А за кучета за това трябва да се доразбираме,че аз искам амстаф моя иска померан(За да го подстригваме като мече),но с това животно не ми е как ще се справя.За мен е по-важно да се дресира лесно и да не изисква денонощно решене, ама...ще видим как ще дойде.Днес заспах в 17 и станах в 19,а според майка ми както обикновенно съм си проспала живота,но и на това чайната му...та мен ще ме учуди,ако косата ми е най-големия проблем,но дано остане само това.Започвам да се замислям за живота и се убеждавам,че ме иска на колене и реших да не се съпротивлявам вече,че ми писна...да видим до къде ще стигна така.И ми писна да таканва степен,че се замислих дали не плащам за греховете на предишни поколения и ако е така като си ида от този свят и разбера защо се е случило всичко ще гоня тия тъпанари и в отвъдния живот.Днес претърпях пълен крах,аз се чудя как да стана от леглото и да отида някъде и най-после имах възможност да разнообразна,но мъжа ми не ме взе със себе си,че са щели да са само момчета...и аз останах сама у дома и направих най-голямата тъпотия...гледах клипчетата от феталната морфология и цялата се разтрепери,ако имате такава мисъл дали да ги гледате-не си го причинявайте.Но забелязах пъпната връв как е омотава около нея,та лекарката ми няма как да не го е видяла,беше замотана цялата,но изглежда наистина лекарите ми са идиоти,та ми идеше да стана и да ида да тия лекари та да им обясня ситуацията с жестове.Аман от идиоти с право се дразня на тъпите хора.Вече усещам живота си като филм,който не бих гледала.Да се приключва с тая драма.
Какво да ти кажа ... и аз си правя много равносметки за тъпия ми живот, и в голяма част от ситуациите просто или не съм имала избор, или съм избирала да остана. Малко след абитуриентския ни бал, една от най-добрите ми приятелки се самоуби.
Мен ме бяха приели студентка в друг град, тя се премести с мен, но след две седмици реши че не е за нея и се върна обратно. Аз бях афектирана, защото останах сама с наеми, предплащания, сметки ... обидих се доста. Малко след това тя изчезна, и я намериха след няколко дни. Хвърлила се под влак. Майка й ми се обади една вечер и още ме побиват тръпки от разговора ... беше преди 16 години. Каза ми “ дано да имаш дъщеря и с нея да се случи същото”!
Надявам се това да беше жертвата, която дадох за това проклятие.
Та какво да ти кажа за гадния живот ... имам една катастрофа, от която едва оживях, с последствия които са си за мен. Причини я мъжа ми(бившия) и оттогава не съм го чувала. Оставиха ме там, в болницата, след 9 години брак ... Момичето, с което израстнах, още една от най-близките ми приятелки дори най-най- отново се самоуби, малко след катастрофата, докато се чудех на кой свят съм, на рождения ми ден тя бе решила, ме живота не е за нея ... Някъде между там и нашите се разведоха ... Ретроспекцията не ми е много хепи, имам и още доста кофти неща, но дребни на фона на тези .... Така че какво да кажа. Надявам се Михаела, която загубих да е клетвата отпреди 16 години. Надявам се да съм платила греховете на предходните поколения и да имам и аз поне няколко години безоблачен живот! Не съм научила уроците си, въпреки всички гадости, не знам къде е истината за мен. И това най-много ме плаши