Гневът на отхвърлената снаха

Характерно е за арабските мъже да се влияят много от родители, братя и сестри за сметка на съпругите си, дори и с 15-20 годишни бракове - наблюдавам го през цялото време, това просто е част от тях. Съгласна съм със съфорумките, че авторката не трябва да се кара с мъжа си, но трябва да бъде подготвена за всяка ситуация, включително развод, ако той я натисне да ходят. В случая безопасността на децата е много по-важна от капризите на родата.

Децата нямат ли думата, предполагам, че поне те, донякъде могат да бъдат съюзник и да отклонят абсурдната покана на родата?

Ако бях женена за човек от друга вяра (което няма как да ми се случи), последна грижа щеше да ми е как ме приемат роднините му.


Уникална тема, все едно всичко е трябвало задължително да бъде цветя и рози, а то израсъл и един трън... как така.

Недей да разчиташ на това, че децата са само с българско гражданство. Такива са според нашите закони, а според техните, най-вероятно са сирийци, след като бащата е сириец. Прочети втората част на "Не без дъщеря ми" - "От любов към дъщеря ми". След случилото се с нея, Бети Махмуди започва да се интересува и от други случаи като нейния, разказва доста реални истории, предимно с арабски бащи, изброява страните, които са подписали Хартата за защита правата на детето, провери дали Сирия е една от тях, а бе изобщо, много внимавай!

Е, каза вече, че я е чела.

Сирия всъщност, не е изостанала държава, пък и е била протекторат на Франция.
По времето на соца много българи работеха там и получаваха добри пари- БААС е социалистическа партия.
Така че, законите ѝ едва ли имат някакъв шериатски отенък.
Проблемът е войната и че в суматохата едва ли законите са приоритет,особено на противниците на Асад.

Според мен-авторката се страхува,и от там и всичко останало-истериите,проблемите със гнева и т.н.Страхува се за семейството и децата си,за това че мъжът и може и да се съгласи..Чувства се несигурна най-вероятно ,въпреки 15-те години брак.Семейството му ги манипулират и то доста успешно.От една страна"-ние искаме да ни гостувате,толкова много ли искаме?Не сме си виждали внуците и т.н.Мъжът и  ползва нея като извинение-"тя смята, че не е безопасно и не иска..",но не се знае до кога ще  устиска-защото,нали и него обработват-че слуша жена си..Та може най-скоро да измислят нещо -я за болест,я нещо друго..Предполагам че казват че не е опасно и добре живеят и сега,за да ги придумат.Авторката се страхува и си го изкарва на всички.Предположила е най-вероятно,за какво е искал да говори със нея свекъра..Едно„Здрасти"  не са и казвали до сега,а сега е поискал да говори със нея..Разсъждавам си просто..Това е основният проблем според мен-страхът и несигурноста.Съветът ми е да не допуска по никакъв начин да пътуват децата-Те са най-важните!Страхува се  за семейството си жената,за това и избива баланса.Тежеста за решението пада за сега на нейните плещи и за това и тежи.От една страна е" лошата снаха",защото им крещи и не иска да им гостува,не пуска синът им  и внуците им да ги посетят,от друга-е лошата съпруга-защо се държи така,тя ако обича съпругът си-ще го последва и няма да го разделя със семейството му-ето,те правят първата крачка,даже и нея канят,а тя.....Най-вероятно вижда на къде вървят нещата,опитва се да "отвори" очите на мъжът си,от там пък и скандалите между двамата..Да има едно на ум и да се подготви за всякакви ситуации.

Съгласна съм с Абсурт. Законите на Сирия нямат шериатски оттенък - законите на вярата не са закони на държавата. Ако бракът им не е регистриран там, все едно децата там не съществуват в правния мир, съответно няма как някой да има претенции да ги държи там. Но в държавата е пълна бъркотия, снабдяването им е трагедия отвсякъде, а и за безопасност не може да се говори.

Боже, жено, защо се унижаваш по такъв начин?? Та ти в прав текст признаваш, че си нищожество, боклук и нам си още там какво. Спри всякакъв контакт с тях, независимо от тънките манипулации на мъжа ти.
Съвет от мен, като човек живял в мюсюлманска държава, познаваща арабския манталитет - в никакъв случай, по никакъв повод не ходи там с децата. Има голяма вероятност да се върнеш без тях.  И честно казано аз по-лицемерни хора от арабките не познавам, така че не трябва да ти пука за тяхното отношение. Дори и да ти се усмихват, зад гърба ти ще правят интриги, ще настройват мъжа ти срещу теб, а ако им се удаде възможност, ще манипулират и децата.
Каквото и да направиш, нямаш шанс да промениш отношението им към теб.
Ох, мога да пиша много по темата, но предпочитам да замълча.

Който каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи. Сама си създаваш проблемите и от глупави сега могат да се превърнат в мнооооого сериозни.
Арабките са много двулични, както и арабите де и много подмолни. За тях това е ОК, а пък европейките са долна сган за тях. На кого си тръгнала да се доказваш, че и май се радваш как свекървата мърморела срещу арабската снаха. Много тъпа работа, сори.
За това, че си крещяла на "арабски" на господаря на фамилията - това просто не мога да коментирам. Прецакала си евентуалното приемане от тях завинаги.
Гледай си там мъжа щом си го избрала, че щом живееш в чужбина ... Не искам да дърпам дявола, но много малко страни имат изискване за родителско съгласие при напускане на страната за децата. Така че - умната. По-малко емоции и ненужни доказвания пред "семейството", усмихвай се от куртоазия, любезничи малко с тях и това е - гледай си интереса. Не е толкова трудно, англичаните така империя направиха хахаххахах.

Авторке, на колко години са децата ти?
Никъде не видях да си осветлила този въпрос, а той не е маловажен.

Авторката би трябвало да знае,че в арабските страни родителските права са на бащата.За мен е притеснително това,че те искат да им заведете децата там.Не е безопасно,не само заради войната.
Като толкова искат да видят децата да ви дойдат на гости.
Заведеш ли ги там може и да не ги видиш вече.

Като изключим факта, че в момента страната е развалина... не бяха ли еволюирали с правата на жените? До колкото знам последно бяха наравно с мъжете.

Шефовете ми са араби/ сирийци. Женени за българки. Които ходят забулени там с кимоната, или както им се вика. Децата им не консумират месо, едната майка ми е споделяла. Смятат ни за боклуци, да. И споделям мнението децата да не ходят в държавата на баща си.

Добре де, смятат ни за боклуци, пък се женят за християнки. Просто ми е странно.