Либидото... на омъжена жена

За децата пък... тц,тц... думите не стигат просто Все са по елитните училища или се занимават усилено с нещо според интересите си.

Моя мъж си ме желае. Спортувам, изглеждам добре, така че ... нямам проблем с това. Не сме го закъсали за пари, но на мен лично ми плащат малко и това ме тормози. Децата също ме ядосват и домакинската работа ме изморява. Така че това са част от факторите за намаленото либидо. Но не е само това. Мъж ми ме желае, обаче ... някак не както ми се иска. Лягаме си вечер, започва да ме гали, и си мисли, че хоп, почваме. А аз в такъв момент като че минавам в режим отбрана. Като че докосването му ме дразни, вместо да ме възбужда. Все едно съм "заключена". Обяснявам му, че при жените секса почва от главата, т.е. трябва да ме "отключи" преди да почне да ме докосва, но като че ли не му е ясна много тая работа.
По някое време мина в другата крайност - Аз съм винаги готов, ти поеми инициативата. Да, ама на мен ... не ми идва желание. И понеже не искам да ходи при други жени, и не искам също да му стане нещо ... с простата ли, де да знам, искам да го задоволявам. И търся всякакви начини - купувах си по едно време от капките на доктор Бах за либидо, като че ли имаха някакъв ефект. Гледането на романтични филми ме "отключва", също и четенето например на "50 нюанса сиво", или пък да си лежа в леглото и да си фантазирам разни сексуални работи, също и като сме ходили на купон с колегите, и съм танцувала и ми е било готино, ме държи отключена седмица-две след това. И на мен ми се струва, че сексът с чужд мъж ще е голям стрес, и ще е по-скоро провал, отколкото някакво готино изживяване. Затова се мъча по всякакъв начин да се справя в къщи, само си представям чужди мъже, и разни извратени неща ... Иначе не се оплаквам от качеството, секса си е готин, когато съм в настроение, човека се старае доста и повечето пъти се получава много готино. Но почти всички вечери просто ми се иска да си легна, да си почета и да заспя.
И друго съм си мислела - желае ме в леглото, обаче иначе не се чувствам ценена и красива. През повечето време само се заяждаме, все търси нещо да ме нахока /макар че и аз май съм така/, не ме забелязва вече. Не забелязва как танцувам, не се радва на косата ми /имам страхотна коса, може би най-хубавото нещо в мен/. Не ми прави комплименти, като говори пред други хора никога не казва нещо хубаво, все се оплаква. Обижда ме по тоя начин. Знам, че не е нарочно, зодия Стрелец е, обаче ми тежи. Обича ме, знам, освен това е сериозен и стабилен мъж, грижи се много за семейството, не ме спира да излизам с приятели, да ходя на тиймбилдинги, да спортувам, танцувам, и каквото там ми се прави, абе хората ми завиждат за него. 

съвсем точно казано , absurT, не че се оправдавам,знам че в мен е проблемът, но в случаяа все едно имаш още едно " дете" с всичките му съпътстващи задачи+специалното отношение, което трябва да проявяваш към него

а при тях ситуацията домашната каква е,че им са живи още пеперудите?