Не е алкохолът, за мое щастие повече от две бири не се е случвало да пие, също така и не пуши. Гостите, които идват не са само мъже, имат си и жени и от това което виждам така са си свикнали, днес са тук, утре там, за по-малко, все пак са работещи хора, но проблемът е, че е повече от често. Приятелят ми не е мързелив, не лежи по цял ден на дивана, в една къща с голям двор винаги има какво да се прави. Мие чинии, готви, не му представлява проблем да направи една салата примерно. От тези неща не мога да се оплача. Защо всички главно споменавате за финансовото ни състояние, нямаме проблеми с него. Живеем си доста добре, не се лишаваме от нищо, постоянно си купуваме нови неща - работихме много и момента можем да си позволим да постоим без работа няколко месеца. Разбира се това няма да продължи вечно, никъде не съм споменала такова нещо. След като имаме възможност за момента да не работим, защо да не си починем малко? Дали да не говоря с него и да му споделя мнението си за неговите действия или да го убедя отново да се върнем в другият град?
- Публикувана: 21 ян. 2018, 16:01 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2018, 10:14 ч.
Да продължа ли, или да се откажа?
Каква е причината, която той изтъква, за да се преместите в родния му град?
Да, странно е. Аз бих се радвала много да можеше да не работим с мъжа ми и да купонясваме, макар и да не е всяка вечер чак. В този смисъл сигурно наистина не можеш да ги траеш приятелите му, иначе защо да ти е чак толкова тъпо?
Все повече чета за семейства, в които нито единия не работи и се питам защо аз не познавам нито едно такова...
Все повече чета за семейства, в които нито единия не работи и се питам защо аз не познавам нито едно такова...
Не е алкохолът, за мое щастие повече от две бири не се е случвало да пие, също така и не пуши. Гостите, които идват не са само мъже, имат си и жени и от това което виждам така са си свикнали, днес са тук, утре там, за по-малко, все пак са работещи хора, но проблемът е, че е повече от често. Приятелят ми не е мързелив, не лежи по цял ден на дивана, в една къща с голям двор винаги има какво да се прави. Мие чинии, готви, не му представлява проблем да направи една салата примерно. От тези неща не мога да се оплача. Защо всички главно споменавате за финансовото ни състояние, нямаме проблеми с него. Живеем си доста добре, не се лишаваме от нищо, постоянно си купуваме нови неща - работихме много и момента можем да си позволим да постоим без работа няколко месеца. Разбира се това няма да продължи вечно, никъде не съм споменала такова нещо. След като имаме възможност за момента да не работим, защо да не си починем малко? Дали да не говоря с него и да му споделя мнението си за неговите действия или да го убедя отново да се върнем в другият град?
И какво по- точно искаш да постигнеш?
Да се върнете в другия град, защото там са хората от твоята компания, с които имаш повече допирни точки?
Нали се сещаш, че просто няма как да стане- всъщност, приятелят ти нищо лошо не прави- в провинцията все още са останали близките отношения и така си се събират вечер- в другия град е било същото.
По- лошото е, че ти не можеш да се впишеш- как поне една двойка не ти пасна или една от жените им не ти стана по- симпатична?
Мисля си, че просто ти трябва време за адаптация и колкото по- бързо си намериш работа, толкова по- добре.
Не съм споменала, че имаме финансови проблеми, парите не са ни проблема в случая, работили сме много, изкарали сме си ги. Вметнах го с идея, че може би се отразява на отношенията, по цял ден сме заедно и всичко започва да ме дразни, нямам социален живот. Не правим купони, една салата и едно мезе не ни костват кой знае какви средства. Дразни ме това, че постоянно има някой вкъщи и най-вече, че това са хора, с които аз нямам сходни интереси и не се чувствам комфортно. Иначе има син, който е голям и си живее отделно. С моето дете се държи добре, направил е много повече за нея отколкото баща и. Но това не знам дори как да го нарека, може би егоистично отношение от негова страна да не се съобразява с мен, дали аз искам да отида някъде, дали аз искам някой да дойде вкъщи, никога не ме е питал. От както се изместихме така се промени, преди сме нямали такива проблеми, прекарвахме доста време заедно и се чувствах щастлива, а сега започва да ми дотяга. Дори той да иска общо дете как аз да предприема тази крачка в това положение, в което ме поставя. Много съм отчаяна в момента, изобщо не знам как да постъпя.
Според мен в това е разковничето. Ако нямаш общи интереси с приятелите му, никога няма да ти е добре с тях. Опитай се да намериш, за да общуваш с тях. Не си длъжна да ги харесаш, нито те теб, но и сам не се седи. Важно е той да се съобразява с теб и как се чувстваш. Според мен е редно да те пита дали да кани гости, още повече че живеете заедно или го прави всеки ден. Изтощително си е да приемаш гости ежедневно, дори на салата и ракия, все пак. Това си е дом за живеене, а не хан, в крайна сметка.....Егоистично е от негова страна да постъпва така, не си мебел и би трябвало да се интересува от мнението ти щом живеете заедно.
Анабела, искаш да кажеш, че временно сте се преместили в неговият град? Ако е така, не бързай с изводите и действията, въпреки, че не ми харесва неговото поведение. Ясно е, че това е неговата среда, неговите приятели и тук го виждаш такъв какъвто е всъщност. Дали ти харесва е друг въпрос. Но явно не! Може би трябва да знаеш за плановете му и е добре да поговорите.На мен описаната ситуация не ми харесва и не съм оптимист.
Аз не оставам с впечатлението, че са временно в неговия град. Все пак тя пита дали да не го убеждава да се върнат назад в предишния град.
Може той да е от онези псевдо-мачовци, които смятат, че щом жената е в тяхната къща, значи няма право на глас. Съжалявам, но да ѝ обещае, че ще я води на ресторант на рожедения ѝ ден, а всъщност да си покани неговите дружки у дома е меко казано просташко. Също така, тя казва, че опитите ѝ да говори с него се увенчават със скандали и пререкания, което също не е добре.
Иначе според мен и двамата си имат бохемска жилка. Явно излизанията и компаниите заемат сериозно място в живота им. Също и склонността да си "почиват" говори за това. Затова смятам, че в дъното на проблема е просто фактът, че авторката скучае с неговата компания.
Може той да е от онези псевдо-мачовци, които смятат, че щом жената е в тяхната къща, значи няма право на глас. Съжалявам, но да ѝ обещае, че ще я води на ресторант на рожедения ѝ ден, а всъщност да си покани неговите дружки у дома е меко казано просташко. Също така, тя казва, че опитите ѝ да говори с него се увенчават със скандали и пререкания, което също не е добре.
Иначе според мен и двамата си имат бохемска жилка. Явно излизанията и компаниите заемат сериозно място в живота им. Също и склонността да си "почиват" говори за това. Затова смятам, че в дъното на проблема е просто фактът, че авторката скучае с неговата компания.
Причината която изтъкна беше, че в момента не работим и за да си починем малко от големият град и лудницата да се изместим в по-малкият град. Не вярвам да е било с цел за постоянно, защото тук няма кой знае какви перспективи и особено с нашите професии, но излиза, че с това да отидем малко на спокойствие на мен ми се развали спокойствието.
От тук правя тези предположения
Защо изобщо си се съгласила да се изместите дори и временно? Сигурна ли си, че неговите планове не са съвсем други? Според мен се опитай да поговориш с него, направи си сама изводите и също така сама вземи решение как ще е най-добре да постъпиш. Всеки тук може да ти даде съвет, но въпросът е твоето сърце какво ти подсказва на тебе? Послушай го и успех!
Защо изобщо си се съгласила да се изместите дори и временно? Сигурна ли си, че неговите планове не са съвсем други? Според мен се опитай да поговориш с него, направи си сама изводите и също така сама вземи решение как ще е най-добре да постъпиш. Всеки тук може да ти даде съвет, но въпросът е твоето сърце какво ти подсказва на тебе? Послушай го и успех!
Абе, какво да й подсказва сърцето?! Някакъв й прави дете, зарязва я - тя отива с детето при родителите, тръгва да гони някакъв чичка да се събират - мести се в тях, той иска да се върне в родния си град - и тя след него... Имали пари, правели ремонти, МНОГО РАБОТЕЛИ (кога и как е работила - не мога да проумея). Отначало пак е имало събирания, но на нея компанията й харесвала, та е било ок. Сега компанията не й харесва и пуска теми в Бг-мамма. Много е гаден мъжа - вместо да се събира с пикли на по 25, тръгнал да се събира с връстници...
Защо изобщо си се съгласила да се изместите дори и временно? Сигурна ли си, че неговите планове не са съвсем други? Според мен се опитай да поговориш с него, направи си сама изводите и също така сама вземи решение как ще е най-добре да постъпиш. Всеки тук може да ти даде съвет, но въпросът е твоето сърце какво ти подсказва на тебе? Послушай го и успех!
Абе, какво да й подсказва сърцето?! Някакъв й прави дете, зарязва я - тя отива с детето при родителите, тръгва да гони някакъв чичка да се събират - мести се в тях, той иска да се върне в родния си град - и тя след него... Имали пари, правели ремонти, МНОГО РАБОТЕЛИ (кога и как е работила - не мога да проумея). Отначало пак е имало събирания, но на нея компанията й харесвала, та е било ок. Сега компанията не й харесва и пуска теми в Бг-мамма. Много е гаден мъжа - вместо да се събира с пикли на по 25, тръгнал да се събира с връстници...
)