Халит Ергенч и Бергюзар Корел, "Ти си моята родина" - тема 20

Сцена 2

Джевдет, кого ще убиеш? Кого ще убиеш? Кого ще убиеш? Джевдет, кого ще убиеш? Не го прави, недей. Всички ли ще убиеш?

Всички ли ще убиеш? Всички ли, кажи, Джевдет.

Джевдет, погледни ме. Ще те направят на решето с куршумите си, Джевдет. Джевдет! Погледни ме!
Как ще  живея след това? Каж ще продължа да живея? Не мога да живея без теб. Не мога повече да живея без теб, разбра ли?

Убий мен. Мен убий! Убий мен, ако ще гледам как загиваш . Застреляй мен. Разбра ли? Разбра ли? Не мога да живея с вината, че не съм те спряла. Никога няма да си простя. Затова убий мен.

Джевдет, скъпи мой.

Джевдет.

Да вървим.

Добро утро 🤗  !

Пожелавам ви една много успешна, смислена и пълна с хубави случвания 
седмица, приятели и един още по-прекрасен Понеделник!





Човек поверява живота си на това, в което вярва...

Повярвайте в новото начало, в любовта,...
следвайте знаците по пътя си и се пуснете по течението на реката на живота!






Майдрийм  !

Варна, благодаря за преводите   !
Да си пожелаем още такива силни, вълнуващи сцени!

Привет

Варна    благодаря за преводите

Благодаря на всички, за всичко споделено







Каква любов само!!!!

Сцена 3


Не ми каза истината.

Това е истината. Истината е това, което стана преди малко, Джевдет. От него  се страхувах месеци наред. След случилото се на онзи бряг знаех, че когато ме видиш, ще разбереш. Рано или късно. Ще видиш раните по тялото ми и ще разбереш. Ще ме погледнеш в очите и ще разбереш. И какво щеше да направиш? Щеше да зарежеш мисията си и да се хвърлиш в огъня. Нямаше да си го простя , Джевдет. Истината е това, което стана преди малко.

Какво да направя тогава? Кажи  аз какво да направя?

Изпълни мисията си. Следвай мисията си, както досега. Направи го заради страната ни, която очаква свободата. Погледни, насилниците обикалят улиците и ликуват. Те триумфират, а нашият народ   чака  със сълзи на очи победата. Чака свобода. Душите им копнеят дългата нощ да свърши и да настъпи свободата. Затова, върни се към мисията си.

Как ще гледам лицето ти?

Нито ти, нито аз има от какво да се срамуваме, Джевдет. Чу ли? Срамувам се само от това, че не успях да спася детето ни.

Замълчи. Ти нямаш никаква вина.

Но е така.

Ти не си виновна.

Ти също. Ти също. Сега не е време за разплата, Джевдет.

Джевдет.
Погледни ме. Погледни към мен.

Бог те върна при мен. Сетне аз се върнах в живота ти. Бяхме в ръцете на смъртта, но отново сме заедно. Нека не се разделяме повече. Нека посрещнем последния си час ръка за ръка.

Знаеш ли как ще гледаш лицето ми?
Ще го гледаш със сините си очи. С тези прекрасни сини очи. Ще го гледаш с любов. С обич. После ще вземеш ръката ми в своята и ще ме притиснеш до гърдите си .
Тогава нищо на този свят не би могло да ме уплаши.


Сцена 4

Добре дошъл.

Добре дошла на  теб.

 

Само две изречения, а толкова хубава сцена.

Ооооох, прекрасна сцена, изпълнена изключително емоционално и въздействащо!

Благодаря, Варна! Ти как си? Поплакваш ли си, или от ослушване какво казват, няма време за преживяване?!

А сцена 4 е уникална. Любов, любов и пак  любов. Въпреки всичко. Дори Азизе да е обърната с гръб.. Токът си тече...

Нямам идея как би се получило с друга партньорка, но съм сигурна, че въздействието няма да е същото. Нищо няма да е същото и го казвам не, защото съм пристрастна.

Сцена 5  /последна/


Да направя ли кафе? Ще пием ли?
Не ти ли липсваше моето кафе?

Липсваше ми, разбира се. Хайде, направи.

...........

Емине  от години е там.  Все тича да свърши нещо в чифлика. Подкрепяше ме, помагаше ми. В най-трудните  моменти се грижеше  за мен като родна сестра.

Спомена и Евсун.

Да, Евсун...Моето лудо момиче. Намерихме  се в планината. Все благодареше на Бог, че я е срещнал с мен. А аз й казвах, че обратното е вярно. Добре, че мен е срещнал с нея. Само ако я видиш, толкова е мъничка. Но дробовете й са болни. Имала годеник. Напуснал я, отишъл си. Тя тръгнала из планината да търси отряда на Кара Фатма  и така се пресякоха пътищата ни. Успях случайно да я спаси от ръцете на едни гръцки войници. И после не се отделяше от мен.

Заедно сте отбранявали чифлика.

Да. Помниш ли какво ми каза в Солун? Ти си войнишка съпруга, все едно и ти си войник . В планината, заедно с другите момичета, се превърнах в истински боец.

....................


Забравих, донесох ти подарък от Лондон.

Какъв подарък?

Какво забравихте пак?

Какво правиш тук?

Не е нещо голямо. Дано ти хареса.

Каква работа имаш ти тук?

Благодаря, Варна!

С Яни вече е свършено. Да видим каква ще е съдбата на Азизе и Джевдет оттук нататък.

Малко дагестанци. Снимката е качена днес в руския форум. Може би снимат.
От чифлика няма да се отървем лесно. Дано поне има полза от тях, да не чакат само Айшето да поведе отряда. Все стоят тези ефета, изтъркаха миндерите.



И един сладък Боран.

Не, докато превеждам не плача.  

Умът ми е зает с други неща. Българското изречение да стане толкова дълго, колкото турското.  

Всички сте харесали най-много сцената на улицата, обаче аз най-много плаках на сцената пред огледалото.

Джевдет й разкри с толкова хубави думи колко му е липсвала, беше толкова мил , но усещаше огромното напрежение във въздуха, чувстваше , че Азизе е едно  кълбо нерви, имаше някакво отчаяние в него от това, че и огромната нежност в думите, в жестовете му не е достатъчна, за да срути стената между тях. Долавяше, че нещо не е наред, но не разбираше какво. Беше и объркан, може би и уплашен, че нищо няма да е както преди.

И този глас на Халит!
Имам огромна слабост към мъжките гласове, към гласовете изобщо.
Хората гледат очи, ръце, дупета   , аз гласове.  

Разтапя ме  гласът на Халит. И на живо е същият.

Всичко ми е ясно вече нали бях писала, че чакам превода на диалозите. Азизе не го каза в прав текст, но  Джевдет  разбра за насилието. Така вече съм съгласна, че лесно се досети за Янис
Разбира се, че с друга парньорка, нямаше да са толкова въздействащи сцените. И не защото няма талантливи актриси, а защото Халит и Бергюзар не играят любов заради ролята, те я излъчват




  Божествен

В подготвителния етап се въртяха имената на Нургюл, Сонгюл Йоден, Джансу Дере за партньорки на Халит.

Аз имам симпатия към Сонгюл, исках да  я видя в тандем с Халит.

Но сега, когато съм наясно с образа на Азизе, мисля, че Берг е била най-добрият вариант.
Защото най-важно е какви герои ще пресъздават екранните партньори, а не дали стоят добре на снимка.

Това, че са двойка в живота си има предимство. Забелязах, че Берг целува Халит, където и както й падне. 

С чужд партньор вероятно внимаваш да не го притесниш с някой жест, с някое по-фриволно действие. Ако пък е и женен, имаш още едно наум. На тях им е по-лесно.

Разбира се, че е така. Това е голямо предимство. Има още един момент, когато го кара да я прегърне, след като лекарят извади куршума. Такова гушкане на лицата, нежност, начинът, по който тя си го хваща за главата, милването и, което си е специфично само за нея, с цели ръце, това си е само нейно. И негово, разбира се.  
Същото се отнася за сцената на улицата и после, когато му наговаря онези хубави думи, тя говори не просто на партньора си, прави го като за изключително близък човек. Буквално имам чувство на моменти, че някои думи ги преживяват все едно за себе си. Невъзможно е да е по друг начин. Когато имаш отношение към човека отсреща като към много близък човек, жестовете са други, чувството е друго, всичко е различно.
Най-голямото богатство на тези сцени, гледаш тях заедно.
Това беше единствената серия, в която ГГ бяха главни изцяло. Само вижте колко на заден план останаха всички. Всички.


Ох, написах един много дълъг коментар и не знам какво натиснах, взе, че се изтри.

Само ще добавя, че в сцената пред огледалото - да, гласът на Халит е приказно специфичен, много любов, много нежност показа за героя си, но пък Берг без думи изигра невероятното състояние на своята Азизе, тук въпросът не беше да преодолее срама, яда, тайната, истината, а мисълта за отговорността, любовта към него и към семейството си, страха да не му се случи най-лошото, защото тя знаеше много добре как ще реагира.

И по-късно вече думите и отразяваха цялата и душевност, всички нейни страхове...

"Това е истината. Истината е това, което стана преди малко, Джевдет. От него  се страхувах месеци наред. След случилото се на онзи бряг знаех, че когато ме видиш, ще разбереш. Рано или късно. Ще видиш раните по тялото ми и ще разбереш. Ще ме погледнеш в очите и ще разбереш. И какво щеше да направиш? Щеше да зарежеш мисията си и да се хвърлиш в огъня. Нямаше да си го простя , Джевдет. Истината е това, което стана преди малко."


-------------
Малко спомени в седмицата на РД на Али 



 

Аннето и тя живна милата. Когато каза, че заради завръщането на Азизе е разточила банички, за да раздаде на хората, Джевдет само слушаше, беше по-замислен от всички останали на масата. Не се засмя дори, когато преди това си говореха за Йълдъз и се шегуваха всички заедно. Дали е предчувствал нещо, дали е наблюдавал радостта на майка си....Имаше нещо загадъчно в изражението му. Или може би просто е чакал да останат насаме и да си поговорят още малко заедно преди да поеме на път.
Ох, да пускат вече този фрагман. Не ми стига търпението.



-------------

Аслъ е организирала парти вчера. Виждаме познати муцунки. Нашето момиче дали е било там? Или снима?
Не знам дали е за бебо? Мисля, че е в детска стая...

И една хубава снимка на Хюля отпреди два дни...Сигурно се гордее със своите талантливи деца