Вени, това е за темата със селските изцепки 
- Публикувана: 22 ян. 2018, 04:33 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2018, 20:43 ч.
Сърдити роднини заради името на детето
Майка ми и баба ми много ми опяваха, и се опитаха да ме увещаят да е поне с буква от името на свеки.Защо го мислят за толкова важно това не знам.
Заради теб им е било важно. Защото знаят колко много хора робуват още на тази традиция и до какви крамоли може да доведе името на детето. Искали са да ти го спестят евентуално.
Без да си дават сметка, че ако свекърите са идиоти, дори и трите им имена буква по буква да повториш, пак ще намерят как и с какво да ти вгорчат живота. И обратното – ако са свестни хора, дори да са се почувствали разочаровани, никога няма дори да ти намекнат за това. И няма да си променят отношението към теб и детето ти.
Вени мисля, че си го разказвала този случай из темите. Сега си спомних, чела съм го и ми стана хем смешно, хем се ядосах. Че и кумата имала право на претенции?.!
Как' Сийке, вероятно е така. Те много хрисимо и с добро подходиха към въпроса. Баба ми-недей така, жената(свеки) мъж ти е родила. Ами то и мен майка ми ме е родила! М е много хубава буква, дай поне буквата, има много хубави имена за момиче(това пък майка ми).
За малко да я пишем на баща ми. И 4 -мата прародители са с много хубави имена и букви. Що зор видях докато махна всички букви от родата...и накрая пак се оказа, че буквата е по случайност на пра баба ми(Иванка).
Осъзнавам, че по-скоро това са загнездени и наслагвани във времето идеи и обичаи, мислене, което те са възприели и смятат за редно. И затова не могат да разберат, че ние не сме като тях. Майка ми много се притесняваше да не решим да кръщаваме на нея или на тате. Какво ще кажат свекърите? Аз не отричам, че се запънах много сериозно, но то е главно, защото не смятам, че едните родители са по-малко от другите, само защото имат дъщеря.
При нас настояване от страта на свекита никога не е имало. Те не са такива хора. Но друг от доводите беше, че мъжа ми е е едно дете. Хубаво било да кръстя на тях. Представете си.
И малко предистория.
Как' Сийке, вероятно е така. Те много хрисимо и с добро подходиха към въпроса. Баба ми-недей така, жената(свеки) мъж ти е родила. Ами то и мен майка ми ме е родила! М е много хубава буква, дай поне буквата, има много хубави имена за момиче(това пък майка ми).
За малко да я пишем на баща ми. И 4 -мата прародители са с много хубави имена и букви. Що зор видях докато махна всички букви от родата...и накрая пак се оказа, че буквата е по случайност на пра баба ми(Иванка).
Осъзнавам, че по-скоро това са загнездени и наслагвани във времето идеи и обичаи, мислене, което те са възприели и смятат за редно. И затова не могат да разберат, че ние не сме като тях. Майка ми много се притесняваше да не решим да кръщаваме на нея или на тате. Какво ще кажат свекърите? Аз не отричам, че се запънах много сериозно, но то е главно, защото не смятам, че едните родители са по-малко от другите, само защото имат дъщеря.
При нас настояване от страта на свекита никога не е имало. Те не са такива хора. Но друг от доводите беше, че мъжа ми е е едно дете. Хубаво било да кръстя на тях. Представете си.
И малко предистория.
Скрит текст:
Аз съм първо дете в семейството. Кръстена с модно за времето име, на никого. Баба ми не е искала да нося остарялото Йорданка. Но след като са ме записали дядо ми много се е разсърдил, че не съм записана поне Даниела. Даже баща ми така се е притеснил, че казал на мама дали да не го сменят. Тя обаче казала няма да стане.
Та вероятно е имало защо да ми дава такива съвети. Това не се е отразило на отношениено към мен. Аз съм си любима внучка. Брат ми разбира се носи дословно името на дядо ми, бащата на баща ми-в нашия род това е ненарушима до момента традиция.
И за да разберете колко наистина е закостеняло това разбиране, ще ви кажа, че до ден днешен бабата в кварталния магазин ме нарича Дани! Нали се подразбира, че трябва да съм кръстена на баба си. Над 100 пъти от 10 годишна и обяснявам, че съм Десислава! Ама нейсе!
Вече се обръщам и на Дани. 😊 Та така...
Та вероятно е имало защо да ми дава такива съвети. Това не се е отразило на отношениено към мен. Аз съм си любима внучка. Брат ми разбира се носи дословно името на дядо ми, бащата на баща ми-в нашия род това е ненарушима до момента традиция.
И за да разберете колко наистина е закостеняло това разбиране, ще ви кажа, че до ден днешен бабата в кварталния магазин ме нарича Дани! Нали се подразбира, че трябва да съм кръстена на баба си. Над 100 пъти от 10 годишна и обяснявам, че съм Десислава! Ама нейсе!
Вече се обръщам и на Дани. 😊 Та така...
Десислава е едно от най-любимите ми имена.
Сещам се как веднъж беше наминал някакъв познат на свекъра, синът ми беше тогава на около годинка, не бяха се виждали отдавна и човекът му честити за внучето и пита: "Христо ли се казва?", все едно е задължително, и свекърът изтърси "Да". Бях просто бясна, казах, че детето не се казва така, казах му името и се махнах оттам, защото бях извънредно бясна. Вечерта насметох мъжа ми заради баща му.
Не мога да разбера как може да излъжеш така.
Относно полукръщаването, аз не виждам нищо лошо в това, важното е и двамата родители да харесват името, което са избрали.
Сещам се как веднъж беше наминал някакъв познат на свекъра, синът ми беше тогава на около годинка, не бяха се виждали отдавна и човекът му честити за внучето и пита: "Христо ли се казва?", все едно е задължително, и свекърът изтърси "Да". Бях просто бясна, казах, че детето не се казва така, казах му името и се махнах оттам, защото бях извънредно бясна. Вечерта насметох мъжа ми заради баща му.
Не мога да разбера как може да излъжеш така.
Относно полукръщаването, аз не виждам нищо лошо в това, важното е и двамата родители да харесват името, което са избрали.
Много се ядосвам като чета такива теми. Защото често пъти майката,която носи детето ,ражда го и полага най-много грижи за него, се пренебрегва.Свекърите трябвало да се уважават.Ами къде е уважението към майката?
Още по-идиотско става положението,когато и бащата застане на страната на родителите си и започват дружно да притискат майката да кръсти детето на тях.
А най-лошото е,когато успеят да принудят майката да кръсти детето си с име,което не харесва .
Е в този случай не е толкова трагично,но все пак свекъра е успял да развали настроението на сина си и да притесни младата майка.
Още по-идиотско става положението,когато и бащата застане на страната на родителите си и започват дружно да притискат майката да кръсти детето на тях.
А най-лошото е,когато успеят да принудят майката да кръсти детето си с име,което не харесва .
Е в този случай не е толкова трагично,но все пак свекъра е успял да развали настроението на сина си и да притесни младата майка.
Много мразя такива просташки изцепки! Затова аз лично никога няма да кръстя дете на свекъри. Затова детето ни носи напълно неутрално име. Никой никога не посмя да ми направи дори и намек за кръщаване на роднини. Съвсем в началото заявих,че няма да спазвам тази традиция. Да не се надява никой. Майка ми и баба ми много ми опяваха, и се опитаха да ме увещаят да е поне с буква от името на свеки.Защо го мислят за толкова важно това не знам. Спрях им мераците Овреме.
В принудата е проблема- така насъскват майката да търси друго име, дори и да ѝ харесва това на родители или свекъри.
Аз съм писала за моята одисея с имената, но накратко ще я разкажа пак.
Не бяхме мислили въобще име преди първото раждане и след като се роди щерката, реших да я кръстя на майка ми- Марина. Харесва ми името.
Вечерта идва мойта мама под прозореца, аз отгоре ѝ съобщавам решението си и избухва буря от възмущение- в никакъв случай, защото щели да ѝ викат Маринка, което било много грозно.
И се започна:
- Ще я кръстиш на свекърва ти!
аз викам:
- Няма ти да ми кажеш!
- Ще я кръстиш на кумата ти!
аз пак- няма ти да ми кажеш!
Треснах прозореца и се прибрах, а в стаята пълна тишина- 10 жени вперили съчувствен поглед в мен и една попита, свекървата ли вдига скандал, че не искам да кръстя детето на нея?
Накратко, кръстих я на свекър ми, защото неговото име се случи почти същото като едно много актуално в момента име, което харесвах.
Мъжът ми разбра какво съм избрала, когато на свой ред застана под прозореца.
Моето дете е Катерина, като е кръстено с първата буква от името на свекър ми. Ако беше момче, щеше да е Калоян. Ако обаче името на свекър ми започваше с буква, с която не мога да измисля нито едно читаво име, което да ми харесва, просто щеше да си е с неутрално име. Да кажа обаче, че никой не е имал претенции към името на детето. Името на дъщеря ми ми е любимо.
Да бе и аз се чудя, защо точно на свекърите... Аз съм кръстена на дядо ми по майчина линия. Дъщеря ми както вече казах носи името на майка ми и пра пра баба си, която е майка на същия дядо. Името е характерно за рода ни.
Също така не разбирам кой бие родителите по главата да обсъждат името на нероден Петко с родата. От какъв зор!?
Всички от родителите ми и свекърите нататък, научиха името след раждането. През бременността ми коментар е имало и то с пълно единодушие, единствено между мен и мъжа ми.
Също така не разбирам кой бие родителите по главата да обсъждат името на нероден Петко с родата. От какъв зор!?
Всички от родителите ми и свекърите нататък, научиха името след раждането. През бременността ми коментар е имало и то с пълно единодушие, единствено между мен и мъжа ми.
Ние за това до последно си трайкахме. На никой не съм казвала. А свекърите дори не ме попитаха нито веднъж.
Мама само ме питаше" моля те, само ми кажи, че не е много изчанчено името" 😁😂
Когато водихме малката да я представяме на тамошната рода(мъжа ми живее далече и до 5 м. разни вуйни и прочие не я бяха виждали), вуйчото на ММ ми каза" Хайде другия път един Вальо". Свекъра се казва така. Казах си на ум, може-ама няма да е Вальо.😂
Майка ми и свекъра са със сходни имена, та спокойно можех да отстрелям с един курушум два заека ама не поисках.😀
Много съм доволна от решението си. Детето си е отделен човек.
Само дядото на ММ като ни посрещна каза " Изабела-кралицата на Кастиля." А свекърва ми като я питали в работата на кого е кръстено детето и защо така се казва тя казала" На кралица Изабела Кастилска". И каза, че много се чудили, но тя им отвърнала,че така сме си решили.
Мама само ме питаше" моля те, само ми кажи, че не е много изчанчено името" 😁😂
Когато водихме малката да я представяме на тамошната рода(мъжа ми живее далече и до 5 м. разни вуйни и прочие не я бяха виждали), вуйчото на ММ ми каза" Хайде другия път един Вальо". Свекъра се казва така. Казах си на ум, може-ама няма да е Вальо.😂
Майка ми и свекъра са със сходни имена, та спокойно можех да отстрелям с един курушум два заека ама не поисках.😀
Много съм доволна от решението си. Детето си е отделен човек.
Само дядото на ММ като ни посрещна каза " Изабела-кралицата на Кастиля." А свекърва ми като я питали в работата на кого е кръстено детето и защо така се казва тя казала" На кралица Изабела Кастилска". И каза, че много се чудили, но тя им отвърнала,че така сме си решили.
Докато чакахме второто дете, търсехме име тримата- щерката беше с равен глас.
Бяхме решили, ако е пак момиче да я кръстим с моето име, защото всички го харесваме.
За момче още не бяхме открили най- подходящото.
Отиваме на рожден ден на тъщата, в близко обкръжение сме- със семейството на сестра ми и разбира се, майка ми започва с въпросите за името, за да не съм тръгнела пак "да направя някоя глупост".
Като разбра, че ще е с моето име, ако е момиче, вдигна олелия, че било глупаво, че като викнели името, щели да се обръщаме и двете, и куп такива " аргументи".
И награби мъжа ми- кога щял да тупне по масата и да се намеси?
А, той, съвсем сериозно ѝ обяснява:
- Тоя път ще е както аз реша- като роди, като отида под прозореца, задължително ще трябва да ме попита:
- Мъжо, как да кръстя детето?
Майка ми с тържествуваща усмивка заявява:
- А, така!
А мъжът ми продължава:
- А, аз ще отговоря, както решиш, жена, така го кръсти!
Бяхме решили, ако е пак момиче да я кръстим с моето име, защото всички го харесваме.
За момче още не бяхме открили най- подходящото.
Отиваме на рожден ден на тъщата, в близко обкръжение сме- със семейството на сестра ми и разбира се, майка ми започва с въпросите за името, за да не съм тръгнела пак "да направя някоя глупост".
Като разбра, че ще е с моето име, ако е момиче, вдигна олелия, че било глупаво, че като викнели името, щели да се обръщаме и двете, и куп такива " аргументи".
И награби мъжа ми- кога щял да тупне по масата и да се намеси?
А, той, съвсем сериозно ѝ обяснява:
- Тоя път ще е както аз реша- като роди, като отида под прозореца, задължително ще трябва да ме попита:
- Мъжо, как да кръстя детето?
Майка ми с тържествуваща усмивка заявява:
- А, така!
А мъжът ми продължава:
- А, аз ще отговоря, както решиш, жена, така го кръсти!
Може би има нещо вярно в твърдението, че някога са се подчинявали на тази традиция и понеже сега е все по-отживелица, се ядосват, че те не са могли навремето да си кръстят децата както искат. Макар, че и днес го има, и всъщност смятам, че проблемът не е толкова в старите, а в младите. Ми така де, то и малко характер трябва. Фръцнала се Нейна/Негова светлост и айде - от хубавото име Димитър става на Драганчо или Павел на Петканчо (имената са примерни). Хайде, де! Що на мен не ми се падне някой, който да ми каже как ще се казва моето дете?!?
Дъщеря ми беше на няколко месеца и я разхождам в количка из селото (на гости на свекърите/. Минавам покрай една баба и тя пита "Катя ли се казва?" Аз отговарям "Не, Ирина", което предизвика бурен шок у бабето. После разказвам на свекърва ми и тя почна да се смее "Тук, всички са така". А като се роди малката, аз съм в родилното, една съседка питала баща ѝ за името. Той отвърнал, при което съседката почнала да брои наум и след като не намерила подобно име в родата, че и буквата рекла" :Мчи на кого?" Говорим за млада жена на 35 години...
Мен пък ме хвърлихте в размисъл. Трябва да попитам за прабаби/прадядовци от страна на баща ѝ, че иначе буква "И" в нашия род няма
Аз бях пуснала преди години тема за такива случки, които всеки път, когато някой ми ги разкаже си казвам, че не е възможно да са истина. Една позната ми разказваше, че младите и свекърите живеят врата до врата, тоест два съседни апартамента. Разбрали се младите, че ако е момче ще го кръстят на свекъра, но ако е момиче - на майка ѝ. Ражда се момиче. Познайте бабата дали е отишла на един метър встрани от входната си врата да види внучката си
Дъщеря ми беше на няколко месеца и я разхождам в количка из селото (на гости на свекърите/. Минавам покрай една баба и тя пита "Катя ли се казва?" Аз отговарям "Не, Ирина", което предизвика бурен шок у бабето. После разказвам на свекърва ми и тя почна да се смее "Тук, всички са така". А като се роди малката, аз съм в родилното, една съседка питала баща ѝ за името. Той отвърнал, при което съседката почнала да брои наум и след като не намерила подобно име в родата, че и буквата рекла" :Мчи на кого?" Говорим за млада жена на 35 години...
Мен пък ме хвърлихте в размисъл. Трябва да попитам за прабаби/прадядовци от страна на баща ѝ, че иначе буква "И" в нашия род няма
Аз бях пуснала преди години тема за такива случки, които всеки път, когато някой ми ги разкаже си казвам, че не е възможно да са истина. Една позната ми разказваше, че младите и свекърите живеят врата до врата, тоест два съседни апартамента. Разбрали се младите, че ако е момче ще го кръстят на свекъра, но ако е момиче - на майка ѝ. Ражда се момиче. Познайте бабата дали е отишла на един метър встрани от входната си врата да види внучката си
Също така не разбирам кой бие родителите по главата да обсъждат името на нероден Петко с родата. От какъв зор!?
Аз пък съм живия пример как красивото цветно име на баба ми Гергина е "модернизирано" от майка ми и цял живот много съжалявам за това. Оригиналът ми харесва много повече от трансформацията на майка ми. Не че е грозно и необичайно, дори звучи галено, но все пак не го нося с кеф. Не винаги изборът на родителите е по-удачен. Но родителите са в правото си да решават.
Имам внук, който е с трите пълни имена на моя съпруг, което е традиция в рода ни вече 5 поколения. Имената са от най-разпространените в България и са актуални. Никой не им го е налагал. Техен избор. Внучката носи модернизиран женски вариант на името на свата. За мен не е проблем, ама много хора са ми казвали "А, ама как така не е на теб? Сигурно много си разочарована! Иди ги убеди, че сама не си харесвам името и никак не съм разочарована.
Имам внук, който е с трите пълни имена на моя съпруг, което е традиция в рода ни вече 5 поколения. Имената са от най-разпространените в България и са актуални. Никой не им го е налагал. Техен избор. Внучката носи модернизиран женски вариант на името на свата. За мен не е проблем, ама много хора са ми казвали "А, ама как така не е на теб? Сигурно много си разочарована! Иди ги убеди, че сама не си харесвам името и никак не съм разочарована.
Също така не разбирам кой бие родителите по главата да обсъждат името на нероден Петко с родата. От какъв зор!?
Майка ми беше в шок. Благодари ми, пък и не беше на себе си, тъй като беше стояла 2 часа на стъклата при бебето.
Обаче на етърва ми направо 'и разказаха играта - всички истории от селски вечеринки 'и ги причиниха. При мен нито дума. Та пак ще се върнем на поговорката за кучето и тоягата.