Здравейте, момче на 17 години съм и имам сериозна връзка с момиче вече от 2 години, много се разбираме, много се уважаваме и сме намерили баланса, хем да не сме досадни един на друг и да сме отделни личности, хем да имаме своите моменти заедно. Та, всичко звучи наред, нали ? Не може всичко да е съваршено- дойде зимата, да, звучи нелепо, но.. В момента сме в такава възраст, че трябва да се развиваме като личности и да се насочваме към приоритетите си в живота, учим, мислим, постоянно сме заети и накрая задънена улица. През лятото беше супер, имахме време хем да учим, хем да се забавляваме, с приятели, събирания, сами, имахме разнообразие, докато сега е такъв период, че всяка седмица се повтаря отново и отново, всеки по задачи, в седмицата се виждаме 1,2 пъти и то на студеното време, а и двамата не харесваме студа и за това не можем да издържаме много на вън и се налага да се прибираме,което е много гадно като се има предвид, че времето ни на седмица е съкратено до минус.Все пак си изкарваме добре, но това не стига, защото го няма разнообразието и не може да излизаме с група от хора, защото едвам намираме време за себе си, та камо ли за други хора да мислим. Мислех си, че това, че не излизаме с други хора, не е чак толкова зле и не ни се отразява, но на скоро забелязах нещо което ме съкруши. Приятелката ми изгуби интерес в мен, защото и предлагам едно и също и едно и също. Също така, може да ме възприема като даденост за момента, защото аз СУПЕР много се старая за нея и искам, колкото и малко време да е, колкото и студено и трудно да е, пак да ходя да я видя. Да, но постепенно видях, че на нея и става безинтересно и някак си се отдръпна. А аз.. аз започнах да се старая още повече и се усещам когато се видим направо се разтапям, защото не съм я виждал и цял ден си мечтая за нея. Тя го правеше до скоро също, радвахме си се взаимно, но сега когато се видим и първоначалната реакция е "по сценарии" един вид, прегръдка, целувка, чувство, но след това когато тръгнем на някъде, тя забравя милите жестове и оставя това на мен. Имам чувството, че ако не я прегърна аз, тя ще започне да говори за нейните си неща и изобщо няма да и хрумне да ме хване за ръка. ЗНАМ, звучи много жалко, но наистина тези неща имат смисъл във връзката, поне в нашата. Защото се виждаме малко, следователно си пишем повече от обикновено, обаче усещам как не отделя време за това и аз глупака, седя във фейса и чакам кога ще влезе на линия и ако влезе дали ще ми пише.. Опитвам се да премахна това чувство за нужда, но само за това мисля, особено в момента, когато я усещам по отдръпната. И аз съм имал отдръпнати моменти от нея, не съм се чувствал толкова като гадже от колкото като много добър приятел, но не оставях да и е гадно, както на мен сега, не подминавах малките жестове, които правеше, за да ми покаже любовта си, а имам чувството, че тя в момента го прави. Говорихме за това, няма как, не съм човек който си мълчи за такива сериозни неща, беше тежък разговор, но стигнахме до заключението, че наистина може да има отдръпване от нейна страна, но ми каза, че си е мислела за нашата връзка и си е мислела за край, но когато си го е помислила всъщност, си казвала "луда ли си, ти го обичаш" и ми каза, че иска да е с мен.Не знам, все пак ме влудява като си помисля за нея и как онзи път не ме е погледнала, когато съм я гледал, или не ми е писала когато е била на линия, или не е започнала разговор първа или де да знам. Малко или много е възможно да е от временното напрежение, защото както аз съм натоварен, тя минава през не толкова приятни неща в семейството й и е възможно това да и се отразява на живота в момента. Знам че сме го изяснили и ми е казала, че иска да е с мен, но все пак като не се сеща за мен и ме боли. Какъв съвет бихте ми дали, да дам време на връзката и на нея ? Да се отдръпна малко от нея, защото наистина чувствам, че съм се обсебил в момента, точно когато бяга малко или много от мен? - повярвайте ми опитвам се да се разсейвам с други неща, но винаги когато върша нещо друго, имам бучка в стомаха, която ми напомня, че има проблем. Или да продължа да говоря с нея по този въпрос, защото наистина искам да изляза от ситуацията. Тя ми е адски скъпа, като приятел, като партньор, мога да твърдя, че тя е огромна част от моят живот и без нея ще ми бъде адски трудно, защото съм свикнал да виждам подкрепа и приятелско рамо 90% от нея. Целта ми наистина е колкото се може да избегна раздялата и да възвърна предишната ни радост, защото наистина живях когато всичко беше наред. Благодаря предварително, надявам се да ви е поне малко любопитно и да успеете да ме посъветвате. Поздрави 
Междувременно оставете момичето да диша и се наслаждавайте на времето, което Ви остава заедно. 
Не мисля, че нещата ги разглеждам като "наслаждавайте се на ремето, което Ви остава заедно", защото е различен случая. Надявам се мноого, да не е прозвучало надуто, но наистина мисля, че ситуацията е по "деликатна" 
