С какво ви дразнят свекървите- 90

Не искам да те отчайвам, но няма да става по-добре

За съжаление, това и аз го виждам - с времето стават все по-цветисти в изказванията си, нахални, груби и лицемерно загрижени. Не ме е страх да остана сама. Мъжът ми ако не заеме позиция, продаваме апартамента и кой откъде е. Мислех, че е заел, но очевидно съм се лъгала. Чувствах се толкова зле и излишна на тази грозна вечеринка. Идеше ми да стана и да си тръгна. Не искам да ги виждам.

Защо те боли, така и не разбрах?
Защото техните приоритети не са твои?
Защото, за тях една бременност е нещо толкова нормално, че не си заслужава да се вторачваш в нея?
Защото, за тях всяко едно ново събитие трябва да е посрещнато с обновен и подреден, и излъскан дом, иполилеят е много по- важен, отколкото че на теб ти били казали, че личицето на детето се вижда?

Ами, това са те, това са важните за тях неща и не виждам защо не си посмяла, както те съветвахме, да им обявиш безапелационно, че докато си болна, няма да идва никой у вас- "така е казал доктора"- ако не си в състояние да отстоиш желанието си, използвай го.

Не мога да ви разбера- нима очаквате всички хора да бъдат априори настроени на вашата вълна и цялата им мисъл, и виждане за живота да са подчинени на вашите?

Това е, защото се е наложило да говориш и да се размърдаш повече. То затова е хубаво, когато човек е по-сериозно болен да си почива и да не се затормозява с такива неща. Аз имах такива периоди - отпуснала съм се кротичко и не кашлям, идва някой, стягам се да говоря или да обслужа с нещо и се започва дрането. Направо им кажи, че докато си болна дори от небето да слезе най-чамовия гардероб и Господ да го праща на промоция, ти си инкогнито и не участваш.

За останалото, ще ти кажа, че колкото повече позволяваш на такива неща да стигат до теб, толкова повече си вредиш - на здравето, на спокойствието, на хубавото настроение...

Явно не са особено съобразителни и не хващат от намек. Може да правиш като мен. Когато се засегне дразнеща тема и усетя нивото на нахалство и несъобразителност да чупят тъпометъра, лепвам една разбираща усмивка, кимам и на моменти пускам по някой коментар, който звучи уж ми пука, а реално се шегувам.

"Айси, бре, момиче, на една крушка ли седите, няма ли да си вземете скоро полилей, лампион а у нещо по-естетично"
"Как ще сменям крушката!? Ти шегуваш ли се? Много сте демоде значи, сега е на мода изчистения стил в интериорния дизайн и НАЙ-ВЕЧЕ в осветлението. Стил Тесла му викат. Ох, много сте ми милички, как се грижите да ни е светличко и хубавко, я си вземете по още един бонбон!"

"Много ви е голо така в хола, не искате ли картина да закачите поне една над тоя диван, много е модерно, а вие на един латекс."
"А, добре, че се сети, аз как щях да забравя да ти кажа. Мислим да поръчаме едно звездовищно пано - 5 отделни части и като ги закачиш става на панорамна картина от Саваната - има клекнал слон и над него два жирафа до палма, а отдолу ще си сложа рафтчета и все едно слона е клекнал на рафта! Не е ли супер готинко, аз мислех и за вас да поръчам!"
"Ама как така ще сложите клекнал слон в хола!?"
"Оф, еми хубаво, само рафтчетата тогава."

Схвана идеята, нали? С твоите примери е. Мисълта ми е: бъди перде за простотии и гледай максимално да се забавляваш. Ясно е, че действията им целят да те засегнат или ако не го целят нарочно, то са доста обидни. Ясно е, че ако допускаш да ти стигат до ушите, ще си наранена, сърдита и ще се ядеш ти себе си. Затова приемай на майтап и се старай през едното ухо да влиза, през другото да излиза.

Боли я, че докато тя се дере от кашлица, те й цъкат с език, че не й е чисто нещо си някъде си.
И да ти кажа, при бременна и лошо кашляща снаха, лампиона е последна грижа. Ама много много последна. Според теб сега до картината над дивана в хола ли й е? А дали бебето ще пострада, ако се роди в къща без "Тайната вечеря" да виси на стената?

Бъзикаш ли се!?

Гугъл , с клекналия слон ме уби 
Айси , спокойно , много им е вживяваш.
Приеми , че няма как да ги промениш , изтърпявай и толкоз.
Вредиш си с толкова негативизъм. Промени си гледната точка , щом не можеш да промениш тях.
Я по -ведро !

Хормоните също си казват думата. Но аз пък и тъпирското нахалство и липса на емпатия също не приемам.

В началото мълчах и ревях.Започнах да споделям всичко с мъжа си ,така сме правили въпреки всички случки.Той  нареди на двете ни да си говорим чрез него.За  известен период от време.Не  и беше добре,каза ми, че мъжът трябва да "знае" жената от кръста надолу  и се възмути,че му казвам всичко. Но  имаше полза.Тя   пред него  благоговееше.
Ако имат някакво уважение  към сина си ,колкото да ти се струва нередно  предложението ми - върши работа и пести нерви до момента да си свикнала,да не ти пука.Че  сега,аз се  възпирам доста пред бременни жени  и  страхувам да не сгафя- но си емоционална и вземаш  навътре нещата,ще ти мине,вярвай.Още повече,че не сте заедно.Да  си застава на мястото съпругът  и да си спести  и неговите нерви.
Иначе най-лесното е да се разделите.

Ами, нали я посъветвахме- да забрани посещението, а тя не посмя.
Няма как да стане, ако вечно чакаш друг да ти вади кестените от огъня.


Не се бъзикам, Гугълче!
Това са хора, които са живели във време, в което се гледаше по друг начин на нещата.
Бременността е нещо нормално.
Видеозоните не съществуват, така че емоции от вида личице и пол не бяха на дневен ред.

Това ахкане и охкане по бременността, просто го нямаше- всеки казва " по живо и по здраво да се роди" и толкова- заема се с ремонтите и обзавеждането, защото дете и булка се посрещат в ремонтирано и обновено жилище- така, както те са нещо ново в живота на другите.
И да, полилеят е по- важен, защото да се купува предварително за бебето е все едно да се слага тигана, докато рибата е още в морето.
Почти никой не си позволяваше да предизвиква съдбата, подреждайки детска стая, която може да се окаже, че ще остане празна.

Просто хората бяха по- прагматични.

Всички сте прави, знам. Същата съм си, само повече рева. По-емоционална няма как да стана Кипнах на мъжа ми и той каза приятни думи, които не очаквах - че това е тяхното отношение и те са такива, по-важното било той как ще се адаптира. Извини се за тяхното и неговото отношение. И с него не ми е съвсем лесно - аз съм от летящите хора, а той е по-практичен. Гугъл, картината аз я предложих, ама свекърът си държи на рафтове. На първата ни квартира си бяхме взели пет принтирани пана от гъбите на Алиса, но ги завещахме на следващите хора Олекна ми като си казах. Благодаря ви!

АбсурТ, сега те разбрах. Ти всъщност казваш това, което и аз - а) да им забрани да се самопоканват, докато е болна и б) да не им обръща внимание и да си свирка. Така смятам и аз.

Все пак на мен ми отне към 2-3 години практика, за да започна да си свиркам съвсем без да се натоварвам. В началото ревях и бях обидена. После започнах да се ядосвам. След това беснеех и се карахме и с приятеля ми. Осъзнах, че си преча на връзката. И на здравето, и настроението. И започнах постепенно да прилагам горния подход. Известно време хем се шегувах и гледах да не обръщам внимание, хем не беше съвсем да се абстрахирам. Сега вече на моменти си хапя бузата, за да не се разхиля, когато ми дойде музата.
Айси май е някъде между първия и втория етап, а хормоните от бремеността допълват картината. Постепенно ще мине нататък.

Пардон, не съм разбрала, че картината ти я предлагаш. Замина ми слонския пример.

Късно е, чадо, замислих се

Айси , напомни ми за самата мен преди много години . Аз за задържане , и вместо в болница , мм ме води при свека да ме гледа. Леле , нямах покой денонощно. Тя , всъщност , нищо не ми е правила , но явно в стремежа си да ми каже , че бременноста  е нормално състояние , все ми говореше , че и двете си деца е родила без да каже ох и без да спре да работи. Аз като упрек го приемах , че съм някаква кекава. Сутрин , още като се раздвижеше тя , и бях будна. Все се чувствах не на място , все някак я демонизирах. Години ми трябваха , за да разбера , че просто сме различни , а не- че тя е лоша , или ми прави и говори напук. Ама нямаше форум тогава , да се изплача. Извървях си пътя , дори след развода , до последно , им помагах с каквото се обръщаха към мен , някак си редно беше и не съм го правила насила. А като се сетя през какви драми минах...ама те са били в моята глава само.

Вече не вярвам и на това, че са много добри. Няма да им откажа помощ. Но от тях такава не искам. Обидена съм. Ще ми мине. Още много пъти ще ми минава. Знам. Да сме здрави да ни минава и по-малко сълзи да леем, че както ще излезе от семейството най-боли като те нарани.

Какво семейство, те са ти свекър и свекърва. Не се вживявай в приказката за голямото щастливо семейство.