Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LII

О, да, на моменти имах чувството, че съм на концерт на Куин, а не на филм за Куин.
Рами и аз го знам от Войната в къщи, но има и доста други роли, където се доказа, въпреки че и във Войната много добре си играеше гей.

Препоръчвам The Wife с Глен Клоуз и Джонатан Прайс. Ролята на Глен Клоуз, която ще й донесе седма номинация.

Не препоръчвам A star is born. Най-скучният филм, който съм гледал в последно време. Никаква история, слаба режисура, досадно присъствие на Купър - пълна катастрофа.

Чак пък пълна катастрофа

Венъм (Venom)
https://www.imdb.com/title/tt1270797/?ref_=nv_sr_1
 
Ужас и потрес. Голям минус в кариерата на Харди е този бълвоч. Поне да беше с R рейтинг, а не PG-13. Можеше да е много по-мрачен и брутален, но не паричките са по-важни. Сони отдавна не е това, което беше и бавно, но славно потъва.
Няма смисъл от ревю. Трагични актьори, плачевен сценарий, лоши ефекти, неубедителен хумор. Единственото, което ми хареса е гласът на Венъм и толкоз.
Не си го причинявайте.
 
 
Тежки времена в Ел Роял (Bad Times at the El Royale)
https://www.imdb.com/title/tt6628394/?ref_=nv_sr_1
 
Не мога да разбера защо толкова му вдигат кредитите на този филм. Не че е лош, но в никакъв случай не е някоя находка или нещо, което ще се запомни. Да не кажа, че дори бях по-скоро леко разочарован...
Филмът е дълъг, но за съжаление не разказва добре историите на героите, а излишно време бол. Такива филми сме гледали много. Кримка/мистерия в която уж се бяга от клишетата, героите са обикновени хора от реала, убийствата са брутални и неочаквани и се набляга много на говоренето. За такъв тип филми трябва стегнат сценарий и здрава основна нишка около която да се разплете въжето... А какво получаваме, куфарче с пари което е в основата вместо нещо загадъчно и дори скандално, като някоя шокираща лента... Такава има, но завесата не се повдига, а само загатва. Такъв бляскав навремето хотел наистина е съществувал (през 60-те години, точно на границата между щатовете Калифорния и Невада), т.е. продукцията е вдъхновена по някаква истинска история, но си остава художествена измислица.
Оператора и сценографията са на ниво и заслужават похвала. Актьорите се стараят, но нищо кой знае какво. Искам да похваля, Крис Хемсуърт, който е в малко по-различни амплоа и си личи, че се раздава до край. Но според мен най-добре се справя Луис Пулман, който засенчи всички останали от каста.
Не знам дали да препоръчвам. По-скоро гледайте, защото все пак е нещо по-различно, пък и ще ми е любопитно мнението и на други хора.

Гледах, зашеметих се! Препоръчвам!

"Bohemian Rhapsodi"
 
Това не е филм, това е един спектакъл, магия ,грандиозно шоу, предколеден подарък за всички нас, тези нещастни създания от нас, който никога нямаха шанс да се "докоснат" до магията на Фреди, да бъдат част от многохилядната тълпа, която е посещавала концертите, тълпата, която той владееше и държеше в ръцете си, като никой друг преди него, а и никой друг след него.
Не случайно промотирането на филма е под мотото "Is this the real life, is this just fantasy?"
Лично аз, няколко пъти се улавях, че си задавам този въпрос докато гледах.
Аз, и други подобни, влязохме за два часа в салона,мислейки че ще гледаме филм, но още преди първата сцена, на всички ни стана ясно, че това няма да е филм като филм. Със самото показване логото на 20th century Fox, всичко беше някак необичайно, по-различно, музиката, на фона, на която ни показаха логото, беше по-различна.Тук беше и първият момент, в който си зададох онзи въпрос по-горе.
 Възможно е тя да си е такава от години, но аз, нали рядко ходя на кино, няма как да съм наясно, предпочитам все пак да си мисля, че беше променена, за да грабне вниманието на зрителите още преди да се е случило каквото и да било.
 За да ни стане ясно, че това не е филм като филм, а зашеметяващ спектакъл, какъвто само един човек на тази планета е в състояние да ни поднесе. 
Фреди Меркюри, изигран чудовищно добре от, Рами Малек, толкова безизвестен за мен, допреди да гледам този филм,  че му забравих името и пак трябваше да го търся в гугъл, никога не съм го виждала през живота си. Гледах го в трейлъра преди време, не ми хареса, стори ми се  ужасно млад и зелен, никому неизвестен, недорасъл да влезе в обувките на най-харизматичната, най-магнетичната, рокзвезда раждала се някога. Как този невзрачен младок, ще ме убеди, че е Меркюри, как ще излезе на сцената, пред десетхилядна тълпа, ще извика "Еоеоеоеолеееее!" и ще ме убеди, че тълпата ще откачи по него, ще реве в един глас, ще пее като един човек, ще пляска в такт на "We will rock you"? Изглеждаше ми непосилно за него.
 А той, просто ей така, с лекота, го направи.
Не помня кога последно съм ставала свидетел на подобно актьорско превъплъщение, говоря за биографични филми, харесвам такива, гледала съм доста, но такова нещо никога не бях виждала, никога! Изумително! Абсолютно изумително! Това трябва да се види! Малек беше съвършен, а в същото време изглеждаше така, като че не му костваше никакво усилие, той беше Фреди, това е.
Това, което ми направи впечатление беше, че режисьорът, изпипал и уловил толкова детайлно, мимики, жестовете, движенията на Фреди, толкова прецизно пресъздаден от Малек, в същото време "забравя", да сложи едни цветни лещи на актьора, който е със сини очи през цялото време във филма, а Фреди си е с тъмни. Пропуск ли е това, или just fantasy?? Сигурно е нарочен "пропуск", когато имаме такова уникално превъплъщение, показано ни от Малек, какво тук значи един цвят на очите, нищо,  незначителен детайл.
Режисурата също е доста прецизна и целенасочена, ако последното въобще е редно да се каже относно режисурата на филм. Аз така я почувствах, така ще го кажа. И това не е хвалба...Прецизност, но и манипулативност, дори ми се стори лееееко хомофобска, което много ме учуди, дори сама на себе си се чудя и сега, в този момент, да не би да съм станала прекалено умна и красива, че чак пък вече хомофоби да ми се привиждат. Но един бърз поглед в огледалото ми доказва, че нямам повод да се притеснявам, аз по-красива не съм станала, просто нещо в този филм ми лъхаше на хомофобия.
Все пак, Б. Мей и Р.Тейлър са били непрекъснато до режисьора, лично са подложили актьора  на кръстосан разпит, за да го видят, дали е годен да изиграе Меркюри, задавали са му 100 въпроса, над десет години са имали в главата си идея за този филм, много преди да го видим ние. Да не би да се срамуват от нещо, позакъсняло лъскане на имидж, реверанс към Мери Остин, но същевременно и удар за любовника на Фреди, който също е до него, години наред, докато смъртта ги раздели. Той е представен много, много повърхностно, прекалено бледо и  по-незначително от Остин, странно ми е това. Струва ми се нечестно.
Прекалено досадно ми беше натъртването на хетеро  връзката на Фреди с Мери Остин, имайки предвид, че тя става част от живота му в период, в който той е много млад и неорентиран, когато сам не е наясно с това, кой е и какъв е. Вярно е, че остават приятели до последният му миг, че тя наследява повечето му милиони, че е била винаги до него че е най-близкият му приятел и т.н. Но някак прекалено удебелено ми беше подчертана тази връзка,  а тя самата, Мери, нямаше голяма роля във филма, актрисата би могла да бъде коя да е, всяка, тя просто беше винаги там.

Всичко започва доста неуверено, срамежлив, хлапак, с големи зъби, и никому неясен произход, решава, че може да пее и пише песни, съответно се самопредлага на клубна банда, точно в момент, в който техният фронтмен ги изоставя, защото му се струва,че  нямат никакво развитие.
Още при първото излизане на неувереният хлапак, на малката сцена в клуба, на всички става ясно, че тази сцена е миниатюрна за него, че несигурното човече е гигант на сцената, че това е началото на една легенда, на една фантазия, която той, заедно с Queen, ще поднасят години наред на публиката си по стадионите.
Малко човече, на мъничка сцена,гледаща го с присмех публика, присмехът бързо се заменя от екзалтацията, поднасящо невиждано шоу. Гледаш и не вярваш на очите си, гледаш и се питаш, за пореден път: "Is this the real life, is this just fantasy??"
Другото, което прави впечатление е, погрешната и претрупана  хронолигия на събитията. Като смятам, че "погрешно" е абсолютно неподходящ израз, защото това не е грешка, а нарочно преиначаване на фактите...
 Фреди напуска групата, след което се отдава на секс, наркотици, и работа върху соло кариерата си. Дотук добре,  връща се към Queen, разкаян, гузен, влачещ се по земята пред тях, с надеждата да го приемат обратно, да му простят, молещ за прошка и показващ разкаяние и, не на последно място -  болен от СПИН. .Като че, всичко това не би го сполетяло, ако не беше се разделил от тях....Болестта му, все едно е някакво наказание свише, изпратена му, защото той напусна Queen и реши да прави соло кариера. Наказан за непристойно поведение, усетих го като набиване на канчето, евтино някак, нечестно, а и абсолютно невярно. Все едно, някоя Бгмама е сценарист и режисьор на този момент от филма, някоя, която изказва мнения от рода на: "Изнасилената да не беше се обличала така предизвикателно, да не беше ходила сама по тъмно...." , "Като си педераст и наркоман, така ще си умреш, от СПИН..."; "Мен защо не ме хвана някой да ме изнасили...."  отново се питах "Is this the real life...."
Не одобрявам такова поднасяне на историята, имайки предвид, че става дума за всеизвестни факти.
Първо, връщайки се при тях, Фреди не е знаел, че е болен, нито е бил диагностициран официално, нито е бил казал на останалите членове на групата, че е болен и ще умира. Всичко това, в реалният живот, се случва две години по-късно, отколкото ни е показано във филма. Две години след Live Aid концерта.
Колкото и да разбирам мотивите на Б.Мей и Р. Тейлър  да преиначат историята, толкова и оставиха едно горчиво чувство в мен, като зрител, хвърлиха ме в смут и недоумение. Признавам и това, че историята,  поднесена по точно този начин, а именно, Фреди им съобщава за болеста си малко преди епичното им изпълнение на  Live Aid,  придаде още по-голяма сила на самото изпълнение след това, още една доза трагедия. Може би за тях това си е струвало средствата. Колкото и да се разминава с  the real life.
Въпреки всичко, което ме подразни, съм склонна да забравя и простя, защото те ми подариха един нереален спектакъл, един билет за концерт на Queen, но на цената на кино билет.
 Освен това, в ролята на Фреди Меркюри, самият -  Фреди Меркюри.
Препоръчвам!

Правите разлика между игрално и документално кино, нали?

Аз не го препоръчвам на най-заклетите фенове на Куин. Твърде схематичен, драматургията куца сериозно по отношение на поддържащите персонажи а последните двайсет минути заради които всички отиваме на кино издишат много сериозно.

Правим разлика, но това не пречи да  харесаме даден филм, нали? Без да мъдрувам и анализирам, защото не това ми носи наслада от един филм, бих казала, че още съм във филма два дни след него.  А и трябва да отдадем дължимото на играта на всички...Гледането на филм с прекалено критично око не ви ли пречи на емоцията от него, пък била тя и неприятна? Въпросът не е насочен към никого.

Мен седмица, след като го гледах, още ме държи. Все едно бях на концерт, не на кино. За първи път ми се случи да чуя ръкопляскания в залата, като светнаха осветлението. Да, има разминавания, но това не ме кара да харесам по-малко филма и да съм по-малко впечатлена от Рами Малек.

"MR. Robot" и една добра актьорска игра на Малек. Само че... не е моят сериал, но на мнозина се харесва.
Филмът за Куин определено ще гледам. Благдаря за препоръките.

Аз го знам още от Войната в къщи. Много добре му се получаваше да играе гейче. Мр. Робот мъжът ми го гледа, аз не.

И немците ръкопляскаха на финала, нещо, почти толкова невиждано, колкото и седенето им прави в изчакване да приключат всички финални надписи.   Седяха и прочетоха всички останали биографични факти, които бяха на финала, после си изчакаха всички надписи да свършат, чак тогава се разотидоха, по живо, по здраво. Аз ходя в един по "low key" киносалон, по-близо ми е, та не бяхме някаква претъпкана зала, напротив, сигурно около 30 души да сме били, всички ми изглеждаха като в транс накрая.

Когато давам 10 лева за кино очаквам хората да са си свършили работата. Човек трябва да е критичен и да има стандарти.

Браво на вас! Ако по принцип живеете с такива очаквания, вероятността по - често да сте разочарован е много голяма. Но пък е много важно човек да е критичен и да има стандарти   

Пуснах в търсачката мнения за Закрилникът 2 и открих коментара на Diavolo , който го е оценил високо. Само искам да потвърдя! Супер Дензъл Уошингтън, както винаги гърми отвсякъде и Педро Паскал, който гледахме в Наркос.
Не знаех, че Дензъл Уошингтън за първи път играе една и съща роля два пъти, той не е участвал в продължения досега. Нарушил е принципите си за „Закрилникът“, но е имало защо. Е, нормален сценарий с лесно предвидим край, подходящ филм за фенове на жанра.  

Падам си по такъв сорт филми, но не до там да дам 10 лв. за кино.  Оня ден си го изтеглих и го гледах. Става. На кино ходихме със сина да гледаме Венъм. Том Харди определено ми е любим актьор. Филмът е забавен.
Чакам да излезе вторият сезон на Табу. Уж тая година трябваше да е, но май ще го пуснат в началото на новата.