Яли ли сте бой като деца

  • 57 315
  • 792
  •   1
Отговори
# 780
  • Мнения: 112
Майка ми много ме биеше като бях малка. Баща ми никога не ми е посягал. А бях добро и спокойно дете като цяло, но за всичко ядях бой и пердах, дори за дребни неща.
Може би това ми е повлияло, изобщо да не желая да споделям и да бъда близка с тях. Не усещах любов, близост и добро отношение.

# 781
  • Мнения: 1 179
Посягали са ми като дете само като крайна форма на наказание. Не смятам, че е било необходимо. Не само, защото съм против всякаква форма на насилие като възпитателен метод, но и защото не беше ефективно. Не ме е било страх от бой, не е боят, който да ме е възпитал по някакъв начин. Трайните позитивни и негативни отенъци на възпитанието на родителите ми си идва от вербалното и социалното ни общуване.

За мен боят като възпитателно средство е израз на тоталното безсилие на един родител и няма как да го одобря. Да не говорим, че много често виждам причината за шамара да е буквално, че детето се държи като...дете.

# 782
  • Мнения: X
Включвам се само да кажа, че само, ако някой е ял бой, като дете, ама наистина сериозен бой, може да направи разлика между шляпване по дупето и бой. За мен специално шляпването в момент, когато детето е направило наистина сериозна беля и бой над дете са две много, много различни неща. И го пиша, защото, като малка съм яла наистина сериозен бой от майка ми. Ако това беше сега, 100 пъти да са ме взели социалните от нея. Няма нищо общо между шляпването по дупето и наистина сериозен бой.

Така е наистина. Но има случаи когато дупето отнася много сериозен бой… От шляпване до шляпване по дупето има огромна разлика.

# 783
  • Мнения: 9 130
То същото мъж да удари два шамара на жена си, защото го е ядосала. Вие сериозно ли одобрявате шамари над дете?!

# 784
  • Мнения: 15 310
Оооо,повдигате стара тема?

# 785
  • Somewhere far away
  • Мнения: 5 913
Не.

# 786
  • Мнения: 15 310
Не приемам насилието под всякаква форма.

# 787
  • Мнения: 1 589
И аз, особено насилие от родител над дете. Знам, животът не е лесен и понякога си на ръба, но както казват, миг невнимание, цял живот страдание. Луксът да избухнеш и зашлевиш детето си, когато те ядоса, може да ти коства връзката с него в бъдеще. Човек трябва да работи върху търпението си и овладяване на негативните емоции по градивен начин, ако е решил да става родител. И ако се случи да е избухнал срещу детето си, поне да се извини и постарае това да не се повтаря в бъдеще. Както още казват, има ли грешка, има и прошка.

# 788
  • Поморие
  • Мнения: 608
И аз, особено насилие от родител над дете. Знам, животът не е лесен и понякога си на ръба, но както казват, миг невнимание, цял живот страдание. Луксът да избухнеш и зашлевиш детето си, когато те ядоса, може да ти коства връзката с него в бъдеще. Човек трябва да работи върху търпението си и овладяване на негативните емоции по градивен начин, ако е решил да става родител. И ако се случи да е избухнал срещу детето си, поне да се извини и постарае това да не се повтаря в бъдеще. Както още казват, има ли грешка, има и прошка.
А ако не разбира от дума и както пише в предходните коментари - момичетата слушат повече, но едно момче сто пъти да му забраниш нещо (особено майката ако забранява или заръчва), то толкова пъти ще наруши забраната. Разбира се, вероятно има и изключения. Ами ако всяко действие на детето е събаряне, разливане, катерене, кряскане, съсипване на покъщнина и въпреки, че майката, която е слаб авторитет в семейството, да не кажа никакъв (в моя случай) се пени, крещи, ядосва, предупреждава, изяснява последствия, а насреща няма дори и старание за подобрение? При мен е точно такава ситуацията и пляскане си позволявам, колкото и да го отнасям после. И честно казано с тежки случаи като моя и това не е помагало, то си живее в неговия си пашкул, всяко второ действие е глупост и беля и не го интересува майка му какво го предупреждава. Това може да не води до никъде, но и позитивното родителство също. После ще израсне като тийнейджър, който вандалства, тормози, обижда и същевременно се чуди от кой пол е. 😅 Децата имат нужда от авторитет.

# 789
  • София
  • Мнения: 44 941
Ами майката трябва да работи и над себе си. Особено това със събарянето и разливането. Оказва се, че това е дълбока психо травма, над която трябва да се работи, а не просто автоматично да започнеш да крещиш и удряш следващото поколение за едно петно на пода.

# 790
  • Мнения: 5 122
А утре това момче като порасне и вземе, че те зашлеви за разлята чаша вода? Не е като да не се случва, нали?
С бой, авторитет не се гради. Евентуално ще имаш или страхлво дете, или дете, на което от нищо не му пука. И в двата случая, не си се справила като родител.

# 791
  • Мнения: 7 866

С бой, авторитет не се гради. Евентуално ще имаш или страхлво дете, или дете, на което от нищо не му пука. И в двата случая, не си се справила като родител.
Не знам кой от двата случая съм, родители са ме били рядко и напълно заслужено, но най много бой съм изял в училище от учител, при това вече в горните класове. Аз и още няколко мои съученици колкото повече ни биеше, някой път до синьо, толкова повече го дразнехме и му се подигравахме. Сигурно е много шокиращо да биеш някой хлапак, ама наистина, не просто някакво шамарче зад врата, и той да ти се хили отсреща, както и целия клас между другото.
Накрая нещата ескалираха и той просто се пречупи, толкова жалък ми изглеждаше целия разтреперен и почти разреван, че ми стана безинтересно да го дразня повече. След тази случка сключихме негласно примирие, повече не го дразнихме аз и още няколкото други момчета от класа ми, той спря да раздава шамари и да обижда.

# 792
  • Sofia
  • Мнения: 3 217
Авторът е задоволил потребността си от информация и е напуснал форума преди 7 години!
Описанията на физическо и вербално насилие са в разрез с форумните правила.
Заключвам.

Общи условия

Активация на акаунт