Възстановяване след раждане. Видове проблеми, времеви период, упражнения.

добре де, как е възможно 38 часа раждане? При мен с 5 часа на кръст бебето получи "умерена асфикция" както пише в епикризата. не мога да си представя толкова дълго раждане! Всъщност, тези часове основното до разкритие ли са, или и след разкритието също продължава дълго? Аз питам, за да мога да разбера защо рпи мен се наложи вакуум... освен това не мога да си представя как се издържат родилни болки 38 часа? облекчаваха ли ти ги с нещо? масажи, топли компреси?

Момичета, при мен засега нищо ново, още не съм отишла на контролния преглед, защото не мога да сваря, засега ходим основно за бебето. Аз обаче ще отида веднага след нова година за да се види какво и как е зараснало. Засега основно имам подобрение с напишкването. още има елементи на изпускане, но много по-рядко, не ежедневно. засега намалих движението, не ходя на фитнес все още. Коремът ми също се е прибрал , и малко мускулче вече почна да се напипва под мазнинка и кожа. почнах и с кегелите на своя глава и нищо не ме боли като свивам и отпускам. Не смея да се погледна отдолу, нямам и време, но при напипване нещата са отврат ))

38 часа едва ли е активната фаза на раждане- никой няма да остави жена в активна фаза толкова дълго. Това са били някакви контракцийки от първата фаза, които продължават дълго. С последната бременност сигурно 2 седмици преди раждането всеки ден имаше такива подобни контракции, които обаче нямат общо с активното раждане.

На контролни прегледи не съм била никога, общо взето все са ми казвали, че няма смисъл. Нито пък ми се искаше да се разкарвам до болницата за преглед и да чакам пак с мангалите във фоайето, така че не съм се възползвала.

е то и аз си бях с контракции, даже  и с разкритие доста време.

Моето раждане започна в 10ч сутринта и завърши в 3 през нощта. Казвам, че е започнало в 10ч сутринта, защото от тогава имах контракции на максимален интервал от 8минути. Повечето не бяха болезнени в началото и можех да се разхождам, но след 16ч положението беше нетърпимо. Епидурална ми сложиха чак на 4см разкритие към 21-22ч.

Боже, колко сме различни☺ Всеки път, когато чета за раждане, се удивлявам един като цяло еднакъв процес колко коренно различно може да протече. Аз си ходех с 4 см. разкритие две седмици преди за родя, без кьорава контракция. И не е защото ми е трето, предните пъти беше същото. Болезнени контракции усетих чак между 5 и 6 см., и то само третия път, защото ми сложиха упойката на 6 см. Предните пъти ми я сложиха на 5см. и така и не усетих що е болка / бях решила, че искам упойка предварително, не съм го решила в процеса на раждане/. Женското тяло е една мистерия☺

За такова раждане мечтая.. Мисля си, че всяка жена усеща болката по различен начин. Аз съм с много болезнен цикъл и след раждането установих, че тялото ми е много чувствително към такива болки(от матката). Явно заради това е ужасно болезненият ми цикъл. Още първите по-слаби контракции ги усещах доста стабилно, докато една позната, например, отива на рутинен преглед в началото на 9ти месец и се установява, че е с разкритие и контракции, които не усеща изобщо. Ако има понятие "чувствителна матка", то моята е такава.

По темата за възстановяването да ви споделя, че тренирам вкъщи редовно(тае бо) и вече виждам малка промяна в тялото си и се чувствам страхотно. Ще излезе, че вече като майка, ще направя по-хубаво тяло от преди.

И нещо странно, което забелязах- линията на корема под пъпа от бременността още не ми е изчезнала напълно, а само е избледняла. А мина повече от година от раждането...

След 2-3 години ще изчезне.

Иначе от бременността бях развила много хубави мускули на задника- за баланс на корема. И като родих, изведнъж мускулите спаднаха и се сдобих с плосък задник и трябваше да правя клякания.

38 часа с контракции под 10 Мин, 24 часа в активно раждане - контракции на всеки 2-3 Мин - беше ужасно дълго. Бях с епидурална 15 от тези 38 и ми спряха упойката на 8 см. Последните 3 часа пак бях без упойка. Самото напъване отне около час и половина и беше най-леката част от раждането за мен.

А как издържах - не раждах в България и имах огромна подкрепа от акушерките (масажи предимно), вана, както и мъжа си и майка си до себе си

Въпреки те това не само, че нямам травма, ами сега искам да родя нормално без упойка второто дете. Даже съм си наела душа. Спомените ми от раждането са ми прекрасни ❤

Нормално, бих казала - щом показателите и на майката и на бебето са били добри. Като цяло и тук избягват да юркат процеса.
И при мен акушерката беше перфектна - не мога да я нахваля достатъчно!

Хубава темичка за първескините. Аз бях такава преди 3 години точно. И сега като се замисля как са ми минали тези години много се чудя дали искам второ дете. Искам да кажа, че първите признаци на възстановяване, на връщане към себе си (физически и психически) след раждането, при мен стана малко преди детето ми да навърши 3 години. Главни проблеми от бременност и раждане (със секцио): инконтиненция, диастаза и пъпна херния. Бременността ми беше като по учебник, раждането ми беше в кофти период на ретрограден сатурн и си знаех, че нещо няма да мине както ми се иска. Секциото ми го сервираха за Бъдни Вечер - за да не ме чакат и мен 30 часа да родя по естествен начин и да могат да се напразнуват. "Докато екипът е тук" си спомням, че каза доктора, преди да се съглася да легна на масата. Просто исках всичко да свърши и да се прибера вкъщи. Не обичам болниците, а бг-болниците ме отчайват тотално. Психически не бях подготвена за операция. От неспане 2 дни и на мен хемоглобина ми бил паднал драстично по време на операцията. Мм казва, че като ме изкарали от операционната, все още в упойка, съм повтаряла "боли, много боли". Като се събудих и си видях корема се уплаших. Виждах си червата да плуват под кожата ми. 3 дни не можах да стана, да се раздвижа, а исках да си видя бебето. Една санитарка ми завърза въже от бинт на другия край на леглото, което дърпах, за да се стана от леглото. Имах някакъв проблем, който лекарите не разбираха. Упоиха ме с обезболяващи. Всеки път като се опитвах да се надигна, целия корем ми се втърдяваше и не можех да си поема въздух от болка. Имах чувството, че матката ми стига до диафрагмата и ми притиска белия дроб. Желанието ми да отида до другия край на етажа, за да си видя бебето (понеже не ми го донесоха), обаче, ме превърна в Рамбо и с викове станах от тъпото легло и се довлачих с възглавница върху корема, да си видя детето. Колко тъпо и кофти беше подобно запознанство... Чаках той да ме познае, аз него нямаше как да го позная...
Кърменето ми почна чудесно, благодрение на проблема на родилката до мен. Една сутрин тя се събуди с вкаменени гърди. Не можаха да я оправят... Ужасна картинка беше. Никой не ни беше казал, че трябва да си следим гърдите за кърма. Колежката си изпати, а, аз си сверих часовника и минах на режим "Рамбо, трябва да кърмиш". И така Рамбо кърмеше. Кърмихме се 10 месеца - бебо така реши. През тези месеци си нямах на идея защо корема ми изглежда като бременна в 5-ия месец. От секциото се възстанових след 3-ия месец (вече ставах без да си чувствам матката "в гърлото"). Реших да почна с коремните преси към 5-ия месец след раждането. Хоп, изненада! Втърди се целия и се поду и айде по лекари. Оказа се, че съм се сдобила с херния и диастаза и че коремни преси няма да мога да правя още дълго време. За диастазата бях абсолютно сигурна, че ще си я поправя без хирургия, но хернията - се оперира, друг начин няма. Имам обаче дете за гледане (гледам си го сама от 3-ия месец), а нямам време за операции, боледувания, нямам време да мисля за себе си. Много четене и гледане на клипчета падна и реших, че аз моя корем трябва да го сваля без упражнения и диети, някакси натурално трябва да го сваля. Инконтиненцията ме притесняваше и за това започнах упражнения за тазовото дъно. Да си призная не съм била никак постоянна с тези упражнения. Правех ги когато се сетя или остане време - от дъжд на вятър. Но, помогнаха, де. Упражнения за диастазата съм правила само едно единствено (дишане) и това беше моя стимул да се съвзема. Видях, че дава резултат. Връщането на работа също ми помогна, да огранича храненето си. Покрай детето се бях научила да довършвам всичко каквото остане от него, а като се върнах на работа, просто започнах да ям по-малки количества, някой път пропусках обяда, минах си на стария ми режим на хранене. Като започна да спада корема и инконтиненцията изчезна напълно. Просто самата тежест намаля. Хернията още не съм се престрашила да я оперирам, може би ще стане като (ако) се престраша за второ дете. Първата година след секциото се обвинявах, че не съм родила естествено, не съм си свършила работата до край, но сега като чета и за усложнения от нормално раждане при бебета (плагиоцефалии и др.), си мисля, че се е случило най-благоприятното. И двамата сме живи и здрави, слава Богу.
Доволна съм, че след 3 години отново нося дънки размер 40 (от 44). Бюстът ми, си го харесвам повече сега, иначе на размер не е мръднал, но някакси по-събрано ми изглежда в бански и сутиен. Увиснал корем има, но не го мисля много. Мисля, че е плюс при втора бременност кожата да не се е свила тотално. Радвам се, че имам абсолютна чувствителност на мястото на разреза (чета, че някои мами са загубили там чувствителност). Шевове нямам - лепили са ме. Белега е като косъм, невидим. По-видима е гънката от увисналия корем.

Уау, Аминка, ама и теб почти нищо не те е подминало😯 Браво, че след всичко това изобщо се замисляш за второ дете. Жените сме силни. Това, ако беше някой мъж, още на диастазата да е казал - нимоа😁

Това, да знаеш, че има едно малко човече, което зависи изцяло от твоето съществуване, е безспорно най-големия кураж на всяка жена.

За инконтиненцията, както е казала Мамасита (Siren), най-доброто е ненатоварване по никакъв начин. Много мами избързват с връщането към активен полов живот и мисля, че това не им допринася никак. Аз оставих моя мъжо да чака още бая време намусен. Въобще не ми беше до неговите желания, при положение, че си чувствах тялото не в ред. Пък за "секси" въобще да не говорим... Не знам при вас как е, но при мен се е случвало и след полов акт да има инконтиненция няколко дни. Уж тазово дъно се тренира...

Аз не говорех за половия живот- там може да се окаже, че действа даже добре, разбира се, след минимум 40 дни и по-добре някъде 2-3 месеца. Говорех за опити за фитнес, ходене с часове, вдигане на колички, опити за коремни преси.

Разказите в тази тема ме ужасяват и скоро няма да помисля за дете! Как се преживявят такива неща не ми е ясно. Аз се ужасявам от всичко свързано с бременност и раждане и виждам основателно.

Не чети- звучи по-страшно, отколкото е в действителност. Предполагам, по-гадно е да имаш рак примерно. Раждането се преживява.