Какво мислите за кръщаване на сина със същото име като това на бащата, и обратното - на момиченце с името на майката?
Намирате ли го за нарцисизъм, суета или напротив.
Намирате ли го за нарцисизъм, суета или напротив.
- Публикувана: 5 ян. 2018, 17:44 ч.
- Последно мнение: 16 септ. 2018, 22:00 ч.
Дете и родител с еднакви имена
Предпочитам различни. Не знам дали е суета и нарцисизъм - може и така да изглежда, но не е задължително да е това; по едно време беше малко като мода, но все пак не всички я следваха.
Ще чакаме да се появят потребителки, които са кръстили децата си на себе си или на бащите, и да обяснят защо. Ако искат, де.
Аз например си харесвам името, но не бих искала да кръщавам дъщеря си с него. Малко преди да се роди дъщеря ми, приятел на ММ кръсти своята дъщеря с име, подобно на това на ММ (надали на него, просто съвпадение). Неговото, на приятеля, име пък е подобно на моето, и се подмятаха майтапи да сме кръстели нашето дете на него, пък хората ще мислят, че е на мен. Да, ама аз нито искам да си кръстя детето на себе си, нито искам хората да мислят, че това съм направила - дори не знам кое повече не искам.
Послепис. Писала съм преди - дядото на мъжа ми е кръстен на баща си, защото преди него са починали няколко деца в семейството и се е вярвало, че това предпазва детето - вярвания разни. Оженил се за жена с име като това на майка му и дъщеря му, майката на ММ, била кръстена със същото име, докато той бил в казармата - не по негова идея, а на другите в семейството. Целта този път е била да я кръстят на бабата, разбира се, не на майката.
Ще чакаме да се появят потребителки, които са кръстили децата си на себе си или на бащите, и да обяснят защо. Ако искат, де.
Аз например си харесвам името, но не бих искала да кръщавам дъщеря си с него. Малко преди да се роди дъщеря ми, приятел на ММ кръсти своята дъщеря с име, подобно на това на ММ (надали на него, просто съвпадение). Неговото, на приятеля, име пък е подобно на моето, и се подмятаха майтапи да сме кръстели нашето дете на него, пък хората ще мислят, че е на мен. Да, ама аз нито искам да си кръстя детето на себе си, нито искам хората да мислят, че това съм направила - дори не знам кое повече не искам.
Послепис. Писала съм преди - дядото на мъжа ми е кръстен на баща си, защото преди него са починали няколко деца в семейството и се е вярвало, че това предпазва детето - вярвания разни. Оженил се за жена с име като това на майка му и дъщеря му, майката на ММ, била кръстена със същото име, докато той бил в казармата - не по негова идея, а на другите в семейството. Целта този път е била да я кръстят на бабата, разбира се, не на майката.
Мен ми звънят от ДГ на малкия и ме питат майката на .. Аз отговарям аз съм съпругата му докато разбера от къде какво защо , нали само презимето е различно.
Името все пак не прави човека:)
Името все пак не прави човека:)
Сигурно са били много изненадани, че на тази възраст има съпруга.
Е, то няма връзка с това кой ще се грижи за детето. По-скоро ако не бъркам като уважение се тълкува. Включително имам познати, чиито бащи са си кръстили децата на тях, пак в чест на дружбата им.
Не ги разбирам тези кръщавания на някой, независимо родител, роднина или познат.
Не ги разбирам тези кръщавания на някой, независимо родител, роднина или познат.
Е, то няма връзка с това кой ще се грижи за детето. По-скоро ако не бъркам като уважение се тълкува. Включително имам познати, чиито бащи са си кръстили децата на тях, пак в чест на дружбата им.
Не ги разбирам тези кръщавания на някой, независимо родител, роднина или познат.
Не ги разбирам тези кръщавания на някой, независимо родител, роднина или познат.
Не ми харесва. Не бих си кръстила детето на себе си или на мъжа си. За мен то трябва да има ново, максимално далечно от родата име. Но и не го осъждам или пък да го мисля за проява на нещо си. Просто не ми допада идеята и толкоз. Чувала съм, че бащите комплексари кръщавали децата си на себе си(сега, доколко е вярно нямам идея). Бих взела буквата и дотам. От друга страна гледам, че в днешно време много момчета носят имената на бащите си дословно. Няма лошо. Една позната наскоро така направи-каза, че просто от малка харесва името на мъжа си и си е решила от обич и уважение детето да носи неговото име. Името е топ 3 в страната към момента.😁Започва с А.😀 Аз никога Не съм го разбирала кръщаването на някой си.
Не съм длъжна и смятам, че не бих удостоила който и да е с тази чест.
Не съм длъжна и смятам, че не бих удостоила който и да е с тази чест.
Мен ми звънят от ДГ на малкия и ме питат майката на .. Аз отговарям аз съм съпругата му докато разбера от къде какво защо , нали само презимето е различно.
Името все пак не прави човека:)
Името все пак не прави човека:)
За 12 години се е случило да има 2 обърквания второто преди месец - месинджър ма мъжа решили приятелите че е на сина .
Аз нося еднакво име с баща ми, но не съм кръстена на него, просто майка ми е искала така да и се казва детето, и се случило и мъжът и да е с това име. Нямам нищо против, и с най-голямо удоволствие бих си кръстила детето със същото име, не на мен или баща ми, а защото ми е едно от любимите имена, а бабешки суеверия като цяло не ме вълнуват, защото ако се тръгне да се слуша всичко и човек ще полудее. То не е на умрял не може, та трябва на свекъра първо, та на онази дата не може с това име, щото е на друг светец, ама онова не било хубаво, защото феите в гората през този месец са в цикъл и т.н...
Как така бащите на познатите са си кръстили децата на тях? 
Нарочно не пиша имена, но става дума за българин и чужденец, та е по-странно отколкото го обяснявам...
Не бих си кръстила детето на себе си или на ММ, не смятам, че е нужно. Близки приятели кръстиха сина си с името на бащата и като си говорим с майката често ми се налага да я питам за кой от двамата говори. Не знам, за мен това си е ненужно усложняване на комуникацията, но пък на хората не им пречи явно.
Не бих кръстила детето си нито с моето име, нито с името на бащата - дори да имаме най-хубавите имета на света - не ми допада, леко ми е егоцентрично. Не бих искала да повтарям и имената на бабите и дядовците - не че не ги уважавам, но мисля, че има доста по-смислени начини да се покаже уважение към тях.
Категорично не ми харесва тази “мода”.
Лятото в парка видях една майка, която викаше на 3-4 годишното чавенце Джуниър. Тя си пушеше на пейката, а Джуниър вилнееше наоколо - хвърляше камъни, дойде да дърпа количката на моето дете, скачаше от пейките. По едно време му изсипа на земята тебешири и му каза “хайде, играй”. Излишно е да казвам, че изобщо не игра.
Горе-долу така си представям семействата със старши и джуниър 😆 Дано не обидя някой, сигурна съм, че има и нормални хора, но повечето кръщават на себе си от нарцисизъм, според мен.
Лятото в парка видях една майка, която викаше на 3-4 годишното чавенце Джуниър. Тя си пушеше на пейката, а Джуниър вилнееше наоколо - хвърляше камъни, дойде да дърпа количката на моето дете, скачаше от пейките. По едно време му изсипа на земята тебешири и му каза “хайде, играй”. Излишно е да казвам, че изобщо не игра.
Горе-долу така си представям семействата със старши и джуниър 😆 Дано не обидя някой, сигурна съм, че има и нормални хора, но повечето кръщават на себе си от нарцисизъм, според мен.
В миналото е имало различни традиции - да се кръщава на дядо и баба - тази традиция е възникнала във времена, когато хората не са имали презиме и фамилия. В накои райони е имало традиция да се кръщава на кръстник (братът и сестрата на баща ми са кръстени на кръстниците си дословно - Стоян и Веселина. Баща ми носи името на рано починал вуйчо, но той е третото дете. Майка ми като първо дете е кръстена на майката на починалата при раждане първа съпруга на дядо ми (тогава умират и родилката и новроденото момиченце). Та тази баба по незнайни пътища и причини приема баба ми като своя дъщеря, а майка ми като внучка. Две мои братовчедки са с неутрални имена, избрани не от родителите, а от кръстниците, според традицията във влашкото село, където са родени. А други две носят дословно имената на баба си дядо си по бащина линия. Едната кръсти сина си на себе си, а той от своя страна кръсти своя син на себе си Х-К-Х . Не ми харесва на мен. Самата аз съм с неутрално име, но предпочитам да ме бяха кръстили на двамата ми дядовци - адаши - Александра. Но и моите децая не са кръщавани на никого - името на дъщеря ми го сънувах, а Емил ми е любимо от малка. При сина ми има съвпадениуе с буквата на баба му, но е случайно, а не нарочно търсено.
Гледах семейство чужденци на морето, момчето, кръстено на бащата а момиченцето на майката.Имената им се различаваха само по личния им номер. Казаха, че в тяхната страна е модерно.
Според мен родителите го правят, за да начешат егото си. Трудно е така, като извикаш името, идват двама души или се уточнява кой.
Името трябва да го дава майката, интуитивно, със сърцето, не с мозъка. Ако се колебае, да гледа реакцията на бебето при различни имена ( в утробата или след раждането). Името е вибрация и е много важно за човека.
Според мен родителите го правят, за да начешат егото си. Трудно е така, като извикаш името, идват двама души или се уточнява кой.
Името трябва да го дава майката, интуитивно, със сърцето, не с мозъка. Ако се колебае, да гледа реакцията на бебето при различни имена ( в утробата или след раждането). Името е вибрация и е много важно за човека.
Това , че стадото не ги разбира не значи нищо щом им харесва другите какво казват едва ли има значение:)
А това, че Джуниър скача по пейките и бута кокички щото е кръстен на родител е най- голямата глупост дето съм чела щото другите дето носят различно име са кротки и не правят нищо
А това, че Джуниър скача по пейките и бута кокички щото е кръстен на родител е най- голямата глупост дето съм чела щото другите дето носят различно име са кротки и не правят нищо
Ако името е хубаво или любимо на родителите - защо не.
На себе си не бих кръстила, то и моето име си има само женски вариант.
По принцип не харесвам имената в едно семейство да се повтарят, обичам разнообразието. И ми допада идеята детето да си е с негово си име.
Иначе колкото повече различни имена, толкова повече имени дни ще се празнуват.
В моето семейство всеки е кръстен на някого и за празниците има минимум по двама именици
На себе си не бих кръстила, то и моето име си има само женски вариант.
По принцип не харесвам имената в едно семейство да се повтарят, обичам разнообразието. И ми допада идеята детето да си е с негово си име.
Иначе колкото повече различни имена, толкова повече имени дни ще се празнуват.
В моето семейство всеки е кръстен на някого и за празниците има минимум по двама именици
В университета имах преподавателка испанка, родом от Севиля. Тя ни разказваше, че в тази част на Испания има традиция синовете да се кръщават на бащите, а дъщерите на майките, а евентуално ако имат повече от две деца - на баби и дядовци. Та и в тяхното семейство бяха спазили традицията - тя се казваше Мерседес като майка си, а брат й - Фернандо като баща си. Имаше и брат и сестра с миксирани имена на двете баби и дядовци. Питахме я дали не стават обърквания сред родата с тази повторяемост на имената, а тя разказваше, че на всяко испанско име има поне две галени имена и съответно ако бащата е с едното, сина - с другото.
Тогава си казвах "странна традиция, добре, че я няма в България", но ето че днес набира все повече популярност и тук. И пак ми се струва по-добре това, отколкото тенденцията да се кръщават деца с някакви безумни имена от сорта на Ганиела, Евайло и т.н.
Тогава си казвах "странна традиция, добре, че я няма в България", но ето че днес набира все повече популярност и тук. И пак ми се струва по-добре това, отколкото тенденцията да се кръщават деца с някакви безумни имена от сорта на Ганиела, Евайло и т.н.
Всеки сам решава, как да се казва детето му. Не бих повторила моето име, с това на детето ми, нито пък искам младите да се съобразяват с традиция и да повтарят имената на бабите и дядовците. Харесвам българските имена и дадох на дъщеря ми такова. Родена е на дата, която се чества светец, но не се съобразих с това. Радвам се, че името, с което мен не са ме кръстили, но ми е любимо- съвпадна с това на свекърва ми и се получиха две добрини.
Да, наистина не е името това, което прави човека, но нека е такова, че човек да не се срамува от името си.
Да, наистина не е името това, което прави човека, но нека е такова, че човек да не се срамува от името си.
Приятелят ми се казва Никола Николов Николов, баща му също е Никола Николов. Майка му (на приятеля ми) обикновено нарича сина си Ники, а мъжа си - Николов, или мило, за да няма обърквания. Но понякога и двамата се обръщат и ми става смешно. Не бих кръстила мое дете на мен или на баща му. Имам прекалено много идеи за имена, а и е достатъчно, че презимето и фамилията на детето ще са еднакви. Също различно име означава още един имен ден в семейството и още един повод за празнуване.
Не бих кръстила мое дете на мен или на баща му. Имам прекалено много идеи за имена, а и е достатъчно, че презимето и фамилията на детето ще са еднакви. Също различно име означава още един имен ден в семейството и още един повод за празнуване.
Здравейте мамита!!! Ние с мъжа ми решихме да кръстим вторатаа си дъщеря с моето име.Няма нищо егоистично в това и двамата харесваме самото име кратко и мъничко.Не вярваме на бабешките деветини стараем се да бъдем съвременни родители.Няма сърдити баби и дядовци (не че тяхното мнение ни интересуваше). Аз се гордея и с двете си деца без значение,че едното се казва като мен.
Аз не бих кръстила детето си на себе си или на таткото. Също така не бих го кръстила и нанякой от бабите или дядовците. Дъщеря ми носи име, което аз харесвам от много години. Споделих го с таткото и той също го хареса. Освен това име имахме още няколко имена, които и двамата харесваме. Накрая избирахме между 3-4 имена и останаха 2. Точно преди да родя го питах кое име да остане, а той каза да избера аз. Когато родих и акушерката ме попит как ще се казва детето, избрах първото от двете останали имена, което ми изникна в съзнанието щом видях бебето си.
Не смятам, че е лошо човек да кръсти детето си на себе си или на друг близък роднина. Просто не ми идва отвътре аз да го направя с моето дете.
Не смятам, че е лошо човек да кръсти детето си на себе си или на друг близък роднина. Просто не ми идва отвътре аз да го направя с моето дете.
На мен ми стои като творческо безсилие. Нещо от рода на споменатото в по- горен пост - все едно други имена не са чували.
Въпрос на възприятия и мироглед.
Дъщеря ми е кръстена на баща си - идеята и решението бяха мои.
Първоначално бях избрала друго име с неговата буква, след това ми хрумна да е неговото име в женски вариант, предложих му и той се съгласи.
Така го усещах и смятам, че дъщеря ми носи красиво име, както и баща, празнуват заедно имен ден на голям празник и ми е много мило. Не смятам, че е егоизъм, нарцисизъм и т.н.
Объркване до сега не се е получавало, защото са баща й и дъщеря, а и на галено също изполваме различни имена в мъжки и женски род.
За момче бяхме избрали име с моята буква, без да обръщаме внимание на това, просто ни харесва самото име и предполагам, ако имаме момче един ден ще го кръстим така.
Първоначално бях избрала друго име с неговата буква, след това ми хрумна да е неговото име в женски вариант, предложих му и той се съгласи.
Така го усещах и смятам, че дъщеря ми носи красиво име, както и баща, празнуват заедно имен ден на голям празник и ми е много мило. Не смятам, че е егоизъм, нарцисизъм и т.н.
Объркване до сега не се е получавало, защото са баща й и дъщеря, а и на галено също изполваме различни имена в мъжки и женски род.
За момче бяхме избрали име с моята буква, без да обръщаме внимание на това, просто ни харесва самото име и предполагам, ако имаме момче един ден ще го кръстим така.
Аз вярвам в кармата/ съдбата/ баланса в природата и честно казано никога няма да кръстя децата си на роднина, даже на някой познат. Все си мисля, че ако кръстиш детето си на еди - кой си му приписваш съдбата/ характера на въпросния човек. Разбира се, имам много роднини и познати, достойни за уважение и с добра съдба, но искам децата ми имат свой живот, своя карма Може и да е малко налудничево, но абсолютно не разбирам това безумно кръщаване на баби, дядовци, бащи и т.н., но всеки си има свои доводи и право да си прави каквото иска А също така и от личен опит съм отвратена от тази практика, защото единия ми братовчед израстна без баща, защото като се родил леля ми не искала да го кръсти на бащата на съпруга си и въпросния съпруг се развел с нея, с едномесечно бебе на ръце и така въпросната фамилия прекъснала всякаква връзка с наследника си, заради едното име... пълна идиотщина...
Може и да е малко налудничево, но абсолютно не разбирам това безумно кръщаване на баби, дядовци, бащи и т.н., но всеки си има свои доводи и право да си прави каквото иска А също така и от личен опит съм отвратена от тази практика, защото единия ми братовчед израстна без баща, защото като се родил леля ми не искала да го кръсти на бащата на съпруга си и въпросния съпруг се развел с нея, с едномесечно бебе на ръце и така въпросната фамилия прекъснала всякаква връзка с наследника си, заради едното име... пълна идиотщина... 
На мен ми харесва да се повтарят имената в семейството, но не чак еднакви на родител и дете.
Не ми харесва кръщаването с имена от сериали - ужасно просташко, а все още се среща. Не ми харесват и прекалено модерните имена - примерно някой си кръстил детето Рая (негова си работа - нищо против) и в рамките на няколко години се "появяват" още стотици Раи...
Не ми харесва кръщаването с имена от сериали - ужасно просташко, а все още се среща. Не ми харесват и прекалено модерните имена - примерно някой си кръстил детето Рая (негова си работа - нищо против) и в рамките на няколко години се "появяват" още стотици Раи...
Цитат
примерно някой си кръстил детето Рая (негова си работа - нищо против) и в рамките на няколко години се "появяват" още стотици Раи...
И аз съм на това мнение. Примерно Дария и Никол, Виктория, Александър. Не мога да разбера защо всички деца трябва да се казват така. Затова избягвах тези точно имена съвсем умишлено. Сега е на мода Ема. Аз го харесвам много, но е много популярно напоследък.
Много пъти съм писала, че и аз не ги харесам тези моди и как цели поколение си откарват с общо 5 имена, но понякога това е непредвидимо. Когато избирахме име проведох проучване - намерих официалната статистика топ 10 имена за последните 3 години. После съм прелистила всички отчетни теми за последните 3 години и съм прегледала списъка с имената в началото им. Макар, че и това е малко шантаво, но имах тази възможност, а допреди 10-тина години нямаше от къде да се черпи такава информация. Много хора, лично съм се срещала, са избирали име, което им се е струвало рядко срещано и впоследствие се оказва, че са по 5 в група и клас. Особено ако ти е първо дете и близките ти все още нямат деца, съдиш по собствените си съученици и колеги, които обаче са от друго поколение и със съвсем други имена.
Пина, така е. Шантаво, ама и аз го направих. Наистина го има този момент да избереш име, което мислиш, че не е често срещано. Сега нали има ФБ групи и в двете групи, в които членувам има поне 3-4 адашки на моята дъщеря. Не, че е кой знае каква представителна издака, но все пак. За мен беше важно да не е в топ 10 имената, нищо,че е в топ 5 на световните класации
В моето семейство от мъжка линия се въртят две имена от години, най-вероято ако брат ми си намери разбрана жена, и имат момченце ще е с името на баща ми. Не мога да кажа, че не харесвам тази традиция-харесва ми да се повтарят имената на дядовците, но само ако е по желание и на родителите разбира се.
Виж родител и дете с еднакви имена, категорично не ми допада, но всеки преценява за себе си. И това е малко мода напоследък.
В моето семейство от мъжка линия се въртят две имена от години, най-вероято ако брат ми си намери разбрана жена, и имат момченце ще е с името на баща ми.
Не мога да кажа, че не харесвам тази традиция-харесва ми да се повтарят имената на дядовците, но само ако е по желание и на родителите разбира се.Виж родител и дете с еднакви имена, категорично не ми допада, но всеки преценява за себе си. И това е малко мода напоследък.
Моята дъщеря няма адашки поне не са хиляди:)
да, и на мен ми беше това идеята
как се казва, ако мога да попитам, стана ми интересно
Елени е много рядко, но реално си е Елена, което набра скорост. С подобно звучене бях харесала име, изключително рядко, да не кажа, че в страната не съществуваше, но се съкращаваше на Ели, което пък е умалително на 10 други, популярни имена и се отказах. Така се случи, че една майка, струва ми се, е прочела във форума името, което обмислях и го е избрала за дъщеря си. При това са от същия град като нас и накрая децата ни са заедно в градината От там, пък, други харесаха името и кръстиха така второто си дете, та ето, вече станаха две.
От там, пък, други харесаха името и кръстиха така второто си дете, та ето, вече станаха две.
Хаха, Пина и аз се отказах от свое любимо име-Елизабет, заради галеното Ели, което никак не харесвам. Всички до последно мислеха, че така ще се казва беба. Но не исках да е с буквата на никого и се отказахме. И до ден днешен се чудя дали не трябваше това име да избера. Толкоз го мислих. И аз не харесвам никакви галени, на мойта беба и казваме най-много Бети, иначе на цяло име.
Елия също май набира скорост.
Елия също май набира скорост.
Не знам как се получава такава статистика с Викториите и Александрите като много модерни, покрай работата ми често имам достъп до доста списъци от ясли и детски градини, за последната година не съм видяла една Виктор-ия/Александър/ра. Предимно са Никол и всякакви Рея/Дея/Вая/Кая/Ая/Рая и по няколко Ейнджъл-Елизабета/Ивон-Беатрис/Изабелл-Екатерин и всякакви подобни претенциозни измишльотини...
Пина и Елеонора, Елена, Елисавета, Елиза, Елинор са много хубави иначе имена, но наистина се свеждат до Ели, което грам не ми харесва. А масово хората все съкращават, ако не им уточниш. Предпочитам Изи или Бела пред Ели.
Никол са доста от бебетата на познатите ми които се родиха заедно с моето, в предишната година. Мислех, че това име вече му отмина вълната, но не би. Както и Дария. За мен е мистерия, защо се въртят едни и същи имена повече от 5 години. Факт е, статистиката го доказва. Виктория, Мария, Никол са топ 3. Дея, Мия, Тея в момента също са модни. Може би просто наистина са много харесвани. Не си обяснявам и двойните съгласни в България, двете л, особено. Аз се чудих дали Изабела да бъде със С или З. Вярно, че със С е в оригинал, но пък някак не ми звучеше. Дали да е с А или без А. Но двойното Л за мен е без всякакъв смисъл.
Нервен Хамстер, вярно са пълни измишльотини, особено пък трибуквените. Аз съм фенка и на двойните, обаче споменатите от теб и на мен са ми изгъзица.
Никол са доста от бебетата на познатите ми които се родиха заедно с моето, в предишната година. Мислех, че това име вече му отмина вълната, но не би. Както и Дария. За мен е мистерия, защо се въртят едни и същи имена повече от 5 години. Факт е, статистиката го доказва. Виктория, Мария, Никол са топ 3. Дея, Мия, Тея в момента също са модни. Може би просто наистина са много харесвани. Не си обяснявам и двойните съгласни в България, двете л, особено. Аз се чудих дали Изабела да бъде със С или З. Вярно, че със С е в оригинал, но пък някак не ми звучеше. Дали да е с А или без А. Но двойното Л за мен е без всякакъв смисъл.
Нервен Хамстер, вярно са пълни измишльотини, особено пък трибуквените. Аз съм фенка и на двойните, обаче споменатите от теб и на мен са ми изгъзица.
Споменахте Фрея. Една моя позната си кръсти така детето. Честно казано, ако живееха в Скандинавия - бих го приела. Но май нямат намерение да ходят натам и просто ми е нелепо някой да носи името на скандинавска богиня по нашите ширини. И особено след като серияла "Викинги" в последните години стана тотален хит. Честно казано, често се бъзикаме с приятеля ми, че ще с кръстим детето, ако е син - Тор и направо леко се потресох на новиниата за малката Фрея Иначе като цяло името си е хубаво. Също пък имам позната, чието дете се казва Стивън. Поредната глупост според мен. Какво му е на Стефан, за бога??!?
и направо леко се потресох на новиниата за малката Фрея Иначе като цяло името си е хубаво. Също пък имам позната, чието дете се казва Стивън. Поредната глупост според мен. Какво му е на Стефан, за бога??!?
Спомням си, че преди години бях чела нещо за този футболист и точно ми направи впечатление имената на децата му, а жена му по онова време беше бременна с трето.
Сега гугълнах - човекът има трима сина, третият е Георги.
По темата - аз като цяло не съм привърженичка на кръщаването на когото и да било (не ми допада да бъда ограничена от име или буква), на децата ни сме избрали с мъжа ми имена, които на нас ни харесват без да са на никого. Не желая и на мен да се кръщава - нито дете, нито внуче (един ден в бъдеще). Считам, че човек ако иска името му да се запомни за поколенията, има много други по-добри начини от този да ти повторят името.
Не ми пречи обаче, че някой кръстил детето си на себе си - така решил, така го кръстил. Да, води до неудобства от типа на уточняване "старши - младши", но това си е особеност, която има значение за тях, не толкова за другите.
Сега гугълнах - човекът има трима сина, третият е Георги.
По темата - аз като цяло не съм привърженичка на кръщаването на когото и да било (не ми допада да бъда ограничена от име или буква), на децата ни сме избрали с мъжа ми имена, които на нас ни харесват без да са на никого. Не желая и на мен да се кръщава - нито дете, нито внуче (един ден в бъдеще). Считам, че човек ако иска името му да се запомни за поколенията, има много други по-добри начини от този да ти повторят името.
Не ми пречи обаче, че някой кръстил детето си на себе си - така решил, така го кръстил. Да, води до неудобства от типа на уточняване "старши - младши", но това си е особеност, която има значение за тях, не толкова за другите.
И двамата ги е кръстил на себе си - ако има още някой син, сигурно ще е Джорджо..
По темата - не ми харесва кръщаването на никого. За мен детето е отделна личност, заслужаваща своето име.
Кръстихме дъщеря ни Катерина. Не е на никого, просто харесваме името.
Кръстихме дъщеря ни Катерина. Не е на никого, просто харесваме името.
И ние така.
Ние също имаме приятел, на който сестра му е кръстена на него, със съвсем същото име, но с едно 'а' накрая, за женски род. Но имат 30 години разлика.
Брата и сестрата, за които говоря, имат 1 година разлика. Явно малката е била бебе за чудо и приказ, щом са решили да кръстят братчето на нея
А на Георги Илиев-Майкъла: Жорж и Георг...?! 
При тях е странно, да. Но името същото ли е? Или само първата буква?
В 'моя' случай беше с цел умилостивяване на големия брат, че беше малко сърдит, дето го дариха на дърти години. Той е голяма криовитя. Иначе не мисля, че биха кръстили на него.
В 'моя' случай беше с цел умилостивяване на големия брат, че беше малко сърдит, дето го дариха на дърти години. Той е голяма криовитя. Иначе не мисля, че биха кръстили на него.
Ами еднакво е името, само е сложено женско окончание
ММ държи да е кръстен/а на него. Неговото име е много особено, а става и за момиче и за момче (за момиче с А накрая). Аз нямам нищо против, въпреки че ще ми е странно сигурно двама човека с едни и същи 3 имена.
Малко офтопик. Сетих се за един виц, как мъж и жена си кръстили момичето с името на жената, че като мъжа извика за бира, да му носят две. 😆
Малко офтопик. Сетих се за един виц, как мъж и жена си кръстили момичето с името на жената, че като мъжа извика за бира, да му носят две. 😆
Преди години на маса в компания се запознах с жена, която имаше брат с име, аналогично на нейното. Май бяха Николета и Никола, кръстени на дядото Никола. Понеже се родила първо сестрата, почели дядото, щот първо дете и явно смеят ли да не е на него, ама все пак момиче, та няма как да е точно Никола, та с второто вече му осигурили точно повтаряне. 
И аз съм така, първо дете, с женско име на дядо ми, но поне брат ми е с друго.
Майка ми има далечен роднина, аз не го познавам това семейство, със синове Костадин и Никола, кръстени на дядо си Никола, чието галено име било Кочо. Историята била, поне така я разправят, че когато се родил големият син, бащата отишъл да обяви раждането и да избере име, обаче от радост и напиване не могъл да се сети как е пълното име на баща му Кочо, служителите в общината му подсказали, че сигурно е Костадин, и той се съгласил. С второто дете вече поправили грешката.
И аз съм така, първо дете, с женско име на дядо ми, но поне брат ми е с друго.
Майка ми има далечен роднина, аз не го познавам това семейство, със синове Костадин и Никола, кръстени на дядо си Никола, чието галено име било Кочо. Историята била, поне така я разправят, че когато се родил големият син, бащата отишъл да обяви раждането и да избере име, обаче от радост и напиване не могъл да се сети как е пълното име на баща му Кочо, служителите в общината му подсказали, че сигурно е Костадин, и той се съгласил. С второто дете вече поправили грешката.
С тези имена влязох в големи мисли и изплуваха спомени от ученическите ми години. Имах съученичка, а тя по-голяма сестра, която беше кръстена на баба им - дословно. Еми никога няма да забравя как бабата ( за мене изкуфяла дъртачка) толерираше каката, постоянно и купуваше дрехи, правеше подаръци, а моята приятелка се задоволяваше с 5 лв, да си купи нещо... И може би си мислите, че е случайност - не! Тая бабушкера даже не се свенеше да разправя как си обича повече по-голямата внучка, щото била кръстена на нея, а пък малката, видите ли, на сватовете - да си я гледали те...
И двамата ги е кръстил на себе си - ако има още някой син, сигурно ще е Джорджо..
Или Джорджано
Преди години на маса в компания се запознах с жена, която имаше брат с име, аналогично на нейното. Май бяха Николета и Никола, кръстени на дядото Никола. Понеже се родила първо сестрата, почели дядото, щот първо дете и явно смеят ли да не е на него, ама все пак момиче, та няма как да е точно Никола, та с второто вече му осигурили точно повтаряне.
И аз познавам подобни - Николета и Николай на дядо им Кольо - явно друго си е да има момче на дядото, да даде в последствие презиме и т.н.
Никога не съм го смятала за странно, даже не съм се замисляла. А вие колко двойки познавате, които са с еднакви имена?
Свекърът и свекървата на една моя братовчедка са Иван и Иванка.
Цоньо и Цонка са родителите на един познат, сега се сетих.
Познавам и двойки - женени или не - с еднакви фамилни имена. При женените имам предвид моминското име на жената, разбира се. Някои са много чести, като Йорданов или Димитров, други като Попов, Шопов или Христозов са малко по-редки, макар и също сравнително чести.
Дъщеря ми е кръстена на баща си.През 1998г не мислех че ще излезе такава мода или че има такава мода.Просто той не искаше да кръщавам на неговите родители,баща му и майка му са разведени.А и баща му е починал когато ММ е бил на 18г.Реших че щом няма да е на неговите родители няма и да е на моите,за да не чувам приказки след време.А и той много искаше дъщеричка и така ми дойде идеята да е на него.Но само първата буква.ММ е Атанас,а щерката е Александра.
пп.Майка ми и баща ми са с еднакви букви Марин и Маргарита.А вуйчо ми и вуйна ми са Димитър и Димитринка.
Пепински, Александра и Атанас са си съвсем отделни имена. Ако не казвате, че дъщерята е кръстена на баща си, даже няма и да ми хръмне подобно нещо Виж, ако се казваше Атанаска - друго е
То и аз съм кръстена на дядо ми, ама съм взела само първите две букви, за което съм много благодарна на моите родители
Виж, ако се казваше Атанаска - друго е То и аз съм кръстена на дядо ми, ама съм взела само първите две букви, за което съм много благодарна на моите родители
Пепински, Александра и Атанас са си съвсем отделни имена. Ако не казвате, че дъщерята е кръстена на баща си, даже няма и да ми хръмне подобно нещо Виж, ако се казваше Атанаска - друго е
То и аз съм кръстена на дядо ми, ама съм взела само първите две букви, за което съм много благодарна на моите родители
Виж, ако се казваше Атанаска - друго е То и аз съм кръстена на дядо ми, ама съм взела само първите две букви, за което съм много благодарна на моите родители
То и аз съм кръстена на баба си първите 3 букви са от нейното име,за което въобще не съм благодарна на родителите си,защото съм с тъпото и старомодно име Пенка ,кръстена на баба си Пена.Поне Пена да ме бяха кръстели това име повече ми харесва.
,кръстена на баба си Пена.Поне Пена да ме бяха кръстели това име повече ми харесва.
На Пенка, Петя е много хубав заместител.
На Пенка, Петя е много хубав заместител.
Тъкмо това щях да кажа
Ами аз съм Ок са моето - Евелина на дядо Евлоги. Даже като си казвам първото име и фамилия има и благозвучие.
Баба ми е Савка, добе че аз съм Савина.
Тор е хубаво име , но в скандинавието. Но го предпочитам пред Дейвид и тем подобни.
На мен ми стои като творческо безсилие. Нещо от рода на споменатото в по- горен пост - все едно други имена не са чували.
Въпрос на възприятия и мироглед.
Интересно ми е какво възприятие и мироглед правят необоходимо детето да носи името на баща си.
Тор е хубаво име , но в скандинавието. Но го предпочитам пред Дейвид и тем подобни.
На мен ми стои като творческо безсилие. Нещо от рода на споменатото в по- горен пост - все едно други имена не са чували.
Въпрос на възприятия и мироглед.
Интересно ми е какво възприятие и мироглед правят необоходимо детето да носи името на баща си.
Ох.. честно коментара ти ме разесели
какво не ти харесва в така колоритното Иван Иванов Иванов 
Тор е хубаво име , но в скандинавието. Но го предпочитам пред Дейвид и тем подобни.
На мен ми стои като творческо безсилие. Нещо от рода на споменатото в по- горен пост - все едно други имена не са чували.
Въпрос на възприятия и мироглед.
Интересно ми е какво възприятие и мироглед правят необоходимо детето да носи името на баща си.
Ох.. честно коментара ти ме разесели
какво не ти харесва в така колоритното Иван Иванов Иванов Стига бе, Иван Иванов Иванов е екстра! Никога никой няма да го пита как му се пише името
Стига бе, Иван Иванов Иванов е екстра! Никога никой няма да го пита как му се пише името
Благодаря и на мама благодаря И аз много си го харесвам.
И аз много си го харесвам.И аз ти го харесвам. И е хубово и ми се струва супер рядко срещано. Аз поне не познавам нито една Савина.
Синът ни е кръстен на ММ, още когато планувахме да имаме дете , казах , че искам да носи неговото име- Димитър. Даже не бях мислила за женски имена, искахме момче и си знаех , че ще е.
Презимето естествено е същото, но фамилията много отива на името му и като комбинация много ми харесва.
Презимето естествено е същото, но фамилията много отива на името му и като комбинация много ми харесва.
Старомодно и нарцистично, да. Все едно да не можеш толкова да намериш друго име от толкова разнообразие на имена или пък да обичаш бащата толкова много, че да искаш и детето ти да е досущ като него. За "наследяване" на име от дядо/баба по го разбирам, един вид уважение. А да си наречеш детето като теб е прекалено - все едно да искаш да наследи твоите кусури и лоши черти (или да не си даваш сметка, че не си перфектен). Името изразява личността на човека и също има значение, което се смята, че се отразява върху личността.
И аз не искам детето ми да продължава, взаимства ничия съдба и име на родители и прародители, затова дадох неутрално, несвързано с никого име. Кръстих я на велика кралица, име с хубаво за мен значение, като имаше причина за избирането му.
Но не съм и много вярваща в това за вибрации, вземане на черти от характера, прочие теории. Като цяло просто ми е непонятно да си кръстя детето на баща му, имам прекалено огромен избор от имена. Въпреки,че се шегуваме често,че трябваше да я кръстя дословно на баща й, тъй и тъй са абсолютно еднакви на външен вид. 😁
Но не съм и много вярваща в това за вибрации, вземане на черти от характера, прочие теории. Като цяло просто ми е непонятно да си кръстя детето на баща му, имам прекалено огромен избор от имена. Въпреки,че се шегуваме често,че трябваше да я кръстя дословно на баща й, тъй и тъй са абсолютно еднакви на външен вид. 😁
Има ли физически лица с еднакви три имена в България?
Има, разбира се.
Има ли физически лица с еднакви три имена в България?
Познавам семейство, в което двама първи братовчеди са с едно и също първо име. Защото единия е кръстен на дядо си, но по майчина линия и съответно само първото име е същото. Когато се ражда сина на сина на дядото, той настоява да е със същото име, за да е с трите му имена еднакво.
Че то има немалко семейства, в които двамата първи братовчеди са кръстени на един и същ дядо. Например баща ми и един негов братовчед. И те бяха с различни фамилии, защото братовчедът беше син на дъщеря на дядото, но никой не повтаряше трите имена на дядото. Или вуйчо ми и техен с майка ми братовчед - те дори са с една фамилия.
Аз писах ли в тази тема, че имам братовчед, който е третият, кръстен на един и същ дядо (този дядо не ми е роднина на мен)? Дядото имал общо четири деца и казал, че очаква още едно внуче да се кръсти на него.
Аз писах ли в тази тема, че имам братовчед, който е третият, кръстен на един и същ дядо (този дядо не ми е роднина на мен)? Дядото имал общо четири деца и казал, че очаква още едно внуче да се кръсти на него.
Днес гледах "на кафе". Коментираха модата в имената и други теми свързани с имена.
Самата Гала сподели, че нейният приятел Стефан и сестра му (с 5 год. разлика) са с еднакви имена-Стефан и Стефка. Е това не го разбирам. Някогашна мода ли е било, незнам.
Пп:Дядо им се е казвал Стефан
Самата Гала сподели, че нейният приятел Стефан и сестра му (с 5 год. разлика) са с еднакви имена-Стефан и Стефка. Е това не го разбирам. Някогашна мода ли е било, незнам.
Пп:Дядо им се е казвал Стефан
Ако дъщерята е по-голяма, дядото е гледал да се застрахова с име. Веднъж момиче, че да има за всеки случай, и втория път момче, че да му повтори точното име.
Бях се запознала веднъж на маса с такива Николета и Никола.
Всъщност и при мои роднини имаше нещо подобно. Кръстили дъщерята Десислава с буквата на дядото Димитър. Второто дете, момче, майката искала да е с друго име, обаче таткото тропнал с крак и сега брат`чедът е Димитър.
В този случай таткото ми е роднина.
Веднъж момиче, че да има за всеки случай, и втория път момче, че да му повтори точното име.Бях се запознала веднъж на маса с такива Николета и Никола.
Всъщност и при мои роднини имаше нещо подобно. Кръстили дъщерята Десислава с буквата на дядото Димитър. Второто дете, момче, майката искала да е с друго име, обаче таткото тропнал с крак и сега брат`чедът е Димитър.
В този случай таткото ми е роднина.
"Модата" на кръщаването на сина с името на бащата ми изглежда като лошо подражание на английските родове с Джордж I, после Джордж II и т.н. или пък американизираното Джордж старши и Джордж младши. Безвкусно и глупаво откъдето и да го погледне човек при наличието на толкова прекрасни имена по света, които човек би могъл да отреди на детето си.
Има ли физически лица с еднакви три имена в България?
Има ли физически лица с еднакви три имена в България?
Според мен има предвид следното:
Николай Димитров Атанасов и Николай Димитров Атанасов.
Моята майка има баба леля. И трите им имена са еднакви, както в примера, който дадох по-горе.
Бях се запознала веднъж на маса с такива Николета и Никола.
Двама различни човека с три еднакви имена има безброй, разбира се, непознати, но има и роднини. Знам за двама братя, на които и трите им имена са напълно еднакви, от един баща са и от там бащино и фамилия, но са от различчни майки, с голяма разлика и по някаква причина, със съвсем еднакви лични имена. Съвсем същата схема познавам, но са брат и сестра. Трите им имена са еднакви, само момичето е с едно "а" в повече в края на личното име. Пак са от един баща, но от различни майки, като разликата им е 30 години и сестрата е кръстена на брат си съвсем умишлено.
Днес гледах "на кафе". Коментираха модата в имената и други теми свързани с имена.
Самата Гала сподели, че нейният приятел Стефан и сестра му (с 5 год. разлика) са с еднакви имена-Стефан и Стефка. Е това не го разбирам. Някогашна мода ли е било, незнам.
Пп:Дядо им се е казвал Стефан
Самата Гала сподели, че нейният приятел Стефан и сестра му (с 5 год. разлика) са с еднакви имена-Стефан и Стефка. Е това не го разбирам. Някогашна мода ли е било, незнам.
Пп:Дядо им се е казвал Стефан
Интересно ми стана. Чудесна тема като за мен. Дали го има качено някъде предаването.?
Сина ми се казва като мъжа ми, по мое желание.
Само презимето им е различно. И знам , че един ден ще бъде горд, че носи името на баща си.
Все тая ми е кой какво мисли по въпроса с еднаквите имена. 😉
Само презимето им е различно. И знам , че един ден ще бъде горд, че носи името на баща си.
Все тая ми е кой какво мисли по въпроса с еднаквите имена. 😉
А интересно как ще премине етапа на конфронтация с бащата в търсенето на мъжката идентичност на сина... Но ти за това със сигурност не си помислила изобщо, нали?