Любители на кучета - тема 78

Като беше малък се шашках, защото Макс ми е първо куче и всичко ми беше ново и непознато. Сега вече не се паникьосвам или поне не в кризисни моменти. Мисълта обикновено ми е насочена към това колко дни ще трябва да правим някакви процедури ако е нахапан и дали няма да се инфектира ако се касае за рана. А и той вече е голям така, че честно казано аз не се притеснявам за него толкова, колкото за околните кучета и какво би им направил той, защото той не е от тия дето се бутат и ръмжат, а от онези дето директно хапят. И за това и не харесвам ръмжащи свободно пуснати кучета които му се мотаят пред муцуната да го ръмжат, а аз да се чудя как да опазя хорското куче без Макс да ми изтръгне ръката.

колкото и да е добро кучето, винаги може да се стигне до сдъвкване
така де, колкото и да са добри и двете кучета

Рея вчера имаше бърз спаринг с едно от най-добрите си другарчета
играеха си, намеси се една овчарка и на другарчето му станаха твърде много преследвачите, обърна се и сдъвка Рея, че беше по-наблизо
Рея в първия момент си стоеше търпеливо, ама след третото захапване реши, че няма да търпи повече и имаше кратко звучно сбиване, придружено с викове на стопани
разбраха се бързо и без кръв, ама отстрании ако не ги познаваш си е страшно
след 5 минути пак си играеха и се бореха, все едно нищо не е станало


имали сме и сборвания за надмощие, пак изглеждат страшни, но обикновено приключват бързо и без наранени

Ако жената е била жертва на кучешки бутаници, като мене, напълно я разбирам. Все пак не ща да се потрошвам, разтървавайки кучета, и аз бих стояла настрани. Но моята не се бие, не се заяжда, тя има дълги бързи крака и знам, че ще избяга и на тигър, та не се притеснявам за нея.

Като стане меле най-добре хващаш за опашката и дърпаш. Който има опашка.  Едно време доберманката ми (която беше страхлива и се сбиваше понякога от страх) понеже нямаше опашка няколко пъти съм правила грешката да бръкна с ръка в мелето, за да я хвана за нашийника. После обикновено на кучетата нищо им няма, а аз съм с изпоядени ръце. Тогава не се шашках много, че беше яко добиче. Ама сега с това миниатюрното... не знам как ще оцелее, ако някой го нападне. И със сигурност ще я вдигна, колкото и да е неправилно. Иначе няма никакви шансове. Онзи ден реши да се играе с един дог. Той беше добър, обаче беше над 70 кг според мен, а беше млад и игрив. Само като се представих какво ще стане, ако я настъпи без да иска и ми стана лошо. Представям се, ако някой я нападне... 
Ох... уплашихте ме с тези кърлежи. Ние сме с Нексгард спектра, ама да видим. Най-ужасното е, че как се намира кърлеж на йорки с една педя тъмна козина хич не мога да си го представя. А най ме е страх да не го занесе на децата. Освен да им сложа и на тях по една каишка. 

Савина, аз с Нексгард не съм имала досега проблеми никакви. Но не съм сигурна вече дали липсата на проблеми не се дължи на късокосместата козина. Като чета тук в темата, стопаните на късокосмести сме все доволни, а пък различни неща ползваме, та не знам...

Aз моята я водя на каишка,защото ме е страх някое от пуснатите или бездомно да не я нападне. И аз сигурно бих я гушнала ако стане нещо. Не знам. Ние живеем в малко населено място,до парка и центъра и точно срещу училището. Има един човек с овчарка,който специално я води тук да я пусне да тича,да си върши всички нужди и после я прибира. А не е като да няма наоколо ливади,ниви и места,на които може да я пуска. Други пък са с чаочао,никога не съм го видяла вързано. Сигурно са добри и кротки,но все пак са кучета. И всеки път като излезем с Енджи се оглеждам като престъпник,щото не знам от къде ще ни налети някое куче. Тя и нашата алабайка е добра,но е към 60кг и е по-висока от детето. Не може да се пускат така големи кучета,но това си е мое мнение.
Тихичко се похвалвам,че имаме успех с пишкането навън. Извеждам я през час-два,както дойде и всеки път пишка,а акането вече е само вън. Някой път имаме пропуск с пишкането,но то е ако нещо се захласна и не я изведа по-дълго време. Сега остава и нощем да започне да стиска и ще е супер,но си е малка още.

Кафе с мед, то и аз съм ставала жертва на кучешки бутаници, но точно тая дама и мъжа и не мога да ги разбера. Овчарката вечно пусната, те се мотат някъде след нея и поне да ги слушаше това куче, а то изобщо не чува. И това на улицата, не на поляна. Кучето е разкошно, много красиво, силно животно и напада. Не само аз недоволствам, има и други съседи пострадали и изплашени. Една вечер, пак след като нападна Рекс в тъмното, му се развиках, че ще пусна жалба, той взе да ми обяснява, че имал всички документи, казах му, че не ме интересуват документите му, няма право да разхожда кучето пуснато в квартала, още повече, че има заповед на общината и в нея са споменати четири породи, които да се разхождат и с намордник: питбул, бултериер, ротвайлер и овчарка. В интерес на истината, скоро не ни е нападало кучето, но го води на повод, поне когато съм го срещала. Не мисля, че съм го уплашила много точно аз, но не съм единствената, дето недоволства, та може и някой друг да е помогнал, знам ли. Пу-пу, както се казва, да чукам на дърво, че може и случайно да е.
Иначе това с опашката работи, гледала съм го на живо, но не съм го прилагала. Коляно и аз лекувах два-три месеца, това вече от моя щур лаб, от игра с него на поляна при това, разминах се с компреси, превръзки, мазане и лежане. А една вечер се прибрах с кръв по ръце, колене, лице, ревяща и подсмърчаща, ошашавих ги вкъщи. Отдавна беше, Рекс май и годинка нямаше, извела съм го вечерта в тъмното до блока, той се нагласи да върши работата и като му скочиха от нищото появили се две кучета, той скочи, сбиха се, едното избяга, но с другото боя продължи и аз, нали съм умница, дърпам повода, викам, че като ме повлече, как само се намерих опната в цял ръст по очи до бордюра на тротоара и аз не разбрах, добре не съм си дръннала главата в него. Рекс беше забягнал с кучето, аз се надигнах, зароних два реда сълзи и три сополи, докато се чудех къде да го търся, той се донесе доволен победител. Уф, сега ми е смешно, ама тогава хич не ми беше. Не знам, май са неизбежни такива случки с четириногите приятели, особено с по-големите щураци.

Савина, откакто сме с Нексгард Спектра, не сме имали и ние пробив с кърлежите.

Вчера се наложи да хвана и закарам до Дивите животни две малки гълъбчета. Едното в събота пищеше, после само лежеше и не можеше да мърда. Занесох му храна и вода, но големите гълъби изяждаха и изпиваха всичко. Накрая от Дивите животни ми препоръчаха да го закарам в Добро хрумване-Изток, където да се погрижат за него. Оказа се, че има и още едно, та и двете отидоха в клиниката.

Обаче в суматохата по хващането им, бяхме забравили на масата 3 печени пилешки бутчета. И рошлата се почерпила - изяла е месото на две и половина + кокалите на две от тях.
Тежеше като гюлле, видимо бе много щастлива, че се е наяла като прасе.
Звъннах в клиниката да питам какво да правя, защото пилешките кости са остри. Казаха да я наблюдаваме и да ги потърсим, ако се появи проблем. Както и да й дам картофено пюре, което нямаше как да стане, защото се беше наплюскала до пръсване.
Пи много вода, пишка стотина пъти, дори през нощта ставах да я изпишквам.
Сутринта имаше огромен изходен материал, нямаше парчета кости в него.
Обаче кифлата пак беше гладна. Направих й пюре, хареса й.
Сега чакам пуберът да се прибере от училище и да каже как е.
Дано нищо й няма.

Тази лакомия ще ме довърши някой ден.

Може и да има нещо вярно в това. Доберманката навремето я влачех по гори, язовири и села и никога не е хващала кърлеж. А нямаше такива препарати. Имаше само едни най-обикновени каишки, дето е бая съмнително дали вършеха някаква работа.
Змия, не се притеснявай прекалено. Едно време като нямаше гранули и не беше модерно да не се дават кокали, 8 год си храних кучето с пилешки крака и фенери и никога нищо не й е станало.

краката и фенерите не са с цепещи се кости, бутчетата обаче, са

Змия кокалите се разграждат в стомаха, така че проблема е само при тяхното поглъщане да не наранят някъде вътрешно хранопровода и червата. На изхода обикновено излизат в много сухо и ако е яла повече кокали чак акото се рони докато се изхождат.
Като заговорихте за чао чао се сетих как в парка едно време един мъж разхожда е едно крайно агресивно такова и всеки път когато го срещнехме сутринта и онова почваше да ръмжи и да се спуска (стопанина го водеше на автоматичен повод) а Макс малък и плашлив се скриваше зад мен. Та същия тоя мъж много се кефеше на ситуацията и всеки път ме питаше хилейки се “Да го пусна ли?”. Демек да ми изяде кучето. И година по-късно Макс пораснал и възмъжал, срещаме пак същия човек и чао чао е парка. Онова почва неговото си представление с ръмжене те и спускането, обаче Макс този път като излая едно страшно (казвала съм ви че има специфичен лай с гърлено ръмжене едновременно) и стопанина в шок, а аз на свой ред го попитах смеейки се “Да го пусна ли?” Човека отпраши с двеста и повече не е минавал близо до нас, пък камо ли да предлага да си пуска кучето, че да захапе моето.
А на късокосместите пак си се лепят кърлежи мисля, просто по лесно се виждат ходещите и забилите се такива.

Лепят се кърлежи и по късокосмести,да,за жалост

Всичко е наред с кифлата. Батко й не я е извел през деня и не е могла да ни дочака, но не е драма за мен. За баткото ще е, когато се прибере

 
Добри новини ( за нас,не за баткото).

Нашия,хем над 25 килограма беше ,с едни варени телешки кокали как дриска и повръща кръв,не бяха тръбести хем. Изобщо не давам кокали.

Да покажа бебка с нейното приятелче хъски: