На 29г.съм и преди няколко години когато бях на 23 отключих депресия.От тогава до ден днешен кошмарите не спират.Имам психологически и физически симптоми които са много плашещи в дадени моменти съм мислила че умирам или полудявам.Получавах сърцебиене,задух, шум в ушите, виене на свят,от тогава ми се появи постоянна болка в гърба врата и раменете.Тичах по болниците в спешното защото мислех че получавам инфаркт.Беше ме страх да стоя сама в нас и постоянно ходех из улиците между хората защото си мислех че ако ми стане нещо някой ще ме види и ще ми помогне.Преди година пих антидепресанти и бях много спокойна и почти бях забравила за проблема.Обаче претърпях нов срив и всичко започна отначало.Почти 6-7месеца вече пия антидепресанти и имам чувството че не ми помагат.Чувствам че има промяна но не напълно.Имам постоянна болка в горната част на гърба врата и раменете.Схваната съм и ме боли главата.Имам чувството понякога че съм като пияна.Четох много форуми че е възможно болката да се дължи на самата депресия, обаче днес бях при доктора с идеята да ми спре вече лекарствата но той ми каза че сега няма как понеже това е сезона на отключвате на това заболяване.Каза ми да ги пия още извесно време.Също така имам проблем и с цикъла.Вървеше ми по 5-6 дена сега от два месеца насам като ми дойде ми върви по 3 дена точно и ми спира.Ходих на гинеколог и той ми каза че е най вероятно от антидепресантите и ми каза да си направя изследване на пролактина.Може дори да ми спре цикъла.Много се уплаших изобщо не разбирам какво става.Единия лекар казва едно другия друго.От къде и какъв е проблема никой не може да ми каже.В същото време психиатъра ми праща на невролог да си направя изследване на периферната нервна синтема за да сме напълно сигурни защо и от какво ме боли гърба посноянно.Моля ви който се е сблъсквал с такъв или подобен проблем да сподели каквото знае защото много ме е страх и се притеснявам какво може да се окаже накрая 😶
Благодаря предварително на всички които се включат в темата.
...без покана. И другото важно е, че се лекува успешно и без лекарства..бавно и трудно, но е лечимо. Аз опитах много неща..психолог, ТЕС и разни други. Сега се виждам с психотерапевт. Много хора казват, че паник атаките не се лекуват с лекарства. Депресията също може би. Трябва да си упорит, постоянен...да промениш навиците си. Нещата, които помагат са: много спорт - по един час на ден кардио, може и само изкачване на баири в планината, може да ходиш на танци, йога...нещо любимо. Четене на хубави и леки книги, всякакви занимания, които ти доставят удоволствие. Промяна на хранителния режим...има много инфо в нета за храните, които се препоръчват при тези състояния. Излизане много често в природата. Изхвърляне на всички "отровни" неща от живота, които те стресират и травмират, които те правят тъжна и те нараняват..хора, работа, места. Заобикаляш се с весели и приятни хора. Хора, които те разбират, обичат. Променяш си всички навици с които си свикнала. Много хора са се справили, значи и ти можеш. Всичко ще бъде различно от това с което си свикнала, но животът понякога прави прави такива неща с нас. Знаеш, че буквално става въпрос за живота ти, а той зависи от нашите действия. Аз мисля, че се налага пълна промяна на нещата с които сме свикнали, животът ни се променя тотално в усилието да се справим. Все едно ставаш друг за да оцелееш и да водиш нормален и пълноценен живот. Казват, че ако минаваш през Ада, просто не трябва да спираш да се движиш. Търсиш варианти, търсиш изход...и ще го намериш...сигурна съм
просто не спираш да се движиш....насреща съм ако имаш нужда от нещо:)