ЕНДОМЕТРИОЗА - ТЕМА 13

---

---

Ендометриозата е заболяване, при което клетки от лигавицата на матката (ендометриума) са се разпространили извън нея. По принцип по-голямата част от лигавицата на матката се изхвърля с менструацията. Оставащата част се развива, пораства и след това още веднъж се изхвърля в края на менструалния цикъл. Процесът циклично се повтаря всеки месец до настъпване на бременност или до настъпване на менопаузата. При нормални условия, ендометриалната тъкан се намира само в маточната кухина. Но при около 8 - 10% от жените в репродуктивна възраст (според НЗОК) се откриват ендометриалните огнища извън матката, в коремната кухина (обикновено в рамките на таза), и рядко на други места като в белия дроб, ставите и дори в мозъка.
Обикновено при прегледа се откриват коремни и тазови болки, и кисти пълни с артериална кръв по яйчниците (ендометриозни огнища), които често се наричат „шоколадови кисти”, както и ендометриални сраствания.

Нови кръвни тестове, които измерват С125, предоставят възможност за бъдещо пряко индентифициране на характерните увреждания; но лапароскопията и лапаротомията все още са единствения метод за поставяне на окончателна диагноза.

---

Симптомите на ендометриозата са различни, в зависимост от местоположението на уврежданията и в зависимост от степента на заболяването. Най - честите симптоми са болка, инфертилитет и смущения в менструалния цикъл. Болката е типична като при менструация или дисменорея (болезнена менструация). Обикновено започва няколко дни преди или с настъпването на менструацията и продължава два или повече дни след началото на менструацията. Болка може да се появи също и по време на овулацията или по средата на цикъла. Такъв тип болка настъпва изведнъж около 12-14 ден преди менструация. Доколкото овулационния цикъл е скъсен при пациенти с ендометриоза, болката от средата на цикъла може да продължи и да премине в предменструалната и менструална фаза. Жените с ендометриоза също могат да изпитват болка и при полов акт, наречена диспареуния. Това конкретно се проявява при дълбоко проникване. Диспареунията има тенденция да се засилва към времето на менструация. По интересното е, че болка може да се появи с уриниране и дефекация, въпреки че такъв тип болка се наблюдава по рядко. Също е възможно при наличието на ендометриоза да има кръв в урината и/или газове в червата, обаче това може да не причинява болка. Запекът също е един от симптомите на болестта.

Друг симптом на ендометриозата е инфертилитета. В действителност, това е относително общо явление при жени с ендометриоза.

В заключение, жените които считат, че може би имат ендометриоза, може би нямат, а само имат смущения в месечния цикъл, включително тежка менструация преминаваща с големи и/или много съсиреци кръв, които са сравнително общ симптом.

---

Причините за появата на ендометриозата не са известни. В медицината има 6 теории за произхода на тази болест. Затова то се нарича и заболяване на теориите. Най-вероятните теории са три.

---

През 1922 г. американския гинеколог Сампсън , предполага че доколкото менструалната кръв съдържа пренесени живи клетки от ендометриалната лигавица и доколкото тази кръв лесно преминава през коремната кухина чрез маточните тръби, ендометриалните клетки лесно се прилепват към перитониалната повърхност (гладката мембрана която покрива коремната кухина) и расте там. Такива клетъчни струпвания вероятно биха могли да реагират по същия начин к към цикличните хормонални промени, които са причина за нормално разположения ендометриум да нараства и след това да кърви с менструацията на база на хормоналните промени. Фактът че фалопиевите тръби са засегнати при повечето пациенти с ендометриоза, прави правдоподобна теорията на Сампсън.

---

Тази теория постановява, че доколкото перитонеума, който покрива коремната кухина и ендометриума споделят общ ембрионален произход, което дава възможност на клетките от перитонеума да се преобразуват в ендометриум и да реагират и кървят в резултат на цикличните хормонални промени.

---

Тази теория предполага, че ендометриалните клетки могат да навлязат в кръвния поток и като емболи, разнасяни чрез кръвта, да достигнат до отдалечени места в тялото. Теорията на емболията е единствената, която може да обясни наличието на ендометриални струпвания в различни места извън коремната кухина (например в белия дроб, мозъка и ставите).

---

Симптомът болка по време на цикъл предполага ендометриоза, но не е специфичен, защото по-голямата част от жените изпитват някаква болка по време на месечния цикъл. Чрез ултразвук могат да се видят големи кисти по яйчниците наречени ендометриозни, показателни за доста напреднала форма на заболяването, но по този начин не може да се открие заболяването в ранна фаза.
Единствения сигурен начин за диагностициране на ендометриозата е хирургически, обикновено чрез лапароскопия или лапаротомия. По време на операцията се взима материал от самата киста, който се изследва, т.е. прави се хистологично изследване. Опитните лекари дори без да са готови резултатите от това изследване могат да кажат дали кистата е ендометриозна или не. Има случаи, в които кистата не е еднородна и тогава се изчакват резултатите от хистологичното изследване.

---

Ендометриозата може да повлияе на фертилността по два начина. В начална фаза, появилата се ендометриоза въздейства на фертилността чрез ефекта, който оказва върху имунната система, докато вече в напреднала фаза има допълнителна механична пречка. При наличието на сериозно заболяване често има тазови сраствания, които блокира маточните тръби и така пречат на яйцеклетката да попадне в маточната тръба и в маточната кухина. Срастването може да обхване яйчника като обвивка и по този начин да пречи на узрялата яйцеклетка да излезе от яйчника. Срастванията могат също да фиксират фалопиевата тръба на едно място, което пречи яйцеклетката да бъде уловена, дори когато тръбата не е запушена.

Ендометриозата в напреднала форма може да притиска яйчниковата тъкан, намалявайки броя на яйцеклетките с добро качество. След хирургическа намеса също може да се намали броя на яйцеклетките, когато по невнимание естествената тъкан бъде премахната или унищожена, или чрез друго леко увреждане, променящо кръвоснабдяването на яйчниците.

При наличието на сериозни увреждания е показано ин витро (IVF) оплождане. Добре известно е, че лечението на тежка степен на ендометриоза (оперативното или медикаментозно) подобрява резултатите от IVF, докато при ранните форми на заболяването ползата е под въпрос. Знаем, че пациентите с всички степени на ендометриоза имат намаляваща фертилност в сравнение с контролна група жени от същата възраст. Дори и в лека форма, ендометриозата е причина за възпалителна реакция. Последващото активиране на имунната система може да доведе до необичаен имунен отговор на ендометриума което може да предотврати имплантиране или да доведе до унищожаване на ембриона. Същата реакция може да се прояви и при ин витро процедурата.

---

Ендометриозата може да бъде лекувана хирургически или медикаментозно.
Хирургическото лечение е най-доброто при ендометриоза. Вариантите за това са два - с лапароскопия - изгаряне на кистите с ток или лапаротомия - класическата операция, при която кистите се отстраняват с част от яйчника. При операция обикновено се премахват и срастванията в областта на таза, ако има такива разбира се.
Важно е да се знае, че при операцията се отстраняват кистите, срастванията, но има и ендометриални клетки, които не могат да се видят. Най-късно до месец след операцията трябва да започне прилагане на хормонално лечение - в България с Диферелин или Золадекс, като срокът за него е между 3 и 6 месеца. Целта на това лечение е точно тези клетки, които не са били видими да изчезнат, а и да се спре менструалният цикъл, за да не се захранват чрез него.  Другият вариант след операцията е ин витро.  Към него трябва да пристъпят пациенти с напреднала форма на заболяването с изразени тазови сраствания и ендометриоза трябва сериозно да обмислят прилагането на IVF, особено за пациенти над 35 години. Всички пациенти с ендометриоза трябва да се преценят за наличието на съществени нарушения в имунния отговор, което може да е основание за лечение.

---

Лечението на ендометриозата трябва да се фокусира върху две неща - болка и фертилност. Болката изисква лечение без значение от степента. Ако основно е засегната фертилността, тогава следващият етап трябва да бъде хирургическа намеса; срастванията в таза трябва да бъдат премахнати и целостта на фалопиевите тръби трябва да бъде възстановена. Както и при последващата хирургическа намеса по тръбите (пластика) съществува голяма вероятност тръбите да сраснат (блокират) отново и в тази връзка такъв тип хирургическа намеса е препоръчителна само при млади пациенти, за които IVF е неприложим вариант. Леката форма на ендометриоза не оказва механична пречка, няма последствие при лекуване на фертилността и затова не е необходимо да бъде лекувана по хирургичен път.


Превод: StefiZ
Източник: Sher Institute for Reproductive Medicine
http://zachatie.org/modules.php?name=News&file=article&sid=248
Допълнила съм материала, а на места съм му направила леки редакции.

Тук можете да видите и разположението на ендометриозните огнища, както и да прочетете някои алтернативни методи за лечение на болестта.
http://zdrave.rozali.com/zaboliavaniia-zdrave/p772.html

Линк към тема за медикаментите, които се използват за лечение на ендометриоза в чужбина. За съжаление няма лекарство - чудо!
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=224681.0