето.

Здравей muzunka,
ние до скоро бяхме с този проблем. Знам за какво говориш като описваш, че й държиш главата, познавам и чувството на вина, от това че правиш така. При нас до съвсем скоро беше същото. Само че моите нерви не идържаха и й се карах, виках й (никога няма да си го простя това). И аз като теб мислех, че детето ТРЯБВА да яде по повече, защото така пише на много места. Страхувах се, че може да й стане нещо от яденето на съвсем малки количества, мъчих я и се мразих за това. Бог ми е свидетел - ревях всеки ден, казвах си че ще спра да я насилвам (защото това си е насилие) и не можех да спра. Но един ден вече не издържах и спрях. Оставих я да си яде колкото сама иска. Искам да ти кажа, че при нас се беше стигнало до там, че детенцето се страхуваше от биберона  (аз съм виновна разбира се, моля се да не съм му увредила психиката). След два-три дни ядене на количества колкото желае една нощ се събуди стръвнишки гладна. Не изяде много, но от там нататък започна да яде по към 140 мл 5 пъти на ден. В началото не беше лесно, понякога помнеше лошото време, когато я мъчих и се дръпваше от биберено, гледаше ме със страх милото  Но постепенно започна да ми се доверява (много съм й благодарна, защото безкрайно я обичам) и сега яде с удоволствие. Понякога, когато е много гладна блаженно притваря очички и цока. Понякога и сега яде по-малки количества, но смятам, че съм надживяла страха, че ще умре от глад и я оставям да си хапва колкото иска и може. Повярвай - детето ми е много по-щастливо сега, по-щастлива съм и аз. Въпреки всичко все още понякога тя се страхува от мен. Моля се да надживеем този период и един ден тя да ми има пълно доверие.
Знам стана дълго и тази изповед ме кара да се срамувам, защото не бях добра майка на детето си, за което сигурно няма да си простя. Не исках да го споделям с никого, пак поради срама. Но като видях темата ти реших, че искам да ти помогна, за да не страдаш и ти някой ден от чувство за вина и да имаш дете, което те обича много.
Целувки и дано всичко се оправи   

Според мен е от зъбките.Явно се мъчи и много бебета на тази възраст отказват да се хранят,точно заради зъбоникненето.Ако си ака и пишка редовно и е жизнено дечко,не се вторачвай толкова.Всичко ще отмине,период е.