Тогава можеш да станеш член на клуба на марката кола, която караш. Навремето с бившия членувахме в такъв и постоянно си организираха сбирки, на които ни канеха. В тия клубове е пълно с мъже.
Днес го направих !
- Публикувана: 8 фев. 2018, 21:03 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2018, 23:20 ч.
На 33 сама ...
Днес го направих !
И да ходи редовно да пие кафе на автомивката.)
за това не бях се сещала ! 
Това с насилствените хобита не работи,рано или късно ще ти писне да се правиш,че харесваш нещо,което всъщност не ти харесва.В другата тема за изневерите казаха,че обаче е проблем,когато мъжът има хоби,което не харесва на жената и води до разриви - или тя го ограничава,или се отдалечават един от друг.
Аз също съм за запознанствата с различни хора на различни места непринудено.
добре де, Ginger( да се чувстват поканени и останалите), нормално ли е и случва ли ти се: имам си нов фен от няколко дни(познаваме се от тренировки от преди) и сега нещо ме е подхванал по фейса и ми ги пише едни...Та, на мен ми е симпатичен, обаче сякаш ме е страх да се впусна в нещо...някак не че бягам от срещата, а по-скоро от това да излизаме и т н и после пак да се окаже неподходящ. Нормално ли е или да ходя към диспансера
Чисто прагматично, що за човек е? Говоря за видимите неща - физика, професия, пари. Защото първо трябва да е в графата "ставащ" по тия параметри, ако не е - няма смисъл.
Иначе излизай, що не, поне като се проваляш, ще се "проваляш умно". По-добре да видиш повече случаи на провал и да може да разпознаваш успеха. И се надявам под излизане да имаш предвид точно това - излизане и забавления и много напоителни разговори, не секс и филм на лаптопа, като скучните семейни:)
Иначе излизай, що не, поне като се проваляш, ще се "проваляш умно". По-добре да видиш повече случаи на провал и да може да разпознаваш успеха. И се надявам под излизане да имаш предвид точно това - излизане и забавления и много напоителни разговори, не секс и филм на лаптопа, като скучните семейни:)
добре де, Ginger( да се чувстват поканени и останалите), нормално ли е и случва ли ти се: имам си нов фен от няколко дни(познаваме се от тренировки от преди) и сега нещо ме е подхванал по фейса и ми ги пише едни...Та, на мен ми е симпатичен, обаче сякаш ме е страх да се впусна в нещо...някак не че бягам от срещата, а по-скоро от това да излизаме и т н и после пак да се окаже неподходящ. Нормално ли е или да ходя към диспансера
Е какво пречи да поизлизате малко, не да се загаджасваш веднага с него?
добре де, Ginger( да се чувстват поканени и останалите), нормално ли е и случва ли ти се: имам си нов фен от няколко дни(познаваме се от тренировки от преди) и сега нещо ме е подхванал по фейса и ми ги пише едни...Та, на мен ми е симпатичен, обаче сякаш ме е страх да се впусна в нещо...някак не че бягам от срещата, а по-скоро от това да излизаме и т н и после пак да се окаже неподходящ. Нормално ли е или да ходя към диспансера
Зависи дали си готова и искаш.
Не е нормално ако искаш да осъществяваш контакти и търсиш човек,а в същото време те е страх от първа среща. Това не е нормално. Тоест не,че не е нормално,но говори за някакво друго състояние - страх,неготовност и т.н.
Има и нещо друго. Човек се изморява от разочарования и в един момент му писва. Слава Богу при мен този момент трае сравнително малко и си давам ясна сметка,че не бива някой да плаща грешките на други.
Така,че дерзай !
Та, на мен ми е симпатичен, обаче сякаш ме е страх да се впусна в нещо...някак не че бягам от срещата, а по-скоро от това да излизаме и т н и после пак да се окаже неподходящ.
Няма как да прецениш дали е подходящ, или не, ако не се срещаш с него. Отдалече и във фейсбук всеки може да бъде какъвто си иска. Но какъв е в действителност можеш да разбереш само при личен контакт.
За мен е нормално да си притеснена и да се колебаеш, но се опитай да преодолееш себе си и да действаш. Това с принца, който ще дойде у вас да те намери, май го има само в приказките.
Ами зависи какви ти ги пише. Може пък съвсем логично да ти се е изострило вниманието.
За да ви поразведря, ще ви разкажа една случка от годините си на свободен ( или хайде самотен) електрон. Предупреждавам, че е дълго:
За да ви поразведря, ще ви разкажа една случка от годините си на свободен ( или хайде самотен) електрон. Предупреждавам, че е дълго:
Скрит текст:
Запознавам се аз със един образ от един сайт, който няма да рекламирам тука. Разменям си няколко приказки с него. Дава ми линк към фейсбука си ( гледам го един такъв спортен, но малко тип борчага) разказва ми за интересите си и бърза да се чуем. Аз се опъвам да си дам така лесно телефона и му обяснявам, че не виждам наистина какви общи теми бихме открили. Обаче той настойчиво ми обяснява как щял да ме убеди, че все пак ще ни потръгне приказката, не е някой кретен или маниак. И така, кандисвам аз и ми се обажда едно тънко писукащо гласче. Оказа се, че човекът наистина бил борец някога ( при което показвам неподозирани познания за лаик по тази тема познания), а сега е военен имал котенце, което си подстригвал собственоръчно. Даже ми изпрати снимка....на котенцето. Е, малко зле подстригано, но истинска котка, а не...
Та, както си приказвахме се разбрахме, че някой ден може да се видим ей така на разходка примерно. И след това тотално забравяме и двамата един за друг. Докато един ден, запътила се към парка чувам клаксон на кола и докато разбера какво се случва, колата паркира в началото на парка, и се появява този господин в пълния си блясък: "Ами така и така, ти сигурно ме забрави вече, но може ли да те придружа на разходката?" Аз малко изненадана се съгласявам. И аз така си казвах, чакай пък да видим, може да се окаже свестен човек, ако не за гадже, то поне за компания да става. И от дума на дума, разбирам, че този човек е решил да ме убеди в чистата си и невинна душевност. Почти всяко изречение сочи натам. След което провеждаме следния разговор:
Той: Ехх, вчера гледах един много тъжен филм. Даже си поплаках малко на него.
Аз: Така ли?
Той: Ами дааа. Значи, те са много влюбени, обаче семействата им враждуват. И не им даваха да се виждат. И накрая тя изпи някаква течност и уж умряя, а пък той се поболя от мъка и се самоуби. Много, много тъжна история. Аз такъв филм досега не бях гледал.
Аз: О, ами как? Гледал си "Ромео и Жулиета".
Той: А, така ли се казвал? Значи и ти си го гледала!
Реших да му спестя лекциите за онова момче Уилям ШекспирТ. После ме покани да ядем бахур и някъде след тази покана се разделихме по живо по здраво.
По едно време ми беше писал как си мислел за мене...чат-пат. Щях да падна от смях с това. Джинджър, какво ще кажеш? Би ли му дала шанс на този?
Та, както си приказвахме се разбрахме, че някой ден може да се видим ей така на разходка примерно. И след това тотално забравяме и двамата един за друг. Докато един ден, запътила се към парка чувам клаксон на кола и докато разбера какво се случва, колата паркира в началото на парка, и се появява този господин в пълния си блясък: "Ами така и така, ти сигурно ме забрави вече, но може ли да те придружа на разходката?" Аз малко изненадана се съгласявам. И аз така си казвах, чакай пък да видим, може да се окаже свестен човек, ако не за гадже, то поне за компания да става. И от дума на дума, разбирам, че този човек е решил да ме убеди в чистата си и невинна душевност. Почти всяко изречение сочи натам. След което провеждаме следния разговор:
Той: Ехх, вчера гледах един много тъжен филм. Даже си поплаках малко на него.
Аз: Така ли?
Той: Ами дааа. Значи, те са много влюбени, обаче семействата им враждуват. И не им даваха да се виждат. И накрая тя изпи някаква течност и уж умряя, а пък той се поболя от мъка и се самоуби. Много, много тъжна история. Аз такъв филм досега не бях гледал.
Аз: О, ами как? Гледал си "Ромео и Жулиета".
Той: А, така ли се казвал? Значи и ти си го гледала!
Реших да му спестя лекциите за онова момче Уилям ШекспирТ. После ме покани да ядем бахур и някъде след тази покана се разделихме по живо по здраво.
По едно време ми беше писал как си мислел за мене...чат-пат. Щях да падна от смях с това. Джинджър, какво ще кажеш? Би ли му дала шанс на този?
явно още не съм готова, това е. Ми той е 30г, работи не знам.. нещо с компютри беше, обяснява как му писнало от краткотрайни истории и вече искал да си градят заедно апарт и фемили. Обаче и пише там едни романтични, които у мен не предизвикват същото, как да кажа-усещам, че вътрешно се противя да опитам. Страх ме е да не се разочаровам пак, а си давам сметка, че без риск и опити - няма как да стане. Ужас, това е ебаси цикъла, направо ми се доплака. В общи линии, предната връзка направо ме срина със земята и макар да съм се поизправила вече, някак съм различна, не съм себе си или поне не пълноценно. Истината е, че нямам кой знае какви критерии - да е симпатичен, да се самоиздържа , обаче работата му искам да е в конкретна сфера(не ме нападайте, просто ще ми е интересно и т н), да иска семейство и това е. Обаче гледам, че явно аз не съм готова да опитам/да допусна някого, а пък ми липсва да съм влюбена, май съм за диспансера 
ПС- благодаря ви за съветите. За да разведря и аз - имах гадже, с което се запознах като той дойде у нас - да ремонтира е да, не беше богат/висше и т н, но имахме хубава връзка
ПС- благодаря ви за съветите. За да разведря и аз - имах гадже, с което се запознах като той дойде у нас - да ремонтира
е да, не беше богат/висше и т н, но имахме хубава връзка Ами зависи какви ти ги пише. Може пък съвсем логично да ти се е изострило вниманието.
За да ви поразведря, ще ви разкажа една случка от годините си на свободен ( или хайде самотен) електрон. Предупреждавам, че е дълго:
За да ви поразведря, ще ви разкажа една случка от годините си на свободен ( или хайде самотен) електрон. Предупреждавам, че е дълго:
Скрит текст:
Запознавам се аз със един образ от един сайт, който няма да рекламирам тука. Разменям си няколко приказки с него. Дава ми линк към фейсбука си ( гледам го един такъв спортен, но малко тип борчага) разказва ми за интересите си и бърза да се чуем. Аз се опъвам да си дам така лесно телефона и му обяснявам, че не виждам наистина какви общи теми бихме открили. Обаче той настойчиво ми обяснява как щял да ме убеди, че все пак ще ни потръгне приказката, не е някой кретен или маниак. И така, кандисвам аз и ми се обажда едно тънко писукащо гласче. Оказа се, че човекът наистина бил борец някога ( при което показвам неподозирани познания за лаик по тази тема познания), а сега е военен имал котенце, което си подстригвал собственоръчно. Даже ми изпрати снимка....на котенцето. Е, малко зле подстригано, но истинска котка, а не...
Та, както си приказвахме се разбрахме, че някой ден може да се видим ей така на разходка примерно. И след това тотално забравяме и двамата един за друг. Докато един ден, запътила се към парка чувам клаксон на кола и докато разбера какво се случва, колата паркира в началото на парка, и се появява този господин в пълния си блясък: "Ами така и така, ти сигурно ме забрави вече, но може ли да те придружа на разходката?" Аз малко изненадана се съгласявам. И аз така си казвах, чакай пък да видим, може да се окаже свестен човек, ако не за гадже, то поне за компания да става. И от дума на дума, разбирам, че този човек е решил да ме убеди в чистата си и невинна душевност. Почти всяко изречение сочи натам. След което провеждаме следния разговор:
Той: Ехх, вчера гледах един много тъжен филм. Даже си поплаках малко на него.
Аз: Така ли?
Той: Ами дааа. Значи, те са много влюбени, обаче семействата им враждуват. И не им даваха да се виждат. И накрая тя изпи някаква течност и уж умряя, а пък той се поболя от мъка и се самоуби. Много, много тъжна история. Аз такъв филм досега не бях гледал.
Аз: О, ами как? Гледал си "Ромео и Жулиета".
Той: А, така ли се казвал? Значи и ти си го гледала!
Реших да му спестя лекциите за онова момче Уилям ШекспирТ. После ме покани да ядем бахур и някъде след тази покана се разделихме по живо по здраво.
По едно време ми беше писал как си мислел за мене...чат-пат. Щях да падна от смях с това. Джинджър, какво ще кажеш? Би ли му дала шанс на този?
Та, както си приказвахме се разбрахме, че някой ден може да се видим ей така на разходка примерно. И след това тотално забравяме и двамата един за друг. Докато един ден, запътила се към парка чувам клаксон на кола и докато разбера какво се случва, колата паркира в началото на парка, и се появява този господин в пълния си блясък: "Ами така и така, ти сигурно ме забрави вече, но може ли да те придружа на разходката?" Аз малко изненадана се съгласявам. И аз така си казвах, чакай пък да видим, може да се окаже свестен човек, ако не за гадже, то поне за компания да става. И от дума на дума, разбирам, че този човек е решил да ме убеди в чистата си и невинна душевност. Почти всяко изречение сочи натам. След което провеждаме следния разговор:
Той: Ехх, вчера гледах един много тъжен филм. Даже си поплаках малко на него.
Аз: Така ли?
Той: Ами дааа. Значи, те са много влюбени, обаче семействата им враждуват. И не им даваха да се виждат. И накрая тя изпи някаква течност и уж умряя, а пък той се поболя от мъка и се самоуби. Много, много тъжна история. Аз такъв филм досега не бях гледал.
Аз: О, ами как? Гледал си "Ромео и Жулиета".
Той: А, така ли се казвал? Значи и ти си го гледала!
Реших да му спестя лекциите за онова момче Уилям ШекспирТ. После ме покани да ядем бахур и някъде след тази покана се разделихме по живо по здраво.
По едно време ми беше писал как си мислел за мене...чат-пат. Щях да падна от смях с това. Джинджър, какво ще кажеш? Би ли му дала шанс на този?
Това с бахура направо ме срази !
Не,че другото не ме ...Аз на какви идиоти съм давала шанс....ако тръгна да разказвам случки....ще се попикаете
А последният прие охотно половината пари за сметката от мен
Иначе уж интелигентно момче....