а вече не го меря от начало спях с апарата слагали са ми холтери 24 часа а пък относно болестите не ме е страх само от тях а по принцип от всичко от което човек може да умре дали катастрофа дали природно бедствие или убийства напоследък станаха ,,мода'' и постоянно мисля как ще умра от нещо си чуя или прочета за някой който е умрял примерно от катастрофа айде аз съм следващия,убили са го айде пак и мене ще убият,болест постоянно съм болен от нещо си сам си слагам диагнози и такак нататък 
проблема е че ме е страх и от работи които са свързани със смъртта
проблема е че ме е страх и от работи които са свързани със смъртта
Прочетох те и останах с впечатление, че те е страх от неща, които свързваме с болка, агония, страдание. Ако е само това, значи те е страх от живота повече, не толкова от смъртта. Защото само жив човек може да изпитва тези мъки. Ако е така ..не си сам. Всички се боим от същото. Някои съвсем малко и го контролират(като повечето хора), други мнооого повече и не могат да го контролират(като теб и други писали в темата ти). На другия полюс са пък тези, дето изобщо не се боят от тези работи. Най-често защото са ги изпитвали и ги изпитват непрекъснато. Това са главно хора с тежки болести. На тях пък им се привижда, че ще оцелеят непременно.
Логиката и на тези в единия полюс, и на другите, в другия полюс не е обоснована и не е логична. Значи е просто израз на някаква вяра, която не почива на истината. На какво е правилно да се опираме-на истината, или на някакви мисли, дошли кой знае откъде?
Мислете, бе, хора!
Ако пък страхът е главно от това, че ще изчезнеш и повече няма да можеш да се върнеш тук, пак е нелогично. Откъде знаеш, че няма да се върнеш изобщо? Твърди се в много култури, че се връщаме и то не един път, само дето не го помним. Така че....и това може да е напълно излишно притеснение.
Изправи се срещу страховете си и помисли спокойно за тях. Всъщност страховете са нелепи май....
