СМГ "Паисий Хилендарски" - тема 10

Доколкото​ разбирам отговорите, СМГ го правят добрите учители. Въпрос: имат ли тези учители капацитета, да поемат с 50% по-високо натоварване? И ако имат случайно, морално ли е да искаме това от тях (заплатите им остават същите)?

Защо трябва да претоварваме тези учители? Нима мислите, че това са единствените добри учители в София? Какво ако се наемат още хора, щом има повече работа?

Т.е. Вие предлагате, вместо да използваме наличните в другите​ училища добри учители като база за вдигане на нивото И на тези училища, да ги концентрираме в СМГ?
Като лишим останалите училища от последната им надежда за някаква перспектива?
И докато техните сгради пустеят, да въведем трисменен режим в СМГ?

Не, Ежко! Хоби ти е да се заяждаш с мен или просто никога не ме разбираш, знам ли?
Аз отдавна се чудя защо няма други добри училища в София. Но както виждаш няма шанс да се появят такива.
Подчертавам, основното в смг са децата! Подборът. Учителите са много добри, факт, но ако отсреща няма отклик нищо няма да стане.
Когато изреждах какво за мен е доброто в смг изредих много неща. Това е съвкупност. Не виждам каква ти е драмата с шестата паралелка? Че на още 30 деца в София ще се даде шанс за добро образование? Кой и какво губи от наличието на шеста паралелка?

Ezhko,
Същественото не е, че са увеличени паралелките, приемани в пети клас, а че по този начин се постига съответствие в броя им в прогимназиалната и гимназиалната степен в СМГ. Това обективно ще доведе до повишаване на нивото на обучение в СМГ като цяло. Ето защо:
При доскорошните нива на прием в пети клас (първо 4, а после и 5 паралелки) след седми клас около 1/3 до 40% от випуска напускаше СМГ (в посока различна от математиката). За осми клас се приемат 6 паралелки, от които около 2,5 паралелки се сформираха от досегашни ученици на училището. Т.е. гимназиалната степен започваше с над 50% нов ученически състав - хора, които макар и силно мотивирани, преборили се със сериозна конкуренция, но все пак учили в по-спокойна среда, където постигането на успех не е издигнато в култ. Така в седми клас навиците и нагласите на учениците бяха доста различни. От една страна "старите" СМГейци, които са свикнали за 3 години на огромни физически и интелектуални натоварвания и в които е възпитан пиетет към успеха, а от друга страна новоприетите ученици, които в началния етап от гимназията още не можеха да се освестят на кой свят са. Това различие в нивото (не толкова ителектуално, колкото психофизическо) налагаше да се влагат сериозни усилия от преподавателкия състав за преодоляване на различията. При това голяма част от тези усилия бяха насочени не в посока знания по определени учебни дисциплини, а в чисто възпитателен план - да научат младите хора, че е полезно да се "скъсваш от учене", че няма граници за полагания труд, че е важно да си първи в своята облас, че в живота се помнят победителите.
Сега, когато паралелките в прогимназиалния и гимназиалния етап са изравнени, след седми клас в СМГ ще остават около 4 паралелки "стари" СМГейци, което ще позволи преподавателския състав веднага да се фокусира предимно в преподаване на нови знания и постигане на нови умения, а да не губи време в уеднаквяване на нивото (повтарям: не интелектуалното, а психологическото и физическото ниво на учениците). Това обективно ще повиши нивото на учениците в гимназиалната степен.
Да разгледаме ситуацията и в прогимназиалния етап:
В пети клас постъпват 6 паралелки изцяло нови ученици. Увеличеният прием (спрямо предишните години) теоретично означава относително намалена конкуренция, което води до по-слабо средно ниво. Това при непроменени останали параметри на процеса (приемната кампания). На практика, обаче, някои от другите параметри на приема  са доста променени. На първо място е демографският фактор - последните години наборите в София се увеличават (не само заради увеличена раждаемост, а и заради миграция на населението към София). Това обективно засилва конкуренцията, което компенсира в известна степен теоретичното ѝ намаляване чрез увеличен прием. По-важното е, че заради масовата нагласа (която понякога граничи с истерия, но това последното не съм го казал публично ) да се кандидатства в СМГ, конкуренцията чувствително се повиши последните години. Това е главната причина, която не сваля нивото при сегашния прием на повече паралелки в пети клас.
Всички изложени по-горе съображения са разглеждани в продължение на няколко години  от колегите ми. При това много внимателно. И в подходящото време (макар и оспорвани в технически план от някои) са предвижени към институциите за утвърждаване.
В резюме: с приема на 6 паралелки в пети клас, нивото на обучение в СМГ ще се вдига! Децата ще бъдат по-натоварени (както физически, така и интелектуално). С последното не искам да плаша родителите на бъдещите СМГейци.

Колкото до въпроса Ви "защо още не са се появили още такива училища" - отговорът не е по силите ми Може би ако съвместно разсъждаваме върху условията на средата, силните и слабите страни на различните участници в образователната система, ще достигнем до някакви полезни изводи.

Още помня миналогодишните драми около неприети " стари" СМГ-ейци. Както и родители, които си мислеха, че децата им " освобождават" места. На наблюдателите ще им бъде интересно. На децата - трудно. Ще успеят най-подготвените, най-мотивираните и ... тези с най-добрите писма. Успех.
Ако паралелките в пети клас са с намален брой деца в сравнение с миналата година и пак набъбнат до над 30 деца, това означава и още няколко щастливи семейства.

Дидева,
Нека не си затваряме очите пред реалностите: и тази година ще се приемат по 30 и повече деца в шесте паралелки пети клас...

Просто се опитах да съм деликатна.

Мария, нямам нищо лично против Вас, за да се заяждам.
Разглеждахме въпроса за капацитета от добри учители, които да поемат увеличеното натоварване и откъде същия капацитет може да се вземе. Не мисля, че стигнахме до задоволителен отговор.
Сега разширяваме темата и с подбора на децата. Даже чисто теоретично, разширен прием винаги означава по-слаб подбор. С всички произтичащи. На практика положението е по-лошо.
Относно базата - въпросът с капацитета стои и тук. И т.н. относно "съвкупността".
Нямам против да има и 18-та паралелка. Ако е необходима и ако има капацитет да се поеме натоварването. Дали обаче второто е вярно и дали е вярно, че са необходими именно нови паралелки, а не "ново" училище? И каква е разликата (освен "търговската марка")?

Г-н Василев,
Докато не се въведе специализиран изпит след 7-ми клас за СМГ, нужда от уеднаквяване на нивото ще има винаги. Защото НВО подбира ученици с качества, много различни от тези, които СМГ подбира след 4-ти и култивира от 5-ти до 7-ми клас.
Колкото до романтичният ви поглед към скъсването от учене - така е. Учениците се скъсват да учат. Извън СМГ (като изключим математиката). Защото нивото на преподаване по повечето дисциплини в момента (извън математиката), е казано деликатно, "неустойчиво". С особена сила това важи за хуманитарните дисциплини и езиците. Така че основния двигател за "скъсването от учене" са учениците и техните родители, а не СМГ. И положението само ще се влошава с разширяването на приема. Поради баналния недостиг на качествени преподаватели по езици и по български, готови да работят  за предлаганото ниво на доходи.

Мария, исках да водим разговор базиран на логика, а не на чувства. Не намирам, че съм използвал жлъчни обиди, но ако съм Ви обидил с нещо - извинете. И последно - това, че критикувам СМГ, съвсем не означава че го мразя.

Ключът е в думичката “случи”.
Всички ли паралелки могат да се похвалят с прекрасни преподаватели към момента?
Питам от позицията на родител, чиито деца преди години не случиха на такива прекрасни преподаватели и се налагаше допълнителна извънучилищна подготовка по някои предмети.
От няколко години съм се откъснала от гимназията и нямам информация как е към момента. И все пак, хвърляйки поглед към учителския колектив, тези, от които не бяхме доволни преди години са си там. Значи наистина си е въпрос на късмет.
Дано да греша.😃

Фран, така е.
Във випуска ни има различни учители на различните паралелки по почти всички предмети. Ние все пак сме от скоро, но до този момент не съм чула за недоволни от учител. Всеки може би си има някакви локални забележки. Лично аз - само една, но тъй като е по предмет, на който не държа, който и аз не разбирам и който няма да е от съществено значение за бъдещето на детето ми, не се вживявам вече (признавам, първия срок се впрягах, дори самата аз се самообучавах, но към днешна дата и двете се предадохме).
Чисто организационно има какво да се желае, но доколкото това няма отношение за мотивацията и интереса за учене на децата, а само до комфорта на родителите, няма нужда да се вживямам толкова.

Човек и природа?😃

Информатика учи ли се в пети клас? ИУЧ или ФУЧ? Че не съм много наясно с новите учебни планове?