Проблем с вземането на кръв

Не бих казала, че системно взимат кръв при бременност. Правят се изследвания 2, най-много 3 пъти.

Така ли? На мен ми е останало в ума, че се взима всеки месец. Аз утре съм на преглед и предполагам, че ще трябва да ми вземат, защото до сега не съм давала, а и трябва да се изследвам за токсоплазмоза.

Реших си проблема като станах кръводарител. Като знам, че така помагам на друг човек, който има тежко заболяване, въобще не мислех за моето боцване.
С времето установих, че боцкането по пръста е болезнено (там има много нервни окончания), а от вената нищо не се усеща.
Въпреки че имам трудни за намиране вени вече ходя без страх да ми взимат. Моят начин е да гледам иглата, когато виждам какво ми правят не ми изглежда никак страшно. Освен това някак изключвам. Все едно гледам как го правят на друг човек. Но всеки човек е различен, намери твоя начин.
Имам проблеми с щитовидната и сега се изследвам по-често и от бременна. Радвам се, че преборих този си страх, иначе не знам какво щях да правя.

Към 12та седмица се изследва ПКК и урина и микробиология, явно ще ти включат и токсоплазма. Ако ходиш на БХС, също се взима кръв (аз не съм ходила). В края на бременността също се правят стандартните изследвания и това е.

Аз изпадам в тиха паника. Мисля, че е от силно самосъхранение, усещам всяко помръдване на тъпата игла. Също така имам анемия и си пазя кръвчицата, припадам редовно при взимане на кръв, но не заради анемията, а заради човъркането с иглата (сигурна съм, защото последния път припаднах преди да успеят да ми вземат кръв).
Моят съвет е да си намериш качествен лаборант и да ходиш само там. Аз попаднах на едно младо момиче във Варна, нищо не усетих, за жалост съм от София и тук още не съм намерила такъв лаборант. Не знам какво толкова не могат да ми уцелят вените, виждат си се, а винаги след болница ходя със спукани вени все едно се боцкам ежедневно...

След взимане на кръв натискай минимум 5 мин. силно с памука. Чак тогава лепенка. И моите много се пукаха, но една лаборантка ме накара да седя така и да не пускам и оттогава нямам проблем. Ако все пак излезе синина, мажи с с Троксевазин.

Иначе моите са дълбоки и трудно за намиране. За секциото едва ми намериха вена, за да ми вкарат упойката. А за контролните преди изписване след сума ти време мъки източиха от абоката

Fairytale11, какво да ти кажа освен, че ти съчувствам. За хората, които имат проблем, взимането на кръв е нещо наистина неприятно. А къде работи тази лаборантка във Варна, от която си останала с добри впечатления?

Не се сърди, човече, поздравления, че си успяла да разрешиш проблема си! Впечатлена съм от начина, по който си го направила. Аз дори не мога да си помисля да стана кръводарител, камо ли да гледам иглата. Но, ето, всички сме различни и всеки трябва сам, по своему, да намери начин.
Още веднъж те поздравявам! Хем си преодоляла страха си, хем помагаш на хора, които имат нужда.

И аз имам същия проблем с иглите. Миналия месец трябваше да заведа мой роднина на лекар, казаха, че трябва да му бият инжекция и само при мисълта за иглата, започнах да се треса цялата. Лекарката ме познава и естествено веднага започна да се шегува с мен, да взема да седна, че да не се чудят как да ме свестяват после

Не искам да те плаша обаче, ако си правиш БХС точат много кръв.
На мен заради анемията почти всеки месец ме бодяха.
Ооо, мразя. Изпотявам се и ми се гади. Все пак гледам на другата страна.
Консултирай се с психолог, ако трябва.

Според мен сподели проблема с лекаря и комбинирай боцканията, за да ги минимизираш. Например с едно ходене да ти вземат и за ПКК, и за всякакви ХИВ и други неща, които ще им трябват. Отделно си намери частна лаборатория, обясни проблема, ще те вкарат в стая, ще те сложат да легнеш, ще бъдат по-мили и внимателни и т.н. и ще станат нещата. Може да е скъпо и бавничко, но ще си по-спокойна. На моите деца им взимат кръв редовно, има прекрасни лаборанти, които не само взима безболезнено и при кофти вени, ами са мили, предразполагат и няма никакъв проблем
Чисто практически не си стягай ръката, насочи мислите си към нещо друго в стаята, не гледай в иглата докато те бодат, най-добре разговаряй с някого,  и си осигури придружител, който да е с теб след това.

Аз нямам този проблем, но моя близка, има. Ходех с нея и така тя се чувстваше по-добре, сега ми е малко далеч, но има други, които да ходят с нея и да ѝ държат ръката. Няма нищо срамно, чисто психологически е проблемът, но е факт, така че намери си подкрепа.

Free agent, надявам се да не се стигне до психолог и да се справя сама, но ако се наложиналожи, ще се консултирам.
Happy, благодаря много за съветите!
Със сигурност ще комбинирам боцканията, утре съм на лекар и смятам да поговорим и за това. Колкото до тези лаборанти, звучат като излезли от приказка Ще разпитам и се надявам и аз да си намеря такива.
Sunny29, това с придружителя дори и не съм го повдигала като въпрос у дома. Моето момче държи да идва с мен при лекарката и по изследвания. Определено ще се чувствам по - добре, когато има някой с мен. Благодаря ти за съвета ❤

НСЧ, натискам и по 10мин, защото и при вида на кръв припадам (не само моя), така че държа докато съм сигурна, че няма да има и капка. Знам, че трябва да се натиска, не да се търка и така правя. Общо взето голямо припадане е при мен...
Purple_pink, не съм запозната с Варна, бяхме на почивка и се наложи. Все пак ще питам мъжа ми дали си спомня. Лаборантите винаги като кажеш, че имаш проблем се съобразяват, най-малкото защото после те трябва да се оправят с теб.
Пробвала съм това с ходенето с някого и за жалост не работи при мен
И да дарявам не мога, 47кг с анемия.
Пожелавам ти всичко да е наред с бебчето, то ти е най-големият стимул сега, заради него трябва да си спокойна.

Fairytale11,точно това си повтарям и аз, за да приема тези неудобства, така да се каже, малко по- спокойно.
Днес говорих с докторката и я помолих да обединяваме взиманията на кръв, та следващия път ще убия не два, а много зайци с един куршум
Ще ми взимат кръв за кръвна група, резус фактор, БХС, токсоплазмоза и още други, но не запомних всички. Надявам се да мине леко. От една страна хем имам много време да се настроя, хем така ми се удължава и периода на мислене и притеснение. Но ще гледам да се държа мъжки

Купи си шоколадово яйце след това. Като малка така ме лъжеха. Може пък да стане. Хубавото е, че бързо минава. Не го мисли, още повече като нещо, за което трябва да се настройваш. Мисли си как  взимането на кръв нищо не е, както реално е. Два месеца притеснение за 2 минути взимане на кръв не е здравословно и не е логично.

O, не! Само мъжки не се дръж
Като отидеш в който и да е кръводарителски център има изпоприпадали и чакащи в легнало положение да им мине. Досега жена не съм виждала, само мъже. Така че - дръж се женски

Спокойно, всичко ще е наред миналата седмица ходих, за нула време става.

Да, сигурна съм, че ще мине много бързо. От опит знам, че при мен става така, че вдигам много шум за нищо, но какво да се прави - всеки луд с номера си. Ще гледам наистина да не мисля за това, а да си карам празниците и като дойде времето-отивам, минава и забравям

Спокойно Пърпъл. Сутринта водих малката, на 16 месеца е. 5 минути и точиха кръв от пръста, че ръцете ѝ бяха ледени, а тя не гъкна. Значи, дръж се детски 😂

Има легла в лабораториите,помоли да лягаш докато ти вземат кръв.
Аз съм с много болести,имам четири операции,от които една за премахване на щитовидната жлеза.Всеки месец от лятото насам,когато беше операцията ,ходя да ми вземат кръв,за да видим дали заместителната терапия с Еутирокс е успешна.
От вената съм свикнала да ми вземат кръв,но ако се налага да ми вземат от пръста,изпитвам ужас.Не си лигла, нормално е да те е страх.
Мисли си през цялото време,че така помагаш на малкото човече в теб.Мислено го гушкай докато трае процедурата.
Аз също имам ужас от медицинска манипулация,понеже имам и възпалително заболяване на червата до сега са ми правили над десет колоноскопии ,два-три пъти ректоскопия и гастроскопия.Е,имам ужас от клизми, прочистване на червата и най-вече от колоноскопията.Скоро пак ми правиха и ужасът ми беше пълен.Всеки има някакъв страх,може да си поплачеш,това е твое право.
На мен през бременността ми вземаха доста пъти кръв,защото съм глупава и хапнах една баничка преди да ми вземат кръв за изследване на кръвна захар.Излезе над нормата и лекарите искаха да се уверят,че нямам диабет,та ме дупчиха хиляда пъти точно по пръста,май всеки месец за захар ми вземаха кръв и два пъти ме караха да правя натоварване с глюкоза.
Моят съвет е ако ти кажат да отидеш жадна и гладна да го спазваш.
Раждането не е страшно,мен много ме бяха наплашили,а дори не ме боля,при положение,че съм много алергична и отказах каквито и да е системи и обезболяващи.

Аз да си призная, днес за пореден път отложих вадене на зъб. И без това ми беше зле сутринта, като седмах на стола съвсем се сдухах.

Купи си 🍫.

Благодаря на всички вас, че сте толкова отзивчиви и мили! Прекрасни сте! Благодаря за подкрепата, за съветите и за споделения опит! Приятно изненадана съм, че в мрежата има такова място, където човек може да разговаря с хора, които да го разберат напълно
Free agent, много е неприятно това, през което ти се налага да минеш... почини си няколко дни ( дано не те мъчат силни болки), настрой се и пак отиди. Аз също трябва да отида на зъболекар, но за по- безобидни неща, та днес питах лекарката как стоят нещата. Каза, че трябва да кажа, че съм бременна и че има специални упойки. Само не трябва да се правят рентгенови снимки. Стискам палци всичко при теб да мине добре и да отметнеш това неудобство в най - скоро време.
Мария Иванова, да, със сигурност ще отида гладна, за да не ме измъчват няколко пъти. Съжалявам, че си минала през всичко това....звучи наистина ужасно. Дано в бъдеще да нямаш такива неприятни преживявания или поне да са съвсем рядко.
Надя, значи ти си имаш една малка героиня за пример! Да ти е жива и здрава и ако някой ден се случи така, че се страхува от нещо, кажи й че има една какичка, 27 години по- голяма от нея, от която тя със сигурност е по - смела

Аз съм добре, обаче съм грозна. Преден зъб ми е счупен и единственото решение е вадене. Набирам смелост от пролетта! Трагедия.

С ръката е някак по-лесно да се правя, че не е моя.😁

Кофти...съвсем ли няма нищо останало, за да сложат някаква временна коронка поне?
За след това мислила ли си? Мост, имплант?

Не, днес пак го пипна и каза, че е прекалено слабо. След това - лесно. Ще измислим решение. Само ваденето да мине.
Отзад са ми вадили корени, но сега имам чувството, че е по-страшно.

Free Agent,няма нищо страшно!Заради заболяванията ми се потрошиха жестоко почти всички зъби и зъболекарят ми беше на мнение,че ако направи коронки,няма как да се задържат дълго и извади зъбите.Предните излизат много по-лесно от задните,всички задни са ми извадени,имам само четири зъба на долната челюст отпред.Като студентка ми вадиха долен мъдрец с операция,два часа и половина,беше ужасно.Предните излизат за секунди,при положение,че имам хем дълги,хем криви корени.После почти не боли,задните са ужасни наистина,боли с дни.
Стискам ти палци,ще се справиш.
Ако ти се счупи и друг зъб си направи изследвания на витамин Д и калций,при мен там беше проблемът и за съжаление докато разбера всички зъби ми се изпочупиха.

Благодаря за подкрепата, това имах нужда да чуя. И аз имам операция на мъдрец, но мина много леко.

Ще се справиш,няма страшно!Извади го,за да ти сложат зъбче и да си спокойна.Така като го отлагаш все по-страшно ти изглежда.То и аз за зъб доста се тревожа като ще ми вадят,че съм алергична към обезболяващи и като мине упойката...Със задните беше голям ужас,не можех да стана от болка първия ден.Три от предните от горната челюст ми ги извадиха наведнъж, защото едновременно се счупиха и все пак не болеше като заден зъб.

Free Agent, миналата година след нелеп инцидент дъщеря ми се оказа с 2 счупени предни зъба. Единият само липсващ наполовина, изградиха го и готово. Но на другия като тръгнаха да правят коронка се оказа, че е счупен чак в корена. Нямаше за какво да го хванат, лепнаха щифт и с него го извадиха. Дъщеря ми е много страхлива, но каза, че въобще не било страшно. После даже не изпи болкоуспокояващите, които ѝ бях приготвила.
Като знам какви панаири бяха за една пломба преди, ваденето се оказа много лека задача. Така че спокойно! Не го отлагай, а отивай още утре, за да не го мислиш по празниците
Като ме е страх ставам и го правя на секундата. Колкото повече отлагам, толкова по-страшно ми се вижда.
И да пишеш после

може ли да се дарява кръв при проблеми с щитовидната жлеза?

Мен точно бременността ми помогна да приемам по-лесно вземането на кръв😊Преди вдигах кръвно от притеснение, но сега сядам и давам ръка...Попадала съм на всякакви лаборантки, дупчили сме по няколко пъти...ми свиква се😊

Абсолютно подкрепям, че от пръста боли повече, отколкото от вената!Неприятно е усещането...милите деца, ако знаят кое е по-лекият вариант, никога повече няма да си дадат пръста😉

Аз да се похваля-взех глюкомер назаем,за да си измеря кръвната захар,че много се разтрепервам и ми прималява напоследък.Съвсем сама си дупчих горкия пръст с иглата,не ползвах писалката,защото не е моя и не е редно,дори със сменена игла.
Кръвната ми захар се оказа 3.1,доста ниска,както предполагах.Още ме боли пръстчето,но някак си преодолях страха за момента.
Мислех,че понеже игличките са много фини няма да боли,но уви.Пак е гадно.Може би ако е с писалката не боли,сигурно силно съм се убола,стисках очите от страх.

Така е, с писалката не боли. Правих над 100измервания от пръстчето с моето апаратче преди 3г. А още колко сме правили в лабораториите.....И там разполагат с  подобни писалки. Не се усеща почти нищо. Но все пак е важно  кой пипа и доколко се старае. Имат и бебешки игли за проблемни пациенти. Тези за вените се наричат бътерфлайки. За съжаление ги няма навсякъде.....Доста венозни изследвания направих през последните 4г. Извънредно неприятното ми чувство от венозното дупчене изчезна. Ендокриноложката ми посочи лаборатория "Синево" и не сгреши. Винаги имат бътерфлайки и ги употребяват при проблемните пациенти, освен при децата. Когато отидох там за първи път, зададох въпроса дали могат да постигнат да не ме боли ръката обяснявайки, че винаги ме е боляла по цял месец. Отговорът беше, че с тънки игли и повече старание е напълно възможно. Самата лаборантка също ми допадна от пръв поглед. Няколко дена по-късно отидох и се справиха идеално! За първи път ръката ми беше с мъничка точица и без никакви болки. Все едно не са пипали! Доста пъти след това се получи същото. Последния път беше през юни. Дерматоложката беше предписала 3венозни измервания на кортизола в рамките на 24часа. Това малко не ми хареса, но се подчиних. Останаха ми 3точици, които изчезнаха след седмица. И никакви болки и синини....Но пак с бътерфлайки......Освен това аз се сприятелих с лаборантките и шефката им още в началото. Харесах си 2 от тях и не желаех други да пипат. За съжаление миналата година напуснаха......Но имат достойни заместнички, които също се справят идеално. Още в началото прецениха, че моите вени са за бътерфлайки и аз винаги дори и пред новите настоявам за такива. Само веднъж преди 3г. едно момиче ме ядоса като се натисна то да ми взема кръв без бътерфлайка и допусна кръвоизлив, който ме тормози цели 3месеца! През следващите дни се карах, оплаквах и дадох да се разбере, че тя никога повече няма да има възможността да ми взема кръв дори от пръстчето! Доста пъти я намирах без работа, но винаги търсех моите любимки. Когато отсътваха си тръгвах и идвах отново друг ден. Тя на всичко отгоре знаеше предпочитанието ми към другите и се напъха между шамарите съвсем насила и неочаквано. Не успях да я спра....През юни шефката искаше да ме изпрати точно при нея, но аз и отказах. Тя веднага посочи друго момиче от новите, което ми източи цели 7епруветки, но проблем не възникна. Справи се перфектно. Веднъж едната от моите любимки успя пред очите ми да укроти 2-3г. ревящо момиченце. Успокои го по някакъв начин, взе му кръв и то излезе усмихнато и доволно! Звучи като приказка, но е истина. Ясно, че е важен подходът към пациента, но нежното пипане и тънките игли също са важни. Тогава детето не реве, а ако пипането е грубо и болезнено, реването е гарантирано. При проблемните пациенти е същото. Тогава ще изчезнат основанията за припадане, прибледняване и страх. Колкото до гледането, то е въпрос на личен избор. Аз предпочитам да гледам въпреки, че едната от моите любимки се дразнеше от това. Страхуваше се да не трепна. Не трепнах нито въднъж, защото самото убождане или не се усеща, или се усеща съвсем слабо. От особена важност е да се взема кръв от повърхностните разклонения на вената/тя е една/, а не да се навлиза безпричинно в дълбочина, както го направи момичето, което зачеркнах вовеки веков. Освен това е важно и опипването, ако вените не се виждат. Аз вече им посочвам къде да пипат и те не възразяват. Това ги улеснява. Държат се вежливо и уважително. Аз също ги уважавам. Днес например им занесох малко коледно черпене. Според мен пътят е този-да намерим свястна и добре оборудвана лаборатория, както и способни лаборантки, с които да се сближим. Напоследък казвам, че изпитвам най-добри чувства към хората, които ме бодат, докато преди изпитвах твърде лоши чувства. И с инжекциите успях по същия начин-една способна съседка мед.сестра, а за специалните способна ревматоложка. И тях ги уважавам от все сърце!  Накрая една поправка-психически проблем, а не психологически, тоест душевен проблем. Иначе ще излезе, че имаме проблем с науката, наречена психология. Да се превърнем от вечно недоволни в доволни пациенти е сериозен успех. При мен се получи.

И аз съм същата.Даже сега,докато прочетох 4-5 коментара и ми прилоша малко.
Знам какво изпитваш.Повечето хора тук говорят за притеснение от болката ,а нашето е съвсем друг страх.Предпочитам да ми срежат ръката с нож,отколкото да ми набодат ужасна игла където и да е.То си е фобия,паника,неконтролируемо чувство
Аз лично се утешавам с това,че е нещо съвсем кратко,няма и минута работа.Повтарям си-и това ще мине.Не че помага много ,но пак си е някакво облекчение.Гледай винаги да има човек с теб и смело напред

https://medpedia.framar.bg/%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D1%82%D0%BE% … D0%B2%D0%BA%D0%B8

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%BF%D0%B0%D0% … D0%B1%D0%B8%D1%8F


https://psymost.ru/fobii-strahi/boyazn-ukolov


https://psymost.ru/fobii-strahi/boyazn-ukolov

Мъжа ми не помни . Мислих, мислих и накрая се сетих, че си пазя всички изследвания и го издирих- СМДЛ Лаборекспрес 2000 ООД, ул. Ген. Столипин N 18, тел. 052/647 337.

Не знам дали ще попаднеш на същата, беше младичка. Спомням си, че имаше огромна опашка...

И аз това си повтарям, че всичко ще стане за секунди. ММ ще е с мен при всички положения Благодаря за подкрепата ❤

Благодаря ти  за информацията❤
Аз вече имам записан час и на мен ще ми взимат в Майчин дом.

Здравейте, дами!

Имайки предвид, че отворих темата и всичката подкрепа, която получих, се чувствам длъжна да споделя все пак как мина въпросното взимане на кръв.
Та, само алармата ми беше голяма, два дни по - рано аз започнах да се притеснявам, будех се и само за това мислех през деня, а то какво стана.....всичко мина толкова леко, че не разбрах кога се случи. Попаднах на много мила и търпелива лаборантка, която докато ми каза спокойно, вече всичко беше свършило! Безкрайно съм й благодарна и много приятно изненадана от крайния резултат. Оказва се обаче, че това, от което се притеснявах най - много мина безпроблемно, а се появи друг проблем.
Разочарована съм от отношението на лекарката, която ми следи бременността. Регистрирах се у съм си платила таксата, а сега се чудя да я сменям ли и с кого. Излизам от темата, но ще споделя какво ми се случи.
При последната консултация се разбрахме следващият път да пуснем кръв за БХС и целия пакет изследвания, а после при нея на фетална. Днес обаче нещата не протекоха по план. Първо влязох и поздравих, а тя ми каза „давай, давай, че хората навън чакат и се изнервят защото закъсняваме с графика” без да отвърне на поздрава ми. Аз вина за закъснението на графика нямам! Легнах и попитах дали ще правим фетална както се разбрахме. Отговорът беше не. „Каква фетална? Тия дето я правят тази ранната фетална звездите им го говорят, нито са развити всички органи, че да се гледа нещо, нито нищо. Фетална се прави чак на 20 седмица. Сега няма какво да гледа.” Стана ми ясно, че не й се занимава, но ме успокоява това, че моя позната ме беше посъветвала да си търся и второ мнение и преди два дни специалист, с наистина добра апаратура, ми беше направил. Останах много доволна от отношението, обясненията и отделеното време, но за жалост не е в града, в който живея, а от Добрич. Бях при д- р Стоилов. Първи той ми пусна да чуя сърчицето на бебето си, обясни ми всичко на език, който аз като пациент разбирам. Той дори ми показа траекторията и кръвта, коиято влиза и излиза от сърчицето, а днес слушам как нямало какво да се леда.Днес, освен че не направихме фетална, ами и по време на прегледа слушах само термини, които не разбирах и то един след друг, че не ми остана и възможност да питам кое какво е, а и видях, че не е в настроение за обстойни прегледи. Най - неприятното беше, когато ми каза, че имам киста в плацентата. На въпроса от какво се е получила чух „не знам”, на въпроса да се притесняваме ли, отново не знам, на третия - опасно ли е за бебето - „не мога да кажа, не знам”. И накрая ми каза : „ Ако искате консултирайте се с друг специалист.” Почувствах се ужасно! Какво значи това? Не съм чувала до сега лекар да казва НЕ ЗНАМ! Излязох от кабинета разтроена. Започнахме с мъжа ми да проверяваме в интернет какво е това, за да добием все пак някаква представа. Звучи абсурдно да излизаш от преглед и да търсиш отговори в интернет, но уви...
Сега обмислям какво да правя. Определено си загубих доверието в тази жена днес.
Моля, ако някой има добри отзиви за АГ във Варна да сподели.

Здравейте мили дами. Не знаех кого да питам, та реших да пиша тук. Ако е проблем, нека админ изтрие поста ми. Та въпроса ми е следния. Преди седмица ми вземаха кръв от вената, няколко проби, тъй като се налагаха много изследвания. От тогава изпитвам болки и изтръпване в областта, както и има много синини, дори в лакътя. Та искам да ви попитам случвало ли ви се е, и след колко време е минало. Благодаря предварително! Прилагам снимка. 

Цвети, и на мен ми се е случвало, не мисля, че е проблем, но ако започне много да те боли, може би не е зле да отидеш да го погледнат.
Иначе ме научиха на един номер, с който вече нямам никакъв проблем с даването на кръв. Денят, преди взимането на кръв, пия много вода и после ми намират и нацелват вечната много бързо и безболезнено. Освен това явно налягането се качва и по-бързо я взимат.

По принцип нямам проблем с намирането на вена, даже всеки път лаборантките много ми се радват, и все ми хвалят вените. Факт е, че доста време взимаше кръв, може би около минута. Друг път става за секунди. Аз го отдава на това, че изследваха много неща, но ме притеснява тази болка, и тази голяма синина, тъй като то на снимката не се вижда. Ще изчакам още малко и ако не мине в понеделник ще ида при личния. Интересно, че има нещо като уплътнениение там.. Аз съм си голяма паника по принцип, и най - вероятно няма от какво да се притеснявам.

Сложи компрес риванол, и намажи хепароид

Пукнали са ти вена. Редовно ми се случва и много се дразня, особено лятно време. Приличам на наркоманка, цялата в синини по ръцете, чудя се как да се крия. Ще мине, но поне 1 месец държи синьото, а болката понякога се усеща до седмица след взимането на кръв. Обаче не се тревожи, това се случва често на много хора.

Аз съм същата в момента от даване на кръв два пъти в рамките на три дни. Имам придърпване, пулсиране, стягане на моменти. Получавам го, ако за кратко време съм дала няколко пъти кръв, ако лаборантката ми е пукнала вената или ако не съм притискала достатъчно мястото след манипулацията. Би трябвало петната да избледняват. Ще мине.

Супер, значи не е нищо притеснително. Възможно е да не съм натискала, тъй като имам голям страй, и тогава щях да припадна, поради дългата манипулация. Наложи се да ме сложат на едно легло, и ми даваха да мириша амоняк, и беше лудница, та едната придържаше ръката ми с памучето, но колко и как, господ знае. Нищо, важното е, че ме успокоихте. Благодаря ви много!❤️

Компрес с риванол ще помогне много,да.Ако се подуе,зачерви\втвърди,отиди на лекар в понеделник.

Хора, утре съм на лекар, тъй като болката не спира, а се разраства към мускула, и надолу по цялата ръка... Много съм притеснена. Надявам се всичко да е наред.. 😞

Tsveti1992, какво стана,какво ти каза лекарят?
Пожелавам ти бързо да ти мине.

Ами каза, че било нормално, изписа ми троксевазин. Синините минаха, но болката си остана. Самата вена все едно е подута. Но на мен ми омръзна да се разправям, и просто чакам да мине.. 😒

Не се притеснявай,Троксевазин ще помогне.Явно се е травмирала вената,ще мине.Притеснителното беше да не е тромбоза,но се надявам,че лекарят може да я различи.Ако продължи проблемът-поискай талон за съдов хирург.
Аз ти пожелавам до седмица да отшуми.

Благодаря много. Болката значително намалява, но вената си е все така вдървена.. Ще изчакам още малко. 😊

Прави всяка вечер компреси с риванол.
Пак казвам-ако не отшуми,личният лекар е длъжен да даде талон за съдов хирург.

Репарил гел?

При мен помогна, но болката след издънването на вената от некадърното момиче продължи цели 3месеца! Чудех се дали не е засегнала нерв, но ме успокоиха, че не е възможно. В дълбочина се е образувал голям хематом, а седмица след мазането с репарил гела на ръката ми не се виждаше никаква синина! Някога се случваше да боли месец, но определено споменатите 3месеца бяха рекорд за всички времена! Неслучайно още на 3-я ден отидох да се карам и бях на ръба на скандала! Едва се сдържах, защото знаех, че ако направя скандал би следвало да приключа с тях.....Скарах се възможно най-деликатно и обясних, че не желая да бъда опитно поле! До ден-днешен не проумях абсурдното поведение на некадърното момиче......То знаеше предпочитанията ми към другите и въпреки това ми налетя като оса! Не успях да я изгоня.....А аз носех черпене за всички-дори и за нея.......На всичко отгоре се познавахме твърде добре......Сега вече я няма там и не се гледаме накриво. Доста пъти я унижих, като я намирах без работа и питах къде са другите.......Даже, когато дойдоха новите, се обърнах към тях и нея отново я пренебрегнах напълно заслужено. Спря и да ме поздравява и после напусна. Не ми липсва и се радвам, че не се виждаме, а новите са старателни и можещи. Източвали са ми 5, 7, а понякога 9епруветки и е оставала само една мъничка точица без синини. И никакви болки и дискомфорт......Преди НГ за пореден път ги почерпих, а на 1 март им занесох мартеници......Уважавам ги от цялото си сърце!

Ами, какво да ви кажа... Мина синината, отока, но както пише в предния пост, болката в дълбочина си стои. Мажа с репарил, т.к. ми бе изписан, след положителен ревматоиден фактор, и съмнения за артрит, за облекчаване на болките. Ще си чакам да мине, но със сигурност няма да стъпя в лаборатория Сана-Красна поляна.

Времето като че ли най-добре лекува. Когато аз се сдобих със същия проблем, моя позната, която е била операционна сестра в ИСУЛ ми каза, че такива неща се оправят бавно и позна. 
Вече 5г. си правим изследванията в "Синево" и сме на 99% доволни, като включвам описания по-нагоре неприятен случай.