Яли ли сте бой като деца

А родителят в това време на друга планета ли е, че не знае в какви среди се движи детето му?
Ясно е, че всеки в младостта си върши глупости понякога, но при добро възпитание знае как да се пази.

Лейди, когато детето само си поеме отговорността, тогава и то си я носи. Вкл. последствията от действията си. И обичайно тогава вече не живее в детската стая.

Да, идва момент, в който отговорността е изцяло на детето и според българските закони, това е когато навърши 18 години. Ако през тези години родителите са го възпитали, били са му опора и са се грижели за него, не мисля че най-малкото ще си избере лоша компания, за да стане такъв, с каквито се е събрал.

Забелязала съм, че хората по принцип отдават успеха на себе си, а неуспеха - на късмета. Истината е, че са необходими и усилия и късмет, а хората, които мислят, че късметът няма голяма роля, понякога падат от високо.

Това е много хубаво. Но питаш ли ги вашите какво им е било на главата през цялото това време, докато си излизала с тези хора? Как са се притеснявали дали няма да се подлъжеш? Аз навремето също си паднах по едно момче, което пушеше трева. 4 месеца изкарахме заедно - не съм пипнала да пуша, но нашите се бяха побъркали от ужас, докато свърши тази връзка. Всеки ден се разправяхме и аз, от чист инат продължавах да излизам с него - бунт да има. Имала съм акъл в главата явно, обаче каква е била гаранцията, че съм достатъчно добре възпитана, че да не се подхлъзна? Или ти? Сега се поставям на тяхно място и знам, че ще откача, ако сина ми или дъщеря ми се забъркат с такива хора, защото родителя, каквоти  да е нправил, никога няма как да е спокоен, че детето има достатъчно акъл в главата, за да не се поддаде.

Че те изобщо и не разбраха. Това се случи като бях на 25-30 години, вече живеех сама. Как да кажа...постлали са. От моя гледна точка всичко по-малко е закъсняло бърсане на отдавна изцапано четирибуквие.

С това съм съгласна. Родителите са един от основните фактори, но не са единственият. Средата е много важна, житейските обстоятелства също влияят...

Е, то на 25 - 30 си си голям човек - доста по-трудно е да се подхлъзнеш. АЗ говоря за пубери - между 14 и 18 години. Особено за периода 14 - 16 години. В моят случай аз бях на 17 и нашите бяха откачили. Сега ги разбирам, но тогава бунта ми беше много важен

Баси вие сериозно ли бе? Мислите, че само от родителите зависи? Аи който го кара само на теоритични познания, разбирам, ама другите нямате оправдание. Средата оказва изключително влияние от една възраст нататък. И особено трагична гледка са някои саксиени цветенца като попаднат в друга среда и изгубят контрола на родителите. И бременни ученички/ студентски сме виждали, и друсалки, и ударили го хептен през просото на ку*валък, и всякви други простотии.
То и аз като си знам кви съм ги вършил, хем идвам от интелигентно семейство и не съм виждал никви лоши навици/ пороци, пък аз ква издънка се оказах...
Ама нищо де, те при вашите деца няма такива работи.

Това, че съм била голям човек, няма общо. Не съм се събудила на 30. Просто някои родители така си 'възпитават' децата, че последните не се бунтуват, а търсят да вбесят. Ценността на вбесяването се вбива в главата от ранна възраст точно с липсата на нормална грижа и внимание - няма да ти каже нищо за чистата стая, а леле, какъв тупаник можеш да отнесеш за двойката, разголените дрехи, цигарите в джоба, внезапно преполовената водка, ама поне ще са забелязали, че не си цветенце в саксия, каква гордост, утре пак.

Има много общо. Дете може много по-лесно да се подхлъзне, ако попадне в такава среда.
Аз ли само си мисля, че говорим за възпитанието на деца, че се дава пример с човек на 30?

Е как да няма общо - тук обсъждаме деца в тинейджърска възраст, ти даваш пример със себе си, когато си била на 25 - 30 години. Аз на тази възраст вече бях женена и имах дете. Какво общо има в мисленето на голям човек на тази възраст и мисленето на един тийн - нищо общо. Особено, когато става въпрос за неподходяща компания, която може буквално да те завлече на дъното. Шанса това да се случи при тийн е в пъти по-голям, отколкото с голям, осъзнат човек.

Да, родителите са основните отговорници за възпитанието на детето. Но детето от една възраст нататък общува и с други хора, с други деца, съседчета, роднински по-големи деца. Те също без да искат създават някакви нагласи в детето. Като например това за предпочитаните побойници. Изобщо не вярвам майката да е обяснявала такива неща на детето или умишлено да му е давала да гледа такива филми. Но може да е гледал примерно такъв филм с батко си еди-кой си, който да му е обяснил някои неща за живота.
Аз например имам 8 години по-голям от мен братовчед, който с удивителна категоричност можеше да ти разказва всякакви врели-некипели. И за секса много ми е разказвал, и за извънземните, и за какво ли не. Аз като малка много вярвах и се връзвах на всичко. Сега вече само може да ме разсмее с някои негови теории, но ето ви пример за "възпитател" различен от родителите и родителите може дори и да не подозират, че някой ти оказва дадено влияние, преди да се появи някакъв резултат от него и преди да започнат да се чудят: "Абе това дете, аджеба, това откъде го видя."
Ето, например, аз в речника си дума 'Яко" в смисъла на "хубаво" не използвам. Но синът ми вече я е научил отнякъде. Предполагам от яслата.
Също не издавам пърдящи звуци след хората, но и това отнякъде е усвоено и сега се опитвам да го изкореня.
Вчера го питам: 'Ти защо риташ вратата? Кой си виждал изобщо да прави така?" Отговорът беше: "Мама". Чак се зачудих кога съм затворила вратата с крак докато са ми били заети ръцете и е приел, че това е редно да се прави, ама по-силничко. Обаче той вече доста добре започва да се учи на разни шегички и не знам кога ще ме извикат в яслата да ме питат как тъй съм научила детето да пърди подигравателно с уста. То и без това по презумпция родителят за всичко е виновен.

Има общо основата - келемето си е келеме и на 5, и на 15, и на 25, и на 55. Това се опитваме да обясним няколко човека в темата, че проблемът не е само до някаква ранна детско-тийн възраст. Застаряващите идиоти не са станали такива внезапно на зряла възраст, така са отгледани от родителите си.

Мисля, че вече писах, че незаинтересуваността и неглижирането също са насилие.
Да ви попитам, вие как и колко общувате с вашите деца? Ако единствената ви интеракция с тях е 100 пъти да им викнете отгоре, защото правят 100 пъти една и съща беля... е много ясно, че ще продължат да я правят! Това е техният начин да бъдат забелязани от вас, да си играят с вас, да си общуват с вас. Защото през останалото време сте заети с вашите си работи и не ги забелязвате. И когато най-накрая ви избият нервите и им лепнете един шамар, вие за сто и първи път се проваляте като родител. Само, че вие виждате нещата като "това е единственият начин да ме слуша, няма да се лигави повече, амаха", а то го усеща като "точно ме забеляза най-накрая и така хубаво си играхме, и после ми причини болка. Защо?"
За съжаление малко от вас съзнават това. И резултатите са около нас - насилие, агресия и огромна толерантност към тях. Че дори издигането им в култ. "Готините, лоши момчета" Пфу!

Ако някой ми каже, че познава абсолютно всички приятели/познати, с които дружи детето му, не бих повярвала. Децата, особено тийнейджърите, не мисля, че споделят всичко с мама и тате и им дават отчет къде се намират и какво правят във всяка една секунда. Когато едно дете е решило да направи някоя беля зад гърба на родителите си, нищо не може да го спре. Дори аз съм вършила глупости (по думите на майка ми съм била най-доброто дете), за които родителите ми дори не подозират, въпреки че съм била напълно наясно с опасностите, които крие даденото действие. Понякога сякаш Дяволът те кара да направиш нещо нередно, а ако има и подстрекатели, това става почти неизбежно. Особено пък ако детето иска да е част от дадена група, то ще започне да пуши например, защото и другите пушат, за да не бъде определяно като задръстено, въпреки че родителите са му обяснили какви са рисковете и то много добре ги знае. На мен например не ми е пукало, че ме определят като смотана, защото не пуша или не правя същите неща като някои други съученици, но не всички деца проявяват разум и някои се подхлъзват по лошия път заради другите, въпреки усилията на родителите.