Паническо разстройство - 31

  • 78 046
  • 731
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 2 053
Ей, ама много в лошо настроение ми случи. А защо не идеш на някой в ракова болница, който вие от болки да идеш да го питаш може ли да се овладее? Или на някой диабетик не може ли пък с воля да си оправи захарта. Много си млада. Светът се върти около теб и не можеш да приемеш, че майка ти е просто човек. С воля се затъва. Аз не взимам АД, но ставам от зле по-зле. А тия, които взимат все нещо ги крепи и някои се оправят. Не драскай глупости и не ги говори тия и на майка ти, ще й навредиш.

# 136
  • Пловдив
  • Мнения: 412
Здравейте. Аз тия дни реших да поизлизам малко, да се опитам да направя нови приятелства, ама за пореден път се уверих, че не става. Хората са много гадни. Опитвам се да се доверя на някого ама не ми се получава. Виждам как всички играят едни циркове, имат задни мисли, като ги питаш нещо все едни оправдания. Повечето хора не ги забелязват тези неща, но аз изкарам ли малко повече време с някого почвам да го познавам и виждам всичко.

За пореден път се разочаровах от хората и това допълнително ме депресира. Още по-малко ми се излиза и ми се занимава с хора. Защо няма добри и отворени хора. Всички са озлобени и все гледат себе си. Аз не мога да съм покрай такива хора.

Поздрави и да се оправяте. Стискам палци за всички ви.Hug

# 137
  • Мнения: 415
Момичето не го прави с лошо със сигурност, щом е влязло тук и търси обяснение. Просто такова няма. Трудно е за разбиране докато не ти се случи. Тялото отразява симптомите на мисленето. Паник атаките се получават, когато човек вътрешно се страхува от нещо или погрешно интерпретира нещата. Предполагам и на теб ти се е случвало да изпиташ страх от нещо? Представи си го обаче многократно повече, не можеш да си поемеш въздух, трепериш , лошо ти е. Това например в даден момент. Идва и безсъние, това отслабва силите ти. Чувстваш се първо слаб физически да изпълняваш ежедневни задължения. Страхуваш се да не умреш. Имаш нужда от близък човек до себе си- да не те упреква. Да те разбира. Но той не може-не му се е случвало, а и не е психолог.Тогава вече се чувстваш слаб и психически, защото знаеш, че си здрав, а не се чувстваш добре. Нямаш сили, цели, мечти. Всъщност мечтата е да се оправиш и да бъдеш себе си. Концентрацията е само върху самият себе си. Не знаеш какво ти се случва и защо, но си безсилен...
Не зная дали го обясних правилно, за да добиеш поне малка представа, защо е трудно човек да се “справи сам”

# 138
  • Перник
  • Мнения: 1 920
Здравейте!Първо искам да пожелая на всички да успеете да се справите с проблемите и да заживеете нормално и щастливо!Чета ви не заради себе си,а защото майка ми е с тези симптоми вече адски дълго време,20 години.Започнаха от силен стрес и беше много зле,с годините се научи някак да живее с това,но от скоро след операция отново се върна назад.Всичко я притеснява,всичко е проблем!Пие лекарства,изцяло разчита ,че те ще и помогнат,но не се получава.Като ви чета,разбирам,че всички пиете лекарства и разчитате,че те ще ви помогнат за всичко.Знам ,че ще ви прозвучи грубо и ще си кажете,че нищо не знам и не разбирам,не усещам вашите проблеми,вече съм го чувала,но наистина ли е толкова трудно да успееш да увладееш себе си?Искам да и помогна,а не мога,защото смятам че човек трябва да е силен и да ИСКА да се справи,а не само да повтаря,че не може!И аз не знам какво ви питам,просто не знам от къде да започна,тя иска да и помогна,аз смятам,че тя сама трябва да си помогне!Кажете ми вие как бихте искали да ви поткрепят близките ви?
Аз ще кажа само: моли се никога да не ти се случва. Който не е бил в тоя ад, няма как да разбере. Да не мислиш, че много ни харесва да ни е лошо и да не можем да се справим, до не мислиш, че сме се предали просто ей така. Това нещо е по-силно отколкото си мислиш и са единици успелите да се преборят сами. Успех на майка ти, а на теб ще кажа обичай я подкрепяй я и се моли да се оправи.

# 139
  • Мнения: 1 488
Дани, влязла е тук да търси обяснение, ми да прочете всички теми, в гугъл да потърси инфо за тези болести, а не да пита тъпо,  ама  не можете ли да се овладеете.

Драко, разочарованието ти идва от големите очаквания. Не се предавай толкоз бързо и лесно. Е, с един човек не се е получило, голяма работа. Не може да си паснеш със всеки. Подминаваш и продължаваш напред. Пак добър, усмихнат, искрен и приятелски настроен. Както ти виждаш негативните характеристики на някой,  така и твоите ще бъдат забелязани от правилните хора! Поддържай ги!

Последна редакция: пн, 12 фев 2018, 11:18 от Darcey

# 140
  • Мнения: 232
Ейй ама много сте кисели днес момичета😀!Вярно,че момичето не е наясно какво е,но ако трябва да сме честни всеки,който не го е изпитал мисли,че е въпрос на стягане и воля.Та дори и лекарите все повтарят успокой се,намери си хоби,мисли положително.Да ама тези неща не стават ей така.Така,че не се ядосвайте.На момичето мога да кажа,че е истина лекарствата са патерица,човек и сам трябва да си помага,но понякога не става.Когато дадена химия просто ти липсва в мозъка е трудно да си представиш,че всичко е ок,още повече,когато пък се пройзвеждат постоянно сигнали за страх.Пффф и аз как го обясних,уж исках простичко пък го омотах.Другото което е не всичко е психика,или поне ние не го виждаме така,аз например страдам в поголяма степен от физически синптоми,треперене,гадене,главоболие,често плача,е кажи ми как да се стегна.Уж съм стегната уж,нищо лошо не мисля ама треперя,като болна от паркинсон.А кажи на болния от паркинсон стегни се спри да трепереш.Или теб ,като те боли главата и ти се гади лекарства ли пиеш или се стягаш и тя минава.Опитах най просто да ти обясня,че не сме така зощото ние си го искаме.Как например да си щастлив,като  така наречения хормон на щастието просто не го произвеждаш,но пък за сметка на това хормона на стреса ти е в повече,всичко е химия,ноне ние решаваме,кое и как да се произвежда.

Последна редакция: пн, 12 фев 2018, 11:43 от renatta

# 141
  • София
  • Мнения: 1 549
Сънидей, дано не се обидиш и да решиш, че всички в това състояние сме злобарки Grinning, но момичетата са прави. Понякога човек колкото и да иска да се оправи и да продължи напред физически е невъзможно, тук не е само до воля. Повярвай, никой не си е пожелал да е в това състояние, а наблюдавам, че напоследък все повече хора страдат от това, стават неработосподобни, променят се, отдалечават се от близките си... направо е като епидемия. Представи си силно главоболие например, което те поваля на легло , пиеш хапче не минава, как ще го овладееш ? За съжаление не става само с искане. Организма е съвършена, но и много сложна машина и никой с точност не може да каже кога точно какво ще й се счупи и как да се поправи на 100 %, затова опитваме ли опитваме...
Можеш да помогнеш на майка си като й даваш кураж, не й се изнервяш и си търпелива. Предполагам, че пробва с различни лекарства и лекари, ако не - нека да пробва. Просто бъди до нея, чети и се интересувай за това състояние, да не е болест, но е почти толкова тежко, защото органите реално не са болни, но дават сигнали като за болни и това няма как да се овладее лесно.
Драко, относно хората и приятелите  мисля, че ние сме прекалено чувствителни и много се вглеждаме. Но пък не можем да се дистанцираме от всички, просто гледаш да не те натоварват, даваш шанс, ако не ... продължаваш към следващите. То и приятелството е като връзките, опитваш, ако не става защо да държиш този човек в живота си. Но трябва и да се дава шанс, хората сме адски различни, а ние преживели и преживяващи това никога няма да сме същите. Аз в събота срещнах приятел, с който сме израстнали заедно, но се отдалечихме по ред причини, едно време бях свръх търпелива, но сега... и понеже той е от типа Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле...така ме натовари жестоко с изказването си - Ааа ти си си добре щом си щъкаш нагоре -надолу, но не го казва с хубаво, а все едно ааа лъжеш, че си зле, пък излизаш. Побеснях, цял ден ми държа влага и вечерта си казах " добре де, защо се връзваш, трябва да се научиш да игнорираш такива неща и да им отблъсваш изказванията като огледало". Просто има хора, с които ако решим да поддържаме връзка трябва да е ограничено и с мярка и да не позволяваме да ни влизат в личното пространство, лесно или трудно това е.
Е толкова дълъг пост написах, не го прочетох за грешки, извинете, ако има такива и дано ме разберете Wink

# 142
  • Мнения: 19
Благодаря на всички ви за отделеното внимание и отговори.Извинявам се,че съм ви обидила и засегнала с начина си на изразяване.Истината е,че наистина не разбирам състоянието и се опитвам да помагам явно грешно.И по точно чуствам се безсилна да помогна,защото не е нещо което мога да поправя,а това ме вбесява.Не ви е лесно разбирам.Ще се опитам да бъда по-търпелива.

# 143
  • София
  • Мнения: 1 549
Благодаря на всички ви за отделеното внимание и отговори.Извинявам се,че съм ви обидила и засегнала с начина си на изразяване.Истината е,че наистина не разбирам състоянието и се опитвам да помагам явно грешно.И по точно чуствам се безсилна да помогна,защото не е нещо което мога да поправя,а това ме вбесява.Не ви е лесно разбирам.Ще се опитам да бъда по-търпелива.
Ако имаш нужда от съвет или да споделиш за майка ти, пиши тук - винаги ще намериш подкрепа от хора в това състояние. Прочети подробно в нета, както и тук старите теми, за да видиш кой какво споделя и как се чувства. Успех!

# 144
  • Мнения: 232
Благодаря на всички ви за отделеното внимание и отговори.Извинявам се,че съм ви обидила и засегнала с начина си на изразяване.Истината е,че наистина не разбирам състоянието и се опитвам да помагам явно грешно.И по точно чуствам се безсилна да помогна,защото не е нещо което мога да поправя,а това ме вбесява.Не ви е лесно разбирам.Ще се опитам да бъда по-търпелива.
Не се притеснявай Сънидей,не мисля,че някой се е засегнал от думите ти,по скоро момичетата,а и на мен ни е писнало от това всчки да мислят,че сме така защото сами не си помагаме.Че си мислим само лоши неща и глупости и затова сме в това състояние.Обикновенно по скоро ни приемат за мързеливи отколкото за болни,щото нали сме ходили по лекари и нищо ни няма,пък на нас все ни е зле и още куп такива.Истината обаче е,че ние не си въобразяваме,че ни е зле,боли ни главата,виени се свят и тн.ние го изпитваме наистина и не за ден два,а постоянно.Това е физически и потвърждение за това е рязкото ускоряване на пулса,вдигане на кръвното от нищо и тн.Тези неща не са под наш контрол иначе ако можехме бихме веднага ги отстранили.А за психическите пффф те съвсем не са по малко болезнени.Натрапливоте мисли,който те спохождат повярвай могат да те докарат до лудост,всъщност осъзнаваш,че са неоснователни и странни,но те идват ли идват и ти се измъчваш и страхуваш без значение искаш или не.В повечето случай сме празни от към радост и щастие,нищо не ни радва не защото не искаме,а защото просто нищо не можем да изпитаме,ей така просто ти е все едно,искаш но просто онзи искрен смях,онова усещане за елфория и радост не те навестяват,няма ги нещо в мозака е бъгнало и не ги възпроизвежда,за сметка на това обаче възпройзвежда постяннен сигнал за тревога.Тревогата е онази гадна топка в стмаха,която я има всеки който очаква нещо неприятно и важно,но когато мине изчезва,ноо изненада при нас тя не изчезва постоянна е,без дори нищо да очакваме.И така,дано майка ти намери начина да излезе от дупката.А отговор на въпро са ти как искам да ме подкрепят близките,ами може би малко повече съчуствие отколкото упрек би било добре.И говоря за съчуствие,не за съжаление различни са.В началото уж всички ти съчустват разбират,а щом се разбере,че всичко е на психическа основа,сякаш вече им е ясно,че едва ли не си въобразяваме и сами сме си виновни,често не го казват ,но упрека се вижда в очите им.

Последна редакция: пн, 12 фев 2018, 22:05 от renatta

# 145
  • Мнения: 44
Здравейте, не знам дали е точно тук мястото където трябва да публикувам темата.Извинявам се предварително.🙂
На 29г.съм и преди няколко години когато бях на 23 отключих депресия.От тогава до ден днешен кошмарите не спират.Имам психологически и физически симптоми които са много плашещи в дадени моменти съм мислила че умирам или полудявам.Получавах сърцебиене,задух, шум в ушите, виене на свят,от тогава ми се появи постоянна болка в гърба врата и раменете.Тичах по болниците в спешното защото мислех че получавам инфаркт.Беше ме страх да стоя сама в нас и постоянно ходех из улиците между хората защото си мислех че ако ми стане нещо някой ще ме види и ще ми помогне.Преди година пих антидепресанти и бях много спокойна и почти бях забравила за проблема.Обаче претърпях нов срив и всичко започна отначало.Почти 6-7месеца вече пия антидепресанти и имам чувството че не ми помагат.Чувствам че има промяна но не напълно.Имам постоянна болка в горната част на гърба врата и раменете.Схваната съм и ме боли главата.Имам чувството понякога че съм като пияна.Четох много форуми че е възможно болката да се дължи на самата депресия, обаче днес бях при доктора с идеята да ми спре вече лекарствата но той ми каза че сега няма как понеже това е сезона на отключвате на това заболяване.Каза ми да ги пия още извесно време.Също така имам проблем и с цикъла.Вървеше ми по 5-6 дена сега от два месеца насам като ми дойде ми върви по 3 дена точно и ми спира.Ходих на гинеколог и той ми каза че е най вероятно от антидепресантите и ми каза да си направя изследване на пролактина.Може дори да ми спре цикъла.Много се уплаших изобщо не разбирам какво става.Единия лекар казва едно другия друго.От къде и какъв е проблема никой не може да ми каже.В същото време психиатъра ми праща на невролог да си направя изследване на периферната нервна синтема за да сме напълно сигурни защо и от какво ме боли гърба посноянно.Моля ви който се е сблъсквал с такъв или подобен проблем да сподели каквото знае защото много ме е страх и се притеснявам какво може да се окаже накрая 😶
Благодаря предварително на всички които се включат в темата.

# 146
  • София
  • Мнения: 1 549
Кемчето, отиди спокойно на невролог, много е вероятно да са шипове или някъде прищипани нерви, даже и такива проблеми се получават от напрежение, дори несъзнателно се изгърбваме и напрягаме мускулите. Не знам при другите момичета тук как е, но и аз имам промяна в цикъла - миналият месец ми беше 3 дни, иначе ми е по 5, нищо чудно да се дължи на АД, не се притеснявай Simple Smile

# 147
  • Мнения: 232
Здравейте, не знам дали е точно тук мястото където трябва да публикувам темата.Извинявам се предварително.🙂
На 29г.съм и преди няколко години когато бях на 23 отключих депресия.От тогава до ден днешен кошмарите не спират.Имам психологически и физически симптоми които са много плашещи в дадени моменти съм мислила че умирам или полудявам.Получавах сърцебиене,задух, шум в ушите, виене на свят,от тогава ми се появи постоянна болка в гърба врата и раменете.Тичах по болниците в спешното защото мислех че получавам инфаркт.Беше ме страх да стоя сама в нас и постоянно ходех из улиците между хората защото си мислех че ако ми стане нещо някой ще ме види и ще ми помогне.Преди година пих антидепресанти и бях много спокойна и почти бях забравила за проблема.Обаче претърпях нов срив и всичко започна отначало.Почти 6-7месеца вече пия антидепресанти и имам чувството че не ми помагат.Чувствам че има промяна но не напълно.Имам постоянна болка в горната част на гърба врата и раменете.Схваната съм и ме боли главата.Имам чувството понякога че съм като пияна.Четох много форуми че е възможно болката да се дължи на самата депресия, обаче днес бях при доктора с идеята да ми спре вече лекарствата но той ми каза че сега няма как понеже това е сезона на отключвате на това заболяване.Каза ми да ги пия още извесно време.Също така имам проблем и с цикъла.Вървеше ми по 5-6 дена сега от два месеца насам като ми дойде ми върви по 3 дена точно и ми спира.Ходих на гинеколог и той ми каза че е най вероятно от антидепресантите и ми каза да си направя изследване на пролактина.Може дори да ми спре цикъла.Много се уплаших изобщо не разбирам какво става.Единия лекар казва едно другия друго.От къде и какъв е проблема никой не може да ми каже.В същото време психиатъра ми праща на невролог да си направя изследване на периферната нервна синтема за да сме напълно сигурни защо и от какво ме боли гърба посноянно.Моля ви който се е сблъсквал с такъв или подобен проблем да сподели каквото знае защото много ме е страх и се притеснявам какво може да се окаже накрая 😶
Благодаря предварително на всички които се включат в темата.
Камчето,не мога да ти дам отговор от какво те боли гърба,нито какво да очакваш.Ще те прегледат и ще видиш.Колкото за това,че ти тече по 3дни не по 5 немисля,че е кой знае какво.Цикъла е променлива величина влияе се от време,лекарства,стрес и всякакви такива,няма правило колко дни нормално трябва да ти тече.Не мисля,че за това трябва да се страхуваш.На мен цял живот повече от 3дни не ми е текло,но ето преди година започна по 5-6дни.а от 3месеца пак се съкрати на 3.Като бях на 20пък спря да ми идва два,три месеца заради диети.Но ето 2 дни,3дни имам две здрави деца,а и гарантирам,че ако не ти дойде месец два не е необратимо събитие ако изобщо се случи.

# 148
  • Мнения: 44
Кемчето, отиди спокойно на невролог, много е вероятно да са шипове или някъде прищипани нерви, даже и такива проблеми се получават от напрежение, дори несъзнателно се изгърбваме и напрягаме мускулите. Не знам при другите момичета тук как е, но и аз имам промяна в цикъла - миналият месец ми беше 3 дни, иначе ми е по 5, нищо чудно да се дължи на АД, не се притеснявай Simple Smile
Много благодара за отговора.Силно се надявам да е от това ☺

# 149
  • Мнения: 44
Здравейте, не знам дали е точно тук мястото където трябва да публикувам темата.Извинявам се предварително.🙂
На 29г.съм и преди няколко години когато бях на 23 отключих депресия.От тогава до ден днешен кошмарите не спират.Имам психологически и физически симптоми които са много плашещи в дадени моменти съм мислила че умирам или полудявам.Получавах сърцебиене,задух, шум в ушите, виене на свят,от тогава ми се появи постоянна болка в гърба врата и раменете.Тичах по болниците в спешното защото мислех че получавам инфаркт.Беше ме страх да стоя сама в нас и постоянно ходех из улиците между хората защото си мислех че ако ми стане нещо някой ще ме види и ще ми помогне.Преди година пих антидепресанти и бях много спокойна и почти бях забравила за проблема.Обаче претърпях нов срив и всичко започна отначало.Почти 6-7месеца вече пия антидепресанти и имам чувството че не ми помагат.Чувствам че има промяна но не напълно.Имам постоянна болка в горната част на гърба врата и раменете.Схваната съм и ме боли главата.Имам чувството понякога че съм като пияна.Четох много форуми че е възможно болката да се дължи на самата депресия, обаче днес бях при доктора с идеята да ми спре вече лекарствата но той ми каза че сега няма как понеже това е сезона на отключвате на това заболяване.Каза ми да ги пия още извесно време.Също така имам проблем и с цикъла.Вървеше ми по 5-6 дена сега от два месеца насам като ми дойде ми върви по 3 дена точно и ми спира.Ходих на гинеколог и той ми каза че е най вероятно от антидепресантите и ми каза да си направя изследване на пролактина.Може дори да ми спре цикъла.Много се уплаших изобщо не разбирам какво става.Единия лекар казва едно другия друго.От къде и какъв е проблема никой не може да ми каже.В същото време психиатъра ми праща на невролог да си направя изследване на периферната нервна синтема за да сме напълно сигурни защо и от какво ме боли гърба посноянно.Моля ви който се е сблъсквал с такъв или подобен проблем да сподели каквото знае защото много ме е страх и се притеснявам какво може да се окаже накрая 😶
Благодаря предварително на всички които се включат в темата.
Камчето,не мога да ти дам отговор от какво те боли гърба,нито какво да очакваш.Ще те прегледат и ще видиш.Колкото за това,че ти тече по 3дни не по 5 немисля,че е кой знае какво.Цикъла е променлива величина влияе се от време,лекарства,стрес и всякакви такива,няма правило колко дни нормално трябва да ти тече.Не мисля,че за това трябва да се страхуваш.На мен цял живот повече от 3дни не ми е текло,но ето преди година започна по 5-6дни.а от 3месеца пак се съкрати на 3.Като бях на 20пък спря да ми идва два,три месеца заради диети.Но ето 2 дни,3дни имам две здрави деца,а и гарантирам,че ако не ти дойде месец два не е необратимо събитие ако изобщо се случи.
Дано всичко да е на нервна почва, да не се окаже нещо по сериозно че каквато съм паника голяма ☺

Общи условия

Активация на акаунт