Освен да кажа, че съфорумките са прави- отделяте се и се справяте самички, не се карай с мъжът и т.н....
Не случайно този съвет е даван много често...
Не случайно този съвет е даван много често...
- Публикувана: 12 ян. 2018, 13:50 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2018, 15:48 ч.
Между майка ми и мъжа ми
Ако искаш да си съхраниш семейството, трябва да живеете отделно и никой да не ви дава акъл.
Познавам жени, които гледат близнаци сами, и успяват, стават по-организирани някак от майките, които гледат само едно дете. Има ясли, градини - може да дадеш по-голямото дете. А майка ти можеш да я виждаш в събота и неделя. Старите хора трудно се променят, те си имат други навици. Щом не се харесва с мъжа ти няма как. Ти вече си със собствено семейство, ако не вземеш мерки да го запазиш, накрая ще станеш отново семейство с майка ти. Дори и да е по-скъпо, излезте на свободен наем дори.
Познавам жени, които гледат близнаци сами, и успяват, стават по-организирани някак от майките, които гледат само едно дете. Има ясли, градини - може да дадеш по-голямото дете. А майка ти можеш да я виждаш в събота и неделя. Старите хора трудно се променят, те си имат други навици. Щом не се харесва с мъжа ти няма как. Ти вече си със собствено семейство, ако не вземеш мерки да го запазиш, накрая ще станеш отново семейство с майка ти. Дори и да е по-скъпо, излезте на свободен наем дори.
То няма значение дали се харесват или не с мъжа. Каквито и да са хората, повече от няколко дни и търкания, дразнения винаги ще се намерят. Това е нормално, в крайна сметка мъжът ти е избрал да живее с теб, а не с майка ти. А тя защо е решила да живее с вас, ми е неясно. Как можете да ѝ помагате с две толкова малки деца и да си почива хем след операцията, хем с мъката си. При наличието на малчугани думите спокойствие и деца са взаимноизключващи се.
Върнете се в жилището си или се отделете. Всеки да си живее сам.
Върнете се в жилището си или се отделете. Всеки да си живее сам.
И аз идвам да изпея същата песен: отделете се от майка ти. Не е нужно да се местите на другия край на града, нека сте достатъчно близо, за да си спокойна. Ако можеш, установи й ясни граници - нека помага, когато мъжът ти го няма, а когато се прибере, той да поема нейната част от грижите по домакинството/децата. Подозирам обаче, че няма да можеш - ще се чувстваш длъжна се отплащаш за помощта й дори по начин, който не ви харесва на вас с мъжа ви. И това е нормално, защото бабата като ежедневен помощник не е прислужница, а става член на ВАШЕТО семейство. Затова решение за вас е изцяло да я откъснете от делниците си и да се оправяте сами, а децата да й поверявате или да си гостувате само в почивните дни.
Аз въпреки всичко не разбирам какво е наложило вие да се местите при нея. Очаква се да заместите починалия баща ли? Или тя да влезе в ролята на бавачка?
При авторката определено е време за напускане и намиране на собствен дом с мъжа и децата.
И моят съвет е същият - отделете се. Казвам го от позицията на жена, живееща под един покрив с родителите си и детето си. С мъжът ми сме разделени. Нямам финансова възможност да наема отделно жилище за мен и детето и съм под покрива на родителите ми. Те много ми помагат, безценна е помощта им, но и много ми се бъркат. Едно от любимите изречения на майка ми е "Аз слушах моите майка и баба когато ми даваха съвети как да гледам децата си, сега и ти ще ме слушаш". Няма да обяснявам как побеснявам когато ми каже това и се почва едно спорене между нас. Но аз нямам друг избор на този етап. Търся възможност за по-висока заплата, но дотогава съм тук барабар с плюсове и минуси на ситуацията. Обаче ако вие имате възможност да си бъдете отделно, категорично е най-добрият вариант. Ти очевидно и сега се справяш сама с грижите за двете деца, така че едва ли ще ти липсва помощ от майка ти. С прием в градини и ясли поне за София е тегава ситуацията, но ако успеят да влезнат децата е супер - почваш работа и се стабилизирате финансово (ако имате такъв проблем). Няма да навлизам в темата за трудното наемане на работа на майки с малки деца, но все някъде ще те вземат.
А мъжът ти е важно ти да го харесваш и приемаш какъвто е. Майка ти може и никога да не хареса който и да е мъж за теб, но не тя създава семейство с него.
Бабите са голямо богатство, но могат и да обърнат семейната каруца къде от добронамереност, къде от желание да си врат носа в чуждите работи.
А мъжът ти е важно ти да го харесваш и приемаш какъвто е. Майка ти може и никога да не хареса който и да е мъж за теб, но не тя създава семейство с него.
Бабите са голямо богатство, но могат и да обърнат семейната каруца къде от добронамереност, къде от желание да си врат носа в чуждите работи.
Като човек живял в апартамент 50 квадрата с родители, баба, дядо и второ дете - казвам ти - няма по-лошо от това за едно младо семейство.
Колкото и да се разбират хората, в един момент търкания винаги се получават и положението може да стане нетърпимо.
Майка ти е здрава явно, щом работи, значи може да се грижи сама за себе си. Няма нужда да сте при нея ежедневно. Мъката по починали близки е голяма и малко компания за два-три месеца е добра идея. Но да оставате тепърва при нея ще е пагубно.
А мъжът ти как се държи с нея?
Колкото и да се разбират хората, в един момент търкания винаги се получават и положението може да стане нетърпимо.
Майка ти е здрава явно, щом работи, значи може да се грижи сама за себе си. Няма нужда да сте при нея ежедневно. Мъката по починали близки е голяма и малко компания за два-три месеца е добра идея. Но да оставате тепърва при нея ще е пагубно.
А мъжът ти как се държи с нея?
Хубаво е младото семейство да се отдели,но дали могат да си го позволят?Дали има къде да отидат?Мъжът има ли жилище?
Могат ли да плащат квартира,ако няма?
Защото ако нямат друго жилище и не могат да плащат квартира,то тогава трябва някак си да започнат да се разбират зет и тъща.
Могат ли да плащат квартира,ако няма?
Защото ако нямат друго жилище и не могат да плащат квартира,то тогава трябва някак си да започнат да се разбират зет и тъща.
Аз лично много обичам майка ми, с мъжа ми се разбират перфектно, но под един покрив за повече от седмица - ТРУДНО! Тя е на морето и лятото ходим за известно време, но после всеки в къщата си, идва и на гости, но много рядко и винаги е за не повече от седмица. С мъжа ми си пият заедно кафето, говорят си повече от колкото с мен си говори понякога, но въпреки всичко след максимум 10 дни започват да прехвърчат искри. Не се карат, но просто се усеща напрежението. Тя си събира багажа и дим да я няма. Голяма помощ ми е макар и за седмица, но вика идвам за кратко, че да е сладко 
Просто ще си разрушиш семейството на края, а едва ли това е целта ти. Впрегни мъжа ти и дим да ви няма! Съветите с ясли и градини са чудесни, но с тях идват и болестите. Надявам се да се справите със ситуацията.
Просто ще си разрушиш семейството на края, а едва ли това е целта ти. Впрегни мъжа ти и дим да ви няма! Съветите с ясли и градини са чудесни, но с тях идват и болестите. Надявам се да се справите със ситуацията.