rose_33, някакви други глупости ще ли измислиш, за да оправдаеш насилието?
- Публикувана: 4 ян. 2018, 08:33 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2025, 13:22 ч.
Яли ли сте бой като деца
Защо си мислиш, че оправдавам насилието и защо не приемеш, че някой има различно мнение от твоето? За мен насилието (психически тормоз или физическо насилие) не е ок, но също така за мен един шамар или шляпване по дупето не е насилие и не го приравнявам на бой, както някои от коментиращите тук... Не смятам, че ако шляпна детето си по дупето, когато от други методи няма резултат, това значи, че съм насилник.. Всеки има право на мнение и никой не е длъжен да се съгласява с другия, нали така?
Ако някой ме шамароса, определено ще го приема за насилие.
rose_33, някакви други глупости ще ли измислиш, за да оправдаеш насилието?
Така де, дай да се пошляпваме по дупето. За мен това е насилие, освен в много частен сексуален подтекст.
Казармата и ТВУ няма да коментирам. Човек, който ги намира за нещо добро аз нито искам, нито мога да разбера. Айде, бийте си се със здраве дома.
Според мен , когато човек започне да раздава тук там шамари, много бързо после създава навик, ръката съвсем инстиктивно тръгва преди мисълта, пада му пердето много по лесно. Същото е и с вербалното насилие. Става като норма на поведение.
Признавам си, че големият ми син е бил зверско изпитано за нервите ми. Дори в първи клас хо водих на психолог, пък накрая аз откарах 2 часа ревяща пред жената. Слава богу, има баланс във вселената и вторият беше компенсация за нервната ми система. Ама сега е в една прекрасна възраст и си казвам оооооом...
Признавам си, че големият ми син е бил зверско изпитано за нервите ми. Дори в първи клас хо водих на психолог, пък накрая аз откарах 2 часа ревяща пред жената. Слава богу, има баланс във вселената и вторият беше компенсация за нервната ми система. Ама сега е в една прекрасна възраст и си казвам оооооом...
rose, бъркаш уважението със страх. Искам да те попитам този един шамар или едно пошляпване по дупето как ги броиш? Като да се случат един единствен път или за всяко провинение по един шамар? И изобщо опитваш ли да говориш или директно е шамар или пошляпване по дупето?
Прочетох го по-внимателно и то продължава да не отговаря на въпросите, които съм ти задала.
“За мен насилието (психически тормоз или физическо насилие) не е ок, но също така за мен един шамар или шляпване по дупето не е насилие и не го приравнявам на бой, както някои от коментиращите тук... Не смятам, че ако шляпна детето си по дупето, когато от други методи няма резултат, това значи, че съм насилник..”
Отдавна съм се научила да чета. Българският език ми е майчин, изучавала съм го в училище, така че го и чета с разбиране. Това, което правиш в момента е водене на някакъв монолог. Идеята на темата е да има някаква дискусия, ако може смислена.
Дописвам, защото виждам че и ти си го направила. Това, което пишеш, няма нищо общо с въпросите, които ти зададох.
Дописвам, защото виждам че и ти си го направила. Това, което пишеш, няма нищо общо с въпросите, които ти зададох.
Боят изразява безсилието на родителя.
Нали уж възпитаваме малки и интелигентни човеци?
Понякога са преуморени, прекалили със захарта или не могат правилно да изразят емоциите си, но би трябвало да разбират и да осъзнават повече от кучето, което биеш, за да те слуша.
(Аз и куче не бих била вероятно, но е популярна максима.)
Ролята на родителя, според мен, е да ги подкрепи и изведе през тези моменти-периоди-възраст с колкото се може по-малко екцеси. Да не говорим какъв е примерът чрез шамарчета и пошляпване.
Аз също отвреме - навреме съм яла бой като дете; единственият резултат е, че всеки път съм губила парче от уважението си към родителя.
Толкова години по-късно, все още не мога напълно да кажа, че е върнато.
Нали уж възпитаваме малки и интелигентни човеци?
Понякога са преуморени, прекалили със захарта или не могат правилно да изразят емоциите си, но би трябвало да разбират и да осъзнават повече от кучето, което биеш, за да те слуша.
(Аз и куче не бих била вероятно, но е популярна максима.)
Ролята на родителя, според мен, е да ги подкрепи и изведе през тези моменти-периоди-възраст с колкото се може по-малко екцеси. Да не говорим какъв е примерът чрез шамарчета и пошляпване.
Аз също отвреме - навреме съм яла бой като дете; единственият резултат е, че всеки път съм губила парче от уважението си към родителя.
Толкова години по-късно, все още не мога напълно да кажа, че е върнато.
