В момента чета... 56

  • 80 973
  • 731
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: 6 098
Толкова ли са мъчителни тези "Удавници"? Поръчах си ги и силно се надявам да не съм се прецакала.

# 346
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
Прочетох "Книга за Балтиморови" - Жоел Дикер. Противоречиво ми е мнението. В началото започна добре, даже по едно време си мислех, че е по-добра от  „Истината за случая "Хари Куебърт”, на която аз не съм голям фен. Обаче постепенно започна да ми дотяга това постоянно споменаване на Драмата, без да става ясно каква точно е тази Драма. И вместо да ми разпали интереса, на мен ми стана скучно и досадно. Последните стотина страници ги прочетох с истинско отегчение.
Започнах "Ние, удавниците" - Карстен Йенсен. На 33 страница съм, а вече ми се иска да я зарежа. Не знам струва ли си да си губя времето, като се има предвид огромният ѝ обем.

Систем, аз даже бях по-разочарована и от теб от "Книга за Балтиморови". Особено така наречената любовна история ми лазеше по нервите, че и дереше по костния ми мозък. А харесвам доста "Хари Куебърт", бях на гостуването на Жоел в София и Блатиморови ми е с автограф от него. Смятай Simple Smile
Ще приложа един от любимите ми малоумни диалози от книгата - главните герои са се провинили в училище, викат родители им при директора и им обясняват ситуацията. Реакцията им цитирам дословно:

"- Да не сте се побъркали? - смъмри ги треньорът Бендам.
- Да не сте се побъркали? - повториха в един глас семейство Невил.
- Да не сте се побъркали? - подхванаха и чичо Соул и леля Анита."

Немощ, братче Simple Smile

"Ние, удавниците" ако не я харесаш до 100-150 страница няма да бъде твоята книга определено. На мен ми е доста противоречива. Така ме бяха оувърхайпнали, че очаквах да припадна от кеф едва ли не на 20-та страница. Обаче морската тематика просто не е моето нещо. Прочетох я, имаше силни моменти (които се развиваха на сушата) и адски ми хареса края. Но като цяло я оцених с мозъка си (много добро ниво на писане и обща идея), а не със сърцето си.

Последна редакция: сб, 06 яну 2018, 19:07 от Лу

# 347
  • Мнения: 3 512
Аз никак не обичам такива любовни сюжети, в които и двамата са "звезди". Само като прочета за световноизвестен певец с милиони продадени копия, на когото целият свят е в краката му, и смъквам една звезда от оценката. Simple Smile Имаше и други дупки в сюжета, които един добър редактор би трябвало да посочи на Дикер.
"Но като цяло я оцених с мозъка си (много добро ниво на писане и обща идея), а не със сърцето си.
Тук ще имам сериозен проблем с оценяването; ако въобще стигна до края, в което се съмнявам. Откъде толкоз мозък у мен... Simple Smile Аз съм чела много добри отзиви за книгата, но морската тематика и мен никак не ме влече.

# 348
  • Bulgaria
  • Мнения: 1 166
След Агата Кристи се насочвам към двете книги на Светослав Иванов-Там ,където загинаха дърветата и Чудовища и будители .

# 349
  • София
  • Мнения: 420
Приключих "Дългият път към една малка, ядосана планета". Много леко и приятно четиво. Няма кулминация, кой знае каква, но обхваща други по специални теми, като пътуването към себе си, и приемането на различните от нас. Дано да издадат и втората книга. Писана е (поне аз такава асоциация си правя) в стил Дъглас Адамс. Има забавни, има и сериозни диалози. Дадох 5* защото е голяма книга в етичен и морален смисъл. Намирането на прилика с на пръв вид, различните от теб и да ги приемеш е голямо нещо за всеки индивид. Четете я, ще ви хареса, ако искате леко, непретенциозно и мило четиво. Кулминацията не е всичко в книгите.

Сега започвам "Чернобилска молитва" на Светлана Алексиевич.

# 350
  • София
  • Мнения: 717
След Хавра, започнах "Дете 44". Меко казано съм в шок. Не, че не съм чела и преди по въпроса, но чак такова промиване на мозъци...

# 351
  • Мнения: 5 776
Ако искаш да испаднеш наистина в шок, точно "Чернобилската молитва" може да погледнеш! Иначе аз съм на края на "Дете 44", много добър трилър според мен. Разбира се, съветската действителност е описана много въздействащо и подобаващо ужасна.

# 352
  • Мнения: 9 684
Урааа, най-сетне завърших "Шантарам"! Много голяма книга. Четох я в електронен вариант.
Хареса ми. Чете се леко, въпреки нелеката тема. Увлекателна е. Харесва ми стилът на автора и умението да вмъква лирични нотки дори и в най-напрегнатите моменти.
Като цяло не ми допадна единствено философията, която долових, че едва ли не е много яко да си гангстер и да си против закона...

Ще се разтоварвам сега с "Мечокът и славеят".

# 353
  • София
  • Мнения: 46 885
Ще ми е интересно после да прочета мнението ти за  "Мечокът и славеят".

# 354
  • София
  • Мнения: 5 781
Прочетох "Малкият приятел" на Дона Тарт - остава си една от любимите ми авторки! Много ми хареса книгата, макар че имаше пасажи в нея, които бяха толкова напрегнати, че ги четох с почивки. Аз си падам повече по другите две книги на Тарт, но се радвам, че прочетох и тази.

Преполових "Устои в пламъци" на Кен Фолет, хубава е, макар и не уау.

Успоредно започнах "Доброто момиче" на Фиона Нийл, социална книга, по-лека, за малко разтоварване след Дона Тарт,

# 355
  • София
  • Мнения: 6 210
Аз лека полека напредвам с "Невероятните приключения на Кавалиър и Клей".
Поради простата причина, че книгата влезе в полезрението ми покрай Лу и в период, в който се запознавах с Франзен, някак автоматично реших, че този автор пише по подобен начин. Голяма грешка, съвсем различен е (поне до стр. 250), което не значи по-лош Simple Smile В описанията на Прага някак ми напомня на сафоновата Барселона.

# 356
  • Мнения: 1 627
Прочетох "Омагьосан живот" Шарлот Вейл Алън. В началото историята ми се видя прекалено скучна, чак последните 70-80 страници на книгата, събудиха някакъв интерес в мен.

Продължавам с: .

# 357
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
Петенце, много се радвам, че ти е харесал и "Малкият приятел", Дона е класа Blue Heart

Венка, наистина Шейбон и Франзен пишат съвсем различно, така и трябва Simple Smile Може би ги свързваш двамата, защото аз ги обичам ужасно и съм в състояние да говоря многочасово за тях ахахахха. Описанията на Прага и Голема в "Невероятните приключения" са страхотни, обаче и Ню Йорк не е за изпускане там като атмосфера, ще видиш.

# 358
  • Мнения: 793
Прочетох последната част от "Трилогия за Бастан" - "Дар за бурята". Чудесен завършек, така ме увлече, че прочетох почти цялата книга в събота, общо взето основно това правих целия ден.

Продължавам със "Сянката на вятъра". Да видим дали ще се харесаме със Сафон, подготвила съм си и трите части, които са налични електронно, та ако си допаднем ще ги карам една след друга.

# 359
  • Мнения: 374
Здр нова съм във форума.много бих искала да прочета шейхът на едит хъл.ако някой я има може ли да ми я изпрати...doridimitrova79@gmail.com. Благодаря ви предварително

Общи условия

Активация на акаунт