Публикувана: 31 ян. 2018, 19:36 ч.
Последно мнение: 23 фев. 2018, 14:11 ч.

Компромисите във връзката

16 738
124
1

# 15 1 фев. 2018, 10:16 ч.

Мнения: 30 802

Компромиси не бих правила с: пороци (хазарт, наркотици, алкохол и други), болести (наследствени, рано проявили се - ясно е, че здравето не е гарантирано, но ако може поне на младини да не е болнав), произход и интелект.

Компромиси може да се правят с: външен вид (с изкл. на пълнота или големи дефекти) - но дори да не е манекен, ако те привлича, си е ОК. Психопатски характер, садизъм, нахаканост, прекалено самочувствие също не са неща, с които мога да правя компромис, но вече съм си писала мнението за "прекалено готините" мъже.

И май общо взето това е при мен, все си мисля, че повечето хора са по-скоро ОК и намирането на кусури е неприятна черта.

И аз съм си мислела, че няма да правя компромиси с хобита и желания, но понякога животът го налага, особено покрай децата. Та - не мога да съм като Нерон и да си свиря, докато Рим гори, някои неща са прибрани за по-добри времена.

# 16 1 фев. 2018, 10:22 ч.

Мнения: X

Цитат на: Plava luda lutka в ср, 31 яну 2018, 19:36

С кое в една връзка може да се направи компромис и с кое - не? Къде точно е границата между здравословния егоизъм (обичам те, но повече обичам себе си) и глупостта (обичам го и ще го променя)?

Това ми напомни на вица:
"Мъж и жена разговарят за отношенията си.Жената казва:
-Трябва и двамата да променим по нещо.......Ти ще откажеш цигарите, аз ще те отуча от алкохола."

Границата на компомисите е там, където и двамата партньори се чувства добре, "НЕнасилени" да правят тези компромиси.Т.е., правят ги доброволно, не ги усещат като насилие над личността си, не се чувства зле или подтиснати.
Или, накратко, човек трябва да е щастлив И с компромисите си.
Прави ли ги насила, или под давлението на другия, не са добре нещата.

# 17 1 фев. 2018, 10:26 ч.

Мнения: 14 654

Цитат на: The Siren of Titan в чт, 01 фев 2018, 10:16

И аз съм си мислела, че няма да правя компромиси с хобита и желания, но понякога животът го налага, особено покрай децата.

Всичко се случва, въпросът е мъжът да не ти ги налага тези ограничения, защото че животът понякога е гаден, е вярно, но ако и мъжът ти е гадняр, ще стане направо нетърпим.

# 18 1 фев. 2018, 12:22 ч.

Мнения: 3 789

Цитат на: HighSpeed в ср, 31 яну 2018, 20:05

Значи, не съм чула още някоя да е успяла в това - обичам го, ще го променя. Правилното е - той ме обича и ще се промени. Ама и това е малко вероятно.

Компромисите са индивидуални. Някои са готови да простят изневяра дори, а други не дават половинката даже да качи колега/колежка в колата вечер в пороен дъжд (както стана ясно в съседна тема).

Аз моя го промених успешно. Ама съм люта македонка, може и това да е оказало влияние Laughing

За другото съм съгласна, само мога да добавя, че е хубаво в даден етап на връзката, когато нещата се задълбочат, двамата половини да седнат и да сложат границите, за да няма wrong expectations.
Ние сме ги сложили и ни е су-пер.
А компромисите с личните хобита, свободно време и т.н. не е хубаво да се правят, но се случват в някакъв момент.

# 19 1 фев. 2018, 12:37 ч.

Мнения: 5 468

Цитат на: Янeчeк в чт, 01 фев 2018, 10:01

Скрит текст:

Mного съм против компромисите във връзката, защото съм убедена, че с това не се свиква, неудовлетворението се натрупва и идва момент, в който не можеш повече да търпиш и всички се отприщва като лавина или пък затъваш в депресия. На мнението на Бояна и НСЧ съм - ако всеки не може свободно да бъде себе си в една връзка, по-добре да не се измъчват взаимно тези люде, а ако може да говорим за компромиси, то те са дреболии, за които не се и замисляш - например дали имате или не домашен любимец.
От всичко обаче най-много държа на свободата си, което означава да бъда себе си и да правя, каквото искам, да имам хобита, каквито искам, приятели, каквито искам и да не се налага да се замислям дали пък половинът няма да има против - ами ако има против, значи не съм за него.

Компромисите могат да бъдат както за големи неща, така и за дреболии, както ти сама казваш. Така че, ако човек не е склонен съвсем на никакъв компромис, то едва ли връзката му ще издържи дълго.

Смятам, че ако за големите и важните неща партньорите са на едно мнение, то е съвсем нормално да са готови да правят компромиси за по-дребните неща. Компромисите са важни за една връзка, защото така показваш на другия, че уважаваш него и връзката ви. Но компромисите трябва да идват и от двамата, а не само единия да изисква, а другия да изпълнява. Затова семейния живот е труден и има толкова разводи. Пълно е с хора, които вместо да опитат да се разберат и отстъпят за някои неща, тръгват с рогата напред и заявяват, че те няма да се променят. Разбира се, ако става дума за сериозни проблеми, като побой, изневяра, зависимости и подобни, е повече от естествено човек да постави себе си на преден план и да бяга с 200. Но много често става дума за битовизми, които не са нерешими. Лесно се разваля семейство, трудно се гради и задържа.

# 20 1 фев. 2018, 12:39 ч.

Мнения: 2 760

Отчитам като огромен минус това, че съм склонна да правя много компромиси, затова ми се провали и петнадесетгодишния брак. Ако бях по-люта, по-малко разбираща и непрощаваща може би щях още да съм омъжена, и може би дори и щастлива.
Та от камбанарията на 40-годишна вече щастливо разведена казвам - мога да направя всякакви компромиси, НО вече внимателно преценявам дали и кои да направя.
Наскоро заявих на моя приятел, че ако някога се случи да ми изневери, да бъде така добър и да не ме информира. Мога да го преглътна и съм го доказала в предишната си връзка, но нямам желание вече да правя такива компромиси.

Няма вече да правя компромиси, които изкривяват усещането ми за лична свобода и ми създават чувство за принуда от страна на половинката. Човекът до мен е страхотен, зрял и умен и няма никакви индикации за такива неща, но ако се появят все някога, ще срещне лют отпор.

# 21 1 фев. 2018, 17:52 ч.

Мнения: 19 859

Цитат на: Plava luda lutka в ср, 31 яну 2018, 19:36

С кое в една връзка може да се направи компромис и с кое - не? Къде точно е границата между здравословния егоизъм (обичам те, но повече обичам себе си) и глупостта (обичам го и ще го променя)?

Темата е провокирана от разговор между жени на различна възрасти с различен семеен опит и мненията им бяха различни. Къде е истината? Някъде там ли?

Хубава и широка тема. Simple Smile

Всеки има различна представа за компромис. За един компромис е да готви, за друг да е само с една жена.
За мен е много важно двойката да има максимално допирни точки в нагласи, начин на мислене, интелект – тогава няма да са нужни и компромиси. Не бих казала, че с годините сме склонни да правим повече компромиси, просто си избираме в какво да хвърляме енергията си.

Накратко – не правя компромиси с морал, интелект, но купчина чорапи няма да ме гътне. Компромиси позволявам в дребните битовизми.

# 22 2 фев. 2018, 01:51 ч.

София
Мнения: 17 592

Единствената връзка, която не се основава на компромиси, за която мога да се сетя, е тази с дясната ръка.
Е, или с лявата, за левичари.

# 23 2 фев. 2018, 10:40 ч.

Мнения: 46 518

Защо мислиш така? Аз не съм правила никакви компромиси, в една посока гледаме за всичко. Не мисля, че сме изключение. Уточнявам, че имам предвид основните неща - вид връзка, местоживеене, начин на живот, базови навици, брой деца, възпитание на детето и др. подобни.

# 24 2 фев. 2018, 10:42 ч.

Мнения: X

Никога не можеш да знаеш. Ти самият може да не си направил компромиси, но ако попитат половинката ти, той може да се окаже на друго мнение.

# 25 2 фев. 2018, 10:56 ч.

Мнения: 12 473

Променят се, и още как.
Но с цената на усилия, мъка, теглене, показване и тн.
Което обезмисля цялото упражнение, защото ако не се получват естествено нещата - т.е - да си свободен вътре във връзката, дори и да го промениш - вече не е сладко и интересно.

И както Антогина каза - с възрастта ставам все по-безкомпромисна, и по никакъв начин не си губя времето и нервите с някой, който вместо да ме разторварва, да ме натоварва.

# 26 2 фев. 2018, 10:57 ч.

София
Мнения: 12 114

Цитат на: Хър Мяуджести в пт, 02 фев 2018, 10:42

Да, бе, половинката и с подвита опашка тъжно мълчи и не признава героичните си саможертви... Има хора, които имат късмета да са подходящи един за друг. Може да е рядкост, но наистина съществува.

# 27 2 фев. 2018, 11:03 ч.

Мнения: 46 518

Цитат на: Хър Мяуджести в пт, 02 фев 2018, 10:42

Абсолютно съм сигурна. Мъжът ми е много директен, хич не може да мълчи, когато нещо не му изнася.

# 28 2 фев. 2018, 11:03 ч.

Мнения: X

Не е задължително да е с подвита опашка. Просто много да я/го обича и да приеме нещо, което първоначално не искал(а).
Разбира се, че идеалният вариант е да са на еднакво мнение за всичко, но лично аз трудно бих твърдила, че някой не е направил компромис за мен, без да знам какво му е (било) в главата. Има компромиси, за които никой нормален човек не би казал на половинката си. Примерно " мама никак не те одобряваше, ама аз те взех."

# 29 2 фев. 2018, 11:32 ч.

София
Мнения: 12 114

Цитат на: Хър Мяуджести в пт, 02 фев 2018, 11:03

Има компромиси, за които никой нормален човек не би казал на половинката си. Примерно " мама никак не те одобряваше, ама аз те взех."

Че кой нормален човек изобщо ще търси одобрението на майка си по въпроса за това за кого да се ожени? 21-ви век, все пак.

Препоръчани теми

Проблем във връзката

Приятелят ми "буксува"

Объркана съм

Ако човекът до теб е различен от теб

Причина:

Причина: