Халит Ергенч и Бергюзар Корел, "Ти си моята родина" - тема 21

  • 64 137
  • 736
  •   1
Отговори
  • Мнения: 11 116
Халит Ергенч и Бергюзар Корел
в проекта "Ти си моята родина"
 и всичко друго за нашите любимци





Сценаристи:
Uygar Şirin, Deniz Gürlek, Melek Seven, Melih Özyılmaz
Режисьори:Yağmur и Durul Taylan
Продуцент: O3 Medya


Резюме:
"Ранена любов"

Една от най-красивите и епични романтични истории е на път да докосне сърцата и да поднесе пламъка на една истинска любов, поставена на изпитание във възможно най-тежките условия. Събитията  се развиват в района на невероятно живописния бряг на Егейско море. Това е любовната история на един мъж и една жена, чиято изключителна вяра един в друг преминава през тежка криза. Силен и въздействащ портрет на непреходни човешки емоции, силни характери, спираща дъха любов, солиден сценарий, грандиозни панорамни гледки. Всичко това, разгърнато на фона на красивото егейско крайбрежие и носещо  високото качество, гарантирано от режисьорите на "Великолепният век".

"Ранена любов" е историята на една всеотдайна майка, която се бори да запази семейството си в най-тежките времена, които една майка може  да преживее. Тя е обречена да избира между семейството си и своята подтисната женственост. Това е историята на един от най-трагичните герои на своето време. Герой, който ще стане свидетел на разпада на своето семейство без да може да направи нищо, с което да го предотврати. Един влюбен мъж, който е осъден да наблюдава как любовта на живота му се изплъзва от ръцете му, заради една кауза, която той не може да загърби. Въпреки всичко, заради дадената клетва,  той няма да се откаже от изречената лъжа. Клетва, която е много скъпа на сърцето му.

Един мъж достатъчно смел, за да предизвика смъртта без миг колебание и  да загърби всичко онова, което му е носило радост в живота. Той е съкрушен, когато жената, която е оставил, няма друг избор освен да приеме предложението за брак, носейки в утробата си неговото дете.   Поради каква причина един мъж може да направи това? Кой е най-коварният враг? Как най-очевидната истина може да понесе най-трагичната лъжа? Може ли любовта да се изправи срещу гордостта и честта? Може ли любовта да остане ненаранена пред лицето на предателството?

ПОСЛЕДНИТЕ ИНТЕРВЮТА НА ХАЛИТ И БЕРГ

Скрит текст:
ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА ПРЕВЕДЕНИ ОТ ВАРНА /предходните да се търсят на линка над спойлера, който отваря начална страница на тема, където в скрит текст са поместени всички от началото на сериала/

7 ЯНУАРИ 2018 г. - ХАЛИТ

Да се върнем към годините в гимназията, да започнем оттам.


Преди да започна да се занимавам с актьорство, музиката изпълваше живота ми. Никога не съм казвал „Аз съм музикант” или „Аз съм певец”, но много дълго време съм работил в тази посока. Бях солист на училищния оркестър в гимназията. Тогава вестник „Миллиет” организира национален конкурс. Ние също участвахме, беше голямо събитие. Музиката беше първото нещо, чрез което изразявах себе си в периода на преход от юношеските години към младостта. Чрез нея изразявах своите болки, огорчения, своето щастие, своите успехи. Но идвах от традиционно турско семейство  и по каноните на тогавашното общество отидох да следвам инженерство в Техническия университет в Истанбул.

Но след това трябва да се е случило нещо, защото днес сте актьор.


Да, разбира се. През втората година на следването  нещо започна да става с мен. Избухнаха в душата ми някакви неща, които не можех да спра, не можех да удържа. Казвах си „ Или ще се занимавам с музика, или ще умра. Никога няма да успея да победя това свое желание”. Исках да пея джаз, но в Турция това не се учеше в университетите. Само опера, народна музика и естрада. Кандидатствах в Консерваторията, приеха ме и избрах да уча в оперния отдел. По-късно откриха отдел, в който се изучаваше изкуството на мюзикъла и се прехвърлих в него. Успях да си проправя път и днес към актьор. Дължа любовта си към класическата музика на учителката ми по пеене  Айдън Гюн и на  Азра Гюн, която ни преподаваше сценично поведение.

Слушах Ви на конференцията, организирана от движение „Общи ценности”. Там разказахте, че животът ви като млад никак не е бил лек. Били сте разпоредител в киното, продавали сте изтривалки и още куп такива неща. Сега тези деца имат много по-голям късмет от Вас, могат часове наред да репетират, да учат. Ако имахте подобна възможност колко по-различен щеше да бъде животът Ви?


Много е важно да бъдеш правилно насочван, напътстван. Първо трябва да се научиш как ще свириш, как ще работиш. Ако не си наясно с това, може сам да си свириш часове наред, но цялото това занимание  да се превърне в един водовъртеж, който в един момент да те изхвърли. Да те накара дори да намразиш таланта си. За да се превърне музикалният инструмент в продължение на тялото ти, да се слее с него, с душата ти, да стане част от тях, трябва да работиш дълго време с него. Познавам много ученици, обичат като луди музикалните инструменти, на които свирят, но не ги владеят. Никога няма да се научат истински да свирят. А това е любов. Във всяка любов има гняв, има огромна страст, обич. При хората, за които споменах,  няма музикален инструмент, който може да ги накара да изживеят всичко това.


Осемте младежи, с които ще бъдете на сцената, учат в чужбина. Говорим за изтичане на мозъци. Не е ли необходимо да върнем тези деца в страната ни?
 

Точно затова като общество трябва да демонстрираме уважение към това, което правят, да оценяваме неговата важност, да разбираме тези млади хора. Тук не им предлагаме среда, която да е достатъчно мотивираща за тях.  Ако го има това, ако знаят, че ще ги посрещнем с отворени обятия, те биха се върнали след като завършат образованието си. Трябва да проявим грижа към тях. Тук е нашата страна, нашата родина, а човек се чувства най-спокоен на родна земя. Ще отидат в чужбина, ще научат много неща, може да работят във всяко кътче на света. Но ние трябва да ги хванем за ръка, да ги прегърнем и да им дадем възможност, да ги насърчим да пожелаят да живеят тук.


Да погледнем обещството, в което живеем. Зачитаме ли правото на лично мнение, на глас на младите хора?


Това се прави, когато не те е страх от новите идеи и от новата енергия, която младите хора носят. Да тръгнем от изкуството.  На много места по света чрез него са прокарвани революционни идеи.  Във всички сфери на изкуството много често новите идеи  са стъписвали хората. Но след това, дори и техните отявлени противници, са заставали зад тези идеи. Трябва да бъдем отворени към новото, нестандартното. Естествено, че младите хора няма да мислят като нас. Защото те са нови поколения.  Най-лошото, което можем да направим е да ги съдим, да ги вкарваме в калъпи, изхождайки от собствените си убеждения и познания. Трябва да се опитаме да ги опознаем, да разберем онова, което искат да ни кажат и покажат.  Само тогава ще отворим път пред тях.  Ние не можем да ги управляваме.

Кога си дадохте сметка за това?


Виждал съм учител, който  хлопва капака на пианото върху ръцете на ученика си. Виждал съм дете, което в началото на годината идва, прегърнало цигулката, а в последния учебен ден яростно започва да я чупи. Но съм бил свидетел и на много случаи в чужбина, където преподавателите чудесно напътстват учениците си. Да продължим с други сфери. Да погледнем театъра. Виждаме как често учениците се превръщат в копие на учителите си. Много съм радостен, че не следвах в театралния отдел на Консерваторията. Имам много по-малко страхове, към много по-малко неща подхождам с резерви, в сравнение със завършилите театър. Например, не се страхувам от грешки. А това го има при много мои колеги. Защото в университета са били санкционирани. Карали са ги да правят нещата по определен начин. Внушили са им го. Но в изкуството отправна точка трябва да ни  е нашият собствен дух, нашата креативност, изобретателност. Трябва да насърчите, да окуражите детето да има свой собствен глас. И тогава може да чуете от него невероятни неща. Илон Мъск има една хубава фраза „ Нямате дори представа за нещата, които не знаете”. Толкова важно е това изречение. Всяко дете носи неща, за които ние не подозираме.



Виждате ли това и в сина си Али?

И при него го има, да.

Чувствате ли, че чрез него преживявате обновление, прераждане?


Опитвам се да се възползвам максимално от това. Защото той ме учи да разбивам клишетата, които са ми били втълпявани и с които съм израснал. Показва ми нови неща. Чрез него виждам, че неща, които съм смятал за немислими, всъщност са възможни.


С напредването на годините човек става по-консервативен, търси сигурността. Младите са по-дръзки.

Човек подрежда в главата си наученото като в библиотека. Складира го в кутии, нарежда го по рафтове. Но по този начин изгражда около себе си стена. С годините това го кара да се чувства по-сигурен, по-защитен. Но ако я няма тази стена, ще имаме възможност цял живот да учим и да се развиваме, да се усъвършенстваме. Всичко, което сме натрупали като знание, ни издига. Но трябва да приемем, че то във всеки момент подлежи на промяна. Днешните деца са различни от нас, светът, в който живеем е различен.

По  какво се различават младите хора от нас?

Те са надежда, носеща светлина. Това е усещането , което ми носят,  когато прекарвам време с тях.


Ние добре ли се държим с тях?

Не. Ще ви дам един съвсем обикновен пример. Ние си мислим,  че предпазваме децата си, но всъщност изобщо не ги подготвяме за този живот. Не казвам да ги хвърляме безразсъдно в огъня, но не им позволяваме да бъдат откриватели, да бъдат самите себе си. На нас не са ни позволявали и ние също им отнемаме тази възможност. Виждате младите хора, които участват в този проект. Блестящи деца. Трудят се, полагат усилия. И ние сме длъжни да им осигурим нужната среда.


-------------------------------

30 ДЕКЕМВРИ 2017 Г. - БЕРГ



Да се върнем към детството ти. Родителите ти са актьори. Какво е да израснеш в такъв дом?

Детството ми беше низ от години, в които майка ми си беше винаги вкъщи, а баща ми работеше като луд. Двамата създаваха сами проекти, представяха ги на телевизионните канали, след това се вълнуваха, докато очакваха отговора им. Майка ми пишеше много добре. Заспивах с тракането на пишещата машина. В дома ни идваха различни режисьори. Ние бяхме семейство с правила, които ясно очертаваха границите на позволеното и никога не се нарушаваха.

Сега синът ти Али расте в подобна среда. Разбира се, има разлика между актьорите преди и сега.

Али има родители, които са актьори. От раждането си той расте като много зряло и търпеливо дете.  Ние се мъчим по всякакъв начин да облекчим товара, който носи покрай нашата известност, за да му позволим да има нормално детство.  Али е съвсем наясно, че актьорството е само професия. Това, че сме актьори не му носи никакви предимства пред останалите деца, няма и да му носи. Както другите родители работят, така и ние, само че сме актьори. За него най-приятната страна на професията ни е, че може да се среща с актьорите, които вижда на екрана. Всеки път много се вълнува.

Някои деца растат с желанието да продължат професията на родителите си. Други държат да се занимават с нещо коренно различно. Повлияха ли родителите ти на избора на професия.

Специално при избора на професия семейството не  ми е повлияло по никакъв начин. Нямаше натиск от страна на родителите ми да стана актриса. Но искаш или не,  растеш в дом, пропит от уханието на тази професия. И някак естествено се прокрадва мисълта, че и ти би могъл да се занимаваш с актьорство. Семейството ми, точно обратното, те изобщо не искаха да ставам актриса. Защото знаеха от собствен от опит колко нестабилна професия е и бяха се сблъскали с всички материални и финансови затруднения, произтичащи от това.

Как се роди идеята да учиш в Консерваторията?

Историята е съвсем обикновена. Бях участвала в училищна пиеса, учителите ме забелязали, посъветваха мен и родителите ми да продължа в тази посока. Имах семейство, което зачиташе желанията ми, искаше да се чувствам щастлива с професията си. И така, един ден Бергюзар се озова пред вратите на Консерватория в очакване на резултатите от приемните изпити.

Кои предмети ти харесваха най-много в Консерваторията?

Обичах часовете по ритмика. Часовете по фонетика и пеене бяха също забавни.

Как се готвиш за нова роля? Винаги съм си мислила, че влизайки в кожата на различни хора, актьорите имат възможност да научават много нови неща, непрекъснато да се развиват.

За мен най-важно е образът, който пресъздавам да бъде истински, правдоподобен. Въздухът, който си поема, всичко, което преживява, състоянието, в което се намира във всеки конкретен момент. Много мисля и се опитвам да си представя в най-малки детайли какво е времето, в което живее моята героиня, как се е обличала, какъв е бил езикът на тялото й, как е вървяла, каква енергия, какъв дух е витаел около хората от онази епоха. Всяко нещо, което преживяваме в живота си като обикновени хора, оставя своя отпечатък върху нас. Същото е и с ролите, които играем. Трябва да пазя в сърцето си въздействието на съответния образ върху мен и  да вървя напред. Мисля, че всичко това допринася образът, в който влизаш, да изглежда истински.  За щастие, имам до рамото си и много добър екип, който също ми помага  да направя персонажа правдоподобен.

Често се казва, че актьорите трябва да умеят повече от другите да съпреживяват, да влизат в чужда кожа, да се поставят на мястото на другите, за да могат да направят добра роля.

Има много начини . В Консерваторията имахме преподаватели, които бяха привърженици на различни методи.  Запознаваха ни с подходите на известния режисьор Константин Станиславски, но в същото време се опитвахме да схванем и възгледите на Бертолт Брехт за актьорските похвати. Но при всички методи в основата стои едно – как да изградим пълнокръвен образ. Винаги съм смятала, че за това само актьорските техники не са достатъчни. Актьорът трябва да има интерес към литературата, да чете, да гледа картини, да слуша музика, да умее да обхване атмосферата на реалността, която ще пресъздава в нейната цялост. Много по-полезно от съпреживяването е да умееш детайлно да проучиш всичко, свързано с твоя герой.

А сблъсъкът със собственото его. Не знам защо, но в актьорската професия думата „его” много често е извеждана на преден план.

Егото може да бъде и много полезно. То уравновесява скритите ни, несъзнавани желания и копнежи, нашата по-луда, дива страна, която също търси проявление с гласа на разума, на благоразумието. Ако под „его” разбирате да си придавам важност или да считам своята професия за най-значима, мисля, че в нито един момент от кариерата си не съм се чувствала по този начин. Но положих усилия да се науча да  обичам себе си , да бъда доволна от  това, което съм, да съм щастлива като Бергюзар.

Ти си много различна от идеята за звезда,  с която сме свикнали в Турция. Предполагам това кара хората да те чувстват близка. И героините ти са такива.


Аз съм актриса. Да, известна съм, но в ежедневния си живот не обикалям с табелка на врата, на която пише коя съм и какво работя. Опитвам се да водя живота, който имах преди да стана известна. Наистина, проявявам истински инат в усилията си да опазя своето аз, своята личност, да се съхраня такава, каквато съм  и съм много щастлива с това. Предполагам, че хората го забелязват и обичат тази моя черта.

Героините ти  са силни, здраво стъпили са на краката си.  Трудно ли е да си силна жена в Турция?

Аз не приличам на нито една от моите героини. Аз съм Бергюзар. Жена и майка. Дали съм силна? Не знам. С годините човек става по-пестелив на гръмки думи, когато говори за себе си. Не само в Турция, в цял свят е трудно да бъдеш жена. Силната жена е провокация, предизвикателство.



Да поговорим за твоята героиня Азизе. Има ли все още жени като нея, според теб.


Жената винаги е имала своето влияние. От Древна Гърция до днес. Виждаме го в легендите, в романите, в пиесите.  И въпреки че са осъдени да се борят със зъби и нокти в един свят, доминиран от мъжете, има толкова значими събития, в които силата, проявена от жените, е незаменима. И в нашата история можем да открием такива примери.  Все още има силни жени и според мен, ще ги има докато свят светува.



Какво е усещането непрекъснато да играеш в исторически сериали? Не ти ли се иска да се пренесеш в наши дни?

Май вече дойде време да се появя на екрана с мобилен телефон в ръка. Всъщност, за мен няма значение дали сериалът е исторически или съвременен. Единствената разлика е, че историческите сериали се снимат много по-трудно. Изпитанията са повече и за актьорите, и за останалия екип.

Какво е различното между Бергюзар от първия ден на снимачната площадка на „1001 нощ” и Бергюзар, която в момента снима „Ти си моята родина”.


Ами има разлика от цели 10 години, какво повече от това? Тогава бях в много по-голяма степен човек, когото другите направляват. Търсех отговорите извън себе си. Бях  едно объркано момиче. Сега откривам отговорите на всички въпроси в себе си. Доверявам се на своя здрав разум и на интуицията си. Умея да поемам отговорност и съм една много по-свободна Бергюзар.

След десет години сте отново заедно със съпруга ти на снимачната площаска. Сега сте вече женени.

Да, работим заедно, но това по никакъв начин не  е променило семейните ни отношения, приятелството помежду ни. Живеем в един дом, от една страна сме семейство, от друга сме заедно на снимачната площадка, но това само усъвършенства умението ни да организираме и планираме дните си. Непрекъснато тичаме, непрекъснато всичко се изчислява до последната секунда.


Мисля, че като семейство успявате да опазите личното си пространство, въпреки че сте публични личности. Това е  най-доброто доказателство, че всеки в тази сфера, би могъл да го направи, стига да има желание.

Ние правим това, което душата ни, сърцето ни иска. Животът ми е фокусиран върху Али. Не ходя на никакви светски прояви и събирания, освен ако професионалните ми ангажименти не го налагат. Ежедневието ни се простира между дома и работата. Водим съвсем нормален живот.

С появата на социалните медии нещата доста се промениха. По-трудно ли е да си известен сега? Имаше много хубави постове в профила си, но сега като че ли подхождаш по-професионално.

Като всяко нещо и социалните медии се изродиха. В моите очи това е състоянието, в което се намират в момента. Всъщност, да си активен в тях, да поддържаш профили на практика  се превърна  в професия. Аз вече нямам нито желание, нито време за подобно нещо, затова, когато е необходимо, от мениджърската ми агенция споделят постове след мое одобрение.


Обикаляйки социалните медии виждаме, че имаш много фенове и в Турция, и по света. Какво е чувството?

От самото начало помолих хората, които ме обичат и следват профила ми, да не влизат в никакви словесни престрелки и конфликти.  Мисля, че имам почитатели, които демонстрират уважение и се съобразяват с това. Феновете ми са едно голямо семейство, което с акциите, които организират се опитват да бъдат полезни на света, на децата, на хората, на животните, на природата.


Имаш и други таланти освен актьорския. Обичаш да готвиш, имаш кафене в Джихангир, правиш снимки, виждаме те да плетеш. Какво те зарежда най-много?

Старая се да не се откъсвам от живота.  Имам една малка група от приятели още от младежките ми години, много сме сплотени, много силни са връзките ми с тях, като едно семейство сме, но вече обичам много и усамотението. Обичам рутината на всекидневието си, нещата, които съм свикнала да правя всеки ден. Когато не снимам сериал, непрекъснато гледам нещо. Следя всички чуждестранни сериали. И не само това. Търся филми за това как са били направени, как е подбран актьорският състав, обичам да чета и гледам интервюта за случващото се зад кадър. Ходя в Еминйоню, купувам си подправки оттам, сядаме с приятелите ми на дълги маси край площад „Таксим” и обядваме, обичам да се събирам на чай с майка ми, през лятото ми прави удоволствие да ходя на обществения плаж и да влизам в морето, обичам да обикалям пазарите. Накратко, най-много ме зарежда потапянето в истинския живот.


Промени ли се характерът ти след като стана майка?


Не, по никакъв начин. Винаги съм носила в себе си майчинското чувство, винаги семейството, домът са били на първо място за мен, научена съм да обгрижвам и създавам уют.  И с приятелите си винаги се държах като майка. Даже, когато бяхме ученици, криеха от мен лошите новини, както правят децата с родителите си. Все последна научавах всичко. Но, разбира се, и аз пораснах. Беше малко болезнено това мое порастване. След раждането на Али обаче всичко стана хубаво.

Имаш задължения като майка, от друга страна на сета се работи доста интензивно. Има ли моменти, в които забравяш напълно за себе си?

Много често ми се случва.

Знам, че обичате да пътувате. Остава ли ви време, когато сте ангажирани с проект?

Когато съм свободна от работни ангажименти много пътувам. Правя снимки, чета, мисля. И през цялото време съм майка. Когато снимаме сериал, шансовете за пътувания са малко.


Кое от пътуванията ти беше най-впечатляващо? Къде още искаш да отидеш?


Най-впечатлена бях от видяното в Африка.  В Кения, в националния резерват Масай Мара. В Камбоджа също.  В Европа обичам  пътуванията в  малките селца  повече, отколкото в големите градове. Много искам да видя Нова Зеландия. Да отида с влак до Карс в североизточна Турция. Искам да видя още веднъж Урфа и да правя снимки там. Да се разходя по планинските възвишения край Черно море. Нямат край местата, които искам да посетя.


КРАЙ


ИНТЕРВЮТА НА ДРУГИТЕ АКТЬОРИ В СЕРИАЛА
„ТИ СИ МОЯТА РОДИНА” РУСКИ ПРЕВОД


ПРИЯТНИ МИНУТИ НА ВСИЧКИ, КОИТО ОБИЧАТ ХАЛИТ И БЕРГ!

Последна редакция: чт, 08 фев 2018, 23:38 от Mydream

# 1
  • Мнения: 9 701
Mydream Hug благодаря за стилно оформената нова тема

Благодаря на всички дами които пишат в нея и я правят интересна и вълнуваща

Да си пожелаем много събития, снимки и новини за нашите любимци Grinning


# 2
  • Мнения: 11 116
Лили,  Hug оформлението на темата е много обикновено. За мен по-важно е да има живот в нея, да имаме причини за коментар....Оформлението е само един първи пост, за да тръгне...

Да сложа тази снимка от Бурак, да е жив и здрав, не ни оставя втора година без някоя специална снимчица от сета или преди епизода...
Исках да я сложа като начална за темата, но е голям размер и не стои добре...Затова пък сложих друга  много любима...

# 3
  • Мнения: 9 701
Цитат
оформлението на темата е много обикновено

Нали това казвам- липсва кич- затова е стилна Grinning

Аз ще сложа още един колаж от днешния ни празник Grinning




# 4
  • Мнения: 9 701
Добро утро Hug

Последните две серии бяха много хубави, защото не ги снимаха в чифлика Mr. Green
Но Азизе отново е на път да се завърне там, не знам какво толкова би се случило- ефетата воюват, Даг ще се излежава на миндерите...
Азизе сигурно ще поиска и женският отряд да се присъедини в битката, но с бебето какво ще стане- може би ще го остави на Хасибе и щерките си... newsm78
Най- тъжното е, че отново се разделят Азизе и Джевдет Rolling Eyes




# 5
  • Мнения: 23 319
Добро утро!

Майдрийм, благодаря, че отново си ни направила приятно място за срещи.  bouquet

Лили, права си. Историите в чифлика са най-досадните.
Ей, две серии едва им се откъснаха от сърцето. Бързат да нахлузят пак калните ботуши на Азизе.
Добре поне, че все някакви срещи с Джевдет ще имат.

За мен последните две серии бяха много приятни заради новото присъствие на Берг в тях.
Сцените й в чифлика бяха скучни, глупави и еднообразни.
А в последните серии всичко беше толкова различно. Видяхме я във взаимодействие с всички останали персонажи и сцените бяха много хубави. Снощи и с Леон, и с Филипос, с момичетата, с Якуб, с Джевдет, с бебчето накрая за мен беше истинска наслада да гледам Берг.  Сега пак Даго, Сехер, чистене на ориз, Даго, Сехер, чистене на ориз...

.............................

Цитат
Аз пък се ядосах на Якуб. Не можа ли да я прегърне чисто човешки тази жена. Егати бастуна.

 Joy

Колкото таланти има като революционер, толкова е бос на любовния фронт, горкият.  Grinning Grinning
Но може би това, че той приема брака като фиктивен и обеща на Джевдет да не се възползва от него, подсъзнателно го кара да изключва всякакви емоции. И през ум не му минава даже, че Йълдъз го ревнува и не й е безразличен.

..........................

Рейтингът е добър. Първи сме в две от трите категории.
Снощната серия беше много добре балансирана.
Единственото, което й липсваше беше по-плътна историческа линия. Това е големият проблем на втори сезон. Ние гледаме друго, но в очите на турските зрители това прави сериала различен от останалите и би им дало причина да го предпочетат. В първи сезон Нуран вмъкваше текстове от автентични документи, много подробно се следеше историческата хроника, вкарваха се реални исторически събития и лица. Новите сценаристи бяха събрани в последния момент да спасят сезона и вероятно не са имали време за подготовка. Например, вкараха Исмет бей, реална историческа личност и какво показаха на турския зрител? Пратиха го да се разправя пет серии с  Дагестанеца. Нещо, което изобщо не съществува в историята. Всеки турчин знае Исмет паша като човека, спечелил две ключови битки във войната. Ами покажете им точно това. И снощи не разбрах коя битка ни показваха. Сигурно и тя е някоя изобщо неслучила се в историята.

РЕЙТИНГ


https://t.co/SzjNF5tStu




Не вярвам Азизе да се раздели от бебчето.
Ще расте с планински въздух.  Joy
Обаче първо трябва да си го вземе. Не мисля, че ще е много лесно. А може и да греша. То преди сто години, достатъчно е Джевдет да ги заплаши осиновителите. Малко ми е мъчно за тях, защото са добри хора. А и Азизе трябва да действа веднага, не може да ги остави да си заминат, докато търси помощ от Джевдет.



Последна редакция: пт, 09 фев 2018, 09:29 от varna_2

# 6
  • Мнения: 15 388
За новата тема  Hug Hug Hug Майдриймче  Heart Eyes bouquet

усмивката на сладуша на първа страница най-приялага  Heart Eyes Heart Eyes



От вчера в ТЦ Зорлу

# 7
  • Мнения: 23 319
Оооо Галка, откъде я намери тази хубава снимка?

Благодаря!  bouquet

Да не е от вчерашния рожден ден на Али?  Thinking

Може би в Зорлу е било партито.

Намерих инфото.

Репортерите са срещнали Берг рано сутринта в центъра Зорлу.
Казала им "Днес синът ми има рожден ден и дойдох да му купя подарък, докато е на училище."


...........................

Рейтингът в социалните медии.
Там сме традиционно първи.  Peace


Последна редакция: пт, 09 фев 2018, 09:49 от varna_2

# 8
  • Мнения: 15 388


Оооо Галка, откъде я намери тази хубава снимка?

Благодаря!  bouquet

Да не е от вчерашния рожден ден на Али?  Thinking

Писанието към нея, слънце,  Heart Eyes е на рускините  Peace в ТТ не видях още усмивката й

Вчера рано утром Бергюзар Корель была замечена в ТЦ Зорлу. Бергюзар у которой 8 февраля родился сын, сказала: «Сегодня день рождения у моего сына Али, я пришла купить ему подарок, пока он находится в школе». После покупки Корель, сразу же уехала на своей машине. Стильный наряд Бергюзар привлёк внимание журналистов.

# 9
  • Мнения: 11 116
Момичета, привет! Изтрити са два поста на Пипи и Коки отново снощи, за злобата и проклетията почивка няма! Радвам се за рейтинга! По-късно ще пиша. Хубав ден!

Последна редакция: пт, 09 фев 2018, 10:02 от Mydream

# 10
  • Мнения: 3 580
Момичета, привет! Изтрити са два поста на Пипи и Коли от снощи, за злобата и проклетията почивка няма! Радвам се за рейтинга! По-късно ще пиша. Хубав ден!
Да, забелязах, че ми е изтрит поста!
Нищо, вие си знаете какво съм ви казала! Бъдете здрави и щастливи! Давайте винаги така!

# 11
  • Мнения: 23 319

Дагестанеца. Май е слязъл в града.




Гърците ликуват.  Grinning Grinning



# 12
  • Мнения: 9 701
Благодаря за новата снимка на Бергюзар Hug
Как я търпи до последния ден, аз за моите внучки месец напред търся и избирам подаръци Laughing
От партито нито една снимка не излезе, Али е вече голям, може би иска да прави и с деца- съученици, приятели... Thinking
Берги и Али ще присъстват ли на концерта довечера newsm78
Дано от там да има снимки Rolling Eyes

Разкроиха снимката на Бергюзар Wink




===================================

Гърците ликуват newsm78 явно са спечелили битката / но  не и войната Mr. Green/

А Дагестанеца сигурно търси Джевдет, но за какво newsm78

# 13
  • Мнения: 23 319
Съмнявам се, че ще бъдат на концерта довечера.

Все пак Халит ще бъде само гост, заедно с други приятели на тези рок динозаври.  Grinning
Сигурно ще изпее едно парче и толкова.

Но знае ли човек.

Ако беше купила по-рано подарък, Али щеше да преобърне дома им и да го намери.  Grinning
Моловете в Истанбул са големи, има от пиле мляко, може да намериш каквото търсиш, дори да отидеш в последния момент.

......................

Даго трябва да мине в нелегалност.
Не знам с какви очи ще се яви пред Джевдет.
Интересно дали другите ефета ще оцелеят в битката. Ще се върнат ли изобщо в чифлика? Как ще продължат да живеят под един покрив с Даго, като той ги предаде. Могат ли да приемат да бъде техен водач?

# 14
  • Мнения: 9 701




Още една статия.



Последна редакция: пт, 09 фев 2018, 12:50 от Lilims

Общи условия

Активация на акаунт