♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 66

Изгубени в превода , сефте ...Защото Йомер Ипликчи и сие не могат да цъкнат в нета и да разберат кой/коя точно е Фикрет Гало, пък и е редно в модния бранш да се знаят кой кой е, а нали Ясемин уж беше нещо като природна аномалия в тези среди....Мера се е издънила за пореден път

Тя и Мерич май до последно не беше решила, ама като заговориха за "прегаряне" на Елчин и за излизането и от сериала и завъртя сценария, вероятно с мисълта за заместването и с Гало   То и затова  мургавата тинейджърка изведнъж се оказа синеока светлокоска  

Глава 145

-   Йомер, какво правим на летището?!- Изплашено попита Дефне.
-   Заминаваме!
-   Къде?!
-   На втори меден месец! Все пак това е първата ни годишнина!
-   Питам КЪДЕ заминаваме?! Не защо!- Огледа се тя, чудейки се какво ли е намислил лудия ѝ съпруг.- Скъпи, как ще летим с децата? Знаеш, че ме е страх дори и ако сме само ние!
-   Това означава, че е време да изкореним този ти страх. Обещавам, всичко ще е наред! Хайде, маймунки, време е за приключение!
Дефне тикаше количката, докато той влачеше куфарите. След като регистрираха багажа си, Йомер провери кога точно е полета им на гишето. Имаха малко повече от половин час, затова върнаха спокойно количката на малките в колата, която Шукрю дойде да прибере. Ада и Берк бяха настанени в кошчетата си, които щяха да използват за седалки. Дефне им даде по един биберон, макар и двамата да предпочитаха пръстчетата си за смучене. Тъкмо се чудеше как ще стане самото качване, когато към тях се приближи една стюардеса. Оказа се, че компанията има опция за по- ранно качване на родители с бебета и малки деца, което улесняваше процедурата. Йомер и Дефне, заедно с още две семейства, бяха настанени на борда малко преди да се качат и всички останали пътници.
-   На самолета сме, а аз още дори не знам за къде летим!- Възмути се Дефне.- Йомер, няма ли най- после да ми кажеш?!
-   Какво?!- Вдиган поглед той.
-   Къде отиваме?!
-   На почивка!
-   По- точно!
-   На меден месец!- Искаше му се да я целуне, но близнаците бяха настанени между тях.- Нали вече ти казах!
-   Да ме побъркаш ли искаш?! Както и да е, не ми казвай! След малко стюардесата ще обяви полета! Сама ще разбера къде отиваме!
-   Ами ако съм я помолил да мълчи?!- Лукавият му поглед я изгаряше.
-   Не си! Не би могъл! Нали?!- Несигурността ѝ го разсмя.
-   Бих могъл, но тя надали щеше да го изпълни. Успокой се, миличка, очакват ни два часа полет, след което още два часа с кола. Това е, което трябва да знаеш! А и какво значение има къде отиваме, след като сме заедно?!
-   Прав си! Няма значение! Но искам да знам!- Заинати се тя.
-   В Трабзон. Доволна ли си?!
-   Трабзон? Чак там?!- Очите ѝ щяха да изхвръкнат, докато пресмяташе разстоянието.- А каза, че после ще пътуваме и с кола. На къде?!
-   Ще видиш! Отпусни се и не мисли за нищо! Аз ще наглеждам Ада и Берк.
-   Не мога! Страх ме е!
-   Няма от какво да се боиш. Аз съм тук!
Протегна се и хвана ръката ѝ, докато стюардесата им обясняваше какво да направят и какво ги очаква. Излитането бе гладко и освен Дефне, никой друг не реагира. Дори децата бяха спокойни, докато майка им стискаше очи и се молеше. Когато най- сетне бяха във въздуха, тя успя да си отдъхне.
Ада и Берк не бяха спрели да се въртят, искащи да видят всичко наоколо. Непознатата обстановка и новите лица им бяха много интересни и те се опитваха да обхванат цялата картина. Не се и сещаха да плачат, прекалено погълнати от новите преживявания. Йомер ги забавляваше, докато Дефне опитваше да се успокои. След час обаче дори те се отпуснаха, даряващи чаровни усмивки на преминаващите стюардеси, или дъвчейки ушите на любимите играчки.
Когато самолетът се приземи, семействата изчакаха всички останали да слязат, след което ги последваха. Колата, която Йомер бе наел, ги очакваше на паркинга с табела, закачена на предния прозорец. Беше голям джип, в които успяха да съберат всички куфари. Настанявайки децата на задните седалки, Йомер пусна джипиеса и зададе необходимите координати.
-   Ризе?! Там ли отиваме?- Дефне се загледа в Йомер, правещ се, че не забелязва вълнението в гласа ѝ.- Йомер?!
-   Да, там отиваме. Казах, че ще ти хареса!- Намигайки ѝ, той потегли.
-   Там е приказно! Никога не съм си и мислила, че ще дойда в този край на Турция. Виж колко зелено е тук!
Дефне не спря да се оглежда, възхищавайки се на природата около тях. Изказа съжалението си, че децата са прекалено малки, и накара Йомер да обещае, че ще дойдат отново, когато пораснат. Самият той се опитваше да се съсредоточи върху пътя, но постоянното ѝ бърборене и мрънкането или смеха на близнаците от задната седалка го разсейваха през цялото време. Усмихвайки се, той се замисли колко много се бе променил животът му- навремето не понасяше около него да се шуми, обичаше тишината и самовглъбеността си, мразеше да пътува с някой, който говори. А сега…
-   Какво толкова смешно има? Йомер, ти май не ме слушаш! Трябва да спрем, скъпи! Освен слуха май си загубил и сетивата си!- Затискайки носа си, повиши глас Дефне.- Йомер!
-   Добре, добре, спирам!- Смеейки се на мислите си, той отби леко встрани.
-   На какво толкова се смееш?! Изнервям се, когато не знам какво мислиш!- Дефне слезе и отвори задната седалка, проверявайки от кое от бебетата се носи този аромат.- Охх, и двамата ли?!
-   Да се радваме, че не бе в самолета!- Намигна ѝ Йомер, оставяйки всички врати на колата отворена.- И че не е натоварено движението тук!
-   Забавно ли ти е? Тогава Берк е твои! Памперсите и всичко необходимо са в чантата с ръчния багаж!
Дефне взе Ада и превръщайки предната седалка се зае да преобуе дъщеря си. Йомер се поколеба, но един неин поглед бе достатъчен, за да се протегне към Берк.
-   Ела, миличък, да видим как ще стане тази работа!

Йомер караше из все по- тесни улици, докато накрая асфалта свърши и се оказаха по малки черни пътища, а около тях къщите изчезнаха. Вместо тях наоколо се заредиха вили, коя от коя по- красиви. Когато Йомер най- после спря, сърцето на Дефне щеше да изхвръкне от вълнение.
-   Тук ли ще останем?
-   Да, харесва ли ти?!- Йомер пое ръцете ѝ, целувайки всяка една от тях.- Далеч от всички и едновременно с това до самият град.
-   Прекрасно е! И тази красота наоколо. Сякаш съм попаднала в приказка!
Дефне се завъртя и се огледа. Намираха се на нещо като хълм, в основата на който течеше малка река. Пътеката, по която се бяха изкачили, се виеше сякаш като на картинка. Между вилите имаше големи разстояния, покрити единствено със зеленина. Зад тях се виждаше гора, а малко по- нататък, друга река. Градът бе на съседния хълм от другата страна на реката, над която преминаваше мост.
-   Сякаш всичко е излязло от един друг свят. Няма нищо общо с Истанбул.
-   Точно като теб!
Видя как бузите ѝ почервеняха и се наведе, за да ги целуне. Когато устните им се срещнаха, усети как тя се притисна към него и я обви ръце, кръстосвайки пръсти на кръста ѝ. Нейните се заровиха в косата му, увличайки го все по- повече във водовъртежа от усещания, обхванал и двамата.
-   Мисля, че снощи оставихме нещо недовършено!- Прошепна тя, повдигайки се на пръсти и притискайки се по- силно към него.
-   Съгласен съм!
Целуваха се, преплели тела и забравили за всичко около тях, докато Берк и Ада не решиха, че повече не искат да стоят в колата. Писъкът им, последван от гръмогласен плач, успяха бързо да охладят страстта на родителите им.
-   Мисля, че някой е огладнял.- Махайки пред лицето си, Дефне се отдръпна от Йомер и тръгна към колата.- Какво има, милички?!
-   Мисля, че просто се измориха да стоят седнали. Нали, мъничета?!
-   Хайде, нека влезем и разгледаме новата ви стая! Ще си имат стая, нали?
-   Разбира се, всичко е уредено! Аз ще смъкна багажа!
Откривайки ключовете, скрити в една саксия на прозореца, Йомер отключи и пропусна Дефне с двете кошчета. Самият той се върна, за да прибере нещата им. Не бе сигурен дали щяха да имат нужда от толкова много неща, но предпочете да вземе всичко, за което се сети. Бе събрал багажа им набързо предишната вечер, докато Дефне бе в банята. Успя за малко и то благодарение на това, че тя си бе взела вана, а не душ. Но искаше всичко да е изненада и се радваше, че бе успял. Когато Ясемин му предложи идеята, той се бе отнесъл скептично, неможейки да си се представи в образа на съпруг, организиращ тайна почивка. Но два дни обмисляне и представата за реакцията на Дефне, когато види всичко това, го бяха убедили, че ще се справи. Случилото се преди малко бе ясното доказателство, че е така.
Влезе в къщата и тъкмо щеше да извика, за да попита къде са, когато чу гласа ѝ.
-   Йомер, мисля, че имаме проблем!

Диди, смяташ ли какво щеше да стане ако Елка беше излязла от сериала и онази избелена забравих и името я бе заместила , по добре кака да бе влязла на нейно място

Който и да бе щеше да е по- добре от кака 

Напуснеше ли Елка, смяташ ли, че Баръш щеше да остане.. за да продължи въобще сериала 

Благодаря, момичета! Вярно, че съм шемет, ама уж гледах внимателно, и то поне 2 пъти. Та все се чудех... .

На колко още такива недомислици ще попаднеш  Мерич умееше адски да ни лази по нервите с нейните глупости 

какво "прегаряне" е станало там с Елчин, по-новите сме го изтървали ? 
Иначе и аз като гледах си помислих, че не е била сигурна дали мъж да вкара, или жена като Гало.
Темпи   

Славе, аз, па и всички ние знаем, тя и Мера, макар и късно, разбра   Ама първо трябваше рейтинга да полети надолу, феновете да се разбунтуват, тя и избелената да отнесат по един кош " благословии", да изстреляме вагон муниции  и те така .....
Темпи, слуховете, които пускаха непрекъснато за Елчин не бяха без причина, просто подготвяха почвата за излизането и от сериала. Ако Баръш останеше след нея, нямаше да е за дълго, щото и самия сериал нямаше да просъществува без някои от двамата.
Ние си го знаем, ама колко емоции бяха преди две години   Ох, май повече  от две години бяха  

Джанъм, защо така, на фона на тази природна красота, двете ангелчета и обещания меден месец от Йомер, Дафа пак проблем има? Добре, като не ги прати в Тибет, ами Трабзон, сега да не би термити да са си организирали пикник насред някоя стая

Пак ли ще гадаеш, татлъм 

Ми не, не са термити  Нещо по- елементарно и лесно за разрешаване е, ама нали си я знаем Дефне, тя без да се паникьоса не може 

Гюнайдън  



Хайде с песен на уста да започваме да се трудим 

Здравейте!
Темпи, що такъв разголен Йомер за добро утро?Поне потник да му беше облякла😁

Аааа и да скрия тая хубава гледка  Как ще се разсъним тогава 

На кое казваш гледка Джанъм, на това стегнато младо тяло или на оформените мускулни групи, а татуса...😕.... Мискин да показва това рано сутрин😵