Дива, Айре, Фенче, Орси, останах без думи от финала на ДС... Развълнувах се и ще пиша след като се поуспокоя... Благодаря ви безкрайно... сега да си възстановя емоционалното равновесие...
- Публикувана: 14 фев. 2018, 09:57 ч.
- Последно мнение: 6 апр. 2018, 10:48 ч.
Къванч Татлъту - минали и бъдещи проекти и партньори-71
Айре 
е, няма да е с плочките на Кузи бъди сигурна, ма няма го върнеш, предполагам 
Дива
много благодаря за споделеното! 
Много хубави думи за Киво, благодаря ти Да, личи му, че е удовлетворен и има защо 
Аз гледах всички откъси и нямам търпение да го изгледам Разбрах защо на Али му се е наложило да промени изцяло живота си, след като става баща. А този откъс, където спасява Лейля и се целуват до огъня си мислех, че е първата им среща, а то било последната ... На финала на филма ми се насълзиха очите ... божеее, каква игра и от двамата с Алихан, направо настръхнах ! Сега разбирам защо някои споделяха, че са останали безмълвни в салона след края Благодаря ти!
Да видим и Роман какво ще сподели ...
Орси Кате нали ? Да, ще се гледа непременно!
Терзи 
е, няма да е с плочките на Кузи бъди сигурна, ма няма го върнеш, предполагам Дива
много благодаря за споделеното! Много хубави думи за Киво, благодаря ти Да, личи му, че е удовлетворен и има защо Аз гледах всички откъси и нямам търпение да го изгледам
Разбрах защо на Али му се е наложило да промени изцяло живота си, след като става баща. А този откъс, където спасява Лейля и се целуват до огъня си мислех, че е първата им среща, а то било последната ... На финала на филма ми се насълзиха очите ... божеее, каква игра и от двамата с Алихан, направо настръхнах ! Сега разбирам защо някои споделяха, че са останали безмълвни в салона след края Благодаря ти! Да видим и Роман какво ще сподели ...
Орси
Кате нали ? Да, ще се гледа непременно!Терзи
Привет и от мен в късния неделен следобед! 
Дива,Гости,Терзи,благодаря сърдечно,момичета,за пожеланията!
И на всички за споделеното!
За мой срам или слава,не зная,но не съм изгледала нито един от откъсите от филма.
Резюмето на Дива ми беше напълно достатъчно. Обичам да знам какво ще се случи накрая.
Но в случая прецених да си оставя удоволствието от потапянето в света на Али,Ефе и Лейля пълно.
Поздравления,Дива,още веднъж за начина,по който поднесе мислите си и информацията-достатъчно подробно,но и същевременно загадъчно.
Не съм имала очаквания за рекорди по гледаемост.
Това не е филм за легендарна личност,няма зрелище,не е в никакъв случай комерсиален проект,по моя преценка.
Това е филм,който бавно като река,ще проправя пътя си дълго занапред и ще остави трайна следа.
От пресата отдавна съм се разочаровала.
Никакво въображение във въпросите,мноого рядко някое добро попадение.
Ненавиждам сравненията,било то между личности,проекти,възможности...
Много би ме заинтригувало,ако имаше издание,което да си направи труда да интервюира зрители,посетили прожекция на филма,например.
Да се вземат впечатленията на различни възрастови групи,какво ги е накарало да си закупят билети и да отидат,с какви чувства си тръгват,какво им е дал този филм...
Но не..това не продава...
Хубава вечер пожелавам!
Дива,Гости,Терзи,благодаря сърдечно,момичета,за пожеланията!
И на всички за споделеното!
За мой срам или слава,не зная,но не съм изгледала нито един от откъсите от филма.
Резюмето на Дива ми беше напълно достатъчно. Обичам да знам какво ще се случи накрая.
Но в случая прецених да си оставя удоволствието от потапянето в света на Али,Ефе и Лейля пълно.
Поздравления,Дива,още веднъж за начина,по който поднесе мислите си и информацията-достатъчно подробно,но и същевременно загадъчно.
Не съм имала очаквания за рекорди по гледаемост.
Това не е филм за легендарна личност,няма зрелище,не е в никакъв случай комерсиален проект,по моя преценка.
Това е филм,който бавно като река,ще проправя пътя си дълго занапред и ще остави трайна следа.
От пресата отдавна съм се разочаровала.
Никакво въображение във въпросите,мноого рядко някое добро попадение.
Ненавиждам сравненията,било то между личности,проекти,възможности...
Много би ме заинтригувало,ако имаше издание,което да си направи труда да интервюира зрители,посетили прожекция на филма,например.
Да се вземат впечатленията на различни възрастови групи,какво ги е накарало да си закупят билети и да отидат,с какви чувства си тръгват,какво им е дал този филм...
Но не..това не продава...
Хубава вечер пожелавам!
Привет и от мен в късния неделен следобед!
Дива,Гости,Терзи,благодаря сърдечно,момичета,за пожеланията!
И на всички за споделеното!
За мой срам или слава,не зная,но не съм изгледала нито един от откъсите от филма.
Резюмето на Дива ми беше напълно достатъчно. Обичам да знам какво ще се случи накрая.
Но в случая прецених да си оставя удоволствието от потапянето в света на Али,Ефе и Лейля пълно.
Поздравления,Дива,още веднъж за начина,по който поднесе мислите си и информацията-достатъчно подробно,но и същевременно загадъчно.
Не съм имала очаквания за рекорди по гледаемост.
Това не е филм за легендарна личност,няма зрелище,не е в никакъв случай комерсиален проект,по моя преценка.
Това е филм,който бавно като река,ще проправя пътя си дълго занапред и ще остави трайна следа.
От пресата отдавна съм се разочаровала.
Никакво въображение във въпросите,мноого рядко някое добро попадение.
Ненавиждам сравненията,било то между личности,проекти,възможности...
Много би ме заинтригувало,ако имаше издание,което да си направи труда да интервюира зрители,посетили прожекция на филма,например.
Да се вземат впечатленията на различни възрастови групи,какво ги е накарало да си закупят билети и да отидат,с какви чувства си тръгват,какво им е дал този филм...
Но не..това не продава...
Хубава вечер пожелавам!
Дива,Гости,Терзи,благодаря сърдечно,момичета,за пожеланията!
И на всички за споделеното!
За мой срам или слава,не зная,но не съм изгледала нито един от откъсите от филма.
Резюмето на Дива ми беше напълно достатъчно. Обичам да знам какво ще се случи накрая.
Но в случая прецених да си оставя удоволствието от потапянето в света на Али,Ефе и Лейля пълно.
Поздравления,Дива,още веднъж за начина,по който поднесе мислите си и информацията-достатъчно подробно,но и същевременно загадъчно.
Не съм имала очаквания за рекорди по гледаемост.
Това не е филм за легендарна личност,няма зрелище,не е в никакъв случай комерсиален проект,по моя преценка.
Това е филм,който бавно като река,ще проправя пътя си дълго занапред и ще остави трайна следа.
От пресата отдавна съм се разочаровала.
Никакво въображение във въпросите,мноого рядко някое добро попадение.
Ненавиждам сравненията,било то между личности,проекти,възможности...
Много би ме заинтригувало,ако имаше издание,което да си направи труда да интервюира зрители,посетили прожекция на филма,например.
Да се вземат впечатленията на различни възрастови групи,какво ги е накарало да си закупят билети и да отидат,с какви чувства си тръгват,какво им е дал този филм...
Но не..това не продава...
Хубава вечер пожелавам!
Али, първо, честито на патерица...
Второ, напълно споделям написаното от теб. От такъв филм не се очаква бум, заря, и буря от възторг... или негодувание. Дори смятам, че прозрението ще дойде при второ гледане. Филмът, според мен, не е замислен като касов. Сигурна съм, че зрителите ще преоткрият многопластовия талант на Киво, но и ще приемат сюжета на филма като реален, с истинска и актуална проблематика. Според мен, няма място за сравнение на актьори и роли. Всеки си има талант и го експонира така, както смята за добре. В случая става дума за ДС и за Киво, който е направил отлично превъплъщение. И това е всичко.
Момичета, благодаря за всичко!
Дива , много ти благодаря за последния пост ...за думите за Къванч, за филма.. последната сцена.....
представям си емоцията, като го гледаш на голям екран
филма не вярвам да излезе в нета, по-рано от 2 месеца, но ние си чакаме търпеливо, важното е това което споделят гледалите го.....!!!
на мен не ми стана много ясна историята покрай Лейля, прави опит за самоубийство, отвеждат я в клиника за психично-болни...дават ли да се появява по-късно с малкото бебе, за да го даде на Али?
Алинка,за всичко, което си споделила
особено сравнението с реката, ми хареса много
разбирам те, че не искаш да гледаш откъси от филма, аз гледах повечето...и май са ми достатъчни
Орси, Кате ..и на вас благодаря за оставените следи и коментари
Фенче
тц, олмаз
коментара на Роман преди малко го е постнал, не съм го чела.....
https://vk.com/kivancoyku?w=wall-62215399_215377%2Fall
приятна вечер
, много ти благодаря за последния пост ...за думите за Къванч, за филма.. последната сцена..... представям си емоцията, като го гледаш на голям екран
филма не вярвам да излезе в нета, по-рано от 2 месеца, но ние си чакаме търпеливо, важното е това което споделят гледалите го.....!!!
на мен не ми стана много ясна историята покрай Лейля, прави опит за самоубийство, отвеждат я в клиника за психично-болни...дават ли да се появява по-късно с малкото бебе, за да го даде на Али?
Алинка
,за всичко, което си споделила особено сравнението с реката, ми хареса много
разбирам те, че не искаш да гледаш откъси от филма, аз гледах повечето...и май са ми достатъчни
Орси
, Кате ..и на вас благодаря за оставените следи и коментари Фенче
Цитат
е, няма да е с плочките на Кузи бъди сигурна, ма няма го върнеш, предполагам Laughing
коментара на Роман
преди малко го е постнал, не съм го чела.....Цитат
На протяжении нескольких месяцев я переводил статьи о фильме "Давай, сынок", и наконец-таки сегодня посмотрел его. Расскажу обо всём по порядку.
Особой рекламы данного фильма в Баку не было, но зал был полным. В основном было много девушек, но и парней было не мало. И начались титры... С самых первых секунд я понял, что меня ждут два часа морального покоя, так как первый кадр со звёздным небом, курящим Кыванчем и шумом моря умиротворял меня. Роли были очень хорошо прописаны, у каждого персонажа была своя стилистка общения. Башак Дизер, которая являлась стилистом проекта, поработала на славу. Стиль каждого персонажа был подобран идеально.
Саундтреки. Это совершенно отдельная тема. Звуки прекрасного пианино практически не умолкали, музыкальное сопровождение играло очень важную роль в фильме, ведь в определённых моментах до слёз доводила именно она. Замечательный Ферудин Дюзагач внёс прекрасные краски в фильм не только своей ролью, но и своей музыкой, которая вводила в дрожь.
Режиссура фильма была на высоте, операторы подобрали идеальные пейзажи, картина была очень качественно снята. Да, актёры играли великолепно, но операторы уловили каждую деталь, каждый сдвиг мускула актёров, что являлось не мало важным.
Сценарий являлся единственным слабым местом фильма, так как определённые моменты казались чуть затянутыми, но это уже на любителя. Другим зрителям же показалось, что определённые моменты были скомканы. В фильме было очень много смешных моментов, от которых весь зал хохотал. Но трогательные сцены действовали ещё хуже.
Актёры. Вот и самый сок. Кыванч просто невероятно играл. В один из моментов у меня промелькнула в голове мысль: "Неужели это тот самый Бехлюль, которого я впервые увидел десять лет назад?". От этого избалованного мальчишки, от упрямого Кузея, от смелого Курта не было и следа. Это и является особенной чертой игры Кыванча. Нет, он не играл, он проживал персонажа. Было очень много сцен, где Али плакал. Но знаете что было странным? Стоило Али заплакать, так весь зал плакал с ним, включая меня. Плакали и девушки, и парни. Рядом со мной сидел брутальный, бородатый, настоящий кавказец, но и он рыдал, как девочка. Понравилось больше всего то, что Кыванч перенял манеру говора жителей Каша, он разговаривал совсем по иному.
Алихан. Скажу честно, его игра понравилась мне даже больше игры Кыванча. Столь в раннем возрасте иметь такой талант, настолько идеально передать "особенность" Эфк, как говорится в фильме, смог бы и не каждый взрослый актёр.
Бюшра Девели игра хорошо, впервые вообще смотрел фильм с ней. Больше всего меня интересовали слова Боры Эгемена, ведь он когда-то говорил, что в фильме показано и то, что мать тоже имеет бросать своего ребёнка. Они показали это. Поверите, но я вовсе не винил Лейлу. Наоборот, она сделала правильно, оставив Эфе Али.
Трогательные сцены. Ух, как их много было. Плакал я не на всех, но, как минимум, в каждой сцене глаза наполнялись слезами. Фильм настолько искренне передал отношения отца и сына. Кроме того, все журналисты описали этот фильм, как "борьбу отца за улыбку и взгляд сына". Но моё мнение совсем иное. Я думаю, основным контекстом фильма было то, что музыка является лекарством души. Оно питает нашу душу и делает её богаче. Это и было показано на примере Эфе. Последняя сцена заставила рыдать весь зал вслух. У девушки около меня была истерика, сам я от мокрых глаз совсем ничего не видел. Саундтрек, съёмка, эффекты последней сцены были настолько хорошо проработаны, что одна лишь сцена смогла оставить рану в сердце. Фильм показал, что парой мы можем и не видеть внимание своих родных, но оно всегда присутствует. Парой всё кажется не таким, каким видится на первый взгляд.
От проекта остались весьма приятные впечатления. Да, знаю, писанины очень много, но поверьте, что хочу писать об этом фильме всё больше и больше. Постарался не давать спойлеров, но если кого-то что-то интересует, а я думаю вопрос о Лейле интересует каждого, то задавайте.
Особой рекламы данного фильма в Баку не было, но зал был полным. В основном было много девушек, но и парней было не мало. И начались титры... С самых первых секунд я понял, что меня ждут два часа морального покоя, так как первый кадр со звёздным небом, курящим Кыванчем и шумом моря умиротворял меня. Роли были очень хорошо прописаны, у каждого персонажа была своя стилистка общения. Башак Дизер, которая являлась стилистом проекта, поработала на славу. Стиль каждого персонажа был подобран идеально.
Саундтреки. Это совершенно отдельная тема. Звуки прекрасного пианино практически не умолкали, музыкальное сопровождение играло очень важную роль в фильме, ведь в определённых моментах до слёз доводила именно она. Замечательный Ферудин Дюзагач внёс прекрасные краски в фильм не только своей ролью, но и своей музыкой, которая вводила в дрожь.
Режиссура фильма была на высоте, операторы подобрали идеальные пейзажи, картина была очень качественно снята. Да, актёры играли великолепно, но операторы уловили каждую деталь, каждый сдвиг мускула актёров, что являлось не мало важным.
Сценарий являлся единственным слабым местом фильма, так как определённые моменты казались чуть затянутыми, но это уже на любителя. Другим зрителям же показалось, что определённые моменты были скомканы. В фильме было очень много смешных моментов, от которых весь зал хохотал. Но трогательные сцены действовали ещё хуже.
Актёры. Вот и самый сок. Кыванч просто невероятно играл. В один из моментов у меня промелькнула в голове мысль: "Неужели это тот самый Бехлюль, которого я впервые увидел десять лет назад?". От этого избалованного мальчишки, от упрямого Кузея, от смелого Курта не было и следа. Это и является особенной чертой игры Кыванча. Нет, он не играл, он проживал персонажа. Было очень много сцен, где Али плакал. Но знаете что было странным? Стоило Али заплакать, так весь зал плакал с ним, включая меня. Плакали и девушки, и парни. Рядом со мной сидел брутальный, бородатый, настоящий кавказец, но и он рыдал, как девочка. Понравилось больше всего то, что Кыванч перенял манеру говора жителей Каша, он разговаривал совсем по иному.
Алихан. Скажу честно, его игра понравилась мне даже больше игры Кыванча. Столь в раннем возрасте иметь такой талант, настолько идеально передать "особенность" Эфк, как говорится в фильме, смог бы и не каждый взрослый актёр.
Бюшра Девели игра хорошо, впервые вообще смотрел фильм с ней. Больше всего меня интересовали слова Боры Эгемена, ведь он когда-то говорил, что в фильме показано и то, что мать тоже имеет бросать своего ребёнка. Они показали это. Поверите, но я вовсе не винил Лейлу. Наоборот, она сделала правильно, оставив Эфе Али.
Трогательные сцены. Ух, как их много было. Плакал я не на всех, но, как минимум, в каждой сцене глаза наполнялись слезами. Фильм настолько искренне передал отношения отца и сына. Кроме того, все журналисты описали этот фильм, как "борьбу отца за улыбку и взгляд сына". Но моё мнение совсем иное. Я думаю, основным контекстом фильма было то, что музыка является лекарством души. Оно питает нашу душу и делает её богаче. Это и было показано на примере Эфе. Последняя сцена заставила рыдать весь зал вслух. У девушки около меня была истерика, сам я от мокрых глаз совсем ничего не видел. Саундтрек, съёмка, эффекты последней сцены были настолько хорошо проработаны, что одна лишь сцена смогла оставить рану в сердце. Фильм показал, что парой мы можем и не видеть внимание своих родных, но оно всегда присутствует. Парой всё кажется не таким, каким видится на первый взгляд.
От проекта остались весьма приятные впечатления. Да, знаю, писанины очень много, но поверьте, что хочу писать об этом фильме всё больше и больше. Постарался не давать спойлеров, но если кого-то что-то интересует, а я думаю вопрос о Лейле интересует каждого, то задавайте.
https://vk.com/kivancoyku?w=wall-62215399_215377%2Fall
приятна вечер
Алинка както винаги 
Кате
Айре ммм, много интересно мнение, сега ще го преведа.
Орсич
както винаги Кате
Айре
ммм, много интересно мнение, сега ще го преведа. Цитат
В продължение на няколко месеца превеждах статии за филма "Хайде,синко" и днес най -
на края го изгледах.Ще разкажа за всичко подред. Специално реклама за този филм нямаше в Баку, но залата беше пълна. Най-много бяха момичетата, но и момчета имаше не малко. И започнаха титрите ...
Още в самите първи секунди аз разбрах, че ме чакат два часа морална почивка, тъй като първия кадър със звездното небе, пушещия Къванч и шума на морето ме успокояваше. Ролите бяха написани много добре,
всеки герой има свой стилист за комуникация. Башак Дизер, която се явява стилист на проекта е свършила отлична работа. Стилът на всеки герой беше подбран идеално.
Саундтрака. Това е напълно отделна тема. Звуците на прекрасното пиано почти не спираха, музикалният съпровод играеше много важна роля във филма, защото в определени моменти именно тя беше тази, която довеждаше зрителите до сълзи. Забележителният Феридун Дюзагач внесе прекрасни цветове във филма не само с ролята си, но и с музиката си, която те кара да трепериш.
Режисьорът на филма беше на висота, операторите бяха подбрали идеални пейзажи, снимките бяха много качествено заснети. Да, актьорите играеха великолепно, но операторите бяха уловили всеки детайл, всяко свиване, промяна на мускулите на актьорите, което се явяваше много важно.
Сценарият беше единственото слабо място на филма, тъй като някои моменти изглеждаха леко затегнати, но това все пак е за аматьорите / тук не го разбрах много добре ? / На други зрители пък им се струвало, че определени моменти са някак смачкани. Във филма имаше толкова много смешни моменти, на които цялата зала дружно се смееше. Но докосващите сцени действаха още по-лошо.
Актьорите Ето това е и самият сок. Къванч игра просто невероятно. В един момент в главата ми се промъкна мисълта " Нима това е същият Бехлюл, когото видях за пръв път преди десет години ? От това разглезено момче, от упорития Кузей, от смелия Курт нямаше и следа. Именно това се и явява особената, специална черта в играта на Къванч. Не, той не играеше, той живееше героя. Има много сцени в които Али плаче. Но, знаете ли кое беше най-странното ? Струваше си , защото как Али започваше да плаче, с него заплакваше цялата зала, включително и аз. Плачеха и момичетата, плачеха и момчетата. До мен седеше един брутален, брадат, истински кавказец, но и той плака като момиче. Хареса ми повече от всичко това, че Къванч беше възприел маниера на говорене, диалекта на жителите на Каш, говореше съвсем различно.
Алихан Честно казано, неговата игра ми хареса даже повече от играта на Къванч. В толкова ранна възраст да имаш толкова талант, да предадеш толкова истински и идеално " особеността" на Ефе както казва филмът, не всеки възрастен актьор би могъл.
Бюшра Девели игра хубаво, за пръв път я гледах. Повече от всичко ме интересуваха думите на Бора Егемен, когато каза, че във филма е показано и това, че майката също има право да остави своето дете. Те показаха това. Повярвайте, аз съвсем не виня Лейля. Напротив, тя направи най-правилното, оставяйки Ефе на Али.
Трогателните сцени. Ух, колко много бяха. Плаках не на всички, но поне на всяка сцена очите ми се пълнеха със сълзи. Филмът толкова искрено предава отношенията между баща и син. Освен това, всички журналисти описаха този филм като " борбата на бащата за един поглед и една усмивка " на сина. Но,моето мнение е съвсем друго - аз мисля, че основния контекст на филма е, че музиката се явява лекарство за душата. Тя храни душата ни и я прави по-богата. Това беше показано и при Ефе. Последната сцена накара цялата зала да реве на глас. Момичетата около мен бяха изпаднали в истерия, самият аз със замрежени от сълзите очи нищо не виждах. Саундтрака, снимките, ефектите на последната сцена бяха толкова добре изработени, че само една единствена сцена е в състояние да остави рана в сърцето. Филмът показа, че понякога ние може и да не виждаме вниманието на своите близки, но то винаги присъства. Понякога всичко се оказва не такова, както изглежда на пръв поглед.
От филма ми останаха повече от приятни впечатления. Да, зная, че написах много може би дрънканици, но повярвайте ми, че ми се иска да пиша за този филм все повече и повече. Опитах се да не давам спойлери, но ако някой го интересува нещо, а аз мисля, че въпроса за Лейля интересува всеки, то питайте.
на края го изгледах.Ще разкажа за всичко подред. Специално реклама за този филм нямаше в Баку, но залата беше пълна. Най-много бяха момичетата, но и момчета имаше не малко. И започнаха титрите ...
Още в самите първи секунди аз разбрах, че ме чакат два часа морална почивка, тъй като първия кадър със звездното небе, пушещия Къванч и шума на морето ме успокояваше. Ролите бяха написани много добре,
всеки герой има свой стилист за комуникация. Башак Дизер, която се явява стилист на проекта е свършила отлична работа. Стилът на всеки герой беше подбран идеално.
Саундтрака. Това е напълно отделна тема. Звуците на прекрасното пиано почти не спираха, музикалният съпровод играеше много важна роля във филма, защото в определени моменти именно тя беше тази, която довеждаше зрителите до сълзи. Забележителният Феридун Дюзагач внесе прекрасни цветове във филма не само с ролята си, но и с музиката си, която те кара да трепериш.
Режисьорът на филма беше на висота, операторите бяха подбрали идеални пейзажи, снимките бяха много качествено заснети. Да, актьорите играеха великолепно, но операторите бяха уловили всеки детайл, всяко свиване, промяна на мускулите на актьорите, което се явяваше много важно.
Сценарият беше единственото слабо място на филма, тъй като някои моменти изглеждаха леко затегнати, но това все пак е за аматьорите / тук не го разбрах много добре ? / На други зрители пък им се струвало, че определени моменти са някак смачкани. Във филма имаше толкова много смешни моменти, на които цялата зала дружно се смееше. Но докосващите сцени действаха още по-лошо.
Актьорите Ето това е и самият сок. Къванч игра просто невероятно. В един момент в главата ми се промъкна мисълта " Нима това е същият Бехлюл, когото видях за пръв път преди десет години ? От това разглезено момче, от упорития Кузей, от смелия Курт нямаше и следа. Именно това се и явява особената, специална черта в играта на Къванч. Не, той не играеше, той живееше героя. Има много сцени в които Али плаче. Но, знаете ли кое беше най-странното ? Струваше си , защото как Али започваше да плаче, с него заплакваше цялата зала, включително и аз. Плачеха и момичетата, плачеха и момчетата. До мен седеше един брутален, брадат, истински кавказец, но и той плака като момиче. Хареса ми повече от всичко това, че Къванч беше възприел маниера на говорене, диалекта на жителите на Каш, говореше съвсем различно.
Алихан Честно казано, неговата игра ми хареса даже повече от играта на Къванч. В толкова ранна възраст да имаш толкова талант, да предадеш толкова истински и идеално " особеността" на Ефе както казва филмът, не всеки възрастен актьор би могъл.
Бюшра Девели игра хубаво, за пръв път я гледах. Повече от всичко ме интересуваха думите на Бора Егемен, когато каза, че във филма е показано и това, че майката също има право да остави своето дете. Те показаха това. Повярвайте, аз съвсем не виня Лейля. Напротив, тя направи най-правилното, оставяйки Ефе на Али.
Трогателните сцени. Ух, колко много бяха. Плаках не на всички, но поне на всяка сцена очите ми се пълнеха със сълзи. Филмът толкова искрено предава отношенията между баща и син. Освен това, всички журналисти описаха този филм като " борбата на бащата за един поглед и една усмивка " на сина. Но,моето мнение е съвсем друго - аз мисля, че основния контекст на филма е, че музиката се явява лекарство за душата. Тя храни душата ни и я прави по-богата. Това беше показано и при Ефе. Последната сцена накара цялата зала да реве на глас. Момичетата около мен бяха изпаднали в истерия, самият аз със замрежени от сълзите очи нищо не виждах. Саундтрака, снимките, ефектите на последната сцена бяха толкова добре изработени, че само една единствена сцена е в състояние да остави рана в сърцето. Филмът показа, че понякога ние може и да не виждаме вниманието на своите близки, но то винаги присъства. Понякога всичко се оказва не такова, както изглежда на пръв поглед.
От филма ми останаха повече от приятни впечатления. Да, зная, че написах много може би дрънканици, но повярвайте ми, че ми се иска да пиша за този филм все повече и повече. Опитах се да не давам спойлери, но ако някой го интересува нещо, а аз мисля, че въпроса за Лейля интересува всеки, то питайте.
..... В един момент в главата ми се промъкна мисълта " Нима това е същият Бехлюл, когото видях за пръв път преди десет години ? От това разглезено момче, от упорития Кузей, от смелия Курт нямаше и следа. Именно това се и явява особената, специална черта в играта на Къванч. Не, той не играеше, той живееше героя. Има много сцени в които Али плаче. Но, знаете ли кое беше най-странното ? Струваше си , защото как Али започваше да плаче, с него заплакваше цялата зала, включително и аз. Плачеха и момичетата, плачеха и момчетата. До мен седеше един брутален, брадат, истински кавказец, но и той плака като момиче. Хареса ми повече от всичко това, че Къванч беше възприел маниера на говорене, диалекта на жителите на Каш, говореше съвсем различно.
Който го може...го може .... 
Фенче много ти благодаря за превода!! 
Браво на Роман, хубав анализ е направил, искрен и задълбочен
много неща от това, което е споделил, ми направиха впечатление
но най-вече частта, отнасяща се за Къванч....примерно как е усвоил диалекта в Каш
и останалите...... които си ги знаем. също посланието на филма за музиката.....като лекарство за душата....
Гости, го каза - точно и ясно
лека от мен
благодаря за компанията, тази неделя
много ти благодаря за превода!! Браво на Роман, хубав анализ е направил, искрен и задълбочен
много неща от това, което е споделил, ми направиха впечатление
но най-вече частта, отнасяща се за Къванч....примерно как е усвоил диалекта в Каш
и останалите...... които си ги знаем.
също посланието на филма за музиката.....като лекарство за душата....Гости, го каза - точно и ясно
лека от мен
благодаря за компанията, тази неделя
Гости с две приказки казано много добре , благодаря ти! 
Айре и на мен много ми хареса споделеното от Роман. Любопитно ми беше да прочета едно мъжко мнение, доволна съм. И потвърждава думите на всички, че това е един много искрен, топъл и уютен филм, точно както го описа и Бюшра Не ми стана много ясно какво точно искаше да каже за сценария, ама ... може би имаше предвид, че Фърат Парлак е аматьор, не е сценарист все пак ? Нейсе! Във всеки случай мисля, че филма много ще ми хареса, щом има от всичко, не е само тежка драма.
Продължава интервюто на Джинджър с Нермин Б. Брей, голямо интервю е взела
Лекинка!
с две приказки казано много добре , благодаря ти! Айре
и на мен много ми хареса споделеното от Роман. Любопитно ми беше да прочета едно мъжко мнение, доволна съм. И потвърждава думите на всички, че това е един много искрен, топъл и уютен филм, точно както го описа и Бюшра Не ми стана много ясно какво точно искаше да каже за сценария, ама ... може би имаше предвид, че Фърат Парлак е аматьор, не е сценарист все пак ? Нейсе! Във всеки случай мисля, че филма много ще ми хареса, щом има от всичко, не е само тежка драма.Продължава интервюто на Джинджър с Нермин Б. Брей, голямо интервю е взела
Цитат
Продолжение интервью с Нермин Безмен от американского блогера Джинджер Монетте.
ДМ: был ли экранный Сеит хорошим воплощением Вашего деда как человека и друга?
НБ: Сеит, которого играл Кыванч, был именно таким, каким был мой дедушка в реальной жизни в эпоху, охваченную сериалом. Но годы спустя, жизнь преподнесла Курту Сеиту другую судьбу и с каждым новым разочарованием, хаосом, он становился более упёртым.
Курт Сеит авторитетен, уважаем, он был очень любим. Его воспитывали так, чтобы впоследствии он стал мирзой (прим.: главы отдельных родов и орд у тюркских народов Царской России) своего народа, но вмешалась судьба. Он был преданным и всячески поддерживал свою семью и друзей, с милосердием относился к беднякам и нуждающимся. Однако это не мешало ему оставаться твёрдым и рискованным.
Пётр был его первым хорошим другом из военной академии в Санкт-Петербурге. Эта дружба процветала до революции, а затем Пётр перешёл на другую сторону. Фактически судьба реального Петра сильно отличается от той, которую нам показали на экране. Динамика сериала требует постоянного противостояния антогонист-пратогонист, для этой цели и оставили Пётра.
Джелиль для Сеита был самым близким другом. Он был ему почти как брат до тех пор, пока им не пришлось отделиться. Это ещё один момент, который сильно отличается от показанного в сериале.
Сеит был человеком, который бросал вызов вере. В 1943 году он заболел во время поездки на поезде, когда они остановились и провели день и ночь в мороз посреди снега. Своё пальто и шарф он отдал женщине с детьми. Понадобилось совсем немного времени, чтобы ему стало хуже. Он был настолько болен, что не мог работать, вынуждая мою бабушку взять на себя бремя семьи. Это происходило во время Второй мировой войны, когда жизнь становилась всё труднее и труднее. Привыкший всегда быть сильным, он не мог выдержать, что теперь он беспомощный, слабый, задыхающийся… Врачи сказали, что уже нельзя что-то сделать… Поэтому, вместо того, чтобы ждать смерти, он покончил жизнь самоубийством. Это не было порывом безумия, но всё было спланировано достаточно тщательно для того, чтобы никто его не смог спасти.
По иронии судьбы, через неделю Шура приехала в Стамбул. Она навестила Яхью и осталась в его гостинице. От него же узнала, что Курта Сеита похоронили неделю назад…
Я знаю, что Шура переписывалась с моим дедушкой ещё некоторой время после того, как она покинула Стамбул. И мне до сих пор интересно, известно ли было моему дедушке, что она приезжает.
У меня был большой вопрос, когда бабушка рассказывала о некотором письме Шуры моему деду (это описано в романе «Курт Сеит и Мурка»). Мурка, ревнуя и беспокоясь, спросила Сеита о содержании письма. И он (предположительно) ответил: «Шура на смертном одре. Она очень больна и хочет в последний раз увидеть меня». И моя бабушка, хотя она и ревновала, но, будучи религиозной женщиной, сказала: «Иди, встреться с ней». На что мой дед ответил: «Подумай ещё раз. Потому как, если я пойду, возможно, уже никогда не вернусь».
Я всё задавалась вопросом, почему, если он собирается посетить умирающую женщину, то не вернётся после её смерти? Затем, четыре года спустя, я встретила Тину. Она рассказала мне, что письмо было написано именно тогда, когда Шура только что выписалась из больницы. Она развелась и собиралась уехать в Америку.
Как видите, истории прошлого всегда готовы к обновлению и пересказу…
Продолжение следует...
ДМ: был ли экранный Сеит хорошим воплощением Вашего деда как человека и друга?
НБ: Сеит, которого играл Кыванч, был именно таким, каким был мой дедушка в реальной жизни в эпоху, охваченную сериалом. Но годы спустя, жизнь преподнесла Курту Сеиту другую судьбу и с каждым новым разочарованием, хаосом, он становился более упёртым.
Курт Сеит авторитетен, уважаем, он был очень любим. Его воспитывали так, чтобы впоследствии он стал мирзой (прим.: главы отдельных родов и орд у тюркских народов Царской России) своего народа, но вмешалась судьба. Он был преданным и всячески поддерживал свою семью и друзей, с милосердием относился к беднякам и нуждающимся. Однако это не мешало ему оставаться твёрдым и рискованным.
Пётр был его первым хорошим другом из военной академии в Санкт-Петербурге. Эта дружба процветала до революции, а затем Пётр перешёл на другую сторону. Фактически судьба реального Петра сильно отличается от той, которую нам показали на экране. Динамика сериала требует постоянного противостояния антогонист-пратогонист, для этой цели и оставили Пётра.
Джелиль для Сеита был самым близким другом. Он был ему почти как брат до тех пор, пока им не пришлось отделиться. Это ещё один момент, который сильно отличается от показанного в сериале.
Сеит был человеком, который бросал вызов вере. В 1943 году он заболел во время поездки на поезде, когда они остановились и провели день и ночь в мороз посреди снега. Своё пальто и шарф он отдал женщине с детьми. Понадобилось совсем немного времени, чтобы ему стало хуже. Он был настолько болен, что не мог работать, вынуждая мою бабушку взять на себя бремя семьи. Это происходило во время Второй мировой войны, когда жизнь становилась всё труднее и труднее. Привыкший всегда быть сильным, он не мог выдержать, что теперь он беспомощный, слабый, задыхающийся… Врачи сказали, что уже нельзя что-то сделать… Поэтому, вместо того, чтобы ждать смерти, он покончил жизнь самоубийством. Это не было порывом безумия, но всё было спланировано достаточно тщательно для того, чтобы никто его не смог спасти.
По иронии судьбы, через неделю Шура приехала в Стамбул. Она навестила Яхью и осталась в его гостинице. От него же узнала, что Курта Сеита похоронили неделю назад…
Я знаю, что Шура переписывалась с моим дедушкой ещё некоторой время после того, как она покинула Стамбул. И мне до сих пор интересно, известно ли было моему дедушке, что она приезжает.
У меня был большой вопрос, когда бабушка рассказывала о некотором письме Шуры моему деду (это описано в романе «Курт Сеит и Мурка»). Мурка, ревнуя и беспокоясь, спросила Сеита о содержании письма. И он (предположительно) ответил: «Шура на смертном одре. Она очень больна и хочет в последний раз увидеть меня». И моя бабушка, хотя она и ревновала, но, будучи религиозной женщиной, сказала: «Иди, встреться с ней». На что мой дед ответил: «Подумай ещё раз. Потому как, если я пойду, возможно, уже никогда не вернусь».
Я всё задавалась вопросом, почему, если он собирается посетить умирающую женщину, то не вернётся после её смерти? Затем, четыре года спустя, я встретила Тину. Она рассказала мне, что письмо было написано именно тогда, когда Шура только что выписалась из больницы. Она развелась и собиралась уехать в Америку.
Как видите, истории прошлого всегда готовы к обновлению и пересказу…
Продолжение следует...
Лекинка!
Фенчеееее, благодарна прегръдка!
На мен пък ми направиха много силно впечатление тези думи:
Цитат
аз мисля, че основния контекст на филма е, че музиката се явява лекарство за душата.
Същото си го помислих и аз като гледах последните сцени. Предполагам и вие. Защото си е известен факт. Както са известни факти и останалите констатации, които ние си ги знаем, примерно за хамелеонското в професионалната игра на Къванч. Дааа, добър актьор си е той. Господ го е дарил с външност, но и с ум, за да осъзнае, че трябва и постоянна работа над себе си!
Благодаря на всички за хубавите мнения!
Добро утро!
Орси 
Вярно ... музиката е балсам за всяка душа
Хубава новинка
А днес Беренче имала РД - да е жива, здрава, много щастлива и все така да радва зрителите с нови и успешни роли
https://vk.com/feed?z=video-141465076_456240425%2F2997dceccd664c … _-141465076_29705
Интересни коментари под споделеното от Роман Питат го дали сериозно мисли, че Алихан играе по-добре и от Къванч
Питат го и за споделеното за Башак, дали наистина е харесал работата и или просто и е направил комплимент като на съпруга на Киво
А това е мнението на Аида, която също снощи е гледала филма
Кога ли ще можем да го видим и ние ...
Пожелавам ви хубав, зимен ден!
Орси
Вярно ... музиката е балсам за всяка душа Хубава новинка
Цитат
Успешная турецкая драма "Запретная любовь" с 20 марта в США и в Пуэрто-Рико на кабельном канале PasionesUS .
А днес Беренче имала РД - да е жива, здрава, много щастлива и все така да радва зрителите с нови и успешни роли
https://vk.com/feed?z=video-141465076_456240425%2F2997dceccd664c … _-141465076_29705
Интересни коментари под споделеното от Роман
Питат го дали сериозно мисли, че Алихан играе по-добре и от КъванчЦитат
КРОМЕ ТОГО, я не говорю, что Алихан играл лучше Кыванча, это в априори невозможно, так как Кыванч в этом фильме поднял планку ну очень высоко. Но просто маленький ребёнок показал такую игру, что я в определённых моментах забывал о Кыванче)
когда посмотрите фильм, поймёте о чём я) Алихан в свои годы показал такую игру, которую не могут показать и взрослые) особенно в последней сцене) А на счёт вопроса, да, конечно пошёл бы) в первый раз смотрел фильм на эмоциях, а во второй раз хотелось бы пойти на фильм, чтобы обратить внимание на детали
когда посмотрите фильм, поймёте о чём я) Алихан в свои годы показал такую игру, которую не могут показать и взрослые) особенно в последней сцене) А на счёт вопроса, да, конечно пошёл бы) в первый раз смотрел фильм на эмоциях, а во второй раз хотелось бы пойти на фильм, чтобы обратить внимание на детали
Цитат
, я близко интересуюсь модой и, без всякого подвоха, всегда нравилась работа Башак. Она восхитительно одевает Кыванча в проектах. В «Джесуре и красивице» каждый «лук» Кыванча был великолепен, она отлично сочетает одежду с его внешними данными. В фильме она тоже хорошо поработала, одевала его просто, как обычного молодого парня, который не имеет лишних денег, которые можно потратить на одежду. Все было сделано со вкусом и просто. По моему мнению, стиль персонажей в фильмах и сериалах говорит не о малом и этому действительно стоит уделять много внимания. Башак справилась со своей работой.
кроме того, Башак я оценил совершенно не как супругу Кыванча, а как работника съмочной площадки, кем она и была во время съёмок)
кроме того, Башак я оценил совершенно не как супругу Кыванча, а как работника съмочной площадки, кем она и была во время съёмок)
Цитат
оййй, если я так могла писать как Роман, я бы была профессором, 😜😜😜 (жаль мой русский храмает).. Но фильм был нечта. Обязательно девочки посмотрите этот фильм. Утро... я уже "проснулась ", я вообще не спала. Его крик "Baba" ещё звинит в ушах. Я пишу и слезы опять не с того не всего текут. Если у него будет ребенок (иншаллах), он будет невероятным отцом. Я его ещё сильнее полюбила, как актёра. А подружки хуже меня были. Зал был полон. 00.30 закончился фильм, я не хотела уйти оттуда, а погода была шикарная мы пошли сели в ресторане и только об этом говорили. Девочки 👭 я ещё хочу увидеть этот фильм. Как я хочу чтоб вы тоже увидели этот фильм. Я обязательно переведу фильм чтобы вы тоже были в курсе. Уже утро, пойду выпю кофе ☕... ВСЕМ ДОБРОЕ УТРО 💋💋💋🤘🤘🤘🤘
Пожелавам ви хубав, зимен ден!
Добро утро! Хубав и усмихнат понеделник!☕☘
Това, което идва, е по-добро от онова, което си е отишло. Хубавите неща се случават тогава, когато най-малко ги очаквате!
Кате,благодаря за пожеланията!
Фенче,
Честит рожден ден на Берен!
Желая здраве и живот за нея и цялото ѝ семейство, любов и разбирателство в дома,повече от всичко,което я прави щастлива,незабравими приключения,нови предизвикателства, смели мечти,покорени върхове и верни приятели!
Това, което идва, е по-добро от онова, което си е отишло. Хубавите неща се случават тогава, когато най-малко ги очаквате!
Кате,благодаря за пожеланията!
Фенче,
Честит рожден ден на Берен!
Желая здраве и живот за нея и цялото ѝ семейство, любов и разбирателство в дома,повече от всичко,което я прави щастлива,незабравими приключения,нови предизвикателства, смели мечти,покорени върхове и верни приятели!
Привееет в понеделник
Фенче мерси за новите неща, които си донесла
май ФП е продуцента....а СЦ е писан от екип, колективна работа...
и аз се радвам, че филмът има и забавни, комични моменти....
за ЗП, че започва от 20 март, пише и тук
http://www.tvboricuausa.com/2018/02/pasiones-us-anuncia-estreno- … or-prohibido.html
Али
ЧРД на Берен!!
Да е жива и здрава, да е щастлива и обичана, много успешна в работата си...и да сбъдва мечтите си!!!
и Еирини е направила нещо ново
хубава нова седмица!!
и още нещо интересно....
сравняват снимката на Али, носейки Ефе- с картина на знаменит американски художник Daniel Gerhartz
Фенче
мерси за новите неща, които си донесла Цитат
Не ми стана много ясно какво точно искаше да каже за сценария, ама ... може би имаше предвид, че Фърат Парлак е аматьор, не е сценарист все пак ? Нейсе! Във всеки случай мисля, че филма много ще ми хареса, щом има от всичко, не е само тежка драма.
и аз се радвам, че филмът има и забавни, комични моменти....
за ЗП, че започва от 20 март, пише и тук
http://www.tvboricuausa.com/2018/02/pasiones-us-anuncia-estreno- … or-prohibido.html
Али
ЧРД на Берен!!
Да е жива и здрава, да е щастлива и обичана, много успешна в работата си...и да сбъдва мечтите си!!!
и Еирини е направила нещо ново
хубава нова седмица!!
и още нещо интересно....
сравняват снимката на Али, носейки Ефе- с картина на знаменит американски художник Daniel Gerhartz
Препоръчани теми